Маршрути в Пирин

Една от най-красивите планини в България е Пирин.Тя е малко по-трудно достъпна, поради по-стръмните си склонове и каменисти върхове. Отделно за нас Варненците е една от най-отдалечените. Пирин е част от Рило-Родопския масив. Тя се простира от 41°26" до 41°56" северна ширина. На север граничи с Рила- най-високата ни планина. Граници между двете високи планини е седловина Предела( 1142 м.н.в.). На юг Парилската седловина(1170 м.н.в.) я отделя от Славянка. На запад от граничните планини я дели река Струма, а на изток- Места. Зад р. Места е планината Родопи. Пирин се нарежда на второ място в България по височина.Нейния най-висок връх е Вихрен( 2914 м.н.в.). Със своя най-висок връх Вихрен (2914,3 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с вр. Елбрус (5642 м), Алпите с вр. Мон Блан (4808 м), Сиера Невада с вр. Муласен (3479 м), Пиренеите с вр. Ането (3404 м), Рила с вр. Мусала (2925 м) и Олимп с вр. Митикас (2917), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия – Етна (3263 м). През вековете планината е била позната под различни имена: тракийското Орбелус (Орбел), означаващо “снежна планина”, старославянското Юденица (името идва от от юди - самодиви, които в народните представи обитавали планината), по-новото славянско Перун, свързва с главния славянски бог Перун, който според славянската митология е живял на връх Вихрен. Според последните проучвания, названието Пирин произхожда от хетската дума “перунаш” - скала, и тракийското име Перинтус или Пиринтос. В миналото допреди 60-80 г. планината Славянка се е приемала като част от южен Пирин. Планината е съставена главно от два вида скали - гранит и карст (мрамор), които на места така са се преплели, че границата им разделя върхове, циркуси, даже и езера. Вследствие на продължителното заледяване през кватернера, Пирин като цяло има определено алпийски релеф - скалисти върхове и ръбове, дълбоки циркуси, добре очертани ледникови долини, множество глациални езера. Пирин заема площ приблизително от 1210 кв. км. Въпреки неголемите си размери и добре очертаното главно било, планината се разделя на 3 съставни дяла - Северен Пирин, Среден Пирин и Южен Пирин. Гранични между тях са двете седловини на централното било на планината - Тодорова поляна (1883 м н.в.) и Попови ливади (Папаз чаир - 1430 м н.в.).Повечето туристически маршрути са през северен Пирин. Най-високия и връх Вихрен( 2914 м.н.в.) се намира в северен Пирин.Близо до него в дела са следващите два: Кутело, който е другият връх, надвишаващ 2900 м( 2908 м.н.в.) и Бански Суходол( 2884 м.н.в.). В този масив се намира едно от най-красивите планински места в България- Кончето. Представлява тесен карстов ръб, разположен на височина над 2800 м.н.в. и с отвесни над 500 м. сипеи от двете страни. Обезопасен е за преминаване с метален парапет. През зимата е много трудно да се мине по Кончето. Изкачването на вр. Вихрен става от няколко места:от х. Вихрен, Кабата; от.х. Вихрен или от х. Бъндерица през Казаните, където има вечен сняг, а през юли-август цъфтят еделвайси- символа на туристическите дружества, премката. Вечен сняг и еделвайси има на още няколко места. Клек има само по високите части на Рила и Пирин. Този маршрут е от по-висока трудност, защото има катерене през скалите по пътека. Третият вариант е от х. Яворов, но е много дълъг. Има и четвърти начин- през Хвойнати връх да се заобиколи( практикува се през късната зима, защото не е лавиноопасен). Аз съм качвал вр. Вихрен от четирите направления по един път, но възнамерявам да се кача поне още един път. Последните 40 мин. от изкачването са по сипей, обозначена е пътека с червена маркировка. От централното било на Северен Пирин се отделят 4 главни отклонения. От север на юг това са: Синанишкото, което носи името на най-красивия връх - Синаница (2516 м) - един от най-посещаваните в цялата планина. Най-високият връх на Синанишкото отклонение е връх Георгиица (2589 м.н.в., намиращ се до синанишка порта); Тодориното отклонение - с най-висок връх Тодорка (2746 м.н.в.), по чиито северни склонове се намират най-добрите ски-писти в Пирин; Полежанското - с най-висок връх Голям Полежан (2851 м.н.в.) с едни от най-красивите пирински върхове - Дженгала (2730 м.н.в.), ( на картите го пише Самодивски връх), Стражите (2810 м.н.в.), Газей (2761 м.н.в.), Дисилица (2700 м.н.в.); Каменишкото, с най-висок връх - Каменица (2822 м.н.в.), красиво и величествено с върховете си Малка Каменица (2679 м.н.в.), Яловарника (2763 м.н.в.), Зъбът (2688 м.н.в.), Куклите (2686 м.н.в.). Връх Полежан е целият каменист, но камъните са подвижни и трябва да се внимава при изкачването му. В този дял на планината се намират и всички ледникови езера (140-150 на брой), като сред най-интересните езерни групи са Бъндеришки езера, Василашки езера, Георгийски езера, Влахински езера, Валявишки езера, Кременски езера, Самодивски езера, Газейски езера. Най-голямото езеро в Пирин е Поповото - 124 дка, което е и най-дълбоко - 29.5 м. Поповото езеро има островче. Най-високото ледниково езеро на Балканите е Горно Полежанското (на 2710 м). Особен интерес представлява с местоположението си, големината, красотата и с мястото си в нашата история Тевното езеро - един от символите на Пирин. Разпшоложено е почти в центъра на планината и почти всички основни маршрути минават през него.Представлява малък заслон, побиращ 30 души, 2512 м.н.в. От него има красива гледка към вр.Каменица и Дженгала. До него може да се стигне през една от Краледворските порти( лява и дясна), минаващи от двете страни на вр. Кралев двор, Мозговишка порта, от х. Каменица или през Самодивска порта с изкачване на Дженгала. Портите в планината представляват места, през които минават пътеките и се разкланят.Те са на високо ио свързват две долини или дерета. В Пирин има и други порти: Демиркапия, Бъндеришка, Синанишка,Тодорина, Винарска идр. . Повечето от тях са каменисти и до тях се стига по камъните. На портите има разклони с табели, поставени на колчета, които указват маршрутите. Колчета се поставят на разклониоте и на зимните маркировки. На тях е написано: номера по ред, азимута, географските координати и разстоянието до съседните колчета. Най-малкият по площ дял на планината е Среден Пирин - 6.7%. Той е и най-къс и в по-голямата си част е обрасъл предимно с широколистни гори. Тук е царството на пиринския чай, виреещ по високите и тревисти голи части на този дял на планината. Най-високият връх на Среден Пирин е Ореляк (2099 м), на който се издига телевизионна ретранслаторна кула. Гледан от запад, той наподобява орел, разперил крилете си преди полет, откъдето е получил името си. Други по-известни върхове са: Баба, Чала, Сеното, Мурата, но всичките са под 2000 м.н.в. Южната, по-висока част на Среден Пирин е мраморна, а северната - гранитна. В тази част на планината няма езера. Има само 2 туристически хижи - “Попови ливади”, (“Папазчаир”) и “Малина”. Единственият маркиран маршрут минава по билото на Среден Пирин. В този дял на планината няма езера, не са изграждани и хижи. Има само един маркиран туристически маршрут между хижа “Попови ливади” и село Петрово, като част от международния път Е-4. Южен Пирин заема 19.3% от общата площ. Това е най-ниския, най-заобления и по-слабо посещаван дял на планината. Високата му част е заета плътно от иглолистни гори (смърч, бор), на места примесени с широколистни (бук). Най-високият връх е Свещник (1975 м), следван от Моторог (1970 м), Ушите, Сарапеля и т. н. Изграден е от гранит в централните части и от мрамор по периферията. Качването до хижите в Пирин става по следните начини: до х. Вихрен има асфалтов път от гр. Банско, с лифт до х.Безбог(2236 м.н.в.) от гр. Добринище( асфалтов път има до х. Гоце Делчев, а оттам се взема лифта) или до Тодорка, където има ски писти. Може да се подходи и от с. Струмяни. В Пирин е второто по старост дърво в България- Байкушевата мура. Намира се до х. Бъндерица( 18190 м.н.в.) и е на около 1350 г. Като се тръгне от Банско нагоре към ски-пистите и куриорта се отклонява наляво пътека за х. Демяница. Оттам има много маршрути-до Безбог, Бъндерица, Тевно езеро. Към Пирин може да се подходи от Мелник, Гоце Делчев, Сандански и Кресна. От Сандански може да се качите към курорт Туричка черква, докъдето има асфалтов път, а оттам до х. Попина лъка. Край нея се намира малък водопад. В Пирин водопадите не са много. До върховете в Пирин има стръмни изкачвания и на много места се изискват алпийски умения. На територията на планина Пирин има два резервата. Резерват "Баюви дупки - Джинджирица" е създаден през 1934 г., като площта му е 2873 хектара. През 1977 г. резерватът е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО-човек и биосфера. Защитената територия е между върховете "Пирин" и "Бански суходол", включвайки циркусите баюви дупки, Разложки суходол, Каменитица, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, м. Конярника и долината на Бяла река. Фауната е невероятно богата - има около 500 вида висши растения, 55 ендемити, много видове, включени в Червената книга на България и европейски и световни списъци. Вторият е резерватът Юлен. Като резерват е обособен от 1994 г., като площта му е 3156.2 ха. Целта на природния обект е да се запазят без човешка намеса образци от горски, субалпийски, и алпийски екосистеми върху силикатна скална основа и находища на редки, застрашени и ендемични животинеки и растителни видове. В него се намират два малки водопада- Демянишки скок и Юленски скок. До с. Брезница, близо до шосето се намира високия 11 м. водопад Брезнишки скок. Сред забележителностите в Пирин са Мелнишките и Кърлановските земни пирамиди, вдясно от пътя от гр. Мелник( най-малкия град в България) за Роженския манастир. В манастира е гроба на Яне Сандански. Паметник на Гоце Делчев с височина над 7 м.има в местността Попови ливади, близо до едноименната хижа. Пирин е бил спорна зона между съседните ни държави, но винаги населението му е било с българско самосъзнание. От тази територия са действали борците за освобождение на областта Македония Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански, Тодор Александров и други. Гробът на последния се намира на 1 ч. път пеша от с. Сугарево в югоизточната част на Пирин. От населените места, разположени край планината си заслужава да се види гр. Мелник. От Мелник бързо се стига до един от двата манастира в подножието на планината- Роженския. Другият е Обидимския, близо до с. Обидим и гр.Добринище. В Добринище има минерален басейн и минерални бани.
Приложение:
20 снимки от характерни места в Пирин:
1- вр. Вихрен( 2914 м.н.в. ) и вр.Кутело( 2908 м.н.в.);
2- вр. Дженгал( 2730 м.н.в.);
3- заслон Тевно езеро и вр. Каменица( 2822 м.н.в.);
4- Мелнишките скални пирамиди;
5- Кончето;
6- Муратово езеро;
7- Бъндеришко езеро и вр. Бъндеришки чукар(2732 м.н.в.);
8- Тевно езеро с вр.Кралев двор( 2680 м.н.в.) и вр. Момин двор( 2723 м.н.в.);
9- вр. Тодорка(2746 м.н.в.);
10. Попови ливади;
11. х. Безбог с Безбожко езеро;
12. Стражите;
13. Мозговишка порта;
14. ез. Окото;
15. вр.Полежан( четвърти по височина 2851 м.н.в.) и Стражите;
16. х.Безбог;
17. Байкушевата мура;
18. х. Синаница с Езерото до нея;
19. Роженския манастир;
20.вр. Бански Суходол( 2884 м.н.в.) и ръба Кончето.
image image image image image image image image image image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image