Опасности от домашни животни в планината

Пускам темата провокиран от разказа на г-н Сотиров за биковете. Аз лично почти съм нямал драматични срещи, но все пак имам едно на ум, когато срещна в планината крави, бикове, коне, кози, овце и придружаващите ги кучета.

Сещам се за случай в Родопите, когато 2-ма човека си ходехме пеш и махахме за стоп по пътя Доспат - Сатовча и на едни поляни имаше голямо стадо овце. Овчар не се виждаше, а пазещите овцете 5 каракачански кучета с големи подскоци без лай се втурнаха към нас. те не са много по лаенето понякога. На гола поляна няма къде да се скрием та си зачакахме ние да се сборим с кучетата въпреки че шансовете ни бяха никакви в това съотношение на силите. Свирех свирех дано се появи някой, ама не. Когато песовете бяха вече на метри от нас и аха да ни скочат на вратовете се появи един овчар и ги озапти. Ако не беше пича, направо си бяхме отписани.

Бих искал да споделя местата в Пирин, където срещата с такива животни е почти 100% вероятна в месеците юли и август. Това са:
1. м. Беглика в Южен Пирин (коне)
2. м. Чарговете и м. Чобаниката в Южен Пирин (овце и кучета)
3. района на Лясковския връх в Южен Пирин (крави)
4. участъка м. Добро поле - м. Суватя в Среден Пирин (коне, кучета и крави)
5. м. Лъките в Северен Пирин (крави и кучета)
6. м. Башмандра в Северен Пирин (крави и кучета)
7. м. Кельова мандра в Северен Пирин (коне и крави)
8. участъка от м. Комитски чарк - Митревски поток в Северен Пирин (крави и кучета)
9. долината на реките Беговица и Мозговица в Северен Пирин (алпийската им част) и района на Горното Беговишко езеро (крави и кучета)
10. м. Голямо Спано поле (крави)
11. м. Чатало в Северен Пирин долината на Синанишка река (крави и овце)
12. м. Буката, м. Камен клет, м. Черната вода, м. Етипица и м. Шадраваните в Северен Пирин по долината на Влахинска река (овце и кучета)
13. м. Говедарника в Северен Пирин по долината на р. Демяница (крави и кучета)
14. м. Полежан в Северен Пирин над Каменишкия циркус (коне)
15. м. Чала и района на Долното Брезнишко езеро (овце и кучета)
16. м. Кривите вади в Корнишкия циркус Северен Пирин (овце и кучета)

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Ники, сега ако добавиш и къде са опасни "хижарите" ще откажеш хората да ходят из Пирин. Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Хм. Как да ти кажа. Юли и август аз в Пирин хижи не посещавам, тъй като навалицата е огромна и не ми се гледат нервни сцени и физиономии от страна на хижари и хижуважи. Все пак отивам да релаксирам и да се кефя на планината, а не да се затормозявам.

Опасни хижари не съм срещал. Само мърляви - личи си по миризмата в стаите. Конфликти с хижари, колкото и рядко да нощувам в хижа, никога съм нямал. Имам си "тактика" и подход към тях и досега винаги на сутринта се разделяме с усмивка, ръкостискане и хубави пожелания. Последните 7-8 години съм нощувал в половината хижи в Пирин. Не съм спал на х. "Попови ливади", х. "Гоце Делчев", х. "Пирин", х. Яне Сандански", х. "Моравица", х. "Предел", х. "Бъндерица" и Туристическа база (хижа) "Мочарата". В Мочарата само съм ял и пил. В тоя ред на мисли не мога да кажа дали там има опасни хижари.

Избягвам всячески заслоните. На з. "Спано поле" не съм нощувал, а последното ми спане на з. "Тевно езеро" беше през 2003 г. Спомням си че си легнах рано и си сложих тапи са уши, че да не слушам хъркашите и ходещите горе, както и приказките на масуващите долу.

Общо взето годишно посещенията ми с цел спане в хижа варират между 1 и 3. Cool

Тази година съм спал само веднъж на х. Демяница, тъй като имаше повод. Ако не беше този повод още щях да съм на нула.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Sorry, Speedy, едва сега открих, че си отворил цяла тема за добитъка в планините. Чудесно, сигурно ще се събере материал! А пък аз, като не намерих по-подходяща рубрика, пиша тук. Змията може да не е домашно, ама все пак е животно...

Този величествен индивид го срещнах на слизане от Боянския водопад. Лежеше си на метър от пътеката в шумата. Когато ме забеляза, артистично взе да се увива около дървото. Точно като на библейските изображения, само ябълката липсваше, ама то и Ева нямаше. Сякаш позираше, за да я снимам. След сеанса с достойнство се отдалечи.

Въпросът ми е: познава ли някой каква е тази змия? Съдейки по дължината й - май имаше метър, вероятно е смок. Само че какъв?

Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Апр 25, 2018 11:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Смок със сигурност.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Да. И на мен ми прилича на смок. Имах подобни 2 бр. на лозето, ама комшията ги убил че влезли в неговото лозе веднъж Crying or Very sad

Да се върна на животните, че сетих как един кон щеше да ме прати на оня свят през 1997 година! Confused

Седим на езетото Окото близо до х. "Вихрен" и ядем. Около нас се моткат нагли коне, като тия дето Аморфеус разправя и си врат главите в манджата да им дадеш нещо. Аз държа един домат и обяснявам на човека срещу мен нещо. По едно време се наведох да отхапя от домата и като си вдигнах главата, гледам събеседника бял като платно и с увиснало чене. Питам го аз какво става. Той ми каза, че като съм ръкомахал една кобила зад мен явно се подплашила, обърнала се и метнала един здрав къч по мен. В този момент аз съм се навел да отхапя от домата и копитата са минали над главата ми.

Такива ми ти неща. Не се знае откъде ще ти дойде. Мхм Rolling Eyes

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Последната промяна е направена от Speedy на Пон Авг 11, 2008 2:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път

брей.. Ники, това приключение твоето с коня.. леле мале..

бе и аз щях да настъпя една змия под Кабата, като ходихме към Хвойнати връх. Добре, че тя ме видя първа и запълзя нанякъде по.далеч от мен. Беше достатъчно голяма, сивкава и имаше ромбчета като шарка на гърба си. Не видях дали с рогче или не е. Реших да не я преследвам с цел снимане, че знае ли се какво ще си помисли...

И аз да споделя:
Тази седмица бяхме в региона на горното Брезнишко езеро и имахме намерение да останем за вечерта там, но едни доста нагли коне не ни позволиха. Пристигнаха трима мъжкари и взеха да се перчат. Ние ги гонихме, но те пак се правиха на "мъже". Решихме, че няма да ни оставят спокойно да спим и слязохме на средното езеро. По пътя срещнахме още едно стадо коне и едно стадо овце, кози и куче.

nacho написа:

И аз да споделя:
Тази седмица бяхме в региона на горното Брезнишко езеро и имахме намерение да останем за вечерта там, но едни доста нагли коне не ни позволиха. Пристигнаха трима мъжкари и взеха да се перчат. Ние ги гонихме, но те пак се правиха на "мъже". Решихме, че няма да ни оставят спокойно да спим и слязохме на средното езеро. По пътя срещнахме още едно стадо коне и едно стадо овце, кози и куче.

тия коне на горното Брезнишко и при нас преди 10-на дена търчаха цяла вечер и чак към 12 се укротиха

Хъм, тия случаи си ги бива, особено на Speedy с кобилата.

Вчера се бяхме запътили към един връх, последните 50 метра височина са по ръбче, трябва да се внимава. В близост пасеше стадо питомни кози. Това се случва на близо 2400 метра, въпросните кози определено подражаваха на дивите си събратя. Една от тях явно беше притеснена за малкото си и като видя Емо да се катери по ръбчето, се впусна към него - сякаш да търси помощ. Тогава ми мина през ума - ако отиде прекалено близо и го бутне в пропастта ?

Двамата си побляха взаимно и всичко се размина - за късмет. По-осран от кози връх обаче не бях виждал Laughing

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

За да не започвам с лошо, една песен по темата: Придирчивите коне на Владимир Висоцки

http://www.youtube.com/watch?v=0rGofxYtYFM

След като разузнах, че набези на крави и бикове не се очакват в долината на Мальовица, опънах палатката на Първа тераса (за всеки случай - до голяма скала, както вече описах). Привечер дочух звън на хлопки, което доста ме разтревожи: пак ли се почва?! Звънът идваше високо от Втора тераса. След извество време разпознах, че това са коне, които бавно слизаха надолу, пасейки. Легнахме си към 10, но аз не смеех да заспя: непрекъснато се ослушвах и се мъчех да преценя по силата на звъна разстоянието до конете. Ами ако баш някой разгонен жребец е без хлопка? Отново, както с бика, се наложи периодично да ставам, да светя с батерията и да крещя като Боримечката. По едно време конете влязоха в обсега на фенерчето и с учудване открих, че очите им светят като на вълци: двадесетина червени точки на петдесет метра! Дали заради крясъците ми, дали заради светлината, но май най-вече заради ръмженето на динамото на фенерчето, конете изведнъж се юрнаха надолу по камънака към хижата и изчезнаха. Придремвайки на пресекулки, дочаках утрото.

През целия ден бяхме на върха. Като се върнахме, рейките на навеса на палатката бяха съборени. Конете явно бяха вилнели наоколо, но без особени поражения. През нощта пак ми идваха на гости, но набезите им някак се разредиха. Когато на другия ден се върнахме от разходката, самара, който бях оставил отвън, го нямаше. Помислих си, и самари ли почнаха да крадат? Открих го на десетина метра в тревата - влачен и всичко, което можеше да излезе от него, беше разхвърляно наоколо. Така, на третата нощ, постигнахме някакво мирно съжителство. На четвъртата нощ изобщо ги нямаше, но тревогата, че цял табун изведнъж може да ни налети, ме принуждаваше да спя с едно отворено око. Представяте ли си някакъв къч да ме халоса по главата? Децата ги бях поставил да спят откъм скалата, но докато отворя циповете на вратата, докато ги изведа навън, конете като нищо ще ни изпотрошат! Не се случи, ама знам ли? Най-важното, благодарен съм, че поне не ми стъпкаха или разкъсаха палатката, докато ни нямаше.

На слизане си поприказвахме с хижарката на "Мальовица", очарователната Катя. Тя ми обясни, че проблемът с конете не е само мой, "личен". Те толкова цапат реката с изпражненията си, че водата вече не е за пиене. А хижата я използва! След вливането си в Урдина река пък влиза във вододайна зона. Цапането действително е обилно - където има брод, виждате купчини конски тор и във водата, и по камъните. Първоначално допуснах, че това са конете на хижите, с които някои от тях се снабдяват, и се примирих. Тя обаче ми обясни, че това са си селски коне от Говедарци, както и кравите, и няма сила която да ги махне от парка. Говедарци си смятат балкана за свой с всички произтичащи от това права, включително избиване на козите. Директорът на парка и неговите надзиратели за района очевидно или сами са бракониери, или са мухльовци, а най-вероятно са и двете. Те ли не знаят за риболова? Не виждат ли джиповете, които вече се качват до хижата? А на сградата на школата има монтирана уеб-камера, която показва цялата долина он-лайн. Всяка кола се вижда на момента!

Проблемът с управлението на парка обаче е друга тема, по която вие вероятно имате повече наблюдения. Засега само ви предупреждавам: внимавайте с водата от реката и се пазете от конете! А за доброто ви настроение ще завърша отново с подходяща музика: увертюра към Леката кавалерия на Супе

http://www.youtube.com/watch?v=aF5nhMIyeqI

Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Авг 20, 2008 9:15 am; мнението е било променяно общо 1 път

Мдам. Това със замърсяването на водата си е проблем! Think

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Рубриката е за опасни домашни животни, но се оказва, че и диви опасни има. В репортажа си за пътешествието Пампорово - Триград споменах, че по нашето трасе Перелик - Ледницата и после Ледницата - Чаирите върлува стръвница. Изяла е крави и телета. Росен, който поддържа базата на Чаирите, ми разказа, че една нощ отишъл да пази кошерите на съседа. Запалил прожектор на терасата, имало и електропастир. По едно време чува трасък - кошерите разбишкани, меда го няма. Мечката - също. Аз не съм сигурен, доколкото стръвницата е опасна за хора, ама знае ли човек? Помня, че трябва да легна и да се правя на умрял, но не бих желал това да е единственият ми аргумент при среща с тристакилограмов звяр! В Япония има много мечки, поне където аз бях, защото горите им са много гъсти и изобщо нямат планински села като у нас. Добитък - хич. Обясниха ми, че техните мечки не ядат хора, но могат яко да ме одерат. Затова всички туристи си връзват малко звънче на раницата, което вероятно пъди мечките. Този номер обаче идва ли минава пред нашите мечки, щом огромните хлопки на кравите с нищо не ги смущават! С риск да се повторя (може и да съм писал вече за това), когато дъщеря ми беше 3-4 годишна, спахме на палатка край Урдините езера. Преди няколко дена от скалите над реката, където минава коса пътека към Зелени рид, беше паднал пийнал овчар с коня си. Неговият колега, при когото се отбихме, ни разказа, че мечката е изяла коня, но не е пипнала трупа на човека. По този повод допълни: "Вълкът е просто животно и може да нападне човек (макар че няма такъв случай). Мечката обаче е умна и знае какво може да я очаква. Затова, дори да подуши палатката, никога няма да нападне." Тези сведения донякъде ни успокоиха, та прекарахме няколко нощи в палатката, но все пак си беше шубе. Сега за Родопите - просто не знам какво да мисля. Уредничката на музея ми разказа, че някакви пишман еколози се опитали да сложат чип на мечката, като за целта заложили капани. В капаните обаче се хванали туристи, а не мечката. От друга страна, стръвницата обикаляла с двете си мечета, които вероятно била научила на месна храна. Не знам доколко това е реална педагогическа практика при мечките. Разказа ми освен това, че в Мугла отровили една мечка, която си била довела мечетата в двора на училището. Май си спомням някаква подобна история. Човешката жестокост край няма, но и животинската жестокост е добре да се избягва. Затова, ако някой знае нещо допълнително за мечките в Родопите и другаде, да пише. Лично за мен мечките са тия игриви същества, които помня от картината на Шишкин:

много пъти съм срещнал стада овце или кози с тяхните пазачи - кучета. много рядко виждам овчари, предмино ги охраняват каракачански и други кучета. близо до Козичино, в Стара Планина близо до Емине карах колелото си и слязох да направя няколко снимки на кози, и след 1 минута се появиха три големи кучета. когато аз стоях на едно место и снимках кози, кучета не лаеха, нищо. но като трягнах към колело, което беше в противополножната посока от кучетата, те започнаха да лаят, а след малко и да тичат към мен. обикновено в такива ситуации аз взимам един камък, хвърям го и това е, те се страхуват, но тези не кучета не бяха от страхливите. Слава Богу че колелото ми беше близо, аз карах много бързо, а те тичаха и лаеха отзад, на едно мято бяха 1 метър зад мен...ако нямах колело сигурно нямаше сега да пиша тук %))))

от домашните кучета са най опасни в планина, поне аз така мисля. крави, овце, кози, коне само си едат трева и това е, а пък кучета....