До Тевното езеро и обратно. Демиркапииските чуки-11 юли 2009
Верен на принципа си "в Пирин времето е винаги хубаво" и напук на зловещите прогнози за порои по половин кубик вода на квадратен дециметър, реших да се разходя около Безбог без някаква ясна цел. Т.е. - като стана и се поразходя, ще реша в коя посока да хвана.
Мераклии за компания нямаше до последния момент, когато се обади Ани и ми каза, че не и се стои в града и отива без значение къде в планината.
Потеглихме в петък вечер за х. Гоце Делчев. Оттам тръгнахме пеша нагоре към 21:30, към 12:00 бяхме на х. Безбог. По пътя се радвахме на чудно пълнолуние и спокойно, ясно небе. Гледката нагоре ни обнадежди, че може да ни се разминат съботните валежи.
Уви, ставането в 05:30 ни посрещна със забулено небе и леко приросяване. Тръгнахме да търсим пътеката от х. Безбог за Десилица. Имах предварителна информация, че въпросната пътека е вероятно отклонение от пътеката за в. Безбог (тази, която тръгва откъм старата хижа Безбог нагоре покрай клека).
С Ани тръгнахме нагоре към в. Безбог, оглеждайки се за отклонения вдясно. Малко преди пътеката да се отклони рязко на север в клека, намерихме просека-кандидат. Уви тя свърши след около 100-на метра в група клекови гнезда и всички варианти за продължение водиха до задънена улица. Като огледах картата ми се видя, че отклонението се качва прекалено високо, съответно слизането до Десилица от склона на Безбог ще е прекалено стръмно и този участък далеч не е оптималния. Както се оказа при ходенето ми една седмица по-късно по същинската пътека за Десилица - правилно предположение.
Яко измокрени от клека и росата, С Ани единодушно отсвирихме потенциалния клекинг и обърнахме курса право на юг към Поповото езеро и Тевно езеро - стандартен маршрут - ако завали, да сме близо до подслон.
Пътят до Тевно езеро е известен, няма да го описвам. Изненадата този път дойде от Райко, който проби облаците около Момините езера, понапече и ни зарадва с няколко качествени гледки на сини небеса и зелени полянки между околните чуки.
Джангала и Момините езера през онзи дъждовен уикенд
Гребенът от връх Кралев двор към Демиркапийските чуки. Дупката в средата често я вземата за лявата Краледвроска порта. Добре, че маркираха пътеката най-сетне
Другата изненада се получи на самия заслон в събота следобед. Вътре влетя не кой да е ами стар приятел, Калата. Човеко нали е математик, мотал се 10-на дена из Пирина в дъждовете и решил, че събота вечер е момента да търси познати. Къде да ги търси - с математическа точност посочил - на най-посещаваната хижа в Пирин - именно на Тевното езеро. Доста правилен и логичен начин на мислене, типичен за математиците предвид уговорките ни отпреди месец-два да се помотаем из любимата планина.
Връх Кралев двор и Лявата му порта, гледка от Тевно езеро
Каменица, измита от следобедния дъжд
Както не бях ходил като хората, пуснах му една муха - да отскочим до един слабопосещаван връх - Демиркапийската чука (между Кралев двор и Джано). На заслона се продаваше албума на Гушев - "Туристически траверси в Пирин". Направих в него една справка за района, но информацията вътре въпреки наглед достатъчния си обем, беше всъщност твърде неинформативна. Фрази като "разпънахме щеките и продължихме нагоре", "тук извадихме фотоапаратите и почнахме да снимаме", "не след дълго напускаме пътеката", "не след дълго доближаваме билното понижение", "движим се в поредния каменен блокаж", "освен нас оттук са минавали единствено дивите кози" всъщност не носят никаква полезна информация - от сорта на дистанции, посоки, времена, съществени пречки за ходенето, описание на характерни черти на релефа и терена и прочее.
Както и да е - ще се помъча да дам такова описание за качването на в. Демиркапийска чука. В книгите се споменават две, Демиркапийски чуки - два върха, разположени между портата Демиркапия и в. Кралев двор. По-близкия до Демиркапия връх всъщност е по-скоро скален гребен, разположен в направление изток-запад на границата на Демиркапийския и Поповоезерния циркус. Гледан от портата, наистина прилича на връх, защото оттам се вижда челната част на гребена. Гледан от северозапад обаче, далеч няма форми на връх, а на типичен гребен. Вторият връх от Демиркапийските чуки, този от запад, е добре изявен на билото и затова наричам само него Демиркапийска чука в рамките на този текст.
Демиркапийската чука не е от най-леките за изкачване върхове. Встрани е от маршрутите, изглежда недостъпен и това ще да е причината да няма някакви съществени описания за изкачването му. С Калата подходихме откъм най-лесната му страна - от север. От върха на север се снишава мощно ребро, което отделя Момините(Самодивски) езера от циркуса на Поповото езеро. До него стигнахме от лявата Краледворска порта. Слизането от портата и придвижването на изток беше песен заради бетонираната пряспа от източна страна и снежните петна по камъните под Кралев двор.
Там, където пътеката Тевно езеро-Безбог извива от изток на североизток и слиза към Момините езера се отделихме от нея и задрапахме на изток към изкачване на въпросното северно ребро. Склонът - тревно-каменист, е съвсем лек за ходене и за около 15 минути се излиза отгоре на реброто. Оттам към циркуса на Поповото езеро има чудна гледка.
Вече по реброто, билно, се отклонихме на юг през морени към Демиркапийската чука. При самия връх има масивно струпване от каменни отломъци, вижда се отдалеч. Вляво (изток), са скалисти откоси, затова заобиколихме струпването от запад, плътно до камъните, и излязохме на скалния гребен между в. Кралев двор и Демиркапийската чука. Там има два варианта за минаване - или леко изкатерване на камъните накрая, или заобикаляне плътно по гребена. Както и да е - преминаването се търси на око - самият връх е на 20 метра нагоре.
На върха - гледката е невероятна. Това е единственото място, от което се вижда фронтално цялото корито на Демиркапийската долина, оградена от главното било вляво и Каменишкото било вдясно. На север се отваря циркусът на Поповото езеро. Въобще - невероятен простор. За съжаление видимостта беше калпава като за залез, та си заплюх върха за повторно посещение - за снимане и т.н.
Калата на северното ребро към Демиркапийската чука. Вляво се вижда по-ниската чука-гребен
Гледка към Демиркапия и връх Джано. Чудесно се вижда реброто за качване на Джано от портата.
Демиркапия, Ченгелчал и стеснения билен пасаж между него и Джано (някои съвсем незаслужено го именуват Малко конче)
По-ниския от Демиркапийските чуки - гребена
Циркусът на Поповото езеро от север
И Демиркапийския циркус от юг, чудна коритовидна долина
Гребенът към Кралев двор и самия връх
Краледворския циркус
Децата пеят
Неделята беше студена и мъглива. Както се вижда Митко е навлякъл де що има
На връщане обсъдихме с Калата проблемите на математиката в глобален мащаб и се присъединихме към купонясващата агитка в заслона. Въпросната агитка беше група от 15-на хлапета с двама водачи. Имаше песни и танци, акордеона не замлъкна почти до полунощ.
На другия ден се върнахме почти по обратния път, като в участъка от Момините езера до Поповото езеро огледахме обсъжданата пътечка с пирамидки през морените - тази от Попово езеро за качване на Джангала. Калата щеше да остане на х. Безбог и ... да ме изчака един ден там - щях да се върна във вторник и сряда за нова разходка в района, този път Безбожко-Полежански-Десилишкия.
_________________ Бутам след осмата бира
Последната промяна е направена от dido на Вто Дек 19, 2023 12:10 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Аз пък в тая книга за "Туристически траверси в Пирин" забелязах, че не са написали по една или друга причина истинските имена на върхове, езера и т.н обекти в планината, а са ползвали онези сменените, дето хората повече се объркват, отколкото ориентират... нещо не е доизпипана таз книжка, тъй ми се струва...
Аз пък в тая книга за "Туристически траверси в Пирин" забелязах, че не са написали по една или друга причина истинските имена на върхове, езера и т.н обекти в планината, а са ползвали онези сменените, дето хората повече се объркват, отколкото ориентират... нещо не е доизпипана таз книжка, тъй ми се струва...
НАй-вероятно авторите са с "промити мозъци" от червеното време. Или се познават с хора, автори на пътеводители за Пирин от "онова" време. Или просто са твърдоглави.
Не всички названия са от тия преименуваните, но са ползвали част от тях. Има пътеводители, където на една и съща страница, авторите си противоречат, така че нормално е да има обърквация, но все пак като се пише трябва да се проучат нещата. Това е проблема, ама....
На мен ми е интересно защо наричат Муратов връх, в. Мурат примерно!!?? Никъде не съм чул такова нещо, нито съм чел. Някои неща имат обяснение в стари сгрешени книги. Примерно объркването на Превалски чукар. Преместиха върха в пътеводителя 1988 г., та може да са сметнали че това е правилно и в коментираната книга да са го боднали така.
Мурат е разговорно, чувал съм го от хора разни, които не са местни и не познават добре планината.
Да се нарече така върха в книга, която претендира да носи географска информация е меко казано некоректно. Въобще авторите, които пишат черно на бяло географска информация носят гигантска отговорност за съдържанието на текстовете си. Въпросните Гушеви явно не осъзнават това след като си позволяват да кръщават топонимията на Пирин както им падне.
Това явление не е ново разбира се. Заради такива хаотични кръщавания имаме Момин връх, хаоса с името Разложки суходол ("благодарение" на Никола Миронски), мутациите на Малка Каменица в Смирненски и обратно, съответно смешното название Малокаменишки езера, появата на връх Зъбът в масива на Куклите, разни малки Кончета тук-там и т.н.
Мурат е разговорно, чувал съм го от хора разни, които не са местни и не познават добре планината.
Да се нарече така върха в книга, която претендира да носи географска информация е меко казано некоректно. Въобще авторите, които пишат черно на бяло географска информация носят гигантска отговорност за съдържанието на текстовете си. Въпросните Гушеви явно не осъзнават това след като си позволяват да кръщават топонимията на Пирин както им падне.
Така е, носят отговорност, ама у нас се кара на принципа карай да върви. В случая е добре да се цитира кой какво е казал и при собствено мнение да се дадат аргументи. Аз правих така, но сега вече като препрочитам нещата виждам моменти, където не съм дал задоволително аргументи.
Гушеви да речем за Превалски чукар е могло да кажат: "Ние сме съгласни с Д. Душков, Г. Петрушев и Т. Ковачки, които в пътеводителя на Пирин 1988 г., стр. 55 (примерно), кават че Превалски чукар не е кота 2605 м, а чучката ЮЗ от Валявишки чукар" - това като пояснение, пък и ако се дадат аргументи други още по-добре. Доколкото съм прелиствал пътеводителя от 2007 г. Петрушев и Ковачки вече не са на това си мнение за Превалски чукар. Дано не ме лъже паметта, че няма книгата под ръка.
Е то от "кръстници" е докарана работата на това дередже. После хората се сърбят и се маят какво става като зачетат книги и карти.
- През къде минахте?
- Амиии, през Мозговишка порта-Превалска капия-Демянишка порта-Портата-Белеметска порта-Портата на Белемето-Винарската порта
- !??! Къде е това?
- Амии между едни безименни върхове, или м/у Превалски чукар и безименен, или м/у Валявишки чукар и безименен.
- !??! Превалски кой пък е сега? Ма тя Винарска и Демянишка не беше ли съседната седловина?
Е то от "кръстници" е докарана работата на това дередже. После хората се сърбят и се маят какво става като зачетат книги и карти.
- През къде минахте?
- Амиии, през Мозговишка порта-Превалска капия-Демянишка порта-Портата-Белеметска порта-Портата на Белемето-Винарската порта
- !??! Къде е това?
- Амии между едни безименни върхове, или м/у Превалски чукар и безименен, или м/у Валявишки чукар и безименен.
- !??! Превалски кой пък е сега? Ма тя Винарска и Демянишка не беше ли съседната седловина?
Леле, баце - ошашави ме. Не ми ги говори такива, че ше ме е страх да улезнем у Пирин-а...
Еми Ристе, като седна да пиша и аз се ошашавям. Докато обясня какво, що, кое, откъде идва, кой какво казал и написал. Лесно нема. Такива седловини като Мозговишка порта фигуриращи в литературата със 7 имена са най-мъчни.
Информативна тема. Доколкото разбирам, не е необходима по-специална екипировка за
качването на въпросното връхче. Като сте се качили, вероятно отгоре сте видели дали
е възможно качване откъм пътеката през Дясната Краледворска порта?
Интересува ме също как най-лесно може да се качи в. Кралев двор.
Е, много добри снимки всеки път не стават, понякога много облаци, понякога пък нито
един. През лятото и маранята е честа пречка. Има един сигурен начин да попаднеш
в добри условия за снимане - като ходиш по-често из планината.
Поздравления за положения труд по списването на темата!
И пожелания за успешни трекове занапред!
Пон Авг 17, 2009 11:54 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Откъм Демиркапия може да се качи, но е по-трудно. Значително по-стръмно е и няма добре изявени ребра, които да улеснят качването.
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Авг 17, 2009 4:59 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
Въпрос
Дидо, вече си писал, че е възможно минаване през чуките (Демиркапийски) от Демиркапия. А защо е необходимо да се подхожда през Лявата Краледворска порта и да се заобикаля Кралев двор ? Невъзможно ли е минаването през него ? "Връзката" между Кралев двор и чуките неблагонадеждна ли е ? Иска ми се от Демиркапия да отскокнем до Джано (чувала съм, че имало прекрасна панорама към Кременски езера от там ), след това да се върнем за багажа и да минем през Чуките, като крайната дестинация е Тевното. Мерси !
Чет Юли 07, 2011 9:30 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Здрасти Ве-сан,
като цяло гребена между Кралев двор и портата е доста изтънен. Тръгвайки от Демиркапия, първата чука не е особен проблем (скалист гребен). Връзката към по-високата и остра чука по билото на запад е проблемен участък - там е скалисто и много стръмно. Оттам към Кралев двор започва същинския гребен, който е отвесен от север и отвесен, с една по-ниска тераса от юг. Има и един скалист процеп по средата. Този пасаж е твърде труден за минаване също. Предполагам по терасата от юг може да се мине, но с цената на голямо внимание и бавене.
Въобще ако теглиш чертата - едно такова изцяло билно минаване от Кралев двор до Демиеркапия ще ти е 2-3 пъти по-бавно отколкото обичайния път през Краледворския циркус и камъните на север от чуките.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Не ми ги говори такива, че ше ме е страх да улезнем у Пирин-а... 
), след това да се върнем за багажа и да минем през Чуките, като крайната дестинация е Тевното. Мерси !
