Згориград - Зверино, не много кратко.

Здравейте приятели на пешият туризъм!
Ще ви запозная накратко с един, да го наречем лесен маршрут, който гарантира приятен ден в красивият Врачански балкан. Този очерк е предназначен за тези от вас, които за първи път ще направят прехода, с цел да протече без затруднения и излишни въпросителни.
Дължината е приблизително 19 км, от които 2/5 изкачване със среден наклон около 20 %. В кратки участъци е малко (но поносимо) по-стръмно, но общо взето за любители на природата, може да мине за приятна еднодневна разходка, без особено напрежение. Старт на 510 м, финал - 290, най-високото място е към 1260.
За да се намерите в селото си е изцяло ваша грижа, но ... от врачанската автогара удобен автобус има в 8,30 делници и 8,40 в пранични дни. Вариан са такситата или ако решите да си удължите прехода с около 5 км да тръгнете от Враца и да се порадвате на Вратцата.
Иначе трасето от погледа на ангели, парапланеристи и т.н. изглежда приблизително така:

"Царският" път минава през Ръжевни дол, но преди месец го видях с множество повалени дървета, които сериозно забават темпото, така че давам предложение за алтернативна пътека, която избягва проблемния участък, без да удължава прехода. На трака, който може да свалите на края, пътеката през споменатият дол е с друг цвят.
Доколкото ми е известно, този път е бил важна част от римската пътна система:

Но в наши дни в местността Картиново лице е изронен дотолкова, че се върви в нишка. Не след дълго се стига до едно място, задължително за спиране, защото от тук е най-добрата панореамна гледка към водапада Боров камък и едноименния връх. Тъкмо ще се почудите, как хората от Парк Врачански балкан са успели в такова тясно дере да построят десетки дървени мостчета, парапети и стълби за да стане екопътеката "Боров камък"перла в короната на местният Балкан и не само:

Като се начудите, продължавате по тътеката на Ю-ЮЗ. На около 250 м, в ляво ще видите лесно забележима пътека, която отвежда на ливада в западното подножие на връх Глава. Там пък е чудесна наблюдателница на цялата котловина, а и маршрут за връщане към Враца, Згориград, Вратцата или Околчица. За нея - друг път.
Вие обаче си имате цел и тя е Зверино, така че продължавате направо. Тясната ронлива пътека отново преминава в коларски път и по него правите предпоследното изкачване по маршрута си. Горе почти в равното има отбивка в дясно, която някой друг път може да ви заведе до поляната над водопада, където има всички сгоди за приятно изкарване, като заслон с bbq, масичка с пейки, рекичка, прохлада, питейна вода до станцията на ВиК на 400 м по-горе и място за поклонение на фенове на Гошо. Ноо и това е за друг път.
Отново вървите направо и след малко стигате до място за почивка и отклонение в ляво за Зебрец, Патлейна и т.н.
И тук продължавате направо и след 3 минути сте при Локвата, където също има масичка с пейки и е някакси по-уютно за кратка почивка:

По натам маршрута заобикаля източно Меднишки връх. Голямата ливада в ляво се обажда на име Говедарника. Още малко и стигате до място за водопой. Проверена и пивка, студена водица. Пред последното си изкачване за деня сте. На поляната горе в равното, която знам като Бучивата, се продължава направо. В дясно е пътя към запуснатата мина. Кратък горски преход през векове експлоатирато място - от траки, през римляни и ромеи, та до началото на 20-ти век. Това е старата Плакалница. А излизайки от гората се вижда Додил:

Извора на Лева и древно кръстовище. Ляво е Бук, дясно за Бегличка могила и Пършевица, на 4 и половина часа и само 300 метра, асфалтов път за цивилизацията. Вървите направо и сте на предела - най-високото място от прехода си. Следва стръмно спускане и сте на мястото Кръстопътя. Къде точно е пресечката е въпрос на гадаене. Продължава се право на юг, по пътя върху хребета.
Откритото място на което се излиза се нарича Ечемище, после западно се подсича Могилата и накрая се слиза на мястото известно като Жилата. Ето това е истински кръстопът:

На право е Поп, в дясно Дълбоката падина, Меча река и поречието на Очиндолската река, махала Реката та до Елисейна. Вие завъртате носът си на ляво, със съзнанието че сте точно по средата на прехода си.
Спускате се по ронлив коларски път, който прави разликата между съветските уазки и останалият четириколесен свят. Това е усойна долина, по която се ражда единият ръкав на Златица. Тук таме запустели кошари, стара букова гора, птичи песни ... на човек му иде да спре и изстуди флашката в барата.

Сега е ред от дерето да се прехвърлите по рида, което става чрез един километър символично изкачване. Горе на откритото погледа се отвързва. Виждат склоновете на Базовия дял, Поречието на Златица, хребета с разкошната местност Кошарен, дефилето и онова отвъд:

До пътя вдясно е второто изворче, тъкмо на място и на време. Следва открито спускане до Зверино, поне 2-3 влака и в двете посоки и надявам се време за 2-3 бири.
Актуални за прехода от преди 2 дни са само две от снимките, трака не е запис (ползвам телефон и в гората става мазало), а предварително начертан с около 95% достоверност:

http://dox.bg/files/dw?a=a334be22fc

Та те така. Ако нещо ви интересува допълнително, чувствайте се свободни да питате! Не гарантирам, че ще успея да кача снимките!

	wanderer142 написа:
	Голямата ливада в ляво се обажда на име Говедарника.

Интересен пътепис.
Наскоро Вальо ни развежда Челопек - Пършевица - Враца - по пътеката под пътя наистина има много нападали дървета.

Преди месец гората в Ръжевни дол изглеждаше така:

Поне четвърт от дърветата бяха долу. Прескачах, заобикалях ... па хванях напряко. Горе на тясната камениста поляна можех да си засека пулса, без да се пипам никъде. За това и минах по алтернативен маршрут. Неприятното е, че после на два пъти не намерих актуална информация за състоянието на пътеката в участъка.

Вчера Петър ме води по подобен маршрут: с. Згориград - м. Говедарнико - вр. Бук - вр. Поп - вр. Горна пръдлица - с. Зверино.
Малко снимки: https://goo.gl/photos/HEfJfe8enoQ77rf48