Аграфа: Водопадът над Антохори и сводестият мост Камара
След като вложихме доста сили в изкачването на вр. Вуцикаки предния ден, решихме да се отдадем на разтоварващи занимания, които включваха разходка до брега на яз. Пластирас и посещение на водопада над село Антохори. Нахлузихме сандалите и поехме на път. На брега на язовира се натъкнахме на препълнена още предиобед механа, както и център за водни спортове, които не успяха да ни завладеят. Все пак, оттам имаше хубави гледки към близките склонове на Аграфа.
Бързо-бързо се отправихме към Антохори и неговия водопад. Пътечката към него е сенчеста и прохладна. Настигнахме възрастен местен жител, поел и той нагоре, който ни зададе неочаквания въпрос дали сме българи. Явно беше чул част от разговора ни преди това и много се зарадва след като потвърдихме догадката му. Той не говореше български, но разпознаваше езика ни, интересно, нали?
Полека-лека набирахме височина всред широколистна гора и отвесни скали над нея, донейде напомнящи формите на планината над гр. Карлово.
В най-тясната част на каньона се заглеждаме в интересните вертикални пластове в околните скали.
Не след дълго достигаме и до водопада, който се оказа доста скромен.
Разбира се, август не е най-подходящото време за посещения на водопади. Малко е водата, а и растителността скрива доста от околността. Все пак, постарахме се да го снимаме и по-отблизо.
Пресъхнала бе дори и иначе впечатляващата чешма край него.
Наблизо край водопада мернахме едни непознати за нас цветя.
По-нагоре по стръмните склонове на долината забелязахме и входове на пещери.
Настана чудене дали да не продължим по маркираната пътека B20. Бяхме по сандали, с много ограничен товар -- ужким бяхме тръгнали само на разходка до водопада. В крайна сметка надделя любопитството и, въпреки притеснението как бихме се спускали сетне по стръмната и камениста пътека по сандали, продължихме някъде нагоре, неизвестно точно накъде.
Някой сподели с нас, че това растение е вид от епохата на динозаврите. Интересно, дали наистина е така?
Не след дълго достигнахме хотел Монтанема, който изникна пред нас като някакъв цивилизационен крясък.
От рецепцията му обаче успяхме да се снабдим с разпечатка на тази карта, която ни помогна доста през следващата част от скитанията ни.
След като подробно разгледахме картата се обединихме около идеята да посетим моста "Камара". Оказва се, че и гърците са заимствали турската дума kemer (свод), подобно на случая с добре известния "Кемеров" мост в Родопите.
Последва доста продължително изкачване в края на гората покрай овчарски поляни със злобни, но омаломощени от горещината кучета. От един от овчарниците се чуваше странна музика, която някои биха окачествили като чалга. Не беше гръцка, а по-скоро българо-македоно-албанска музика в Малоазиатски аранжимент. Някак съвсем на място се вписваше в пейзажа. Съжалявам, че не записах откъс от нея за по-внимателно прослушване.
С напредването по пътеката наклонът постепенно омекна и започнахме да се любуваме по-спокойно на изключително разнообразната растителност в чудесната иглолистна гора.
Настана време за бране на къпини -- изключително едри и сочни, с вкус наподобяващ този на черните боровинки.
Видяхме още непознати за нас растения край къпините.
Постепенно доближавахме горния край на гората и започнаха да се откриват гледки към околните върхове.
Не след дълго забелязахме и първия сводест мост. Оказа се обаче, че това е само малко предмостие към същинската "Камара".
Най-сетне достигнахме и до главната цел на тази разходка по сандали. Коритото на реката непосредствено над "Камара" е изключително впечатляващо. Опитахме се да си представим как би изглеждало с повече вода и без каптажа няколко десетки метра по-нагоре. Или пък в сняг и лед. Зиме обаче това място би било много трудно достъпно, тъй като всички подходи към моста са лавиноопасни.
До моста има и чешма, с характерната за района архитектура.
Скоро след като се озовахме край моста, от невъобразимо място над нас се заспускаха няколко любопитни домашни кози със звънчета.
И най-сетне, ето го и самият мост, сниман от различни гледни точки.
Направихме още едно съвещание и решихме, че няма да се връщаме по пътеките довели ни до "Камара". Вместо това отново избрахме дългите и прашни черни пътища от другата страна на долината, които съхраняват колената и предлагат чудесни гледки.
Сюжет за кратък разказ: едва капеща чешма и самотна крава полегнала до нея.
А върховете се откриваха все повече и повече, въпреки че вървяхме вече надолу.
Най-сетне, след няколко кръстовища, се появи табела и към "наше" село:
Слизането бе безкрайно дълго и прашно. На места затъвахме до глезените в прах. Все пак имаше и хубави залезни гледки към язовир Пластирас.
В този ден за отмора и по сандали всъщност навъртяхме най-много километри за целия ни престой в Аграфа и Чумерка. Ала какво да се прави -- как да пропусне човек всички тези непознати хубавини наоколо, които сякаш непрестанно му шепнат "ела и по-натам".
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Каскадата изглежда доста интересна - само за пролетно време!
Иначе хвоща наистина си е древно растения, но неговите тогавашни братовчеди са били с впечатляващи размери. Има го много покрай реки на влажни места. Не помня за какво го ползват билкарите.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Авг 24, 2017 10:31 am
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 428
С риск да се изложа ще кажа, че това червеното зърнесто растение ми прилича на Змийска хурка (Arum maculatum казва Гугъла). Виждал съм такова в местността Яйлата под Камен бряг.
Чет Авг 24, 2017 11:38 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6454
Зелено изглежда, спрямо голите пущинаци около Делидим - както ми се запечатаха като визитна картичка на Аграфа.
Дай моля те някаква снимка върху карта, да се ориентирам за трасето на прехода.
Дай моля те някаква снимка върху карта, да се ориентирам за трасето на прехода.
Данните в OSM за тaзи долина се оказаха твърде постни. Tака и не успяхме да се снабдим с подходящи гръцки топо карти, макар че търсихме из градчетата. Явно човек трябва да пазарува овреме онлайн...
Както и да е -- ето я картата (снимката е връзка и към версия с по-висока разделителна способност):
Сводестият мост е в югозападния ъгъл на следата, между котите 1500 и 1660, там където от виолетовата следа личи, че сме постояли по-дълго време.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Авг 24, 2017 5:39 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6454
Благодаря.
Имам я тая карта от доста време вече, но явно - нея и още няколко - съм пропуснал да ги сканирам и кача на машината. Както и да е, ще поправя тая грешка и ще гледам да набия малко информация в ОСМ, взета от картата.
С риск да се изложа ще кажа, че това червеното зърнесто растение ми прилича на Змийска хурка (Arum maculatum казва Гугъла). Виждал съм такова в местността Яйлата под Камен бряг.
Доколкото мога да преценя (не съм специалист), вероятно си прав. Ето го и в малко по-близък план:
Прочетох в Уикипедия, че женските растения от този вид наесен образуват червените плодчета, които са силно отровни поради наличието в тях на оксалати на сапонин под формата на кристални игли, които дразнят кожата, устата, езика, гърлото, водят до подуване на гърлото и затруднено дишане, както и стомашни разстройства. Били една от най-честите причини за растителни отравяния по невнимание според данни от спешната помощ.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
