Българите и Европа в карти от XIII век до Освобождението
Във фоайето на Националната библиотека "Свети Кирил и Методий" е открита изложба "Европа в старите карти". Могат да бъдат разгледани оригиналите на дарената от картографа и някогашен директор на пристанище Варна инж. Любен Божков ценна колекция. Изложени са 10 копия и 12 оригинални издания, сред които карта на Древна Тракия от Абрахам Ортелиус, Антверпен, 1585, карта на част от Балканския полуостров от Джакомо Кантели, Рим, 1689, карта на долното течение на р. Дунав с част от българските земи от Йоан и Гилелмо Блау, Амстердам, втора половина на XVII в.; карта на европейските провинции на Османската империя от Питер Шенк, Амстердам, 1720 г. Това е малка, но изключително ценна част от 11-те хиляди единици в картографската колекция на библиотеката.
Сред копията на показ в изложбата са известната Херефордска карта, както и Ебсторфската от 13 век. Втората е открита в манастира Ебсторф през 19 век. Земята на нея е плоска и кръгла, а в центъра й е Ерусалим. Тя е първата, която показва българите и славяните в близост до река Марица (Хеброс) - на Балканския полуостров е поставен надпис Terra Bulgaro[rum] т.е. Земя на българите, а също и Barbarorum gentes XIV Slavorum (14 варварски славянски племена). Националната библиотека притежава нейна печатна репродукция, правена в Щутгарт през 1898 г. Херефордската карта пък носи името на английската катедрала, където е намерена и се съхранява и до днес. Земята е показана като диск, сушата - обградена от океани, а център отново е Ерусалим. Според тази карта" Bulgarii" За "център на света" е представен свещеният град Ерусалим. Между Danaper (Днепър) и Hister danubius (Дунав) на Черно море е поставен надпис Bulgarii - вероятно местоположението на прабългарите преди да пресекат Дунав. Библиотеката притежава репродукция от 1903 г.
Освен на картите изложбата е посветена и на инж. Любен Божков - в нея могат да се видят негови инструменти, както и портрети и шаржове, рисувани от големите български художници Александър Добринов и Александър Божинов.
Любен Иванов Божков е български строителен инженер и университетски преподавател, доцент. Роден е през 1880 г. във Варна. През 1905 г. завършва Висше техническо училище във Виена. От 1920 до 1925 г. е поддиректор на Български държавни железници (1920 – 1925). През 1928 – 1934 г. е главен директор на железниците и пристанищата. В 1934 – 1935 г. е директор на Дирекция на природните богатства към МНС, а от 1936 до 1943 г. е частен инженер. Доцент по съобщително дело при Държавната политехника в София (1943) и във Варненския държавен университет (1949). Умира през 1959 г. Личният му архив се съхранява във фонд 1494К в Централен държавен архив. Той се състои от 127 архивни единици от периода 1744 – 1960 г. Автор е на монографиите: „Съобщителните средства на България“ (1929), „Железниците на България в тяхното развитие“, ч. І-ІІІ (1947 – 1948); „Дунавският мост и неговото развитие“ (1947); учебник „Съобщително дело“, ч. І, ІІ, ІІІ (1946 – 1950); доклади: „Дунавският мост и неговата история“ (1948); „История и значение на железниците в България (1954); статии: „Размери на Черно море“ (1926); „Пътищата в България“ (1929); „Железопътни проблеми“ (1936); „Пътни съобщения“ (1935) и други.
«"И така, от 1953 г., едва сега за пръв път се говори за неговото безценно дарение”, заяви на откриването на изложбата директорът доц. д-р Красимира Александрова.»
Изложбата с карти може да бъде разгледана в Националната библиотека до 4 февруари 2018 г.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
