Първоначално мислех да тръгна от Ветрен дол през гара Цепина, оттам х. Равно Боре и през Варвара (света Марина), обратно да отида до Ветрен дол, което е на по-малко от 2км, за да си взема колата.
Маршрута беше много добре обмислен, благодарение на вещата помощ на форумния и планински деец Todor.
Обаче в събота брахме цял ден грозде (вместо да съм в Родопите по план), а в неделя имах време само до обяд да скитосвам и реших поне да видя първата половина на маршрута.
Та в неделя уж да тръгна в 7, ама тъща ми направила рано-рано кафе, палачинки и т.н. та тръгнах чак в 8 без 10.
В 8:10 някъде, с много бързане спрях във Ветрен дол.
Багаж по принцип не нося никакъв, а за кратки преходи, когато не е супер жега и открито - и вода, та само с една ябълка тръгнах нагоре, която пък изядох преди да свърши асфалта в града.
Тръгва се от 280м надморска височина, а най-високата точка, която се достига е около 1290м, след около 7.5км качване.
Ходенето днес ми спореше (сигурно заради бирата с пържени картофи предната вечер) и палачинките на закуска, пътеките до горе са дебели и ясно видими, никакъв шанс да се загубиш, най-много да хванеш грешна пресечка или черен път - такива има не малко заради ловците предполагам, все пак горе има ловно стопанство, съответно гпс-а хич не е излишен, аз не съм много добър в ориентирането и без гпс и телефон с гпс сам никога не тръгвам по непознати пътеки. И ми помогна на много места.
До ловното стопанство беше супер.
Когато тръгнах покрай оградата бях предупреден от Todor, че има кратък, но много трудно проходим участък, което се оказа и точно така.
Само дето аз лично не си го представях чак толкова труден.
Бяха къпини и шипки високи над 2метра с клони по-дебели от палеца ми (а аз хич нямам пръсти на пианист) и пропорционално големи бодли. Направо ми приличаха на пипала на октопод с бодли, вместо вендузи. Както и наскоро четох "Мъглата" на Стивън Кинг, направо си представих докато се провирам как се раздвижват и се омотават около мен, как големите бодли се впиват и разкъсват кожата ми и т.н., сещате се, Стивън Кинг стил, но, за мой късмет, не бяха от "този" тип растения
Имаше и тръни, високи над 2 метра, които не посмях да газя, изглеждаха направо като дървета.
Как да е, мачках, настъпвах, газих, минах някак.
После нямаше пътека видима, но се ходи само покрай оградата на стопанството, разни къпинаци по половин метър даже не ги отразявах, след видяното преди това.
По някое време трака се отделя от оградата, ако човек няма гпс може да му е трудно да нацели пътеката, която трябва да достигне.
От този момент гпса беше непрекъснато в ръката ми (eTrex 20), защото пътеката, макар и в по-голяма си част да беше видима и да не се губеше, то имаше и някои моменти, в които се ориентирах само по него.
На около 950м надморска височина се пресича пътека с жълта маркировка, по която надясно се завива за гара Цепина, наляво за Мулешки чучур и х. Цепина.
Съответно аз поех надясно и след още 5-6км стигнах до гара Цепина.
Като тази пътека също имаше нелесно проходими места, но нищо общо с оградата на ловното стопанство, т.е. безпроблемни са, просто пречат на бързото придвижване (а аз бързах).
Стигнах гарата навреме, за да хвана теснолинейката, 15-20мин преди да мине, но се оказа, че нямам пукната стотинка, забравил съм да си взема пари...
Пробвах се 15мин на стоп някой да ме взене до Варвара, но никой не спря, a минаха поне 20 автомобила за това време.
Дойде влакчето, примолих се на кондуктора да ме вземе безплатно като му разправих на две на три по негово настояване как така съм тук, и как така съм без пари. Съгласи се, много съм му благодарен, (иначе трябваше да занимавам някой от Септември да ме вземе), и от Варвара на само 960м ме чакаше колата.
В заключение, gps е задължителен, би било много трудно без, особено за сам и неориентиран човек като мен.
Първоначално мислех да тръгна от Ветрен дол през гара Цепина, оттам х. Равно Боре и през Варвара (света Марина), обратно да отида до Ветрен дол, което е на по-малко от 2км, за да си взема колата.
Маршрута беше много добре обмислен, благодарение на вещата помощ на форумния и планински деец Todor.
Изминах маршрута за втори път (първия беше така да се каже набегом за 6 часа). Сега по лежерно с доста снимки
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
