Боботов кук е най-високият връх на планината Дурмитор в Черна гора. Беше ни в плановете за сезона, както и Мая Йезерце (Албания), Джеравица (Косово), Голям Кораб (Македония, Албания), Босански Маглич (Босна и Херциговина). Някои от тях изкачихме в отминали съботно-неделни дни през август и септември т.г. И тук, поради работни седмици преди и след прехода, и обстоятелствата свързани с това, се наложи да се пробваме отново за два дни, с пътя и всичко останало... Тръгване в петък вечерта и прибиране в светлите часове на понеделника. Това беше и най-тежко изкачване, поради интензивността и това, че броени часове преди да отпътуваме, започнах да се разболявам...
До скоро се считало, че Боботов кук е първенец на Черна гора по височина, обаче има още три върха в Проклетия, водещи се на черногорска територия, които го изпреварват по надморска височина - Зла Колата, Добра Колата и Росни връх. Връх Боботов Кук е част от Национален парк Дурмитор. При ясно време от него се виждат Ловчен през Которския залив, Капаоник на изток и планината Тара на север в западна Сърбия. Първото отразено алпийско изкачване на върха е от 1883 г. на Оскар Бауман.
Излизането от София отново беше кошмар в късните часове на последния работен ден. Следват излизане от България, път през Сърбия, излизане от Сърбия, пътища с безброй завои в Черна гора... С влизането в Черна гора, започнахме да се сменяме често зад волана. Виждах как Жоро, също след работен петък, заспиваше, а аз карайки по половин, един час, бях в почти неадекватно състояние, въпреки промишлените количества Кока кола... Отказах кафето преди 4 години, цигарите преди 8, а сега, пишейки темата, стават близо два месеца и без отровната Кока кола...
В гъста мъгла, минути преди да започне да се развиделява, поехме по завоите на тесният път, извеждащ до подножието на връх Боботов Кук. Билата на Дурмитор бяха покрити с мъгла и облаци, които в последствие се раздигнаха за броени минути. Оказа се, че симптомите на грип или настинка, ескалират и стигнахме на магия до изходната точка.
Пътеката към връх Боботов Кук в планината Дурмитор на зазоряване. Малко преди това паркирахме колата под върха и мъглата сякаш с магична пръчица потъна в дън гори тилилейски...
Добре асфалтиран, но тесен път пресича планината, като оставихме колата на 1700 м.н.в., откъдето започва маркирана пътека към върха. Парковата охрана ни каза, че затварят пътя в края на октомври, в предвид настъпващата зима. Какво да кажа? Беше си студено утро, с температури около нулата и затоплената кола оставихме трудно.
Скоро слънчевите лъчи се отразяват ефектно в скалите над нас. Денят по прогноза беше прекрасен, прохладен и безветрен. Вървейки по пътеката, усещах, че все пак има шанс да се изкача до котата на върха, въпреки неимоверните усилия от моя страна.
Камъните рано сутринта бяха мокри и обледенени.
Набрали височина, ставаме свидетели на море от ниска облачност.
Ефектните зъбери, наоколо.
Връх Боботов Кук - 2523 м.н.в. За последните няколко планински първенци на държави, които изкачихме, се подготвям внимателно с гпс тракове и точки, проучвайки внимателно всичко, което ще е нужно, за да имаме сто процентова успеваемост и да не се лутаме към върховете и подходите до тях. Тук маркировката беше в повече, за разлика от тази към върховете Джеравица и Мая Йезерце.
На връх Боботов Кук, Дурмитор. Усмивката е изкуствена.
Околните зъбери са като самотни брегове сред облачното море.
Кутията с печат на върха.
Слизането по обратен ред не беше безопасно, пред вид мокрите и на места заледени скали.
Тук-там облаците се вдигаха и под тях се откриваха красивите езера на Дурмитор.
Катя в подножието на Боботов Кук.
Засада от парковата охрана с касов апарат за вход на Национален Парк Дурмитор, по 3 евро на човек за деня. Идеята за изкачване и на връх Пруташ претърпя промяна, и решихме да потърсим място за палатките, но не и тук, оказа се, че не разрешават.
След близо два часа търсене на точното място (закътано и далеч от пътя), но почти по светло, намерихме прекрасна поляна край бистра река по път, в дебрите на гора, над планинско село.
Прекрасен завършек на този интересен и динамичен ден с богата салата и кайсиева ракия. Очите ми горяха за сън и единственото нещо, за което мислех, беше топлия спален чувал, в предстоящата студена и ясна нощ...
Направихме разбор и легнахме сравнително рано, дали имаше и 20 ч. Утрешният неделен ден щеше да е особено динамичен, с посещението на множество обекти в Сърбия, път към България и отново прибиране в светлите часове на понеделника...
"Отказах кафето преди 4 години, цигарите преди 8, а сега, пишейки темата, стават близо два месеца и без отровната Кока кола... Laughing " това е пътя ... после фафлите, бялата захар, шоколади, много соленото, много люто, докато стигнем отказване от чужди жени и много пари...накрая почти не остава нещо за отказване
Снимките от деня са чудни...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
