Събитието съм сигурен, че ще протече чудесно, както винаги са протичали събитията на тази хижа.
Някой беше написал наскоро, че не е важно всичко в хижата да е ново и лъскаво. Важното е да има уют.
А в хижа "Попови ливади" определено има нещо, което може да се нарече уют... а дори и повече от уют...
Но да не се отклонявам излишно. Горното събитие ме подсети, че в тази хижа отбелязах рождения си ден тази година.
Заслугата е на Дидо (бутам след осмата бира) - другия рожденик, с който направихме традиционния Водолейски рожден ден.
И така - време е да напиша кратък пътепис за видяното. Тъй като пролетта дойде и някой може да реши да последва стъпките ни...
Към х."Попови ливади" се отправихме в петък вечерта - след като напазарувахме в Кауфланд.
Разстоянието от София дотам е около 200 км - почти еднакво е през Банско или през Сандански.
Около полунощ пристигнахме, настанихме се на масата, скоро след това дойде и другият рожденик.
От камината лъхаше топлина, последва ядене, пиене, сладки приказки - обичайното - до около 2 часа.
Нощувката беше според предпочитанията. Повечето се оттеглиха в топлите стаи и спаха на меките легла.
За мен няма по-спокойно място за нощувка от терасата на хижата, под шума на дърветата и мигането на звездите...
Само че трябваше да се крия от хижаря Митко - той така и не може да разбере защо при толкова много и топли стаи спя навън...
На сутринта станахме доста рано - всеки бързаше със задачите си.
Скиорите тръгнаха към близкия Боздаг (Фалакро), където щяха да карат ски.
Картата за лифта за деня бе само 8 евро за скиори, а за пешеходци - 3 евро двупосочен билет!
За гледките от първенеца връх Пророк Илия 2232 м няма да разказвам - за него ще има отделен пътепис.
Други - като нас - запалихме колите и потеглихме първо към Гоце Делчев.
В града - срещу бензиностанцията Лукоил (не тази на главния път) закусихме.
Чудно вкусните закуски - особено милинките - ни даде Любо - сина на хижаря Митко.
Така вече доволно хапнали се насочихме към нашата цел - планината Кушница до град Кавала.
Кушница (или Кушиница, гръцко име Пангео, старо турско - Пърнар даг) винаги ме е удивлявала.
Често съм я виждал от Пирин например - като една стена на хоризонта, издигаща се стръмно нагоре.
Отдалече склоновете ѝ винаги са ми изглеждали стръмни и непристъпни, една могъща заплашителна стена.
Пангео дълги години си оставаше "планината на хоризонта" - тайнствена и непозната, оставаща в мечтите ми...
Но ето, че дойде и нейният ред.
Пътят до подножието на Кушница не е много - около 130 км, изминава се за около 2 часа от хижа "Попови ливади".
Важното е, че нощувайки в хижата, печелехме - първо - ранно тръгване и - второ - по-малко разстояние за изминаване.
Пролетта беше вече настъпила в полетата около град Драма. Слънце, зеленина...
Малко преди селцето Георгиани в подножието на планината спряхме за малко снимки.
Пангео се възправяше пред нас в цялото си величие и непристъпност. По високото имаше сняг.
На север в околовръст се виждаха другите планини, които ограждаха полетата на Беломорието:
Смийница:
Славянка (Алиботуш):
Боздаг:
Продължихме до селцето Панагиа, намиращо се на около 180 метра надморска височина.
Лесно хванахме асфалтовия път нагоре в планината, водещ към ски центъра и хижата на 1600 м н.в.
В началото напредвахме бързо и лесно, нямаше сняг, всичко беше зелено, огряно от слънцето и примамливо.
Постепенно набрахме височина и се появиха първите преспи сняг. Твърде скоро, твърде в ниското.
Молихме се пътят да е почистен до ски центъра, но скоро видяхме, че не е. Имаше обаче коловози от джип.
Скоро обаче коловозите станаха дълбоки една педя и колите започнаха да задират отдолу. Решихме да спрем.
Бяхме стигнали до около 1100 м н.в., тоест твърде ниско. Първенецът Мати (в превод Око) беше висок 1956 м,
тоест очакваше ни над 900 м денивелация, а времето беше вече напреднало, беше минало 11 часа, наближаваше обяд.
Все пак не трябваше да забравям, че трябваше да се върна по-рано в хижата, защото имах рожден ден за отбелязване.
Все пак не се отказахме и тръгнахме нагоре. Решихме да вървим - докъдето стигнем до определен час - и се връщаме обратно.
Кушница е интересна планина. Гористи склонове, скали, мрамори, гледки към Бяло море, но за жалост то сега беше цялото в облаци.
Отначало се вървеше лесно по коловозите от джиповете. Но изведнъж стигнахме до място, където единият джип беше закъсал,
а друг го беше изтеглил обратно. Следите свършваха и нататък се налагаше да правим пъртина. Което не се оказа особено лесно.
Снегът не беше много, на места най-много до коляно. Но беше мокър, тежък, на места замръзнал и се напредваше бавно и досадно.
Изведнъж се откри гледка към първенеца Мати с кулата върху него и съседния Авго. Изглеждаха хем близо, хем далеч:
По едно време стигнахме голяма чешма. Напихме се с вода, отпочинахме и това ни вдъхна отново кураж.
Малко след това се откри гледка към Бяло море, което наистина беше бяло - пелена от бели пухкави облачета.
И над развълнуваното бяло море от облаци се забелязваше да плува пирамидата на Атон - връх Атос 2033 м н.в.:
По пътя срещнахме няколко гръцки туристи, които се връщаха обратно. Поздравихме се на обичайния "международен" език.
Скоро стигнахме дотам, откъдето гърците бяха тръгнали да слизат - голяма масивна сграда, вероятно хижа или нещо подобно.
Вече беше пределно ясно, че няма да можем да качим първенеца Мати, нямаше време. Като не може - не може.
Веднага си набелязахме нова цел - връх Авго (в превод Яйце, старо име Пилаф тепе), висок 1835 метра. Ето го и него:
Величествен се изправяше куполът на Авго и изглеждаше непристъпен. Скалист и стръмен, покрит със сняг и вероятно лед.
Добре поне, че снегът беше малко и нямаше опасност от лавини. Не носехме и котки, но се надявахме да не потрябват.
Насочихме се към върха по земния път, който опасва от всички страни купола му.
Като се доближихме максимално до купола, изоставихме пътя и продължихме директно нагоре.
Накрая стигнахме до слабоизразения южен ръб на върха и поехме по него нагоре към най-високата точка.
На места имаше стръмни участъци, хлъзгава трева и малко скали за преодоляване, но нямаше непреодолими трудности:
А гледките от другата страна не закъсняха и започнаха постепенно да се разкриват.
На север започна да наднича кулата, която е построена върху първенеца Мати:
На запад се очерта останалата половина на Кушница:
В дъното на западния хоризонт се показаха над облачното море най-високите върхове на Олимп:
На юг пирамидата на Атон сякаш ни следеше и ни наблюдаваше:
На изток в морето връх Ипсарио на остров Тасос също се подаваше над облачното море:
А още по на изток ясно се забелязваше още един остров, който не можеше да е друг, освен Самотраки с връх Фенгари:
И така - финалното изкачване се оказа доста изморително - стръмно, но с малко сняг и вече нямаше хлъзгави скали...
На връх Авго има обичайната за гръцките върхове кръгла бетонна кота и голям метален кръст.
Вятърът и снегът бяха покрили кръста с дебел снежен слой, който отдалече приличаше на човешка фигура:
С приближаването илюзията за човешката фигура започна да избледнява и изчезна.
Най-после изкачихме върха и погледнахме от другата страна.
Заслужаваше си катеренето! Заслужаваше си просрочването на времето! Заслужаваше си замръкването!
Първенецът Мати (Око) 1956 м:
Боздаг (Фалакро):
Родопите:
Към островите Тасос и Самотраки:
Към Атон:
Към Олимп:
Следват селфита, общи снимки, много смях и усмивки...
Но беше време да слизаме. Рожден ден ме чакаше.
Слизането не беше трудно, но също така не беше и лесно. Слънцето грееше силно.
Следата ни по купола на връх Авго - личи си как сме го подсекли, но само защото нямаше лавинна опасност:
Бавно и постепенно, километър по километър, се доближавахме до колите. Но слънцето залезе...
Накрая стигнахме - току що се беше мръкнало и беше паднал мрак. Имаше и мъгла отвреме навреме.
Малко преди това се чух по телефона с Дидо, беше приключил с карането на ски и се прибираше в хижата.
Обсъдихме какво да купи и да започва да пече месата и да "слага масата", защото ние малко щяхме да се забавим.
Но нямаше за какво да се безпокоя, защото хижаря Митко Пирнарев беше там - следователно всичко беше под контрол!
Следва дългото досадно шофиране към България. Накрая доста се изморих и с облекчение въздъхнах, като спрях пред хижата.
Влязох в просторната празнична зала и що да видя - всички се бяха събрали, ядяха и пиеха и чакаха рожденика с тортата!
Близо половината от присъстващите:
Е, имаше и торта. Със свещички (съответстващи на годините кибритени клечки вместо свещички). И чийзкейкове.
Рожденият ден не е обект на настоящия разказ. Всичко мина добре, бих казал - повече от добре.
Не за пръв път правим рождени дни с приятели в тази хижа, няма и да е за последен. Заслужава си.
И не само заради хубавата зала, музикалната уредба, барбекюто, храната и напитките, топлите стаи...
И не само поради удобството да дойдеш с колата в колкото часа пожелаеш, с колкото багаж пожелаеш...
И не само заради многото планини и върхове наоколо със странни гледки, пещери и близостта на Гърция...
А заради уюта. И заради сигурността. И отношението на хижарите. Да си сигурен, че всичко ще мине добре...
И най-важното - хората да останат доволни... и да се връщат пак... отново и отново...
А на следващия ден се събудих рано и отидох с други приятели на ежегодния карнавал в град Ксанти...
Но-о-о-о-о - това вече е друга тема, друго приключение, от което може би някой ден ще излезе друг пътепис...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Сря Мар 28, 2018 1:44 am
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Още един поглед върху тези чудни зимни дни, усмивката още ме държи...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
