От х. Македония до Добърско.

Който все още не е открил очарованието на Югозападна Рила и конкретно около хижа Македония, да побърза да го направи. Струва си Very Happy

Това текстче по-долу е опит за описание на маршрут и пътепис едновременно Very Happy

и малко снимки- http://picasaweb.google.com/smillingLety/xYxQFH#
Едва ли е възможно този маршрут да се опише кратко и чисто информативно. Приятните спомени и емоции оживяват винаги, когато се спомене Югозападна Рила и особено едно от най-красивите и кътчета- околностите на хижа Македония и село Добърско. Преживяните усещания на възхищение и преклонение пред гения на природата да създава красота, на потриотизъм, че тази красота е точно в България, на щастие, че си могъл да се докоснеш до нея с очите и тялото си, да вдишаш от въздуха и аромата и, да се чувстваш волен и свободен, напират да бъдат преживяни още, и още....... и да се върнеш там отново.
Не е необходимо човек да бъде запален от години турист и страстен любител на природата, за да почувства особената енергия и атмосфера, която витае из Мечи проход, мястото, където се намира хижа Македония. Почти сигурно е, че с изкачването си до тази част на Рила, всеки вече е “обречен” на планината. Тук ти се иска времето да спре, за да можеш да се нагледаш на красота, да се надишаш на свежест, чистота и свобода, да се изкачиш на всеки връх, който се извисява наоколо и да погледнеш света от място, където тревата и билките се сливат с небето.
Зад един от тези върхове- Малък Мечи връх, на около четири часа и половина вървене се намира село Добърско. Маршрутът е подходящ дори и за съвсем начинаещи туристи, защото е лек, добре маркиран по всичките си участъци и изключително живописен. Трудна е само раздялата с хижа Македония, но човешкото любопитство за откриването на нови места и мисълтта, че и върховете и хижата ще те посрещнат гостоприемно отново, когато решиш да се върнеш, те зарежда с енергия да продължиш по някоя от пътеките, които се кръстосват наоколо.
Маршрутът към село Добъско започва с изкачване по склона на Малък Мечи връх, който се намира южно от хижата. За кратко се следва коловата маркировка, а след това маркировка с червен цвят.
Първоначално това изкачване изглежда доста стръмно и трудно, но всъшност се преодолява леко, защото пътеката е добре утъпкана и не върви стръмно нагоре към върха, а лъкатуши по склона, обрасъл предимно с клек. След около час, а може и по-скоро, ако човек може да устои на желанието си да поспре и да се понаслаждава на извисяващите се Голям Мечи връх насевер и причудливо изострения Куков връх, на югозапад, се достига до равен участък, непосредсвено под връхната кота на Малък Мечи връх. По тази линия преминава границата на резервата “Парангалица”, в който се намира и хижа Македония. Тук има стълб с указателни табелки за пътя към хижа Чакалица, Предел и хижа Добърско. Поема се вляво, като от тук до самото село Добърско, се следва синя маркировка. Ако досега изкачването е отнемало всички сили и внимание и е пречело на очите да съзерцават и на душата да се наслаждава, то следващият етап на прехода наистина позволява този пропуск да се навакса. Добре очертаната пътечка постепенно, без стръмни и трудни участъци и препятствия, се спуска само надолу. Вървейки, човек има усещането, че преминава покрай поляни и гори, които е виждал само в анимационните филми за вълшебства, феи, горски елфи и добри еднорози на Уолт Дисни. Пейзажът наистина е приказен- планински върхове, обагрени във всички нюанси на зеленото и горски цветя и билки, представящи наживо целия цветови спектър, под дантелени облаци. А абсолютната тишина наоколо наистина може да създаде усещането, че всеки момент ще ни се случи нещо вълшебно и хубаво.
След около час вървене, тясната пътечка достига до местност, обозначена на туристическите карти като Германица. От тук се виждат добре скалисти възвишения, които обграждат околните върхове- Куков връх, Малък Мечи връх, Герман и Езерник. Именно те привличат и предлагат благоприятни условия за запазване на вида на балканската дива коза. В този участък на планината е едно от малкото съхранени обиталища на този вид, който е и символ на Национален парк Рила. От тук, по пътя, който вече става доста по-широк и преминава почти изцяло през иглолистна гора, до последните възвишения над Добърско, има няколко информационни табла за балканската дива коза и глухаря. Те са част от наскоро изградени екопътеки, които вървят паралелно с маршрута. Полезно е човек, вървейки из планината, да научи и нещо повече за природата в района. Още по-хубаво е обаче, ако успее да зърне едно толкова труднодостъпно за човешките очи животно, като балканската дива коза. Казват, че тук, в ранните часове на деня това е напълно възможно при по-внимателно вглеждане по околните непристъпни скали. Въпрос на късмет. Всъшност...., всеки преминаващ може да се окаже късметлия, ако вървейки погледне високо вляво към стръмно извисяваща се скала. Там, на самия и ръб се вижда силуета на самотно съзерцаващ околния пейзаж екземпляр от този вид. Усещането за късмет обаче може да се запази само, око в разговор с някой от жителите на Добърско, не се сподели за споходилия ни шанс. Местните жители са любезни, но и откровени, с тактична лека усмивка ще ви кажат, че стоящата на скалата под Куков връх коза,всъшност е само един макет на животното.
От мястото на “срещата” със самотната дива коза до хижа Добърско се върви още около час. На няколко места горската пътека пресича с дървени мостчета малка река и постепенно се превръща в утъпкан от автомобили горски път. Въпреки усещането за често човешко присъствие тук, гората е все така свежо зелена, красива и чиста. От хижата се продължава направо по същия широк път, като се следва синята маркировка. В участъка има доста разклонения и други пътеки, но маркировката е достатъчно видима и начесто, затова няма опасност от объркване. Необходимо е само малко повече внимание за следенето и, защото на няколко места, за да се съкрати прехода до Добърско, маршрутът се отклонява от широкия път, преминава в тясна пътечка и за кратко пресича гората. След около час и 10 минути се излиза на асфалтов път, водещ до селото. А там всеки местен жител с готовност указва на гостите как да стигнат до най-голямата забележителност- църквата "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Влизането в нея е ограничено и става на малки групи и често се налага да се почака известно време, но чакането наистина си струва. Църквата е национален паметник на културата с най-добре запазените в България / от 1614г / и нетрадиционни за канона на Православието стенописи. Вървенето около пет часа сред неземно красива природа, а след това и разглеждането на храм, в който Исус Христос е изографисан в изображение, напълно наподобяващо космически кораб, наистина създават усещането, че в това кътче от Рила всичко е уникално и зареждащо с положителни емоции и енергия.

Много добре пишеш, поздрави Very Happy

Църквата в Добърско наистина си струва да се види заради уникалните стенописи. Така ме увери моя позната, която ги разбира нещата. За съжаление не ми остава време да я посетя на живо ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Благодаря! Smile

Просто бях впечатлена и ми се искаша да го изразя по някакъв начин. А в църквата има и страхотна екскурзоводка, която обяснява за стенописите много интересно. Дано да намериш време.

Да, много добре написано...и на мен много ми харесва около х. Македония и прекрасните и стопани.

Един Въпрос
хижара на хижа Македония още ли е Васко от Благоевград?

Доколкото знам, хижар с такова име е имало преди десетина години. Сега хижарите са двама- Владо и Вальо, и също са от Благоевград. Туристическото дружество там от пролетта има ново ръководство, което яко се е заело да оправя хижите Македония и Бодрост. И в двете вече има баня и много други екстри Smile

))) Правят се тотални ремонти. В Македония има и нова кухня за туристите, чаршафите са съвсем нови, одеалата чисти, абе......изгледите са съвсем скоро да стане супер!!!!!!!!!!!!!!! А туристическото дружество "Айгидик", което ги стопанисва, вече си има и сайт. Още е в процес на правене, но ако проявяваш интерес, ето http://ajgidik.com/

	Цитат:
	и причудливо изострения Куков връх, на югозапад,

Може би имаш предвид на югоизток.. Wink

Иначе поздрави за добре написаното пъте-описание/излияние/. Продължавай в същия дух. Дано красотата и хармонията на планината вече са те завладели/обсебили и никога да не те напускат./макар че Силистра е доста далеч от планините/... Smile

С пожелания за по-чести срещи с Нея...

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Относно известната църква в Добърско - има ли входна такса ?...и какво е работното време..??
И аз все се каня да пообиколя онзи район.. та може би скоро ще му дойде времето.

Благодаря предварително.

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Сигурно си прав с посоките, но си бях забравила компаса край Дунав Wink

Но по този маршрут няма как да се обърка и да се изгуби човек.
Наистина разстоянието си е проблем и би ми се искало много по-често да отскачам до някое местенце из планините. И Дунав си има своето очаровение, особено по островите, но благородно завиждам на тези, които си живеят близо до Рила, и могат много по-често да и се радват Very Happy

Не мога дочно да ти кажа за работното време на църквата в Добърско, но съм сигурна, че работи и в неделя, защото тогава я посетих. На входа имаше някакъв телефон и дори да е затворена, е възможно, когато има посетители да я отворят. Цената на вход без беседа е 4лв, а с беседа- 5. За ученици е по-евтино.
Надявам се да съм била полезна Very Happy

Тия Айгидици трябва да ги видиш през зимата. Много са красиви и също толкова красиви гледки има от там. Мощта на природата можеш да я усетиш много по-дълбоко, особено на изгрев слънце..
Описанието си го бива ръкопляскания

_________________

За съжаление, "зимни" съм виждла Айгидиците само на снимки. Наистина изглеждат величествени дори и на снимки. Живот и здраве........ надявам се да имам възможност да усетя тази мощ на природата, за която говориш. В нета четох интересно становище на историк от Разлог, работещ в местния музей за произхода на името "Айгидик". Ето част от него:
Думата “ай” е една от първичните думи на древните траки за „небе“ или по-точно „небесен участък“. Като доказани добри астрономи, траките са наименували много географски обекти в свещените за тях Рила и Пирин, според “поведението им” спрямо небесните светилата. В седловината между Голям и Малък Мечи връх, чиито древни имена са съответно Голям и Малък Айгидик, през ноща “слиза” и минава зад хоризонта съзвездието Голяма мечка. От тук идва и предположението, че “Айгидик” е запазено през хилядолетията тракийско наименование и означава небесен проход.

Тази теза е малко изсмукана от пръстите. По народному Голямата мечка не се казва така - наричат я колата с воловете, или само колата. Голяма мечка влиза в българския от буквалния латински превод на съзвездието - Ursa major, сравнително скоро.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

dido написа:

Тази теза е малко изсмукана от пръстите. По народному Голямата мечка не се казва така - наричат я колата с воловете, или само колата. Голяма мечка влиза в българския от буквалния латински превод на съзвездието - Ursa major, сравнително скоро.

Аз съм склонен да се съглася с тази теза. Все пак става дума за значението на Айгидик, което няма нищо общо с мечоците.
А те самите в събота вечерта наистина бяха много ниско над хоризонта и все едно на 20 метра.

Smile

_________________

Не те разбрах нещо. 'Ай' на турски значи мечка, Ай-гидик - мечи проход. Илия Тантилов (предполагам това е историка от Разлог) обаче свързва името със съзвездието Голяма Мечка, което "минава" на залез между двата върха. Да де, ама Голяма Мечка го наричаме от скоро, от началото на 20-и век примерно. Хората иначе го наричат Колата, Черпака още ... Има и още нещо - Голямата Мечка не залязва, т.е. никога не слиза под хоризонта Wink

Това ми бяха доводите, че тезата е несъстоятелна.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Имам предвид, че ако коренът е тракийски, то "небесен проход" е доста логично.

Ако е турски, едва ли е свързан със съзвездията, а по-скоро с истинските животни.

_________________