Бодрост - хижа Македония - голям Мечи връх - нощен преход
Нощен преход до голям Мечи връх - 2617м.н.в. в Рила и изгрев от билото
-С Радо набързо сглобихме план за нощен преход и часове по-късно пътувахме към летовище Бодрост над Благоевград през нощта. И тъй като много ми хареса неговото описание, реших да го споделя тук.
Текст Радослав Байрактаров:
Тъкмо преспах децата на обяд и се чудих, дали да не почина с тях или да продължа да си търся туринг ски в нета. Станах и отидох пред компютъра. Лампичката на телефона издаваше ново съобщение. Беше Мартин с предложение за преход до Голям Мечи връх в Рила. И то за утре . Нямаше какво да се чудя много и се съгласих. Уговорката беше нощно качване, за да хванем изгрева. Маршрутът беше ясен - стартираме на челници от Картала край Благоевград, минаваме през хижа Македония и по зимната маркировка издрапваме до върха преди изгрева.
Дали е нормално, дали е разумно, дали е смислено - остава въпрос на гледна точка.
Та чакам Мартин на метростанция Витоша около 22:00. До към 1:00 сутринта си лафим в къщи и се подготвяме за предстоящото приключение. Соня ни прави компания.
Тръгваме към изходната ни точка, която достигаме след кратка полицейска проверка в Благоевград. Обличаме якетата, слагаме раниците и в 3:05 тръгваме на път. Единствено челниците осветяваха широката пътека, утъпкана от рактрак. Скоро стигаме първото приключение - свободно разхождащо се куче пазач, което иска да предотврати прехода ни. С насочени към него щеки и зъл поглед преминаваме и продължаваме.
Марто се беше натоварил порядъчно - носеше към 15-16 кг товар, като че ли планираните 20 километра и 1200 м денивелация бяха малко. Вървяхме и си приказвахме, за да не заспим. Макар и студено, времето беше тихо и приятно. А милиони звезди светеха над нас и предвещаваха прекрасен изгрев. Вървяхме и сечахме основната пътека през гората, където имаше следи и маркировка. Умората от ненаспиване беше явна и при двамата. Времето си вървеше, а ние крачехме без да имаме представа какво има около нас.
Към 5:20 стигнахме една къща, където починахме малко, пихме топъл чай и продължихме към хижата. Разбрахме се да щурмуваме върха с минимален багаж, да оставим всичко ненужно в хижата. Имах вече леки съмнения, че ще стигнем за колуминацията - изгрева над Родопите и Рила.
На хижата оставихме багажа, сложихме котките и в 6:00 задрапахме по едно безкрайно изкачване. Деляха ни 400 м. денивелация до върха и около 1:20 мин до изгрева. Неговото начало обаче започна далеч по-рано.
В дясно от нас, някъде иззад могъчите Родопи небето с всяка минута ставаше все по червено. Нощта започна да отстъпва бавно място на деня и цветове по хоризонта се преплетоха в розово-лилава-синя игра.
Това ни даваше сили да крачим напред и нагоре. Радвахме се като деца на театъра от светлини, който се разигравеше пред нас.
Качихме се точно на време за негово величество Изгрева.
-Гръбнака на Мальовишкото било.
Голям Мечи връх - 2617 м.н.в.
Трудно е да се опише с думи какво се усеща в такъв момент след около 4:30 мин нощен преход - щастие, свобода, безвремие. Викахме и се радвахме като деца.
-Обувките ми бяха измръзнали.
Слънцето огря първо близките, а скоро и всички била. Замръзналите ми пръсти на краката също, като че ли усетиха настъпването на този прекрасен ден и се стоплиха.
Постояхме около 40 мин. на Голям Мечи връх, които изминаха като миг. Миг, който скоро няма да мога да забравя.
- Релаксирам в подножието на Голям Мечи връх от издевателството "Наскок Намарш". 40 часа без сън, 260 км с автомобил, 8 часа с влакове и метро, 24 км в планината с 1200 м възходяща денивелация, приятна компания и един заслужен изгрев от 2617м.н.в...
Изгревът...
Мястото беше идеално за ски туринг и мисловно си представях как се спускам по склона надолу към хижата, а от там и до колата. Условията бяха перфектни за това.
За сметка на това отворихме крачка надолу и заслизахме. Връщането беше продължително, краката искаха почивка, а ние не преставахме да издевателсваме върху тях. В 10:45 бяхме отново до колата. Не спали последните 30 часа, уморени, но щастливи.
Марто, благодаря за идеята, за нейното осъществяване и за снимките. До скоро до поредния луд преход.
Хубаво място за посрещане на изгрева, чудесен разказ и снимки, браво!
Сря Фев 01, 2017 2:45 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Изгревът, отразен върху лицето на Радо на последната снимка, много ми харесва. Юнаци сте! Браво!
Сря Фев 01, 2017 5:35 pm
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Вдъхновяваща красота и ентусиазъм! Браво!
_________________ Всичко е възможно.
Чет Фев 02, 2017 12:19 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1980
Отлични сте - и снимките, и описанието, с които ни заведохте отново на тези прекрасни и любими места на Рила. Расодили сте се и към Ангелов връх, освен Голям Мечи.
Отлични сте - и снимките, и описанието, с които ни заведохте отново на тези прекрасни и любими места на Рила. Расодили сте се и към Ангелов връх, освен Голям Мечи.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Нямаше какво да се чудя много и се съгласих. Уговорката беше нощно качване, за да хванем изгрева. Маршрутът беше ясен - стартираме на челници от Картала край Благоевград, минаваме през хижа Македония и по зимната маркировка издрапваме до върха преди изгрева.
