Аграфа: Връх Карава

След "денят за отдих" ни предстоеше изкачването на първенеца на Аграфа -- връх Карава (2184 м н.в.). За начална точка избрахме седловината, през която минава главния път към селата Власи и Петрохори.

Пътят до тази седловина сам по себе си е доста живописен, но за жалост в този ден въздуха бе наситен с доста повече влага и омарата се бореше доста успешно с фотографските ни умения.

Отново съзряхме особено нагънатите земни пластове в отсечените скали.

Постепенно навлязохме в пояса на иглолистната гора.

Достигнахме и седловината с параклиса "Свети Николай".

Оттам започва маркираната пътека A1 към езерото Луца и вр. Карава.

Тя следва билото всред широколистна гора, а южно от това било минава черния път, по който надвечер щяхме да се завърнем в изходната точка.

Билните поляни бяха осеяни с тези цъфнали тръни.

Не след дълго достигнахме и мястото, в което пътеката към езерото Луца и вр. Карава окончателно напуска черния път.

Започна дълго изкачване в твърде голяма жега. Поляните бяха осеяни с конски, говежди, овчи и кози тор и не предразполагаха дори към минутка почивка. Поне гледки, макар и доста замъглени от омарата, не липсваха.

Съзряхме и върха, все още далеч нагоре.

Откри се и хубава гледка на изток.

Достигнахме до единствената чешма по маршрута, която, освен удобства за добитъка, предлагаше и чиста изворна вода за нас.

Езерото Луца очаквано бе напълно пресъхнало. То се пълни само от топенето на пролетните снегове.

Преборвайки жегата достигаме вр. Карава.

Разгледахме тефтера и го допълнихме, както си му е реда.

Поснимахме и омарата наоколо.

Предстоеше дълго и не по-мало жежко слизане.

Появиха се някакви облачета, но и те не осигуряваха достатъчно сянка.

Стадата продължаваха да се занимават с техните си работи.

Така завърши разходката ни до вр. К(а)рава...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado