Кораб планина - връх Голем Кораб (Maja e Korabit)-2764м.н.в.
Кораб планина (на македонски: Кораб, на албански: Korabi, Кораби) се извисява красиво и обзорно с назъбените си хребети, между Република Македония и Албания. Най-високият и връх - Голем Кораб (на албански: Maja e Korabit), висок 2764 м.н.в., е разположен на самата македонско-албанска граница и отдавна будеше любопитството ни, като първенец на Кораб планина. Обмисляхме да изкачим Голем Кораб от македонска страна, тъй-като от албанска - достъпът до планината е по-труден, поради липса на пътища до подхода.
Отне ни доста време и усилия, за да се подготвим и организираме. Отново с тръгване през нощта в петък срещу събота, пристигнахме рано-рано в подножието на Голем Кораб и граничната застава "Победа". Макадамов път към края, от село Маврово, с дължина от 15 км, извежда до заставата, където в наши дни с почуда установяваме, че може да се разпънат палатки дори в двора и. Граничарите са изключително любезни, дори ни запалиха огън и ни поканиха вътре на кафе. Има хубава беседка с асбестов покрив и човек спокойно може да се завърти за няколко дни тук и да се наслади на планината. В миналото това съвсем не е било така. Само до преди малко повече от десет години, се е изисквало специално разрешително от полицията, придружено от такса, което не винаги е било отпускано. За пета поредна седмица отлагаме Кораб планина и връх Босански Маглич в Босна и Херциговина, поради нестабилното време, но сега уикендът отвори слънчева прогноза за неделя и шансовете за успех се увеличиха. Не, че е кой знае какво човек да се придвижва в дъжд, но гръмотевичните бури определено ни спират, а и гледките в лошо време са кът.
Пътят по макадама минава във внушително ждрело с красива река и край граничен пункт Стрезимир, след което пристигаме край обновената застава "Победа". Отсечката е добре поддържана и с повече внимание минахме по нея, въпреки че малко по-ниските автомобили, биха се затруднили. На няколко места има изградени стопанства с кошери и много цветя, пчели. В общи линии от София до тук са около 330 км през Гюешево. С добро планиране и преглед на картата - никакво объркване на подхода. Избрахме да караме по магистрали, а в двете посоки таксите по тях бяха около 15 лева, които си струва да се платят, за бързо придвижване.
Обикновено попътно не пропускаме да се отбием до някой друг обект - манастирче, водопад, каньон или някое градче, но сега стриктно следвахме плана и в ранния следобед, се озовахме на поляната пред заставата. Граничарите са много любезни, както споменах и въпреки че сме в Македония, май повечето от тях са албански войници, затова в никакъв случай не трябва да се говори пред тях лошо за албанците. И като приемем за плюс доброто им отношение, туристите в района са превърнали наоколо в пълна кочина - боклуци, пластмасови шишета, найлони...
Беседката и палатките ни. Нашата вляво и вдясно на Димо. Отначало бяхме скептично настроени към идеята да сме точно тук, но бързо се решихме и организирахме бивака.
Поглед към заставата от реката под нея, която беше буйна и ледено студена.
По билата все още има сняг, който в комбинация от дъждове, води до голям дебит. А дебитът води до какво - до бързо охлаждане на топлата бира.
Времето беше изключително динамично. От сини небеса и палеща жега, до бързо събиращи се облаци, изливащи големи количества вода.
За върха знаех, че се преодоляват 1350 метра положителна денивелация в 8-9 км пешеходно трасе. Някой е дописал 4,5 часа на табелата, което не е сигурно и зависи от темпото на участниците. Обмислях да го съкратя на две. Определено бяхме пристигнали твърде рано и в чудене с какво да запълним времето, се мотахме наоколо, снимахме всякакви щуротии и си почивахме край реката и зелените поляни.
А следващата порция напоителен дъжд така и не закъсня. Катя и Димо мръднаха нагоре по пътеката над горския масив, за да снимат и видят билото на планината. Тръгвайки само по тениски и без дъждобрани, се досетих, че ще се върнат мокри до кости.
По-късно пристигнаха още коли, с чужденци. Хапнахме на две на три, допихме бирата и кой по леглата, кой до огъня. Утре замислях да стана в 5ч., за да съм бърз по хладно към върха и да хвана джулай морнинг изгрева от високо. С Катя излязохме от гората бавно, но заедно, защото срещите с мечки не и допадат, особено след хижа Рай.
От изгрева и снимката с телефона - толкова. Решението да не нося големия фотоапарат с обективите е добро и води до бързина към върховете, а в последно време и до панорамни кадри, които не са никак лоши. Планинските пейзажи го изискват.
Масивни била ограждат долините и изливат множество пълноводни потоци. Това трябваше да е върховото било на първенеца Голем Кораб, но не би. Очакваха ме още много километри. Трябва и да се внимава. Говори се, че тук-там, извън пътеките, все още откриват неизбухнали мини от войната... В сила е и за планините в Босна и Херциговина.
От Кораб извират Дълбока река, приток на Радика откъм страната на Македония и Велешница, приток на Черни Дрин, откъм албанска страна. В горното течение на Дълбока река, под връх Кепи Брад, се излива Корабският водопад. Той е най-висок в Македония, с височина от 136м.
Оказа се, че пресичането на фирнованите полета рано сутрин съвсем не е безобидна задача...
Със слизане в съседната обширна долина, се видя върховото било на Голем кораб. В невнимание и бързане, по една от преспите засуках десен глезен.
И след около 2,5 часа го качих. Димо искал да поспи и тръгна в 6ч. от палатките. На слизане от върха го засякох да притичва към захода в подножието. Оплака се от пришки, а и миналата седмица беше на Витоша 100.
Връх Голем Кораб - 2764 м.н.в. След множество изписвания и употреба на думата кораб, предстоеше да сънувам кораби... Вадя от раницата дежурните стимуланти, за да вкарам в норма кръвната захар.
И дежурни панорами. Планината определено ме впечатли с километричните си ридове, обзорните и просторни долини. Алпийски пейзаж, изпълнен със стада, потоци, билки, боровинки, малини и капризно време. Наоколо са разположени множество ридове и върхове, които заслужават внимание с подход от други населени места.
В този момент сформиралата се мъгла започна да се вплътнява и сякаш прикапа. Забързах ход надолу и срещнах Катя.
Тя ме чакаше по средата на пътя между заставата и връх Голем Кораб. Направих и хубава панорамна снимка с просторните била. Продължихме надолу, срещайки няколко българи. В замотаване и бране на мащерка, Димо скоро ни настигна.
Стадата на Кораб планина и билото, което в началото на прехода помислих за върховото към първенеца и...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети