Денят беше чудесен, тръгнахме късно, вървяхме бавно, наслаждавахме се на необятните гледки и се изпълвахме с планинското спокойствие.
Това бе началото:
Гоце Делчев ни пожела приятна разходка:
Подминахме без да спираме свърталището на моторните шейни:
Първите гледки бяха на изток към Родопите:
Полюбувахме се на смело надвесилата се над склона беседка със снежна шапка:
Вр. Свещник, който сякаш ни канеше на гости:
В далечината Олимп едва-едва загатваше присъствието си, на 194 км от нас:
Беласица се белееше по-наблизо, отвъд долината на Струма:
Поглед и към Алиботуш, който се появи иззад последните ридове на Южен Пирин:
Няколко облачета правеха шарена сянка на скиорите по склоновете на Боздаг:
Жега, жажда -- похапвахме от време на време сняг, защото чаят в термоса вече бе на привършване:
Снежното изкуство на вятъра:
Понякога дори и следите на моторните шейни могат да бъдат красиви:
Срещнахме група туристи от Сърбия и Македония, а скоро след това и голяма дружина щастливи български деца, вдъхновено водени от техните учители:
Орелек беше все по-близо:
Поглед към Зъбът, Яловарника и Каменица:
Път-майсторът, американска машина от 60-те години, вероятно произведена от фирмите Thiokol или LMC, внасяна и продавана в Европа под търговското наименование Ratrac, превърнало се в нещо като "снежния ксерокс":
Не бих се учудил ако това е един от последните екземпляри в света, които са в редовна експлоатация и до днес.
Нина на вр. Орелек (2098.6 м н.в.) със Северен Пирин и Рила в далечината:
И отново беседката, вече след залез слънце:
Всички снимки от този слънчев и безветрен зимен ден са достъпни тук:
Спахме даже две нощи в Димитър Пирнаревата стая №7, която напълно оправда прозвището си "дъскорезницата".
А коя е булчинската стая?
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Фев 19, 2018 8:26 pm
Kent
Регистриран на: 26 Апр 2007 Мнения: 729
Над столовата на втория етаж, първата стая вдясно. Има сърчица дето светят през ноща по стените, розовее обстановката, много е яко. Митко и жена му там ни настаниха преди две години горе долу по това време. В хижата бяхме само ние и няколко шофьори на снегорини дето дежурят на прохода. Единия чичка беше пълно копие на сър Антъни Хопкинс /родом от Горно Спанчево май/ жалко че не се снимах с него...
Аха, ясно. Нашата стая беше на най-горния етаж, с подстъп към нея през обширна тераса. Главната ѝ украсата е композиция с колибри, което вършее из цветовете, случайно или нарочно завъртяна на 90 градуса, сякаш птицата пикира.
Имаше доста народ на хижата този уикенд. Освен няколкото съфорумци там бяха и мераклиите от "Хоро на баир".
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
U.S. Air Force 1963 Thiokol Model 601, powered by a 243 cubic inch motor with a 4 speed manual transmission run through an Oliver Clark (OC-15) rear drive. The tracks are 32" wide.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Фев 19, 2018 9:14 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Прекрасно бяло-синьо време сте случили, Ведрине!
И отбивка към връх Баба може да се включи към тази разходка, чието било е разлято, голо и също много обзорно.
Много спокойствие и настроение показват снимките и от двете ви разходки.
Ми, как да е иначе?! - Хубав край, хубави хора!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
