Връх Матерхорн - 4478м.н.в. се извисява самотно в небесата над курортното градче Цермат - Швейцария. С перфектната си триъгълна форма, пробождаща страховито небето, той често е изобразяван в детските рисунки. Преди, около три месеца с приятел, решихме да се пробваме по маршрута през хижа Хьорнли, доверявайки животите си един на друг. Дори обмисляхме траверс през италианския ръб и слизане в Швейцария. Знаехме, че ще е много трудно. Върхът има жестока репутация - над 500 жертви, което го нарежда на 6-о място в света по лошата скала . От изкачените най-късно в алпите е. С много смъртни случаи. Масивните стени изливат десетки камъни, ръбовете слизат в дълбоки кулоари. Северната стена на връх Матерхорн е обект на много спортни изяви. Извисяващ се самотно, връх Матерхорн е генератор на бури и лошо време. Аз се заех не на шега с всичко и започнах да тренирам ударно: бягане, набирания, лицеви опори, катерене, множество рапели в труднодостъпни ждрела на Стара планина. Последното доведе до нелека травма и лошо навехната ръка. Направих няколко сериозни изкачвания с 2000 + денивелация в нашите планини. Отслабнах и влязох в почти добра форма. Проучвахме тракове, точки, оглеждахме ръбовете със сателитни снимки, изгледах над петдесет клипа, по които в последствие открихме бързо губещия се иначе "път". Главата ми беше заета с мисълта денонощно. Къмпинги в Таш, лифтове, влакчета... От лифта под хижа Хьорнли, се преодоляват 2000 метра денивелация до върховата кота на красавеца Матерхорн. Изключително изтощаващо катерене по нестабилни скали и в комбинация с височината му е нужна аклиматизация. Направихме аклиматизационно изкачване на връх Брайтхорн - 4164м.н.в. На другия ден атакувахме и според стабилната прогноза успяхме да се изкачим и слезем до Цермат, но не на всяка цена.
Би ли споделил цените за лифтове, влакчета, хижи и къмпинги в Швейцария?
Благодаря. Лифта до подножието на Брайтхорн струваше по 100 франка на човек, но е едно от нещата които си струваха да платим. Изкачва няколко нива, до 3800 метра под върха.
За междинната станция под подножието на хижата беше около 30 франка при деня на подхода.
За влакчето ще проверя допълнително. От Таш до Цермат е най-удобен вариант за транспорт, тъй като не допускат превозни средства нагоре.
За къмпинг дадохме 100 франка за 4 дни (кола+палатка). В цената ползваш баня, тоалетна и т.н. Интернет 2 франка на ден, други услуги също се доплащат. Като цяло Швейцария - стабилен стандарт.
Хижа Хьорнли - 150 франка на човек (капарира се месец предварително). Бяхме превели по 50 франка капаро, но нещата с деня на изкачването се измениха и спестихме останалите по 100 на човек.
Еврото и франка там са на един курс. Може да се плаща и с долари.
Цялата екскурзия с кола на бензин, път, храна, бензин, магистрални такси, безалкохолни напитки по път и разни други гъдели, ни излезе по 1200 лв. на човек за 5 дни, което е повече от бюджетно. Иначе само водаческите услуги са по 2000 + лева на човек...
Ааааа ти изби рибата бре.....яко дигна летвата....поздравления
Благодаря Делчо. Жив и здрав бъди. Италианският маршрут с траверс на върха е вдигане на летвата, но ще потренирам още за него. Догодина живот и здраве може да се направи опит там...
Благодаря Делчо. Жив и здрав бъди. Италианският маршрут с траверс на върха е вдигане на летвата, но ще потренирам още за него. Догодина живот и здраве може да се направи опит там...
По ред причини - лошо време или болести, досега не съм успявал да се вредя до опашката за това чудо. Но приятели, ходили по лъвския ръб казват, че в известна степен е по-лесен дори от Хьорнли, най-малкото поради липсата на тълпи по трасето. Мисля че само един участък е по-сериозен - някаква камина, която не е камина, а плоча с висящ синджир по нея /май му казваха корде гранде или нещо такова/... Така, че догодина - на лайън ридж, а още по-догодина - на Цмут, после Фурген..?
Вто Юли 11, 2017 9:32 am
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1095
Владоф, нека да не подценяваме постижението на Марти
Браво Марти!!! Както разбирам доста добре си се подготвил предварително. То това си е половината от успеха. Да си жив и здрав!
Благодаря! Радвам се, че се отби! Сякаш не виждам твои теми, докато често пишеше преди...
Водачите знаят пътя и бързо си качват клиентите. Намират бързо осигурителните звена, знаят какво правят. Атлети са и работят със самочувствие. Това е част от успеха там. В живота си не бях виждал толкова летящи камъни, това също е проблем на Матерхорн. Имах няколко неприятни момента с преминаващи шрапнели. Можеше да слезем по-бързо. Можеше да има контузии. Всичко се променя минута след минута - терен, атмосферни условия... Относно подготовката разбрах, че заниманията в последно време дават задоволителен резултат, но е добре, че нямаше неприятни изненади. Само малко лилави от ударите в скалите при рапелите счупени нокти. Поздрави!
Красавеца сниман от връх Брайтхорн предния ден. Май съм все още свеж, в предвид това, че не сме спали два дни и сме шофирали 1860 км от Пловдив
Да, пиша по-рядко. Но аз ходя по познати места, за които вече е писано доста. Всъщност преди дни се прибрах от преход по Е8 - пуснал съм тема в раздела. Поздрави!
Браво! Ти да не си качил и фотото до горе?
На снимки съм виждал че има накакъв заслон на 4000м, там не останахте ли?
Не че разбирам нещо, ама на онова синьо въже осмицата не трябва ли да има контролен възел?
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Браво! Ти да не си качил и фотото до горе?
На снимки съм виждал че има накакъв заслон на 4000м, там не останахте ли?
Не че разбирам нещо, ама на онова синьо въже осмицата не трябва ли да има контролен възел?
Заслон Солвей е от Швейцарска страна, намира се на 4003 м.н.в. Прекрасна гледка, добра изолация, нарове с одеала и бивачни фолиа, има маса, а вън сняг за топене. Ходенето до тоалетна е екстремно занимание. Тъй като резервацията ни за хижата беше за 8-и, а се качихме на 7-и заради стабилната прогноза, се наложи да спим в заслона. Разбирай онези големи, тежки и клатещи се раници, с вода, храна, спални чували, газ... А там така не се прави, дори водачи с клиенти ни коментираха раниците... 1500 м денивелация от лифтова станция под хижа Хьорнли. Относно осмицата. По принцип няма проблем да е без контролен възел. Неприятности се случват, ако при спускане по сдвоено въже на рапел, не се направи възел в свободните му краища. Може да "излезеш" от краищата, без да подозираш. Слизането от върха беше екстремно, продължително, опасно, падаха камъни покрай нас. Десетки последователни рапели, без осигуряване със самозатягащи възли (бавят). Контролни възли в краищата на въжето правихме навсякъде. На няколко места се наложи да рискуваме и се спускахме по мними, несигурни и стари установки, като ги подсигурявахме допълнително, но никога не се знае какво може да се очаква... Чисто новото въже долу приличаше на парцали. Фотото го качих (стария ДСЛР с китов обектив) и през цялото време беше под якето ми, пречеше...
t.hristov, не подценяваме постижението, напротив, окуражаваме го за нови, по-големи...
mislesht написа:
Не че разбирам нещо, ама на онова синьо въже осмицата не трябва ли да има контролен възел?
Не винаги има особен смисъл - много бавят/на големи стени има такава дилема - да умреш паднал изхлузен от въжето, след като камък те е фраснал и си изтървал осмицата, или от студ в бурята, която не си изпреварил поради мотаене/. Затова оптимално и най-добре е рапел с щих-пластина, а двете въжета - вързани едно за друго в долната част. Отделно и това, че при повече от 2-3 последователни рапела осмицата така прави въжето на масури поради усукване, че отнема допълнително време да се разплита през всеки два рапела.
Да разкажа една трагикомична ситуация с мен по повод на други контролни възли - тези в края на въжето: преди години, един февруари, бяхме на Скакавица - бяхме спретнали "установка" на големия водопад, хубава, 50 метрова. Тогава горе имаше само един анкер с планка, после сложих още един и сетне Петко наблъска всичко с железа, ама тогава - само един...
В края на деня - двете въжета/по 50 м всяко/ - през планката, рапел и уж всичко ок. Едното въже, изтеглено през планката - слезе до възела издърпано по второто, човекът си го взе и си тръгна, а ние останахме да доизтеглим второто. Дърпаме, че е заледено, ама нещо на края секна..Нещо се усъмних и питам - някой да е пипал по краищата. Една кака се обади - контролен възел сложила, щото така я учили "на курса". Питам - водопадът 50 метра, въжето 60, има ли смисъл, така или иначе вече си долу, а до възела - още 10 м? Нямало смисъл..., Защо тогава? - отговор - вече гробно мълчание, но ясно защо - да се запъне в планката и да няма изтегляне... Анализ на ситуацията - едно 60 м въже, запънато за контролния възел в планката - да се катериш с жумари по него- не е сигурно, може да се измъкне изневиделица, пък и после чий ще го дириш с половин въже на цял рапел? От друга страна - самия анкер е на шибано място, до което без още един рапел от горе, от дърветата - пак страшно и опасно. Взе и да мръква... За изоставиш въжето - беден студент, събирал пари за въже една година - за нищо на света... Ей така стават нещастията в алпинизма...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Радвам се, че се отби! Сякаш не виждам твои теми, докато често пишеше преди...
1500 м денивелация от лифтова станция под хижа Хьорнли. Относно осмицата. По принцип няма проблем да е без контролен възел. Неприятности се случват, ако при спускане по сдвоено въже на рапел, не се направи възел в свободните му краища. Може да "излезеш" от краищата, без да подозираш. Слизането от върха беше екстремно, продължително, опасно, падаха камъни покрай нас. Десетки последователни рапели, без осигуряване със самозатягащи възли (бавят). Контролни възли в краищата на въжето правихме навсякъде. На няколко места се наложи да рискуваме и се спускахме по мними, несигурни и стари установки, като ги подсигурявахме допълнително, но никога не се знае какво може да се очаква... Чисто новото въже долу приличаше на парцали. 
Фотото го качих (стария ДСЛР с китов обектив) и през цялото време беше под якето ми, пречеше...
