Остров Евия: На юг от Халкида

Южната част на о-в Евия не е толкова планинска, колкото северната, но все пак и тя има своите впечатляващи хълмове, които при това не винаги успяват да спрат североизточния вятър "мелтеми" (древногръцки: етиси - годишници). Мелтеми е заемка от mal tempo (ит.), възприета в Гърция и Турция. Североизточния вятър преобладава от средата на май до средата на септември и обикновено е най-силен през август.

След подвижния мост в центъра на Халкида преминаваме и под висящия мост южно от него, който поема транзитния трафик.

В ранната утрин морето все още е гладко като езеро.

С напредването на деня най-сетне се появяват и подходящи условия за ветроходство, придружени с облачета над хълмовете на Евия, носени от североизточния вятър.

Вятърът е страничен и сме на лек крен:

В далечината е напеченият континент с възвишенията на североизток от Атина.

През следващия ден, докато изчакваме вятърът да се поукроти малко, се разхождаме из дълбокия залив на селцето Панагия, в който се влива Алмиропотамос (Солената река). В селцето има неотдавна построен кей и малък плаж.

Под единия от двата чадъра на плажа се бяха разположили на сянка две патици.

Разходихме се по крайбрежен път до входа на залива. Откриха се чудесни гледки към отсрещния му бряг и селцето Панагия.

Наблизо в морето един корморан търсеше следобедната си закуска.

Попаднахме на интересно и непознато за нас растение.

Видяхме и едно дърво, което след отчупване на клон е намерило начин да продължи живота си частично потопено в морската вода.

Украсата на някои крайбрежни къщурки в селцето бе впечатляваща.

След залез слънце вятърът бързо утихна и настана време за гребане.

На следващия ден, преди изгрев слънце напуснахме Панагия на път към нос Сунион, отдалечавайки се от все по-ниската Евия. Това беше и най-подходящия ден за ветроходство, в който рядко срещахме мераклии, но затова пък какви!

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado