Кактуси в Пирин

Преди време правих представяне на книга в София. Присъстваха много приятели, включително от форума, и непознати дотогава за мен лица. Дойдоха и бивши мои преподаватели от СУ. Последните споделиха, че в Пирин са се заселили опунции - вид кактуси. Оттогава мине не мине си мисля как така кактуси в Пирин!? И тия дни ходих да ги видя. Факт!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Заселването на чужди растителни видове е твърде тревожно. Не му е мястото на кактуса в българските планини! След време ще се окаже, че е изместил някой български ендемит. Особено агресивен е например айлантът - китайски пришълец, който наддава по пет метра в година и се множи като бурен. Наблюдавам в София запуснати дворове, които са се превърнали в джунгла от самораслеци. Да не стане като със зайците в Австралия?

Ха така, около Тешово?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

От този вид кактуси има цели плантации по някои от стръмните морски брегове на Халкидики.

Впечатляваща „стена“ от тях има в Афитос на Касандра.

Вероятно с въздушните маси, семената са „внос“ от Беломорието и са си намерили благоприятно място в Южен Пирин.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Вчера в Nature е излязла новина, озаглавена "Дърветата в източните части на САЩ се отправят на запад с промяната на климата". В статията накратко обясняват, че климатичните промени все по-често подтикват растения и животни да се преселват на по-голяма надморска височина или към полюсите в търсене на обичайните за тях условия. Миграцията на дървесни видове от изток на запад в САЩ пък се предполага, че се дължи на промени в количествата на валежите. При около една трета от изследваните 86 вида (най-вече иглолистни) се наблюдава статистически значимо преместване на север през последните три десетилетия, със средна скорост около 11 км на десетилетие. Движение на запад е наблюдавано всред близо половината от изследваните видове (предимно цъфтящи дървета (или покритосеменни)), при това с по-висока скорост -- около 15.4 км на десетилетие.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Ами то и ние българите така сме мигрирали към Дунава, а сега и още повече на запад го даваме... Shocked

С анексията на Крим е свързано по-скоро, надали е от глобалното затопляне. А ние като не можем да мигрираме на запад си стоим на топло тука ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	Сотиров написа:
	Ами то и ние българите така сме мигрирали към Дунава, а сега и още повече на запад го даваме...

Значи ние можем да мигрираме, а кактусите - не. Very Happy

Светът не е това което беше. Уж на майтап, обаче я си представи българската кухня без фасул, картоф, домат, чушка(червен пипер) а те заедно с царевицата и кактусите са пренесени от Америка!
Между другото този вид кактуси са много адаптивни и се срещат "диви" на много места в България вече, вкл. и по нашите хълмове в Пловдив. Според мен навсякъде са занесени от човека. По въздуха май не става, но мога да попитам разбирачи дали е така.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

..... но звучи някак странно, че полюсите - еделвайс и кактус са факт в Пирин!? Rolling Eyes

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Като мигрира насам и агавето, ще пием текила! Razz

Шегата настрана, ама представяте ли си как биха се наклонили везните ако в борбата с клека се намесят и кактуси? Smile

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Има много време до епичната битка между кактус и клек! Duel

В по-близък план, може би ще се появи някоя екзотична екопътека - „По следите на бодлите“. Laughing

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Тези растения наистина нямат естествени врагове у нас, което ги поставя в благоприятната роля спрямо останалите. Поне засега. То и картофите, споменати от Митко по-горе, са нямали докато не са внесли онзи бръмбар, който ги яде.

Поразпитах няколко човека как са се пръкнали тези кактуси тъдява. Не са сигурни, но споменаха и версия да са нарочно засети навремето от една жена по един тъжен повод. Едва ли е имала и представа какви ще са последствията. Ако е така станало разбира се!

Иначе в момента са заели част от изоставено лозе, на 690-700 м н.в., по юг-югозападен затревен склон. Дереджето е такова у нас, че на никой не му дреме за тях. Иначе в нормална държава учени глави биха дали компетентно мнение дали трябва да се оставят да се множат там. Популацията им е такава сега, че лесно могат да бъдат унищожени. Но дали трябва? Или пък има туристически потенциал в тях? Confused

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Има всякакви откачалки, които скубят нещо от едно място, садят го на друго и си въобразяват, че правят добрина. Спорил съм вече с такива.

Оказва се, че опунции има и в Предбалкана -- в с. Пушево, Великотърновско:

https://opoznai.bg/view/divi-kaktusi-pushevo

Просветих се малко за тях. Името им е свързано с древногръцкия град Opus, който е бил разположен на континента, нейде срещу Евбея. Ученика на Аристотел Теофраст е описал ядливи растения, лесни за разпространяване чрез засаждане на листата им.

Опунциите били най-издръжливия на студ вид кактус и били разпространени дори в Западна и Южна Канада. Един техен подвид, с иронично звучащото име Opuntia fragilis виреел чак на 56° 17’ северна ширина край река Бийтън в Британска Колумбия.

Пренесени са били в Австралия през 1788 г. Бързо са се разпространили там и предизвикали екологична катастрофа. Завзели около 260000 квадратни километра обработваема земя (повече от две Българии) и я превърнали в непроходима джунгла с височина на растенията над 6 метра. Фермерите били принудени да напуснат домовете и земите си, от това, което те наричали "зеленият ад". Годишно опунциите завземали нови 4046 квадратни километра. През 1919 г. австралийското правителство одобрило федерална програма за борба с опунциите. Първоначалните им опити да ги унищожат чрез механични способи или посредством отрови се провалили. Това ги принудило да потърсят биологични средства. Оказало се, че ларвите на южноамериканския молец Cactoblastis cactorum обичали да си похапват опунции. След пренасянето на молеца в Австралия през 1925 г., популацията на опунциите започнала бързо да намалява. През 1936 г. в Куинсленд, в израз на благодарност, бил построен мемориален дом за Кактобластис молеца:

Семената на опунциите се разпространявали най-вече от птиците.

Друга любопитна подробност е, че през есента на 1961 г. кубинската армия засадила 13-километрова ивица от опунции покрай границите на американската военно-морска база в залива Гуантанаму, за да попречи по този начин на множеството кубинци, желаещи да избягат от страната и да се преселят в САЩ. "Съоръжението" било наречено "кактусовата завеса" по аналогия с желязната в Европа и бамбуковата в Източна Азия.

Сякаш би било добре биолозите да са убедени, че опунциите имат достатъчно естествени врагове в България...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado