В събота сутринта бях решил да ходя на х. Грънчар, но в Самоков разбрах, че на х. Иван Вазов ще има голяма компания и бързо се преориентирах натам.
И така, в 9 сутринта поех нагоре от ЦПШ. Да се каже, че до върха имаше добра пъртина, е твърде меко казано. Бяха прокарали цяла магистрала, още няколко групи се трудеха над доутъпкването, а край хижа Мальовица лавинният курс правеше профили. Личеше си, че е било постоянно студено, снегът беше идеален, без никакви заледявания.
Към 11 минах през върха, горе беше мъгливо и духаше умерено. Лека-полека минах Додов връх и Вазов връх и се показа Раздела. Към него неуморно прииждаха още и още хора откъм Зелени рид и Седемте езера. Една групичка пое към Отовишки връх. Стана и среща, поехме заедно и ние към Отовишки връх. Долу и седемте Седемте езера бяха плътно нашарени от моторни шейни.
Бавничко заслизахме към хижата. Пред очите ни по цялото протежение от Раздела до хижата пъплеха човечета. Хижата се напълни докрай, имаше поне 70 души...
Още вечерта в събота заваля сняг. В неделя валежът продължи, видимостта беше минимална, което леко позабави компанията на слизане към Рилския манастир по рида Баучер. Мъглата се поразреди чак при първите дървета. Там снегът съвсем намаля, а по-надолу в гората почти изчезна. На обяд се показах пръв пред мекиците, снеговалежът тук беше обикновен дъжд. И така...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети