Понеже се очертава, общо взето, хубаво време, взимам влака от западносибирската столица Новосибирск за източносибирската Иркутск (около 1900 км, нищо работа за Сибир) и след 30 часа в неделя рано сутринта съм вече там. Бързо се прехвърлям при пазара и се качвам на първата маршрутка за Листвянка на брега на Байкал - около 70 км. Първо се запознавам с Байкал:
Водата е кристално чиста, въздухът - също, температурата е около нулата и се качва.
Първо минавам през Байкалския музей. В книгата за отзиви почти всичко е на следния език:
и след това поемам нагоре, към връхчето Камень Черского, крайно на Приморския хребет. Отначало по пътя стигам до долната лифтова станция:
Лифтът работи основно за туристите, за ски е още рано, снегът е 5-6 пръста. Всъщност, във вътрешноконтиненталната част на Сибир е студено, но валежите са по-малко, отколкото у нас, просто до пролетта падналият сняг не се топи.
Затова давам нагоре право по пистата:
а зад мене блести езерото:
То е широко около 30 км, зад него белее зъбчатката на хребета Хамар Дабан.
Денивелацията от около 300 метра се взима на един дъх, минавам покрай горната станция, завивам по пътечката и скоро съм на връхчето:
Това е мястото, откъдето от Байкал изтича река Ангара. Под мен се вижда краят на Листвянка, а на отсрещния бряг е порт Байкал - крайна гара на историческата линия Кругобайкалка. Преди оттам е минавала Източносибирската железопътна линия, но след построяването на Ангарския язовир участъкът от Иркутск до порт Байкал остава под водата. Сегашната линия минава направо през Олхинското плато (което се вижда на отсрещния бряг), слизайки към езерото по троен серпентин, а участъкът по брега на езерото от гара Слюдянка до порт Байкал остава глух. Запазен е само като туристически и културно-исторически обект. По него се движи три пъти в седмицата пътнически влак през деня в едната посока до порт Байкал, а през нощта се връща до Слюдянка, на най-южната точка на Байкал. Линията се поддържа, но не се преглежда редовно и затова скоростта е ограничена до велосипедна - разстоянието от 90 км се изминава за 5 часа. Казаха ми, че влакът спира и на стоп!
Да погледнем по-отблизо изтока на Ангара:
Обърнете внимание на бялата точка по средата на реката. Това е Шаманският камък - разсърденият Байкал го хвърлил по дъщеря си Ангара затова, че хукнала към любимия си Енисей...
Това по дърветата не са боклуци, а оставени от китайските туристи шарени парцалчета. Казаха ми, че през лятото от тях не можеш да се разминеш...
Оказва се, че надолу води и културна алея:
ама право през гората е по-кеф:
и по хребета се отправям към обсерваторията на отсрещния връх:
Вляво, между дърветата се вижда Ангара:
В далечината е Иркутск, а през цялото време край реката се редуват къмпинги и други подобни.
Покрай обсерваторията минавам бързо, вътре пускат само с предварително записване. На пристана долу пристига корабчето с прозрачно дъно. На него не успявам да се вредя, защото е вече късен следобед, но се качван на ферибота през Ангара до порт Байкал:
Отляво, на отсрещния бряг, белее Хамар Дабан:
Ето я и гара порт Байкал:
Вътре има музей и хотелче, може и да се спи, но това ще направя другия ден, като дойда с бавния кругобайкалски влак по брега откъм Слюдянка.
Залезът над Байкал е много красив:
Качвам се на корабчето обратно и съм отново в Листвянка.
Трябва да се отбележи, че поради силните течения Байкал замръзва много късно - в средата на януари. А Ангара въобще не замръзва - водата й идва от дълбоките слоеве на езерото, където е по-топла. Районът е земетръсен, има подводни топли извори.
Въобще, след напълно замръзналия огромен язовир Обское море край Новосибирск, който от началото на ноември изглежда ей така:
Байкал прави направо лятно впечатление.
С поредната маршрутка се връщам в Иркутск. Вятърът се променя и само за два часа температурата от +4 става -25 градуса, завалява слаб сняг. С "планинската" част на ексурзията е вече свършено, но остават още неща за вършене. На следващата сутрин се качван на пътническия влак за Слюдянка. Линията красиво се вие през напомнящото Източните Родопи Олхинско плато:
и накрая под нас се показва южният Байкалски бряг:
Ето ни накрая на гара Слюдянка:
на 5311 км от Москва, които скоро ще пропътувам наобратно:
Отзад се вижда краят на Хамар Дабан:
От Слюдянка до вече по-значителния Пик Черского води маркирана пътека, но разстоянието в едната посока е около 25 км и хич нямам време да ходя там.
На гарата чакат огромно количество локомотиви, които да помагат на дългите 70 вагонни товарни влакове през околоните планини. Но нашето влакче по Кругобайкалка е съвсем скромно:
- маневрен локомотив с един вагон. През лятото, когато районът се наводнява с туристи, е по-голям.
Линията за порт Байкал се вие през цялото време по брега на езерото:
Тунелите са широки, преди построяването на новата линия е имало и втори коловоз, който сега е разглобен.
Покрай линията отвреме-навреме се минава покрай селца от две-три къщи, за които линията е единственият транспорт:
От настъпилия студ през цялото време над водата се стеле облак пара, който постепенно се сгъстява и скоро пейзажът се закрива. Вечерта пристигаме на порт Байкал. В гарата на втория етаж има хотелче, ето стълбата към него:
Ето я и стопанката:
Аз, обаче, излизам и в настъпвачия мрак се качвам на близкото връхче, от което би трябвало да има изглед (ако леденият вятър, носещ снежец, поне за миг спре) и после се прибирам да чакам влакчето да тръгне през нощта обратно. За снимки въобще не става, запазвам си усещането за себе си.
На следващия ден времето се изяснява, но си остава студено. Още от града се вижда огромният легнал над Байкал облак. И Ангара дими като тенджера, на която са снели похлупака:
Отделям си време и за Иркутск, градът има много исторически паметници като генерал-губернаторска столица на Източен Сибир. Тук е и крайният ареал на сибирския тигър, за който напомня гербът на града - тигър, държащ собол в уста:
Обикалям града, минавам през музея на декабристите, заточени тук, и на гарата се качвам на обратния влак на запад.
Супер пътуване! Сибир ми е една от мечтите да отида там. За повечето хора Сибир има "мрачна слава", но за тези, които разбират от приключения Сибир е нещо съвсем различно. Аз съм си планирал един маршрут през целия Сибир от запад на изток- от Европа до Чукотка, с каквото превозно средство е възможно (разбира се, понеже едно такова пътуване би отнело месеци, а няма как, трябва да се работи, никой не дава толкова дълга ваканция, да не говорим за финансите- затова бих го минал на части- всяка година по малко примерно).
И влака от Москва за Байкал (и оттам към Монголия или Владовосток) може да бъде част от маршрута, поне от Москва до Екатеринбург.
Байкал би останал на юг от един такъв маршрут, но бих го свързал с друга линия от Китай, през Монголия, към Якутия.
Ще видим, има време. Като наближи, може да те питам за някой съвет.
Вто Дек 05, 2017 5:25 pm
Алекс.Йо
Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
