Пещерите в Родопите

[color=cyan] Родопите са обширна планина, разположена в южна България. В Родопите има интересни природни забележителности, като Бачковския манастир, Чудните мостове, ждрелата на реките, много пещери. Има и такива, правени от човек, като Бачкосвския манастир и Агушевите конаци. Ще акцентирам вниманието на пещерите, които са групирани в нняколко групи. В Родопите има няколко курорта и санаториуми, като Нареченските бани, Пампорово, Чепеларе, Цигов чарк и други. На някои места има туристически хижи, на някои има дълги разстояния, където липсват места за спане. От гледна точка на релефа Западните Родопи са по-високи от източните. Най-висок връх е Голям Перелик(2191 м.н.в.), а другите по-високи: Баташки снежник, Голяма сюткя, Голям Персенк. Пещерите са красиви със своите образувания: Сталактити( отгоре), сталагмити( отдолу) и сталактони( когато сталактитите и сталагмитите се съединят). Нарастването на пещерните образувания става изключително бавно- за 100 г. около сантиметър. Навсякъде е забранено да се чупят, но българите не пазят и не разбират от дума и нарушават често тази забрана. Освен тях има и пещерни перли, представитеели на фауната( предимно прилепи и дребни насекоми).
Родопите заедно със съседните планини от югозападна България образуват Рило-Родопския масив. Освен Рила, най-високата планина и Родопите в Рило-Родопския масив влизат Пирин, Верила, Славянка(http://barin.blog.bg/turizam/2017/01/29/spomeni-ot-hodeneto-v-planina-slavianka.1506424). . Името на планината е с тракийски произход. До нас е достигнал мит за възникването на Родопите чрез текстовете на Овидий и Псевдо-Плутарх. Смята се и то с основание, че Родопите е планината на Орфей. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км. В Западните Родопи преобладава планински климат. Средната годишна температура на Източните Родопи е 12-13°С. Най-високият връх на Родопите е връх Голям Перелик - 2191 м. От планината извират реките Арда, Въча, Чепинска, Стара река, Върбица. Планината Родопи е богата на полезни изкопаеми: http://barin.blog.bg/drugi/2016/05/01/poleznite-izkopaemi-v-bylgariia.1448707. В Родопите се намират Смолянските езера и язовирите: Широка поляна, Доспат, Тошков чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Студен кладенец. В Родопите се намират хижите: Атанас Спиридонов, Безово, Белите брези, Бряновщица. Върховръх, Добра вода, Здравец, Изгрев, Кабата, Кладова, Ледницата, Ливадите, Марциганица, Милеви скали, Млечино, Момчил юнак, Орфей, Перелик, Персенк, Преспа, Равнища, Руен, Свобода, Сини връх, Скалните мостове, Смолянски езера, Снежанка, Студенец, Техеран, Триградски скали, Устра, Цепина, Череша, Чернатица, Чудните мостове, Чурен, Юндола, Боровица, Момчил. Забележителности: ски - курортите - Пампорово, Цигов чарк; курортите Велинград, Девин, Баните, Нареченски бани; Чудните мостове, Юндола, Триградско ждрело, Беленташ, Дяволски мост, Каменната сватба, Каменните гъби, Орловите скали, Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост, Бачковски манастир, Кръстова гора; археологически обекти: Татул, Перперикон, крепостта Устра; благоустроени пещери: : Дяволското гърло, Снежанка, Ягодинска пещера, Ухловица. Има и неблагоустроени пещери( непригодени за туризъм), като Харамийската пещера. Някои пещери са хоризонтални, други вертикални. Например Ягодинската пещера е на три етажа, като междду тях има полуетажи. Етажите в пещерите се броят наопъки, отгоре надолу, не както в жилищните блокове. Влизал съм в оборудваната част на Ягодинската пещера, като пълният преход трае около 4,5- 5 часа. Има изкачване по краката на другите от групата, по въже, газене във вода с неопрен.
Резултат с изображение за пещера ягодинска
Входа на Ягодинската пещера
Ягодинската пещера е една от основните обекти, които се посещават в Родопите. Тя се намира в единия пещерен район, където има ммного пещери, дори някои са неизследвани. Пещерите спокойно можем да ги причислим към природните красоти на България ( http://barin.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/09/14/krasotite-na-bylgariia.1391776 ).
Ягодинската пещера е едно от чудесата на България. Част е от неповторимия карстов комплекс Буйновското ждрело и е само на 3км от село Ягодина в Родопите. Дъхът ви ще спре при вида на уникалните причудливи образувания във формата на Богородица и Младенеца, Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета и дори Пижо и Пенда. Те са се формирали в продължение на милиони години и сега ще ви се разкрият в целия си блясък и величие. От нея има пътека, която води до х. Триградски скали. Преди мгодини близо ,до пещерата беше най-дългия тролей в България с дължина над 150 м. Спускал съм се по негио, но сега го няма. Срещу пещерата има малък тролей, по който може всеки желаещ, който не го е страх да се спусни.
Дяволското гърло се намира в южната част на Родопите, на 1,5 км северно от село Триград и представлява един от феномените на Триградското ждрело. До нея се достига по основния път Девин – Доспат, като пътят минава през Широка лъка. Изключително живописни са пейзажите, които ще ви обградят – високи отвесни скали, лъкатушещ и много тесен път, който на места е еднопосочен. Бъдете внимателни. Ако имате желание и сте изпуснали поредната група, влязла в пещерата, което се случва на всеки кръгъл час, бихте могли да изпитате адреналина на Алпийския тролей. Той представлява въже с макара и масивен алпинистки колан. Спускате се отвисоко надолу към края на тролея за около минута, движейки се наистина скорострелно. Опитайте заслужава си. За Дяволското гърло легендата гласи, че Орфей се е спуснал в подземния свят да търси своята л'юбима Евридика. В Смолян в края на главната улица има паметник на Орфей и Евридика. Като се е спусна измоли Харон, лодкаря да го прекара на отсрещния брях и с музиката го запленил, както и бога на подземното цартство Хадес. Той му разрешил да види Евридика и го пуснал да си ходи жив. От подземното царство според древногръцките легенди освен Орфей Херкулес е излязъл жив, а Пейритой е останал там вечно вкаменен.
Резултат с изображение за дяволско гърло
Входа на Дяволското гърло
Самата пещера няма красиви образувания, но е интересна с подземната река и водопада, който бучи и се чува отдалеко. На връщане предстои изкачване по около 350 стъпала. В Дяволското гърло е единствения подземен водопад в България и каквото се пусне вътре не се появява повече. Правени са донякъде изследвания, но няма как да се влезе по-навътре, поради силната вода в подземната река.
Харамийската пещера е разположена в Триградското ждрело в Родопите, в близост до пещерата Дяволското гърло и е един от обектите за екстремен туризъм. От паркинга на Дяволското гърло през борова гора води пътечка до входа на пещерата. Пещерата е на отсрещната страна спрямо Дяволското гърло. Има вход и изход, но входът е труднодостъпен с изкачване на 20-метрова отвесна стена. Необходими са скални катерачески умения, но има група алпинисти инструктори от селото, които срещу заплащане и предварителна уговорка идват в указания час и осигуряват влизането на желаещите от групата в пещерата. След изкачване се минава по наклонен възходящ участък, който е обезопасен с метално въже. Пещерата е достъпна единствено с подходящ инвентар и алпийска и спелеоложна техника. В пещерата, след като човек бива вързан с въже се спуска надолу 46 м. в тъмното. След спускане следва изкачване до изхода, който се намира наю другата страна на склона. До изхода расте едно известно цвете, ендемит- Родопския силивряк( http://barin.blog.bg/history/2016/09/26/relikti-i-endemiti-v-bylgariia.1479005). Спускал съм се в Харамийската пещера през 2006 г., като според свидетелството съм 996-тия посетител. Преди спускането отгоре има нещо като предверие, където има две восъчни фигури на пещерни хора- мъж и жена.
Пещера Снежанка се намира в западни Родопи, на 5 км. от гр. Пещера. Пещерата е сравнително малка, дължината й е само 145 м, но в нея могат да се видят много красиви ледникови форми. Образувана е преди 3,5 млн. г. от Новомахленската река.
Името произхожда от сталагмит, намиращ се във “Вълшебната зала”, които наподобява бяло женско тяло – „Снежанка”. В последната зала, има някой 10-20 см „завеси” които звучат при лек удар. Все пак е желателно това да се прави от водача, за да се избегне счупване. Освен това, той най-добре знае кои звучат най-хубаво. Снежанка минава за една от най-красивите пещери. Открита е през 1961, като при последващите проучвания в “Голямата зала” и в залата, наречена “Жилището” са намерени кости и глинести съдове, изработени от човешка ръка, без да се ползва грънчарско колело. Те са останали запазени от времето на древните траки. До Снежанка води пътека, която започва от паркинга. Сега с автомобил може да се стигне на около километър от входа на пещерата. Преди години, когато за първи път влизах в Снежанка съм вървял пеща от гр. Пещера. Сега се върви по-малко от километър, но пуътеката е стръмна. Има успокояващи табели.

Резултат с изображение за пещера снежанка
Пещераа Снежанка
Пещера Шаренка е пещера-музей, намираща се в мраморен масив в дълбок пролом, на около 2км от град Мадан. Носи името на най-големият квартал в Мадан - кв. Шаренка. До пещерата се стига по асфалтов път, а за любителите на пешеходния туризъм има планинска пътека с дължина около километър. В непосредствена близост до входа има изградена дървена беседка с чешма, а в каньона наблизо се чуват падащите води от водопада. Пещера Шаренкае сравнително малка пещера, намира се на 830м надморска височина. Входът на пещерата е разположен в мраморна скала и след малък наклон се стига до подземен коридор, водещ до двете неголеми галерии. Археолози са установили , че в пещерата е извършван рудодобив, била е обитавана още през бронзовата епоха (16-12 в.пр.Хр за Европа). В музея "Пещера Шаренка" е възстановена експозиция от 10 восъчни фигури в естествен човешки ръст, огнище, оръдия на труда, както и съдове от бита. Тя е едно от забележителностите край град Мадан. Другият интересен обект е Кристалната зала, част от музея по рудопроизводство.

Пещера Ухловица се намира в планина Родопи, на 3 км. североизточно от село Могилица. Ухловица е една от многото пещери в района и една от най-старите. В пещерата има много красиви дендритни обазувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със седем невероятно красиви езера, като към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад. Пещерата се намира на 1040 м. надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10-11 градуса. Обща дължина на галериите е 460 м., от които 330 са благоустроени за посещения. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви. Поначало всеки екскурзовод си хевали туристическия обект( било то пещера или нещо друго) и обикновено малко преувеличава. Затова е трудно да се каже и прецени коя е най-красивата пещера у нас. Може би трябва да се посетят много пещери за кратко време и да не се забравят спомените при преценката и правенето на равносметка. Затова има цифрови фотоапарати и телефони, с които може да се снима по над 150-200 снимики с едно презареждане.

Пещера "Ледницата" се намира на 7.5 км западно от село Гела (Смолянско), сред стара букова гора, близо до хижа "Ледницата". Пещерата е част от карстовата местност Злостен, обявена за природна забележителност. Тук на площ от 358 ха са съсредоточени едни от най-известните, предимно пропастни, пещери, една от които е Ледницата. Ледницата е неблагоустроена и не е пригодена за масови посещения, като с тази цел пътят до нея, както и входът й не са добре маркирани. Пещерата е дълбока 242 и дълга 1525 метра, но за посещение (и то само с придружители - квалифицирани пещерняци) са достъпни около 100 м. Представлява комплекс от редуващи се галерии, пропасти, прагове, малки зали и др. Входът й е тесен (преминава се лазейки), но предверието е голямо и прилича на олтар с висок таван. Оттук по естествени стъпала се слиза на около 7м до "голямата площадка". Има малките тераски, украсени с прозрачни куполи - големи сталактити и сталакмити от лед.
Тези дотук са големите известни на много хора пещери в Родопите. Следва информация за по-неизвестните малки пещери
Партизанска дупка: Намира се на стръмен горист склон на левия бряг на р. Кастраклийска, на изток от хижа Орфей, на около 200м по-високо. Изходен пункт е хижа Орфей, достъпна с кола от село Борино по 6 км черен път, който е добре поддържан. От хижа Орфей до входа на пещерата се стига за половин час пеша.
Мануиловата пещера е пещера край село Рибново, община Гърмен, област Благоевград. Дълга е 2175м денивелация 115 м. ) и се намира на 1107м надморска височина. Те е най-дългата пещера в Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Разположена е на долния склон на Рибновско дере. Входът гледа на север и е разположен на 4.3м над леглото на дерето. Малко известна е и има местно значение.
Пещера Голубовица се намира край село Смилян, южно от Смолян. Пътеката води до крепостта при село Кошница, село Смилян, пещера Ухловица, село Могилица и Агушеви конаци. Отскоро е включена в "Петдесетте малко0 известни обекти в България". След 10-минутен преход по планинска пътека, минаваща покрай живописното Гарга дере, което се пресича по въжен мост и след около 100 – метрово трасе по левия скат на река Есенска се озоваваме и пред самия вход на пещера Голубовица 2. Голубовица 2, защото цялата цялата пещера Голубовица представлява система от четири пещери ( съответно Голубовица 1, 2, 3 и 4 генетично и морфоложки свързани помежду си). Голубовица 2 е най-популярна.
Пещерата Лепеница се намира в Западните Родопи, под връх Сюткя (2186м), един от най-високите в Западните Родопи. Отстои на 10км югозападно от град Ракитово и на 11км южно от Велинград. Дълга е 1525м и е разположена на 975м надморска височина, с денивелация 10м, т.е. почти без наклон. До пещерата има достъп по пътеки от Ракитово, и от Велинград.
Пещера Гаргина дупка е разположена в землището на село Мостово, община Асеновград. "Гаргина дупка" е пещерата с най-голяма дължина в подрайона на Мостово - Орешец, който е част от Добростанския пещерен район (дължина - 524м , денивелация - 38м). Тя играе ролята на убежище от изключителна важност за зимуване и размножаване на прилепите в Западни Родопи. Освен нея наблизо до с. Добростан и х. Марциганица е вертикалната пещера Добростански бисер. До с. Мостово има още една нашумяла преди петнадесетина години забележителност- Светилище Белинташ( http://barin.blog.bg/turizam/2015/04/21/megalitni-syoryjeniia.1355766). През последните години се посещава отстоящото наблизо място Караджов камък.
Останалите пещери са по-малки и съвсем трудно достъпни и представляват интерес за малка част от пещерняците, затова на тях няма да се спирам.
[/color][color=black][/color]

Много от изброените по-горе хижи вече са в историята! – Не работят и нестопанисвани, те са призрачни сгради, а някои са продадени…

„Кладова“ от години се руши… Прекрасната база на „Милеви скали“ - затворена от много време и тя се продаваше.
„Момина сълза“, „Гонда вода“, "Техеран" - отдавна не са хижи.

„Безово“ беше зарязана, но там поне скоро течеше някакъв ремонт и не зная докъде я докараха.
„Марциганица“, ах тази красива „Марциганица“! – Тя отдавна не е хижа, а модерна хотелска база, която в момента пак се продава…

„Чурен“ също е продадена и не работи. На „Равнища“ ходих последно преди година – жалка картина!
Пред входа на тая стабилна хижа, имаше изсипана купчина боклуци и стари мебели?!.....
И така в контраст, само на метри от нея е частната - „Фабрика за храна и танци“, която заради изкуствения гьол,
през лятото се радва на посещения. А за „Модър“, която изгоря, на възстановяване никой не се и надява…

Ако попиташ Гугъл – нещата са представени по начин, който не отговаря на действителността.
Всъщност, едва ли някой може да каже, колко от хижите сега са затворени и колко са работещи!? Rolling Eyes

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Аз акцентирах на пещерите и за хижите приех старата информация. По начало тази тема беше за blog.bg, където е популярна и се чете, но вчера реших и тук да я пусна. Затова за хижите не всичко е както трябва. На една част от тях съм ходил, но отдавна.
Поздрави!