Не устояхме и приехме поканата на вр. Свещник, въпреки мъгливото неделно утро край х. Попови ливади и метеорологичната прогноза за предстоящо усилване на вятъра, облаци и валежи. Тръгнахме още по-късно в сравнение с предния ден, дори бих казал твърде късно. Първоначалните ни намерения бяха само за скромна разходка до някъде в гората.
Гоце Делчев отново ни пожела "на добър път". Явно думата му тежи там където трябва, защото обещаните метеорологичните несгоди закъсняха с около половин денонощие спрямо предвиденото, а техните предвестници се оказаха омайващи, както ще видите по-надолу.
Първите километри по този участък от Е-4, чийто маршрут съвпада с пътеката към вр. Свещник в началото, бяха с оставени от джип с доста широки гуми коловози. Както разбрахме по-късно, джипът е закъсал предния ден малко по-нагоре в гората и е успял да се самоизтръгне оттам, изглежда с решаващата помощ на лебедка.
Макар и не с най-приятния стил на вървене, малко като манекените на подиум, напредвахме чевръсто по коловозите и навлизахме все по-навътре в изключително приятната иглолистна гора.
Не след дълго обаче достигнахме лобното място на джипа и се наложи да вкараме в употреба общо двата чифта снегоходки за трима души, които така упорито разходихме на гръб предишния ден до Орелек и обратно.
Час-два преди нас нагоре бяха минали двама скиори от Гоце Делчев с панти. Отначало следите им помагаха достатъчно в ходенето, така че дори с моите извънредно много килограми и липса на снегоходки изпреварвах и водех снегоходещите доста дълго.
Успяха все пак да ме настигнат при заслон Дългия чучур, който е разположен в близост до чешма недалеч от разклона на червената маркировка по E-4 към Парилската седловина и зелената към вр. Свещник.
С набирането на височина и оредяването на гората, особено из по-откритите участъци от пътеката, вече затъвах до над коляно дори в скиорските следи, така че бе време снегоходещите да минат пред мен, за да успеем изобщо да продължим нататък с що-годе разумни усилия. Отпред вървеше Лъчо, след него -- Нина и накрая аз. Дори така, след два чифта ски и снегоходки, всичките следа в следа, продължавах да затъвам доста тук-там, но усилието беше поносимо и напредвахме със сравнително прилична за тези условия и екипировка скорост.
Все повече изоставах, но все пак не губехме зрителна връзка с Нина и Лъчо.
Имайки предвид напредващото време, липсата на трети чифт снегоходки и най-вече натрупана умора, включително и от предния ден, решихме, че е най-разумно да изчакам край навеса докато Нина и Лъчо довършат изкачването на вр. Свещник, за да не ги бавя твърде много. Речено-сторено. Преразпределихме част от багажа из раниците и аз се разположих на приятни слънчеви бани край заслона, гол до кръста. Неописуем кеф беше. Тишина, нарушавана само от време на време от падащия от дърветата топящ се сняг или пролетна птича песен, меки слънчеви лъчи топло галят през пелената от високи облаци.
Имах и радостта да се срещна край заслон Мурата с двамата скиори от Гоце Делчев, чиито следи ни помогнаха в този ден. Те се бяха спуснали на север от Свещник и поради това са се разминали с Нина и Лъчо. Побъбрихме си с тях над четвърт час за метеоролозите, планината, живота и всичко останало. Сетихме се и за общи познати -- Николай, Дидо и т.н.
А междувременно пътеката към вр. Свещник започва по-бързо да набира височина.
Гората се разрежда все по-вече.
Зърват и върха, вече е съвсем близо.
Хоризонтът се отдалечава и с всяка крачка се разкриват все повече гледки.
Орелек, където бяхме предния ден, и облаците прииждащи от запад и прехвърлящи главното пиринско било през понижението му в района на прохода Попови ливади; далеч на север -- и Рила:
Нагоре снегът е значително по-малко, стопен и издухан от вятъра, който в този ден вече започва да напомня за своите почти неограничени възможности:
Алиботуш и други острови:
Изкачването става малко по-стръмно:
Беласица зад морето от облаци:
Борба за живот:
И отново Алиботуш:
Вече поглед от върха -- Орелек, Северен Пирин, Рила:
Беласица в "горната" Земя:
Алиботушкият архипелаг (всъщност всичко това е и в някаква степен Пирин, чак до истинското море):
Нина на вр. Свещник (1975.4 м н.в.):
Отсреща бяхме предния ден:
Интересно е да се отбележи, че, гледан от вр. Свещник, Орелек сякаш изглежда по-нисък, а всъщност е със 123.2 м по-висок от Свещник.
Лъчо на вр. Свещник:
За него това беше първо ходене в Пирин, едно много добро начало.
И отново тези незабравими гледки, които и аз, подобно на читателите, гледам само на снимка:
На свечеряване обратно надолу по нашата си пъртина в гората:
Повечето снимки са правени от Нина и Лъчо, тук-там има и някоя -- мое дело.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Фев 19, 2018 10:36 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Много хубава изява и много интересни снимки - коя от коя! На мен най-много ми харесаха 6412 и 6430. Свещник не е висок, но на тези два кадъра сякаш е в небесата.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
