Тетевенския край

Ако кажа, че тетевенският край, за когото пиша е по-красив от останалите райони на България много хора ще ме критикуват. С право- България е красива навсякъде. Всеки край си има своите особености. Нормално е България да има разнообразни красиви местности. Тя е страна с дълга история от повече от 13 века, има разнообразен релеф, климат. Населявана е от различни народи и затова има много крепости, старини, манастири, природни забележителности, планински върхове. Тетевенският балкан обаче е признат от един друг виден българин.
"Ако не бях дошъл в Тетевенския балкан
щях да остана чужденец в майката България"
Иван Вазов
Най-големият български писател за всички времена Иван Вазов е роден в Сопот, живял в Берковица, Пловдив, София, Румъния, Русия и на още много места, но е бил запленен от красотите на Тетевенския балкан. Аз съм ходил много пъти в околностите на Тетевен, качвал съм се в планинските части на района през различни сезони и винаги ми е харесвало. Град Тетевен е разположен на около 440 м.н.в., има много квартали, разположедни на разстояние един от друг. Населението му е около 11000 жители. До Тетевен се стига по път на разклон от главния път София- Варна след Ябланица и с. Брестница.
Името на град Тетевен според написаното в Историческия музей и в една от книгите, които музея предлага идва от старобългарската дума "тетиво"- част от лък. От историята е известно, че лъка е бил основно българско оръжие дълги години. Всички българи са умеели да боравят с лъка. Според друга версия името произлиза от Тетьовия род, който се е заселил по тези земи. Затова в старите надписи се среща още като "Тетювен". Тетевенският край е бил заселен още от древни времена. Има следи от живот през III-II в. пр. Хр., кмоито са от тракийското плема серди. За първи път в документ града се споменава под името "Тетевен" през 1421 г. Разцвет има града през XVII в., когато турците го наричат "Алтън Тетевен". Има запазени стари къщи в централната част. През град Тетевен тече река Бели вВит, а до кв."Полатен" река Черни Вит и Бели Вит се събират и продължава Вит.

Резултат с изображение за тетевен

Карта на Тетевен с отбелязани забележителности: http://www.bgmaps.com/map/teteven
Забрележителностите и обнектите ги давам на разстояние около 25-30 км. от град Тетевен.
1. Историческият музей в Тетевен е основан през 1911 г. Експонатите в него са групирани в три експозиции - археологическа, етнографска и възрожденска. В отдел „Археология” са изложени находки като оръдия на труда от късния палеолит и неолит. Има римски монети, пафти, накити, оръдия на труда. Различни съдове и оброчни плочки дават информация за културата на траките, живели по тези земи. Повече за облеклото, бита и занаятите в Тетевен и региона посетителите могат да научат в етнографската експозиция. Изложени са автентични женски и мъжки народни носии от Тетевен, селата Бабинци, Малка Желязна, Рибарица. Има и интересни колекции от бродерии и пафти. Във възрожденската част има снимки на борците за национално освобождение и обединение, загиналите опълченци и хайддути, участници в Първа и Втора легии на Г. Раковски и в четите на Хр. Ботев и Цанко Дюстабанов. Пред сградата бнна музея, който се намира в центъра до площада има надгробни плочи на загиналите от тетевенския край, които не са никак малко.
2. Пещерата Съева дупка е една от деветте благоустроени пещери в България. Намира се до село Брестница, Ловешка област. Името й идва от братята близнаци Съю и Сею, които са използвали пещерата за укритие по време на османското владичество.Съева дупка се състои от 5 зали, най-голяма от които е залата на Срутището. Първата зала след входа е Купена, наречена така заради характено образувание с формата на купа сено. Втората зала е Срутището – образувала се е при голямо земетресение и е обсипана с каменни блокове. Следващите зали са Хармана, Белия замък и Космоса. Съева дупка е изключително красива – тук се срещат всички видове пещерни образувания – сталактити, сталагмити, синтрови езера, драперии и др. Със своите стени и таван, покрити с каменна украса, пещерата създава усещането, че човек се намира в катедрала. До пещерата е изградено сложно съоръжение "Via Ferrata" (железен път). Представлява метално съоръжение от стъпала, мостове и парапети, което служи за преодоляване на отвесни стени без алпийски умения и до днес се използва от алпинистите за по-бързо и безопасно придвижване по труднодостъпни терени. За преминаването винаги се използва алпийска екипировка, защото въпреки че тази дейност е много далеч от катеренето като спорт, се изкачват отвесни стени.
3. Връх Петрахиля е символ на град Тетевен. Висок е 1 179м. Каменният му лоб, с височина около 130м. пръв посреща слънчевите лъчи и лошото време. Името на върха (от гръцки "петрос" – камък и "хелиос" – слънце) – Слънчев камък. Върху скалата при подходящо осветление се виждат знаци със значителни размери. Едни ги виждат като букви, а други като хурка с вретено. До вр. Петрахиля се отива по п;ътека за около час и половина. Не си спомням добре пътя, защото съм ходил на върха през 1997 г. Преди върха може да се стигне до заслон Опасния зъб, от който се открива прекрасна гледка към Тетевен и Рибарица. До Пертрахиля може да се стигне през опасния зъб или по другия маршрут.
4. Върхове Острец и Трескавец- намират се във Васильовската планина от северната част на Тетевен. За върховете изходната точка е с. Бабинци, което се намира на осем километра от Тетевен. Пешеходната част на изкачването не е дълга. На върха на Острец има параклис и по0 това се отл;ичава върха, а Трескавец е съседния до него. Името Трескавец местните жители го извличат от" Място, където се срещат гръмотевиците".
5. Село Рибарица е разположено на 600 метра надморска височина в полите на Стара планина в Тетевенския балкан. В селището живеят около 1250 души и то отстои на 13 км югоизточно от град Тетевен. Рибарица се разпростира на близо 12 км по долината на река Бели Вит и е най-дългото село в България. Тя е курортно селище и се посещава от хиляди туристи, има много ведомствени почивни станции. На 3 км. от селото е местността"Костина", където е лобното място на Георги Бенковски. Изходен пункт е за изкачване на билото на Стара планина и хижите Бенквски и Вежен. Местноистта Костина е по река Костина, която е приток на р. Бели Вит.
За някои обекти още инфоррмация има в темата:http://barin.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/09/14/krasotite-na-bylgariia.1391776
6. Връх Вежен- най-високият връх в тетевенския дял на Стара планина. Извисява се на 2198 м.н.в. До него се стига, като се тръгва на около 2 км. след отбивката за местност Костина срещу теченикето на река Заводна. Реката извира по0д вр. Вежен(2198 м.н.в.) и се влива в Бели Вит. На около 5 км. от главния път за Шипково има т.н."Удобно място за паркиране"- малка равна поляна встрани от пътя, където могат да се съберат 5-6 коли. мОттам се тръгва към х. Вежен, може да се стигне и до х. Бенковски( за нея има и друг вариант от местността Костина), вр. Вежен. На 31 октомври тази година ходих по маршрута. За изкачването на нвр. Вежен мисля да напиша отделна тема.
7. Екопътека "Под пръските на водопада" е изключително красива, изградена е така, че да може да се премине с почти всякакви обувки, но препоръчителният разумен минимум са маратонките– влажно е и камъните на места са хлъзгави. Екопътеката е от ниска степен на трудност. Поради климата на местността, в същинската част на пътеката може често да видите дъждовници. В участък, който е преценен като проблемен, в скалата е вграсен метален парапет. По протежение на пътеката са направени маси и пейки и мостове, а до водопада е изграден просторен заслон с огнище, което прави мястото удобно за целодневен излет и пикник от предпочитащите този тип отмора.
8. Водопад Скока- в действителност водопадите са два: единият е висок 15 м. ио е целогодишен, а другият- 51 м., но е сезонен. През есента на н2013 г. иамх късмет да видя пълноводни двата водопада, защото ходих веднага след голям дъжд. Двата водопада сключват ъгъл 120. До тях се стига по екопътека" Под пръските на водопада". Тръгва се по пътеката към хижа "Сава Младенов" и след около километър се завива наляво, има указателна табела. Върви се 35-40 мин. и се стига до мястото за пикник до водопадите.

Резултат с изображение за водопад скока при Тетевен

9. Екопътека Царичина. Изходен пункт е с. Рибарица, по-точно местността Нефтохима край р. Заводна, където е обособен кът за отдих. Тук е началото на екопътеката( вляво), а напред се отива за х. Вежен и х. Бенковски. Трасето върви успоредно с границата на резервата. Отделя се вляво, изкачва се през букова гора и достига до местността Слончето- слънчева поляна с място за отдих и погледна площадка. От тук след около час се достига до вр. Голяма Шаля- най- високото място от маршрута на екопътеката. От тук се открива широка и изумителна кръгова панорама. От върха, екопътеката се спуска през тревиста пътека, преминава през букова гора е не след дълго излиза на Лилова поляна, където си включва в изходния маршрут. Екопътеката е от средна трудност, минава се за около 3 часа.
10. Гложенски манастир- разположен е на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан, под връх Камен Лисец, на 10 км от с. Гложене. От с. Гложене (12 км от Тетевен) по пряка пътека до манастира се стига за час. Манастирът е достъпен и с автомобил по стръмен горски път. Построен през XIII в. и подновен през XV-XV Iв. Според писмено непотвърдено сказание е основан от Киевския княз Георги Глож, който преследван от татарите се преселва по тия места с разрешение на цар Иван Асен II. Основал с. Гложене, а на 1 км от селото - малка крепост и манастир. Мнанастирът е посещаван от Васил Левски, в него е служил Васил Друмев под духовното име Митрополит Климент.
11. Манастир "Св. Пророк Илия"- близо до центъра на Тетевен. Основан през XIII в., станал известен към края на Второто българско царство. Изографисан от Иван Доспевски, син на Станиослав Доспевски от Самоковската школа( http://barin.blog.bg/izkustvo/2016/03/19/rezbarstvoto-v-bylgariia.1438267)през XIX в.
12. Резерват Царичина- описан в темата(http://barin.blog.bg/turizam/2015/12/13/parkovete-v-bylgariia.1414706). Само ще допълня нова информация, която научих при последното ми посещение на Тетевен в края на октомври 2016 г., че името идва от цветето Червено омайниче. Народното название е на цветето е царичино цвсете или Тамарино цвете. Според преданието с него мса излекували царската дъщеря Тамара( на цар Иван Асен II, която е била болна). Оттам идва името на цветето, което попмогнало на царската дъщеря да оздравее. То е широко разпространето в района на Тетевен, но е ендемит(http://barin.blog.bg/history/2016/09/26/relikti-i-endemiti-v-bylgariia.1479005 ).

Резултат с изображение за резерват Царичина

Освен изброените и описани забележителности в Тетевенския край има още неща, които си заслужава да се видят. В Тетевен има стари къщи, две църкви, площад. В околностите природата е красива, може да се правят излети. Малко по-настрани към Етрополе има малка крепост Чертиград- най-близката до Тетевен( http://barin.blog.bg/history/2015/07/11/krepostite-na-bylgarska-teritoriia.1375587). В град Тетевен има много паметници. Родно място е на Петко Милев- Страшния, Сава Младенов( от четата на Христо Ботев), Баньо Маринов( революционер) и други.

Здравейте Barin,
Поздравления за разказа.
Само едно допълнение- правилното име е Острич, а вр. Острец е в Родопите.
Много хора вярват, че вр. Острич е застинал вулкан, поради приликата му с вулканичен конус, рядко срещано в Стара планина.
Съществува предание, според което, Богородица се явила в съня на един дядо и му казала, че за да не изригне вулкана, трябва да направят оброк на върха и да затиснат гърлото на вулкана с най-тежкото – с греховете на хората, материализирани като изнесени от реката камъни. Всяка година в определен ден бабите от Тетевен се качвали до върха, като всяка от тях носела в торбичка камък с големина, отговаряща на големината на признатите грехове.

Ключът за параклиса "Покров Богородичен" се намира на един пирон на верандата на кмета на с. Бабинци. Къщата е точно срещу училището, от където тръгва пътеката. Всеки може да вземе ключа, ако желае да разгледа параклиса отвътре.

Местността, от която се тръгва за х. Вежен се нарича Заводна, на името на реката, по която се движи основния маршрут до върха, от където извира. р. Заводна е приток на р. Вит.

Поздрави,
Мила

_________________
дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием..

Много благодаря за допълнението и уточнението към темата, sunrise. За произхода на името на върха не бях се задълбочавал. Сигурен съм, че местните хора го знаят. Не съм ходил в с. Бабинци. Поздрави!

sunrise написа:

...Само едно допълнение- правилното име е Острич, а вр. Острец е в Родопите.
Много хора вярват, че вр. Острич е застинал вулкан, поради приликата му с вулканичен конус, рядко срещано в Стара планина.
Съществува предание...

Поздрави,
Мила

Здравейте, Мила.
Искам да изкажа мнение и аз. Първо на почти местен, че съм от тоя край, никога не съм чувал дори и баш местните да му казват Острич, и на върха и на самия квартал (допреди трийсетина години село) си е Острец.
После мнението на географ, няма как да е вулкан. Витоша визуално прилича повече, ама и тя не е Wink

Вие не го твърдите, но да не се заблуди някой чел недочел.
А за преданията... Те са за да съществуват. Не ги отричам, а ги споделям с радост, те са за да има дух и мистика едно място. Да се разказват до печката на винце или до лагерния огън на бирка. И да грабват хората. Ееех размечтах се. Лека вечер!
Пламен. Smile

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

packo packov написа:

sunrise написа:

...Само едно допълнение- правилното име е Острич, а вр. Острец е в Родопите.
Много хора вярват, че вр. Острич е застинал вулкан, поради приликата му с вулканичен конус, рядко срещано в Стара планина.
Съществува предание...

Поздрави,
Мила

Искам да изкажа мнение и аз. Първо на почти местен, че съм от тоя край, никога не съм чувал дори и баш местните да му казват Острич, и на върха и на самия квартал (допреди трийсетина години село) си е Острец.

В руската триверстова карта от 1877-1885 г. върхът е отбелязан като "Острожъ". Същият топоним присъства и в австро-унгарската карта от 1910 г. (Ostrož).

В топографските карти, издадени в периода 1960-1990 г., името му е Острец. Колкото до Острич -- не съм съвсем сигурен кой е първоизточникът, но едва ли само на мен ми звучи като "щраус"...

Мернах и едно друго тълкуване:

"Вот поясняю на примере Ю. М. Смирнова «Пешком по Тверской области», где он объясняет название «Остречина». «У меня вот какое соображение – не от слова ли «остеречься, остеричи» появилось ее имя? Городецко строился между Мологой и Остречиной, они оберегали его с двух сторон. А с третьей – болотина и в ней даже и ручеек. Не потом ли и стала Остеречной, Остречиной?».

Ну вот нет, совсем нет. 1) Городецко, Городец Палич не строился между Мологой и Остречиной, по раскопкам посады стали доходить к берегу Остречины с севера только к 16 в., окончательно в черту города этот угол был включен только в 19 в., т.е. «остерегаться» собственно было нечего, т.к. естественной преградой с севера был ручей Завражский (он же Бадовый, он же Вздун, до сих пор непонятно почему называемый речкой Похвалой); 2) название укладывается опять вполне в новгородскую топонимику, т.к. название реки происходит от слова «остри(е)ч», «острец», а это окунь, диалектальное название до сих пор встречается. Есть озеро Остречино (на границе Тверской и Новгородской, рядом с Селигером в Осташковском районе, ранее Деревская пятина Великого Новгорода), речка Остречина (приток Свири) в Ленинградской области, Подпорожский район, ранее Водская пятина Великого Новгорода) и др., т.е. Остречина– это собственно «окуневая река», не больше и не меньше, новгородская топонимика. Правда, это слово «остреч, острич», стало постепенно исчезать, и уже к 18 веку писали «окунь», а в 20-е годы , если не ошибаюсь, А.И.Михайлов в своей книге «Очерки по истории Бежецкого края, Новгородский период» писал об «острецах» как о какой-то неведомой рыбе, хотя это был обычный окунь, но в деревнях это слово еще бытовало, да в Осташковском уезде тоже."

Източник: http://of.putnik.ru/viewtopic.php?p=11707#p11707

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Здравейте,
Благодаря за коментарите Ви Smile

Израснах в Тетевен, където всички наричат върха Острич. Селото, в което е отправната точка, се нарича Бабинци. За съжаление не разполагам с топографски данни или текстве на староруски за доказатество.
Дядо ми е от Априлци, там се намира и село/квартал Острец и съответно връх ОстрЕЦ, куполобразен. Потърсих в Интернет повече интересна информация и открих, че старото му име е било Осторидж-и-Кебир.

Без значение дали е тетевенският Острич или априлският Острец и двамата са красавци Smile

Радвам се, че можем да споделим мнения.

Сърдечни поздрави,
Мила

_________________
дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием..

"Името на Острец съществува в официални турски докуметни от 1430г под името Острич."

Горното се отнася обаче за днешния кв. Острец на гр. Априлци.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Днес се сетих за една снимка, която направих на 3 юни 2017 г. в гр. Тетевен, на една от улиците край централния му площад. Снимката е на поизбеляла от многогодишното въздействие на околната среда карта. В нея е обозначен топонима Остреч (а не "Острич" или "Острец"):

Снимката е и връзка към версия с по-висока разделителна способност.

Същият топоним (Остреч) е споменат и на официалния уеб сайт на община Тетевен:

http://www.teteven.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=209&Itemid=184&lang=bg

Между другото, топонима Остреч се среща и в регионалния парк "Горна Ресава" в Поморавието:

http://serbianoutdoor.com/dogadjaj/regionalni-park-gornja-resava-vita-bukva-ostrec-siljata-djula-vrtacelje/

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Благодаря за снимките и обсъждането, vedrin. Острец го свързвам с Априлци. За върха до Тетевен не съм сигурен как точно го наричат местните-Острец или Острич.

Здравейте,

от снимката, на линка по-долу се вижда, че върхът се казва Острич е от картата на Туристическото дружество в Тетевен
най-малкото попитайте в града и съм сигурна,че всеки местен човек ще потвърди.

https://drive.google.com/file/d/1s-eLrsza-HrgPLdY4yerXyRM4b_5M2l_/view?usp=sharing

както вече казах, не е толкова важно името, важното е, че е прекрасно местенце!

Поздрави,
Мила

_________________
дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием..