Черна гора - Дурмитор - връх Боботов Кук (2523м.)

Боботов кук е най-високият връх на планината Дурмитор в Черна гора. Беше ни в плановете за сезона, както и Мая Йезерце (Албания), Джеравица (Косово), Голям Кораб (Македония, Албания), Босански Маглич (Босна и Херциговина). Някои от тях изкачихме в отминали съботно-неделни дни през август и септември т.г. И тук, поради работни седмици преди и след прехода, и обстоятелствата свързани с това, се наложи да се пробваме отново за два дни, с пътя и всичко останало... Тръгване в петък вечерта и прибиране в светлите часове на понеделника. Това беше и най-тежко изкачване, поради интензивността и това, че броени часове преди да отпътуваме, започнах да се разболявам...

До скоро се считало, че Боботов кук е първенец на Черна гора по височина, обаче има още три върха в Проклетия, водещи се на черногорска територия, които го изпреварват по надморска височина - Зла Колата, Добра Колата и Росни връх. Връх Боботов Кук е част от Национален парк Дурмитор. При ясно време от него се виждат Ловчен през Которския залив, Капаоник на изток и планината Тара на север в западна Сърбия. Първото отразено алпийско изкачване на върха е от 1883 г. на Оскар Бауман.

Излизането от София отново беше кошмар в късните часове на последния работен ден. Следват излизане от България, път през Сърбия, излизане от Сърбия, пътища с безброй завои в Черна гора... С влизането в Черна гора, започнахме да се сменяме често зад волана. Виждах как Жоро, също след работен петък, заспиваше, а аз карайки по половин, един час, бях в почти неадекватно състояние, въпреки промишлените количества Кока кола... Отказах кафето преди 4 години, цигарите преди 8, а сега, пишейки темата, стават близо два месеца и без отровната Кока кола... Laughing

В гъста мъгла, минути преди да започне да се развиделява, поехме по завоите на тесният път, извеждащ до подножието на връх Боботов Кук. Билата на Дурмитор бяха покрити с мъгла и облаци, които в последствие се раздигнаха за броени минути. Оказа се, че симптомите на грип или настинка, ескалират и стигнахме на магия до изходната точка.

Пътеката към връх Боботов Кук в планината Дурмитор на зазоряване. Малко преди това паркирахме колата под върха и мъглата сякаш с магична пръчица потъна в дън гори тилилейски...

Добре асфалтиран, но тесен път пресича планината, като оставихме колата на 1700 м.н.в., откъдето започва маркирана пътека към върха. Парковата охрана ни каза, че затварят пътя в края на октомври, в предвид настъпващата зима. Какво да кажа? Беше си студено утро, с температури около нулата и затоплената кола оставихме трудно. Smile

Скоро слънчевите лъчи се отразяват ефектно в скалите над нас. Денят по прогноза беше прекрасен, прохладен и безветрен. Вървейки по пътеката, усещах, че все пак има шанс да се изкача до котата на върха, въпреки неимоверните усилия от моя страна.

Камъните рано сутринта бяха мокри и обледенени.

Набрали височина, ставаме свидетели на море от ниска облачност.

Ефектните зъбери, наоколо.

Връх Боботов Кук - 2523 м.н.в. За последните няколко планински първенци на държави, които изкачихме, се подготвям внимателно с гпс тракове и точки, проучвайки внимателно всичко, което ще е нужно, за да имаме сто процентова успеваемост и да не се лутаме към върховете и подходите до тях. Тук маркировката беше в повече, за разлика от тази към върховете Джеравица и Мая Йезерце.

На връх Боботов Кук, Дурмитор. Усмивката е изкуствена. Smile

Околните зъбери са като самотни брегове сред облачното море.

Кутията с печат на върха.

Слизането по обратен ред не беше безопасно, пред вид мокрите и на места заледени скали.

Тук-там облаците се вдигаха и под тях се откриваха красивите езера на Дурмитор.

Катя в подножието на Боботов Кук.

Засада от парковата охрана с касов апарат за вход на Национален Парк Дурмитор, по 3 евро на човек за деня. Идеята за изкачване и на връх Пруташ претърпя промяна, и решихме да потърсим място за палатките, но не и тук, оказа се, че не разрешават.

След близо два часа търсене на точното място (закътано и далеч от пътя), но почти по светло, намерихме прекрасна поляна край бистра река по път, в дебрите на гора, над планинско село.

Прекрасен завършек на този интересен и динамичен ден с богата салата и кайсиева ракия. Очите ми горяха за сън и единственото нещо, за което мислех, беше топлия спален чувал, в предстоящата студена и ясна нощ...

Направихме разбор и легнахме сравнително рано, дали имаше и 20 ч. Smile

Утрешният неделен ден щеше да е особено динамичен, с посещението на множество обекти в Сърбия, път към България и отново прибиране в светлите часове на понеделника... Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

"Отказах кафето преди 4 години, цигарите преди 8, а сега, пишейки темата, стават близо два месеца и без отровната Кока кола... Laughing " това е пътя ... после фафлите, бялата захар, шоколади, много соленото, много люто, докато стигнем отказване от чужди жени и много пари...накрая почти не остава нещо за отказване Smile

Снимките от деня са чудни...

_________________
https://blogailiev.blogspot.com