Зимен Пирин 2017

След първото идване в първата половина на януари в Пирин,което за съжаление откъм ходене се оказа неуспешно заради нестабилния сняг ,но пък откъм прекараното време с компанията беше повече от приятно.Тогава се шляехме четири дни между х.Сандански,Спано поле и х.Беговица.Тогава си казахме че ще пробваме отново щото зимен Пирин без Тевно езеро е като манджа без сол-яде се ама някак си не ти е кеф.Засищащ глада си но не се чувстваш доволен.Междувременно края на февруари походихме добре в Стара планина.
Заковахме датата 30.03. за започване на прехода,събрахме се харна дружина от четирима другари и някъде около 16,30 сме в Попина лъка на началото пътеката за Беговица,дърпаме добре по стръмното,на моменти има лед,но се ходи бързо и приятно въпреки голямата жега.
Стигаме мятаме по бира две,наложи се спасителна акция на една Лада Нива от която бяхме възнаградени с 1 литър ракия-много добра.Това обърка балансите на групата откъм високооктанови напитки и май всеки си върна ракия вкъщи-нещо изключително рядко случващо се при нашата група държаща много на особеностите на зимния туризъм в Пирин.
Вечерта минава добре в раздумки приятно и от подаръка май нищо не остана.На сутринта малко трудно се дигам от леглото но след първата лъжица от курбана и няколко глътки бира всичко си идва на мястото утрото става от ясно по- ясно,живота от хубав по-хубав.Мисълта за предстоящото отиване на Тевно приповдига духа още повече.В 08,30 тръгваме,като преди това бяхме ритуално заклани в сметката,майната му си казваме и дърпаме.В началото беше ясно и топло повече отколкото трябва,точно изкачихме първото стръмно стъпало и почнаха да падат първите снежинки и притъмня,спусна се лека мъгла.Малко по-нагоре вече се наложи и слагането на яке,шапка и ръкавици и така до края.Темпото е отлично,стигаме Беговишка порта и виждаме отсреща склона на Мозговишка порта доста оголен,почваме да се чудим откъде да продължим дали по нашия си път през Мозговишка или да продължим по пътя на шейните,накрая решихме да пробваме новия за нас път под Каменишка кукла.Оказа се при този стабилен сняг по добрия избор,по-бързо и спестява дългото спускане до долината и после рязкото качване към Мозговишка.Малко преди стръмното изкачване към Тевно се пръснахме като пилци в три посоки,аз там започнах яко да дупча снега и след три пропадания до чатала и очертаващата се беда за някои мои атрибути слагам снегоходките.
Събираме се на заслона и всеки се заема с някаква задача,двама режат дърва,трети цепи,четвъртия подготвя площадка за открития бар „Тевно езеро“.Задачите са изпълнени в срок,сядаме на бара и започваме да разливаме питиета,мезетата също са сервирани,колко малко му трябва на човек за да изпита такова върховно щастие.Мъглата се ту се спуска,ту прави опити да се вдигне,вятъра прави така,че отвреме на навреме да потръпваме,завихме се с одеяла,почвам да пия червено вино за да се сгрея и така около два часа и тогава се случи онова,което и като бях за пръв път тук се случи,тогава обаче бе през нощта,но сега точно навреме вятъра разбута мъглата,слънцето проби и се откри онази омайваща гледка около езерото.Тогава откачихме от кеф и започна едно щуро тичане нагоре надолу,детска градина сякаш се е качила на Тевно и беснее от кеф.Малко преди залез влизаме вътре палим печката и влизаме в ресторант „Тевно езеро“,вечерта продължава със същото весело настроение,използвам предимствата на готварската печка и приготвям от наличните материали две запеканки получиха се добре.Полягаме си по някое време.
Сутринта ставаме около около 7ч. оправяме си тоалета,раници,прилапваме по нещо,изчистваме заслона и тръгваме.Отново оставяме подпалки и нацепени дърва.
До дясна Кралевдворска стигнахме бързичко,в този сняг да ходиш и да пееш.Горе огряти от слънцето се кефим на гледката хвърляме раниците една по една,мен нещо ми бърка под лъжичката като видях стръмнината и на места блесналия сняг.Бойко снажда въжето с неговия прусек и тръгва,аз се пробвах след него,но нали съм кекава баба след едно съвсем леко и безобидно хлъзване на крака ми по скалата си викам ще падна по тоя камънак да се контузя,я да пробвам с откатерване по склона без въже само с пикела,но и там същата Мара,след две три по дълги приплъзвания, а и след като видях Бойко как слезе първата стръмнина си спомних,че първото ми слизане оттук беше по гъз се обърнах и литнах надолу,100 м. за 10 сек. какво повече да иска човек.Просто снега беше повече от стабилен иначе щях да си откатервам докрая като миналата година.Събираме изпадналите неща от раниците и с Бойко отиваме до заравнението да изчакаме другите.Оттам до Митрово езеро имаше още няколко падания по гъз но това вече беше част от кефа,че всичко мина добре.До хижа Пирин спираме за една по продължителна напоителна почивка.Слизайки надолу се вижда как пролетта все по активно завзема територии от зимата.Птичите песни постоянно ни пригласят.
На хижата решихме малко да отморим със следобеден сън но не се получи нещо,другите през това време правят слънчеви бани.Дойде време за следобедния аперитив откарахме навън докато сянката ни обгърна и ни захладня щото много ни беше лятно облеклото и влезнахме вътре.Запалихме печката,пържим суджук и тук идилия някаква настана.Наздравици валят една след друга за края на успешния преход за утре махане на гащи до Рожен и после пиене на червено вино на пирамидите за истинския завършек.
Да не ставам банален с тава да описвам колко добре съм се чувствал.То е ясно.Понякога такива добри моменти осмислят много неща от живота ни.Аз съм щастлив,че ги изживях,щастлив и доволен съм,че имам приятелите,които ме запалиха по планинарството и че мога да имам тяхната компания.

Снимките след малко имам проблем с нета и се проваля качването.

Хубава разкодка!

А котки и пикелчета нямахте ли? Или решихте да не ги вадите?

Слизането през портата беше от всички с пикели в ръка.Котки този път не взех но със сигурност слизането с тях би било много по лесно.Не че пързалянето по задник не улесни в пъти процедурата.

Снимките

https://goo.gl/photos/tyceNpTRXVEm47NW8

Браво, пикелът е по-важен, може да си копнеш стъпка или да се спреж, ако паднеш, котките идват след това Smile

Видях клипчето - за котки е било определено. 2-3 възела ви трябват, и хората може да бъдат осигурявани отгоре, по-сигурно е. Не е ясно при падане, дали човек ще има рефлекса да хване въжето, висящо покрай него, а и да го хване - колко време ще виси на ръце, преди да се пусне...

Абе това за въжетата и възлите си прав,ама ако става дума за некви отвеси или супер заледен склон.

На тоя терен и това въже му беше много.

Колегите дето напоследък изпонаправиха сума траверси по Пирин и Рила може би им трябват осигуровки.

По наште маршрути надали. Ние сме просто пътуващ цирк"Бакхус".

Стига бе , на х. Пирин да няма сняг...Боѝко много хубави снимки бе ...и тая с пурата , малко са заведенията дето може да запалиш вътре и да се накефиш , явно сте се харесали на Чочо като компания ...поздрави

Шампиони!
Коя поред година стана да правите ходенето?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Направо ви се радвам как и се радвате на планината и на малките благини,успешно оценени от коУектива!
Поздрави!

	dido написа:
	Шампиони! Коя поред година стана да правите ходенето?

Вече не ги броя,че много станаха неуспешните,полууспешните и несериозните.

Важното е,че са все така весели.

[quote="danin94"]Стига бе , на х. Пирин да няма сняг...Боѝко много хубави снимки бе ...и тая с пурата , малко са заведенията дето може да запалиш вътре и да се накефиш , явно сте се харесали на Чочо като компания ...поздрави[/quot

Явно ни оцени високо-надписа ни с 15-на процента сметката Very Happy

Между другото ,като информация -снегоходките въобще не ги слагахме и се изядох от яд,че само ги мъкнах на раницата.

Ако някой ходи из Пирин в следващите седмици да го има предвид.