вр. Марагидик

Този връх е за мен най-магнетичното място от всичко що съм видял в родната ни татковина. Уникално красиво място, което съм качвал може би към 15 пъти през последните 11 години. Днес беше поредният. Винаги го катеря през Бунаря - поляната с паметника на Цанко Дюстабанов. Тръгва се малко преди последните къщи на кв. Острец на Априлци по път вдясно по поречието на р. Рибна. След около 1.5км се излиза на пътеката, която е с бяло-синя или синьо-жълта маркировка, но доста рехава и отдавна. За човек, който не познава пътеката си е истинско предизвикателство да не кажа абсурд. За всичките пъти които съм го катерил имам спомен два пъти да съм срещал хора по тази пътека, като само веднъж бяха туристи. Много е дива и именно в това е чарът й. По тази пътека Марагидик със своите уж скромни на фона исполините зад него 1890м си е сериозно изпитание - денивелацията от 630м до 1890м се събира в около 7км.

Снимки:

Много са ти яки снимките. Very Happy

Аз исках да го кача от към х.Тъжа на 26-05-2012 и после да сляза по някаква немаркирана пътека, която излиза някъде към ВЕЦ-а на Видима, че колите бяха там, но при Чочо така похапнахме, че стана късно, мъгливо и пак дъждовно, и слязох в Острец. Very Happy

Обаче от тогава все си мисля, че трябва да отделя два дена и да походя само около Марагедик. Very Happy

Да науча всичките летни пътеки и май ще се върна там септември.
Кажи още нещо ако знаеш за тези "тайни" пътечки около Марагедик. Very Happy

Всъщност знам за две пътеки. Едната е тази, по която се качвам - от кв. Острец през паметника на Цанко Дюстабанов до върха. Другата я маркираха и облагородиха преди 5 години и тръгва от поляната с паметника вдясно от тази за върха. Също е маркирана с бяло-синьо и има няколко пейки по равните участъци в началото. Водят я пътека до мечото чакало "Турски дол" и веднъж на слизане от Марагидик реших да видя до къде стига, но започна да слиза много надолу и се върнах. Чувал съм, че излиза на пътеката за Видимското пръскало, т.е. трябва да свърши работа до ВЕЦ-а. Ако качищ върха от Тъжа и тръгнеш да го слизаш от северната страна трябва да стигнеш до поляната с паметника и още на "влизане" в поляната веднага вляво покрай чешмичката.

На 26.05.2012 г. слязох през въпросната пътека от вр. Марагидик през паметника на Цанко Дюстабанов. Както и Вие казвате пътеката е абсурд, особено от паметника надолу. Маркировката е крайно недостатъчна, а има места гъсто обрасли с млада гора. Отгоре на всичко слизах в проливен дъжд и гъста мъгла. През цялото време държах в ръка GPS-са. Дожбре, че пътеката я има на GPS-картата. Въпреки това успях да се поизгубя на няколко места. Понеже беше мъгла на слизане не успях да направя почти никакви снимки на пътеката, освен на паметника.

Маршрута ми беше от кв. Острец, проход Табиите, билото на изток до вр. Устриката, връщане към х. Тъжа, вр. Марагидик и слизане през паметника.

кв.Острец-вр.Устриката-вр.Марагидик-Паметник на Цанко Дюстабанов

Относно пътеката за която говорите. Пътеката през Мечо чакало и пътеката през Турски рът са две отделни пътеки. През Мечо чакало е от Паметника до Турски рът. Пътеката през Турски рът започва от Кънчовото. Това е премката между Марагидик и Юрушка грамада.

Турски рът е поляната най-вдясно. Слиза се по рида над поляната. Това е най-прекия път между хижа Тъжа и кв. Видима. От Кънчовото до Турски рът няма маркировка, а само слаба пътека отгоре по рида. От поляната Турски рът има много добра синя маркировка до пътя по река Видима.

При това ходене направих следното. Оставих си колата на паркинга под хижа Плевен. Качих връх Ботев и спах на хижа Тъжа. На другия ден от хижа Тъжа качих връх Марагидик и слязох през Турски рът.

кв.Видима-вр.Ботев-х.Тъжа-Турски рът

Точно така, Турски рът е съвсем друг пътека. Просто мечото чакало са го нарекли Турски дол, да не се объркат двете пътеки. От самия Марагидик не ми е известна пътека, която да води до Турски рът.

Пътеката към Турски рът не тръгва от връх Малагидик, а от премката между Марагидик и Юрушка грамада. Снимката на реброто по което се слиза и на поляната Турски рът е правена от връх Марагидик. Вижда се, че са далеч на юг. От връх Марагидик се слиза на юг към премката по много обгледна и интересна пътека. Спуска се по ръба на пропастта. А в пропастта има какво да се види. Надолу се спускат няколко ребра с наредени върху тях остри скали /виждат се на снимката/. Приличат на Злите потоци в Рила. От премката излиза реброто, което се спуска на запад към Турски рът. Пътеката не е маркирана, но реброто е тясно и отвесно от двете си страни. Не може да се обърка. На едно място става отвесно и отпред. Там следва слизане вдясно към гората и после пак качване на реброто. Особен интерес представлява огромен камък, кацнал по средата на реброто. Мисля, че беше Пенчов камък или нещо подобно. Пътеката върти много интересно около него от трите му страни, защото няма друг начин да го подмине. В края на рида пътеката става много дебела, а на поляната излиза и синята маркировка.

Миналото лято, бидейки на почивка в Априлци, успях да навия последния ден още един мъж от компанията (бяхме 3 семейства) да качим Марагидик, който упорито ни се блещеше 10 дена срещу вилата в Острец. Ориентирайки се по картите и четейки из форумите, подразбрахме за тази пътека, за която Тито пише - покрай паметника на Ц. Дюстабанов и тръгнахме двама сутринта. С колата до края на Острец и покрай реката по черния път, докъдето ми се стори безопасно за картера Laughing

. Малко ни беше Х къде точно трябва да почва маркираната пътека, но на едно място, където имаше нещо синьо по дърветата, решихме, че е тя и драснахме нагоре. Оказа се, че е някакво сечище и не е точно пътеката, която търсим, но реших, че все ще излезем на нея и продължихме , докато стигнахме до тук:

Беше ясно, че сме на хребета, по който върви пътеката, но къде беше тя не успяхме да разберем и след 20 минутно обикаляне на цялата ливада, се шмугнахме в отсрещния и край, където ни се стори, че някога, някой е минавал... Confused

Вървяхме по нещо като пътека, но от маркировка - ни следа. Ориентирайки се по картата, ми беше ясно, че трябва да заобиколим възвишението, което се вижда в ляво горе на снимката от дясната му страна и да излезем пак на хребета. Горе-долу се получи, но там се нашихме в една поляна с папрати, от която не беше ясно къде се навлиза в гората след това Think

Да не говорим, че по цялата т.нар. поляна имаше следи единствено от шетането на дивите прасета. Както и да е - навлязохме пак в гората от някъде, където ни се стори най приличащо на пътека и продължихме. Според картата имаше още едно малко възвишение, което трябваше да прехвърлим и след това пътеката тръгваше твърдо нагоре. Тупур-тупур през гората и нагоре, стигнахме до връхчето, което беше набелязано, но се озовахме ето тук:

Точно там горе на скалата и трябваше да слезем долу в ниското, откъдето в последствие е правена снимката. Определено това не беше туристическа пътека, а от двете страни си бяха стръмни гористи дерета и ум не ми побираше, от къде минава пустата пътека... Не, не, не!

След малко обикаляне, врене из драките и псуване Disgust

, се озовахме на мястото, от където направих фотката. От там нататък нямаше съмнение - виждаше се, че трябва да държим билото на хребета и няма къде другаде да излезем, освен на Марагидик. Нашихме се отново в гората и след известно време взеха да се появяват по някои дървета сините марки. Явно с лутането си сме успели да нацелим пътеката и веднъж хванали я, гледахме да не я изтървем. Вярно, на места трябва доста да се внимава, защото определено рядко минават хора и може да се заблудиш и да кривнеш в страни, няма ясно утъпкано от вървене. Лека-полека стигнахме и до паметника, като качването в тази си част е приятно, върви се основно през гора, на сянка.

Тук си направихме малка почивка, хапнахме сандвичите и решихме да продължим, въпреки, че отчетохме отчайващо разминаване в графика, който бяхме планирали за качване - до тук ни беше отнело около 3 часа с всичкото лутане и обикаляне, а това беше времето, което си бяхме определили за качване до самия връх. Все пак решихме да продължим още, пък да видим. Точно при чешмата до паметника, както пише и Тито, видяхме и прясно маркираната пътека за Мечо чакало. Даже малко се заблудих, че може това да е маркировката за Марагидик, тъй като очаквах тя да е поддържана в по-добро състояние, но след няколкостотин метра по нея (слизаше надолу), се окопитих, че е грешка. Върнахме се на чешмата и поехме по старата маркировка, която всяка логика сочеше за правилната. След още към 20-30 мин се озовахме ето тук на откритото, откъдето почва последното качване към върха:

Насладихме се на невероятните гледки, които се откриват във всички посоки, билото на запад от Марагидик и прочие, но за съжаление, тъй като бяхме в голямо просрочие с планираното време, а половинките ни чакаха долу с децата (верно че покрай басейна, ама.. Brush

), за да не предизвикваме Bad Mood

, решихме, че ще оставим мисията недовършена, за да имаме оправдание да повторим опита Capitulate

.

На връщане, бидейки по внимателни, гледахме да не изпускаме маркировката, за да проследим пътеката и да видим къде почва, успяхме да я изкараме до край, но определено си има доста големи участъци, където маркировката е по-скоро пожелание, отколкото реалност. Особено в долната част - преди и след ливадата, за 30-40 мин вървене, едва ли видяхме повече от 5-6 марки. Така, че за хора минаващи за първи път ще си е истинско приключение. Вече на следващия опит ще съм доста по-сигурен и си мисля, че за 3-3:30 часа може спокойно да се качи, така че това си беше полезен опит.
А иначе от долу върхът си изглежда доста лесен за качване Cool

P.S. Сега забелязах, че последната ми снимка и втората снимка от първото мнение много си приличат, може да сме ги правили и от едно и също място с Tito Smile

.

Последната промяна е направена от Yan4o на Пон Юни 11, 2012 4:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Сега като прочетох трите разказа, картината е ясна. Информацията е достатъчна, поне за мен, да направя една двудневка на есен в регона, без тепърва да експериментирам на 100%.
Преди ми обясняваха за Турски Рът ама със снимки и подходи си е друго нещо. Very Happy

Здравейте, използвам тази тема да задам няколко въпроса, понеже това е единствената информация, която намерих относно директната пътека от Острец до вр. Марагидик. Това, което разбрах от написаното, че малко преди последните къщи на Острец се завива надясно от главното шосе и след около 1,5км започва пътеката за вр. Марагидик, която е със синя и жълта маркировка. Стига се до паметника на Цанко Дюстабанов и от него в ляво продължава пътеката нагоре за върха. Самата пътека е с доста слаба маркировка и има доста места, където може да се обърка човек и да се загуби. Ако някой има по-нова информация и може да добави нещо към написаното от мен ще ми е доста полезно и ще съм благодарен. Идеята ми е да използвам почивния ден на 06.05.2015 и да направя следния преход. Оставям колата малко преди последните къщи на Острец. Оттам завивам на дясно и продължавам по разбито асфалтово шосе около 1,5км и хващам пътеката за върха. След като се кача до вр. Марагидик мисля да сляза до връхната точка на прохода Табите някъде около хотела(и този път ми е непознат, но мисля, че ще се ориентирам виждайки хотела пред мен), който е в близост до хижата и надолу по стандартната пътека за х. Тъжа и после там имаше 2-3км. отново по асфалтово шосе, за да стигна до последните къщи на Острец, където съм оставил колата. Последно да вмъкна, че доста пъти съм се качвал на х. Тъжа по стандартната пътека от Острец само направо и нагоре Smile

, а на Марагидик съм се качвал веднъж от хижа Тъжа и съм слизал отново към хижата и много ми хареса този връх. Също да кажа и, че нямам ГПС. Благодаря предварително за помощта.

Намерих още малко информация и ми изникнаха още няколко въпроса. Разбирам, че за х. Тъжа има и друга пътека, която минава покрай паметника на Цанко Дюстабанов. В такъв случай май като стигна паметника ще има 3 разклонение - една за вр. Марагидик, едно за х. Тъжа и едно за Видимското пръскало. Как да се ориентирам да хвана правилната пътека за Марагидик? В такъв случай бих искал от паметника да се кача до върха и след това да сляза към х. Тъжа и от там по другата пътека отново до паметника и после до колата. Но нямам представа от хижата как да тръгна по другата пътека към паметника на слизане! Благодаря още веднъж предварително!

Няма друга пътека. Пътеката за х.Тъжа минава през паметника и Марагидик. Другата е от Табите надолу дето я знаеш. На дясно от паметника тръгва екопътеката за Турски рът. Там обаче нямаш работа. Караш по реброто нагоре. Неможеш се обърка. От върха Слизаш на запад до прохода или минаваш през хижата за по Бира.

Димо, една малка корекция - от върха до прохода посоката е изток, не запад.

wassilzaza, най-трудните участъци са в началото на пътеката за Бунаря, която се отклонява надясно от макадамения път по поречието на р.Рибна. Пътеката върви стръмно в началото през габърова гора. Има синя маркировка, но много на рядко. Държи се запад-югозапад при изкачването. В един момент се илиза от гората и се открива гледка към върха от една малка полянка с резпилени камъни по нея. От там следва плавно изкачване като тук е важно да се държи плътно до гъстата гора в дясно т.е. да се следва билото. Там има доста подвещащи места, където може да се тръгне към подсичане. Следвайки билото се излиза над една кота с няколко бора и се открива гледка към котловината на Априлци и панорама към върха. Следва кратко стръмно слизане в южна посока последвано от кратко изкачване около 100-200м и от една полянка са завива 90 градуса наляво и се хваща една много приятна пътека обикаляща рида. Тази полянка и участъкът преди нея през лятото са трудно проходими от 2-метрова папрат, но сега трябва да е ок. След приятната равна пътека се хваща южно и стръмно нагоре през вековна букова гора и пътеката се следва лесно. След един ляв завой покрай една вековна бука със стоманено въже около нея се навлиза във втория по-труден за ориентиране участък - около 15-20 - годишна гора, където разбираемо липсва каквато и да е маркировка и трябва по усет да се следва пътеката. Като посока се държи югоизток. След като се излезе от тази гората на един ляв завой се открива гледка на запад към кв. Видима и Ново село. От там нагоре вече пътеката се следва лесно, а и маркировката е по-начесто особено преди паметника. От паметника нагоре се следва само реброто като става все по-стръмно. Преди една седловина, от която се открива уникална гледка към върха и главното било има нападали дървета, но се минава нормално.

Ехх, направо ми се приходи там като ги пиша тия редове..

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

Цитат:

...Последно да вмъкна, че доста пъти съм се качвал на х. Тъжа по стандартната пътека от Острец само направо и нагоре Smile , а на Марагидик съм се качвал веднъж от хижа Тъжа и съм слизал отново към хижата и много ми хареса този връх. Също да кажа и, че нямам ГПС. Благодаря предварително за помощта.

Да ти кажа право - според мен не си струва да минаваш от там. Първо - на доста места маркировка няма; Второ - на много места липсва и пътека; Трето - дъждовното време (ако случиш такова) ще ти дойде дюшеш, в предвид неотменната нужда от охлаждане, нагоре по пътеката.

Последната промяна е направена от Whitestar на Пет Май 01, 2015 7:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Tito написа:

Този връх е за мен най-магнетичното място от всичко що съм видял в родната ни татковина. Уникално красиво място, което съм качвал може би към 15 пъти през последните 11 години. Днес беше поредният. Винаги го катеря през Бунаря - поляната с паметника на Цанко Дюстабанов. Тръгва се малко преди последните къщи на кв. Острец на Априлци по път вдясно по поречието на р. Рибна. След около 1.5км се излиза на пътеката, която е с бяло-синя или синьо-жълта маркировка, но доста рехава и отдавна. За човек, който не познава пътеката си е истинско предизвикателство да не кажа абсурд. За всичките пъти които съм го катерил имам спомен два пъти да съм срещал хора по тази пътека, като само веднъж бяха туристи. Много е дива и именно в това е чарът й. По тази пътека Марагидик със своите уж скромни на фона исполините зад него 1890м си е сериозно изпитание - денивелацията от 630м до 1890м се събира в около 7км.

Наистина снимките са уникални

Благодаря на всички за отговорите. На 6-ти за сега го дават много хубаво времето. Просто искам да използвам деня за някой разходка, в която да пробвам нещо ново. Някъде от където не съм минавал и да науча нещо ново. Като наближа края на Острец ще се оглеждам за пътя на дясно по поречието на река Рибна. Някакъв ориентир там да се оглеждам за нещо, има ли други пътища на дясно, че да не се объркам още от там Smile

Надявам се и да срещна някой местен, който мога да попитам. Надявам се да се справя и да успея да се ориентирам. Ще тръгна рано, за да имам повече време. Непременно после ще пиша как е минал преходът. За жалост нямам хубав апарат да снимам, но може и да кача някоя снимка.