Краят на пролетта скоро ще прехвърли природните си роли, но в полза на настъпващите и сухи летни дни. Предчувствайки това, се нахвърлихме лакомо към западните части на страната и Стара планина, където надморската височина е по-голяма и всичко е все още свежо, зелено, а след валящите дъждове - и със захранени реки. Водопадите там са обещаващи, както за разходка сред дивото, така и за почивка, и релакс по границата, където времето отдавна е спряло. Плановете ни бяха грандиозни, но прогнозите за времето - плашещи и способни да откажат и най-приключенски настроените...
С Митко, Катя и Мария, пристигнахме късно в полите на западна Стара планина и граничния град - Чипровци, където да се установим за следващите няколко дни. Чипровци е малък, спокоен град, известен с чипровските си килими и Чипровското въстание, а в подножието на връх Трите чуки се спотайват множество водопади. Един от тях е Чипровският, който беше в плановете, както и Копренските водопади над село Копиловци, в живописната местност Копрен. Като бонус към приключението си добавихме крепост Кастра ад Монтанезиум и един малко по-неизвестен водопад - Заноженският, разположен в крайния квартал на град Вършец.
Изглед от град Чипровци към връх Трите чуки.
Утрото в Чипровци, с шарени небеса и плашещите прогнози за времето, които се сбъдваха.
Поемаме към екопътека Деяница и Чипровския водопад. Зоната е гранична, а пътят към подхода - изяден от водите, слизащи с пълни сили от планината. Шареният свят наоколо ни приканваше да спираме често и да правим разни макро забежки с флора и фауна. Дъждовници, зелени буки, шумни потоци и много свежест, присъстваха в часовете ни тук.
Но основната ни цел беше далеч и оловните облаци, които заплашително напомняха за предстоящия потоп, започнаха да се трупат навред.
Двеста местра положително изкачване и ето го и него - Чипровския водопад. Екопътека Деяница е живописна. Черен път, стръмна пътека в горския масив и след час от град Чипровци сме в подножието му.
Отдавана ме блазнеше идеята да се покатеря без пътека над него и да видя водните перли, които се изливат в дън горите тилилейски. Подходът и мокрите скали ме държаха нащрек, въпреки че да си призная честно, човек няма работа там. Полегати скали, обрасли с хлъзгав мъх и нестабилен здравец, завършващи с надвеси и падането оттук би било завършило с фатален край. Хъката-мъката, излязох и над Чипровския водопад до този малък бонбон, който галеше скалата нежно и захранваше притока към следващия водопад.
Над Чипровския водопад. Абсолютна дивотия.
Пресичайки между двата водопада, се подхлъзнах на полегатите камъни, които са като сифон в тази част на реката и се озовах до над колене във водата, хващайки се за някакви коренища. Обувките ми се напълниха догоре с вода и спирайки в сухите клони между двата водопада, предположих каква щях да я свърша тук, по екстремния терен, където нямах работа без осигурителното въже...
Излекувах стреса, изцедих чорапите и продължих по-нагоре по хлъзгавите склонове, а притъмняващото небе, неясният подход за слизане и мокрите дрехи, ме караха да настръхвам от студ... По дивите склонове - левурда... Знаех за интересни каскади над Чипровски водопад, но уравнението риск-разумно, отдавна клонеше към втората си част и реших да се забавлявам в търсенето на подхода обратно.
Добрах се и до Чипровския водопад по човешката пътека. Митко и Мария тръгнаха надолу, с уговорката да сме бързи, а Катя ме чакаше тук. Извадих набързо статива, колкото да се отчета, нагласих го някак в един дълбок вир и само след миг течението ме изпързаля към по-долния си речен праг. Изтърсих се като талпа, право на двете си колене, върху полегатите камъни, завършвайки серията падания от преди малко. Имаше и неприятно заклещване между дървесни капани, но по склоновете над водопада... Шапката ми падна по-надолу по течението и вече по мен наистина нямаше сухо и здраво място, след излизането горе и пропаданията, между изгнилите дървета. Но... Кеф цена има ли? Все пак стативът остана на линия с чакащия ме по-горе сух и здрав фотоапарат.
Наиграхме се децата и тръгнахме смело надолу. Небето предвещаваше потопът, който се изсипа в градушка само секунди след като влязохме в колата, трошейки единственото здраво място по мен за деня - главата ми! Все пак, още един поглед към приказката, случваща се тук. Времето никога не стига!
Отпочинали, в късния следобед поехме към Монтана, където запълнихме оставащите часове, с изпращане на деня над хълма Калето, с разположената върху него крепост Кастра ад Монтанезиум. Прекрасно място с изглед към врачански Балкан, западна Стара планина, Миджурското било и насипите над язовир Огоста.
В почивка и наблюдаване на светкавици в небесата над град Чипровци.
Местност Копрен и водопад Воден скок бяхме отредили за следващия ден. По пътеката и в очакване на поредната порция дъжд, попадахме на множество дъждовници. Този си позираше, без да се налага да го местим. Имаше дори листо на главата си.
Водопад Воден скок по Копренската екопътека. Знам за още водопади над него, но днес реших да не изневерявам на късмета си, поради прогнозираните за обяд гръмотевични бури в тази част на планината и нелепите травми от вчера. Дните преминаваха сякаш между капките и дъжд, и гръмотевици се движиха или малко пред нас, или малко зад нас, което разбира се компенсирахме с къпането в реки.
Копренски водопад Воден скок с Катя за мащаб в подножието му.
И с есенна украса, когато за първи път го открих.
Местност Копрен и облачната свада, която напираше да се излее с все сили. Билото на планината - потънало в мъгли. То пазеше своите тайни днес. Докато Мария и Митко се разхождаха към Дуршин скок, ние с Катя се озовахме в тенджерата с планински чай. Уханни билки скоро ще запълнят всички поляни наоколо.
Завършихме с един срамежлив водопад до Вършец - Заноженски водопад, който след всичко видяно, не ни впечатли особено, но се вписа добре за край на пролетната ни разходка.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
