Село Рибарица е едно от многото населени места в северната част на Балкана, предлагащи изобилие от разнообразни варианти за прекрасни маршрути по планински ридове, била и пътеки. Минавал съм по някои пътеки, започващи от там, но сега поводът беше хижа Бенковски и билото над нея, с върховете, разкриващи великолепни панорами и коктейл от емоции.
Очертаваха се два интензивни и много тежки зимни дни, в предвид това, че идеята за изпълнението на прехода беше - качване на билото през нощта за изгрева и бивак в палатка. Реализацията на подхода до билото по затворената от години, обрасла и неясна пътека, и калпавите условия (сняг, вятър) се оказаха в повече, но това е зимната планина...
На изходна позиция на входа на парка. Поначало дебнех времето да е що-годе поносимо и да има условия за зимен преход със сняг... Като цяло има два основни варианта за подход до хижа Бенковски от село Рибарица: маршрут по река Заводна и маршрут по река Костина, както и много неконвенционални. Докато обмислях варианти за прехода, бях решен да се пробвам стандартно по река Костина. За там знаех, че пътеката рязко изкачва височина през горски масиви. В последствие от хижарите разбрах, че зимно не се препоръчвала. Вторият вариант, който ми се въртеше е този, по който зимата се качват хората - по пътя край река Заводна, но той е много продължителен и в общи линии се върви по черен път. Взех решение да се кача през затворената от години пътека през рид Тънката рътлина. Тази пътека през зимата е подходящ повод човек да обере босилека.
Пътеката започва зад колите от горната снимка и е сравнително по-пряка, много дива, с нападали дървета, избледняла зелено-бяла маркировка. На места падналите дървета са я заличили, както и тънките просеки през гъстата растителност. В гората зимната приказка беше допълнена от хиляди следи в снега на горски обитатели: мечки, сърни, елени, диви прасета. Срещнах на няколко пъти диви прасета, които са се възползвали от панорамните места на поляните по рида, и са разкопали, в търсене на храна. Срещите действат енергийно стимулиращо! Видях елени, сърни...
По пътеката, която, както очаквах е много красива. Обикновено се преминава за 3-4 часа, но ми бяха нужни близо 6, докато стигна в хижата. Редуват се гъсти и рехави гори с малки билни поляни, разкопани като кратери от горските прасета. Освен тежкият багаж, който ме смазваше по стръмнината (в раницата имаше зимно оборудване за спане на открито - палатка, спален чувал, лавинна лопата, снегоходки, пухени дрехи, примус, термос, статив, храна, брус сланина и отделно фототехниката), се наложи да проправям пъртина в мек и кишав сняг, който след излизането от рида беше на навеища. Раницата и фототехниката да закотвяха 30-е кг и проклинах цялата тази лудост за пореден път, а и бях сам. Имаше нужда от импровизации с нападалите дървета, горска забава.
Изглед към долината с дълбоки долове и безкрайни планински гънки.
В непосредствена близост до хижа Бенковски ме хвана залезът. Бях много изморен. Престараването с багажа може да се каже, че е добра идея за зимната планина, но може да изиграе лоша шега. Желанието за изгрев от билото взе да се изпарява.
Тук, затрупаният път води до действаща през лятото мандра, която виждайки от билото, помислих за хижата, въпреки че на гпс-а ясно личеше разположението и встрани и това малко ме отклони от маршрута, но бързо се поправих.
Скоро пристигнах. След малко ще се стъмни. Имах сили да си разпъна палатката и да се сгрея в столовата. Хижарите ме поканиха в стаята при тях и няколко часа хапване-пийване-топлина. За тях се говори, че са едни от най-гостоприемните хижари в Балкана, че и в България. Потвърждавам, че е така. Хижата е много уютна, подредена, чисто е, истинско... Опитах от тяхната ракия, почерпиха ме няколко пъти. Изкушение, което ще ми изиграе много лоша шега само след няколко часа. Затова пожелах приятна вечер и се оттеглих рано. Дали имаше и 9 часът.
Станах рано, за да тръгна нагоре в 3ч. и звездите все още ми се въртяха в главата. Предстояха 400 м. денивелация до връх Братаница. Беше студено, както и трудно да не се изкуша да правя компания на затопления зимен-спален чувал, потъвайки в нощта към билото на Балкана. Коминчето на хижата все още пуши, лампата мъждука, а хижарското куче отдавна е заспало. Уют... Като цяло, Балканът си е гарантирано приключение, особено Централен, на когото съм ял попарите неведнъж, а и през зимата... В допълнение с нощен преход и солови изпълнения, не е особено правилна цялата схема. Затова разчитах на стабилната прогноза и добра подготовка, но и това не е гаранция за успех, тук...
Излезе пронизващ вятър, който с излизане в откритите у-ци се усили. Грубите сметки показваха, че в това състояние на снега, горе ще съм поне час преди изгрева, затова вървях много бавно и спирах постоянно. Изключвах челника неведнъж и наблюдавах черното небе, обсипано с милион искри, тъмните силуети на грамадни била и малки градчета и селца, с пушещи комини в ниското. Дори при ходене, студът се усещаше, което е сигурна предпоставка за неприятен престой горе или още по-лошо - да се наложи да слизам...
На билото и връх Братаница - часът е 5:30. Утрото изпраща нощта.
Имах все пак солиден жокер в ръкава и извадих от раницата пухените панталон и яке. Сложих двойните ръкавици, маската и студът се изпари в следващите два часа и половина. При принудителен престой са помагали, дори с непривичен за тези места комфорт.
Излязох горе в 5:30, стоях до 8ч. Апарата на статива, дистанционния спусък и горещ чай от термоса. Минутите се изнизваха бавно.
Хоризонтът подсказваше, макар и плахо, че скоро цветовете ще изригнат.
На запад към връх Булуваня-2032м.н.в.
Появиха се и гости - множество ефимерни облаци. Вестители за влошаващото се скоро време, както и стана.
Дългоочакван гост - слънцето докосва Старопланинското конче и връх Вежен.
Само час и съм пред портите на Рая. Стръмното било, което ме чака за закуска. След 6 часов преход, връщането нямаше да е забавно, но след всичко преживяно, видяно и изпитано, не ми и пукаше особено.
Четири часа в компанията на горските звуци, следи от животни и пълни с всякакви лапи следи, които прокарах в пъртина вчера. Някои от тях - мечи. Знаех, не съм сам и много ме радва мисълта, че Балканът е пълен с животни, които си имат добър хабитат, тук. Дано това продължи и Националните паркове се грижат за резерватите... Тоталът закова 24 км в двете посоки с 1300 възходяща денивелация. Следват възстановителни процеси и червено вино!
Здравей,Мартин!
Когато видя твоя тема си я пускам на телевизора от телефона чрез програмата MirrorShare-така аз и семейството ми можем да се насладим на гледките,които
са от твоите ходения-Благодаря!
_________________ Не можеш да дадеш повече дни на живота си,но можеш да дадеш повече живот на дните си.
Пет Дек 29, 2017 10:13 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
Какво да кажа? Когато видяното говори за себе си няма нужда от хвалба. Красиви снимки и вълнуващо преживяване! Дано времето позволи много такива приключения този сезон!
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Видях елени, сърни...
