Проклетия(Prokletije)-вр.Мая Йезерце(Maja e Jezercа-2694м.)
Езерски връх, Езерце или още и Езерца (алб. Maja e Jezercës) е най-високия връх в Албанските алпи, а и въобще на Динарските планини. Надморската му височината е 2694 m. Писано е много във форума за въпросните върхове, но реших да споделя и моята гледна точка. В поредица от интензивни уикенди, успяхме да изкачим в подобен двудневен стил и връх Джеравица - първенец на Косово, връх Боботов Кук - първенец на Дурмитор в Черна гора, връх Кораб - Македония-Албания, които заслужават отделни теми. Не е препоръчителен начинът, по който правим подобни подходи, но заетостта и работните летни седмици го наложиха.
Проклетия или Албански Алпи, както и Северноалбански планини (на албански: Krahina Malore Veriore), е името на планинския масив, с който започва Динарската верига на северозапад от Дрин и Хвостно. Най-високата кота е Езерски връх, който с Катя и Жоро изкачихме след безсънна нощ и прибиране от и до София за два дни в колабиращата жега.
Върхът е на албанска територия на 5 km от границата с Черна гора. Разположен е на хребет между долините на реките Валбона и Тети, оттичащи се в южна посока. Върхът е скалист, без растителност и изграден от долмитен варовик. Носи името си от голямото езеро и езерца - северозападно от върха.
Долината Валбона към село Вусинье.
Долината и утрото. Тръгнахме отдолу в 5:30 ч. след цяла нощ, около 10 часа пътуване от България, придружено от жега, хиляди завои и задръствания по границите. Хванахме едни от най-горещите дни на август в това си ходене.
Излизаме в подножието на езерцата. Скоро гледките ще ни оставят без дъх. Времето отвори панорами и намирахме лесно ориентирите към подхода, но въпреки това разполагах с възлови точки и предварително начертан трак на подхода. Също, с добра подготовка посетихме останалите първенци, което е ключово за успех в лоши условия и липса на време.
Величествени върхове, сипеи, каменопади и колабираща жега, в която планината ни се разкриваше минута след минута.
Езерата с изглед към долината.
По сипеите към Мая Йезерце-2694м.н.в.
Началото на подхода. Сериозен връх... Високата част на масивната Мая Йезерце-2694м.н.в.
По Мая Йезерце. Невероятен ронляк.
Растителност тук-там. Радваща, в предвид скалния пейзаж наоколо.
По сипеи и кулоари. 500 метра диневалация изкачване от подножието на масива.
На върха сме след 7 часа от селцето Вусинье. 1500 метра възходяща денивелация.
Мая Йезерце. Гледките във всички посоки са впечатляващи и заслужаващи си изнасянето на тежката фото чанта с телеобектива.
Електроуреди разни...
Надолу по кулоара.
Долу бяхме с поомекнали колене и сварени от жулещото слънце мозъци. При колата бяхме след 14 часа ходене, катерене. Очакваше ни разпъване на палатки с изглед към гигантите наоколо.
Последната промяна е направена от martin555 на Чет Ное 23, 2017 4:59 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Ное 23, 2017 12:14 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Перфектно по мрамора сте вършали...Кое време от лятото е било това, езерата са доста спаднали? В района е имало наша група учени, за изследване на снежниците и малките ледничета - почти всичко според тях / ще има и техен репортаж / тази година в Проклетия и Черна гора е било стопено, за разлика от Пирин.
Перфектно по мрамора сте вършали...Кое време от лятото е било това, езерата са доста спаднали? В района е имало наша група учени, за изследване на снежниците и малките ледничета - почти всичко според тях / ще има и техен репортаж / тази година в Проклетия и Черна гора е било стопено, за разлика от Пирин.
Привет. Точните дати бяха 5-6-и август. Учудващо малко вода! И на нас това ни направи впечатление, затова си помислихме, че теренът под езерата, предразполага за загубата и... Почти никъде нямаше останал лед или е бил твърде малко, за да се отбележи, че го има... Поздрави!
Последната промяна е направена от martin555 на Чет Ное 23, 2017 4:59 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Ное 23, 2017 4:43 pm
Ivan`Dinkov
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 213 Местожителство: София
Привет,
не влизам в ролята на цензор или нравоучител.
Внасям необходимите корекции единствено с цел грешките да не се мултиплицират.
1. За името на върха. Славянският произход наистина е свързан с езерата под върха - Езерен връх. Албанският генезис на името обаче е друг - jezer означава "мъгла, мараня", нещо често срещано на върха. Затова и в старите книги той фигурира като Maja Jezeres
2. За името на планината. Българското име е Проклетия - така то е нанесено в старите английски и италиански извори. Сръбското име е Проклетиjе (с ударение на първото "е"). Това е името, което използва Йован Цвиич и всички останали сръбски изследователи. Албанското име е Bjeshket e Namuna - но то се отнася само за масивите на Йезерце - Поплукс, Шникут - Шкурц - Лакойвет, т.е. местностните от двете страни на Чаф Пейс. Всички тези имена значат едно и също - Проклета, Прокълната планина. Името Североалбански Алпи е германска измислица от първите десетилетия на ХХ в. Причината - австрийци и германци са първите системни изследователи на планината и по аналогия с техните Алпи, най-вече с Dolomiten Alpen (заради сходната морфология и релеф) въвеждат името Nordalbanischen Alpen, като го разширяват до цялата планина от Метохия до Шкодренското езеро. Същото с времето правят и сръбските изследователи.
3. Долината, по която сте се качили, не е Валбона, а Ропояна. Валбона е 35 км. долина изцяло в Албания. Тя лежи юго-източно от Мая Йезерце.
4. Името на селото е Вусанье. Това е скорошно сръбско име. Оригиналното албанско име е Вутай (Vuthaj). Селото е чисто албанско и мюсюлманско, населено от клана Келменд.
5. Местността със старата югославска гранична застава (първата снимка) се нарича Застан и не е част от долината Ропояна.
Привет,
не влизам в ролята на цензор или нравоучител.
Внасям необходимите корекции единствено с цел грешките да не се мултиплицират.
1. За името на върха. Славянският произход наистина е свързан с езерата под върха - Езерен връх. Албанският генезис на името обаче е друг - jezer означава "мъгла, мараня", нещо често срещано на върха. Затова и в старите книги той фигурира като Maja Jezeres
2. За името на планината. Българското име е Проклетия - така то е нанесено в старите английски и италиански извори. Сръбското име е Проклетиjе (с ударение на първото "е"). Това е името, което използва Йован Цвиич и всички останали сръбски изследователи. Албанското име е Bjeshket e Namuna - но то се отнася само за масивите на Йезерце - Поплукс, Шникут - Шкурц - Лакойвет, т.е. местностните от двете страни на Чаф Пейс. Всички тези имена значат едно и също - Проклета, Прокълната планина. Името Североалбански Алпи е германска измислица от първите десетилетия на ХХ в. Причината - австрийци и германци са първите системни изследователи на планината и по аналогия с техните Алпи, най-вече с Dolomiten Alpen (заради сходната морфология и релеф) въвеждат името Nordalbanischen Alpen, като го разширяват до цялата планина от Метохия до Шкодренското езеро. Същото с времето правят и сръбските изследователи.
3. Долината, по която сте се качили, не е Валбона, а Ропояна. Валбона е 35 км. долина изцяло в Албания. Тя лежи юго-източно от Мая Йезерце.
4. Името на селото е Вусанье. Това е скорошно сръбско име. Оригиналното албанско име е Вутай (Vuthaj). Селото е чисто албанско и мюсюлманско, населено от клана Келменд.
5. Местността със старата югославска гранична застава (първата снимка) се нарича Застан и не е част от долината Ропояна.
Привет. Мога само да благодаря за поясненията. Знам, че си много навътре с тези планини и съответно - запознат, добре е, че се отби. Поздрави!
Eдин допълнителен въпрос. Има ли в тия планини еделвайси? Не се вижда на снимките, не мога да си спомня Динков, Фена, Кент да е показал... Скалите по вашите ходения тук изглеждат малко сиво-жълтеникави, ронливи, нещо като варовик , или травертин, не прилича на чист мрамор както на Пирин.
Благодаря , Ivanе. Твоите ходения са като поезия. Прави впечатление по ронливостта на скалата, че в Проклетия не е чист мрамор, а нещо като травертин или варовик, като Доломитите. Все пак, оказва се че Пирин е с голямо богатство, по някои по-нетрадиционни места има стотици балкански звезди. Горната част на Триъгълника, Вихрен :
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 213 Местожителство: София
Привет,
не съм специалист, за да коментирам конкретно геологическия строеж на Проклетия. Но има достатъчно литература - още от началото на миналия век.
Аз също се чудел защо няма еделвайси. А и защо намерих там, където намерих.
Долината Бога, малко над селото, поляните, някога оградени със синори.
Колкото до Пирин, "богатство" е - поне според мен - крайно недостатъчна дума. Ще бъда докрай откровен - това е "моята" планина, там станах планинар (ако съм). Просто вече не мога да я гледам осечена, прекършена, напълзяна, оплюта, оцапана, окабелена, окаляна по дискусии, законопроекти и жалки мераци за по една кесия сребърници... Не го пиша високомерно. Боли ме. Мога да ходя на Пирин само зимата.
Пон Ное 27, 2017 12:25 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6453
Ivan`Dinkov написа:
Привет,
не съм специалист, за да коментирам конкретно геологическия строеж на Проклетия. Но има достатъчно литература - още от началото на миналия век.
Аз също се чудел защо няма еделвайси. А и защо намерих там, където намерих.
Долината Бога, малко над селото, поляните, някога оградени със синори.
Това дали е еделвайс?
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Ное 27, 2017 12:53 am
Ivan`Dinkov
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 213 Местожителство: София
Очевидно не съм специалист и по еделвайси. За мен е - макар и по-различен.
Ако той не се брои, ми остава само планината Хайла, която според мнозина е част от Проклетия, макар и доста различна.
Еделвайси на самия връх на Хайла - 2400 м.
Еделвайси в подножието на върха - клековия пояс, височина 1900-2100 м.
Пон Ное 27, 2017 12:18 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6453
Предположението ми, че това не е еделвайс, иде от ясно видимите зъбчета по листата. Тези на еделвайса не са назъбени - съвсем прави са.
Мъчих се да намеря китката, която показваш, из разни колекции - не можах. Имам някакво дежавю, че съм я виждал и у нас по полянките из карста.
Коментирайки Валбона и Ропояна - предполагам имаш предвид заглавието на първите две снимка със "застан-"а? Показаната долина там всъщност е ниските части на циркуса Jezerces, висяща над Ропояна или бъркам?
_________________ Бутам след осмата бира
Последната промяна е направена от dido на Чет Ное 30, 2017 6:09 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Вто Ное 28, 2017 7:25 pm
Ivan`Dinkov
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 213 Местожителство: София
Привет, Дидо,
разбрах те за еделвайсите. Все пак растението, което намерих в Бога е най-малкото от същото семейство, предполагам. Мъхнато, многогодишно, със същата форма - с изключение на листатата, както ти пишеш.
Колкото до Валбона и Ропояна, да, имах предвид първите две снимки. Става дума за долината Ропояна, която и ти познаваш.
Колкото до местността Застан, трудно ми е да преценя доколко е част от циркуса, който наричаш Jezerces. Първо, не знам как се нарича този циркус. Второ, на картата, която тук публикувам - тя всъщност е твоя - изглежда сякаш въпросният циркус "оттича" към Застана. В действителност не съм сигурен, доколко картата е точна на терен. Според мен този циркус "оттича" западно от Застана, а пътеката е нанесена неточно.
Според мен Застана е "обирал" "оттока" на венеца, по който върви държавната граница - между пирамида В17 и Чаф Валбонс, без да има отношение към "твоя" циркус. Според мен - поради ниската си височина - Застана е много стар циркус и ерозионните следи са вече покрити от почва и растителност. Най-вероятно от него - отвъд надигането на челната морена - върви дере към Ропояна, но то е скрито в гората.
Така че, в заключение, Застана за мен не е част от "твоя" циркус, както не е част от Ропояна. Но само един Господ знае как точно е било.
Застана за мен не е част от "твоя" циркус, както не е част от Ропояна.
В съвременната топогрфска карта на Черна гора ясно личи гранична седловина, която отделя Zasta от Buni i Jeserce (снимката е и връзка към черногорския геопортал, където картата може да бъде разгледана по-подробно):
Питам се, все пак, дали бихме могли да изключим (днес евентуално подземно) оттичане на Buni i Jeserce на североизток, особено като имаме предвид, че според картите циркусът е обграден от по-стръмни и високи склонове във всички други посоки? Знаем също, че ледниците предпочитат СИ пред ЮЗ изглед.
Впрочем, ето как изглежда и руската топографска карта на района в мащаб 1:25000, която изрових от албанския геопортал:
Общо взето всички карти, които разгледах, изобразяват циркуса като безотточен. Всъщност, като се замисли човек, може би по принцип не е невъзможно да се образува и безотточен ледник, макар че може би бихме го нарекли по друг начин...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Ное 30, 2017 2:00 pm
Ivan`Dinkov
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 213 Местожителство: София
Привет,
хубаво е, че става дискусия.
1. Почти всички циркуси в Проклетия са безотточни. Циркусът с езерата и Застанът не правят изключение. Почти всеки има челна морена, която "надига" и затваря циркуса.
2. Прави впечатление, че на черногорска територия циркусът с езерата втори път "хлътва" безотточно - и на двете карти се вижда "дупката", изрисувана с изолинии.
3. Няма как да знаем дали реален подземен воден отток въобще съществува - езерата се "хранят" само с лавини, извор в този циркус няма. Единственият извор над Застана е на склон встрани от евентуалния отток на циркуса, което, разбира се, нищо не значи.
4. Всички ледници (или снежници в зависимост от терминологията, тъй като са малки) са всъщност в безотточни циркуси - от двете страни под Йезерце, от двете страни под Бриасет. Просто тези ледници вече са толкова свили се, че са много далеч от челната морена. Може би единственото изключение е ледника под Чаф Жаборес.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Не е препоръчителен начинът, по който правим подобни подходи, но заетостта и работните летни седмици го наложиха.
