Из върховете на Средна Рила

Този път бях прецизен с часа на тръгване и излизането от столицата. Но не бях предвидил, че мекичарницата на Рилски манастир няма да е отворена. А това, както и фиша за неправилно паркиране, докато ядем вкусно врелите мекици, ни забавиха около час и половина. Но за разлика от друг път, този път бяхме с подходящ автомобил, с който за около 45 минути стигнахме до Тиха Рила.
Бързо захванахме пътеката, която тръгва веднага преди сградата в северна посока. Определено тя е един идеален вариант за излизане на билото, като най-вероятно се поддържа, за да свалят животните по нея...

По нея излезнахме на маркираната пътека от Кобилино до Рибни и захапахме стръмния склон. Малко повече от час, след като тръгнахме, вече бяхме на седловината, западно от връх Маринковица. Започнаха и гледките...

Тръгнахме към върха по разлатото му било и скоро стигнахме и най-високата точка...

От нея гледките продължиха...

Скакавците...

Както и следващите върхове, които искахме да изкачим. Драганица и Възела...

Постояхме малко повече време на Маринковица, след което тръгнахме по билото на югоизток. Връх Погледец изглеждаше така...

Но ние бяхме в друга посока. Вървяхме към възловия връх Възела...

Стигнахме бързо до връхната му точка, като отправихме поглед назад към Маринковица, а и още някои други върхове в далечината...

Снимахме и следващия връх, който имахме намерение да изкачим - Драганица...

До него стигнахме за половин час. И отново гледки, разбира се. Маринковица, Купени, Погледец...

Както и Скакавци в близък план...

Тръгнахме по обратния път, като отново качихме Възела, както и Маринковица. Но цял ден гледахме Погледец от разстояние, а беше толкова близо. Трябваше и до него да се пробваме. Оставихме раниците на голямата каменна пирамида на Маринковица и тръгнахме на север към върха...

Малко повече от половин час ни беше нужно, за да стигнем и връхната точка на Погледец...

Времето бързо напредваше, обаче и трябваше да слизаме надолу. Денят беше страхотен, откъм климатични условия, въпреки вятъра, който духаше почти непрекъснато. Но скриването на слънцето, рязко щеше да промени нещата. Затова и бързо се върнахме на Маринковица, която днес ни беше за трети път. Взехме раниците и по обратния път, тръгнахме надолу. Направих една последна снимка на гигантите Шишковица и Йосифица...

...И просто се съсредоточихме единствено върху това да слезнем при автомобила преди настъпването на мрака. Успяхме и в това и малко преди 18 часа, бяхме долу.
Получи се поредната страхотна разходка в Рила. Дали ще е последна за безснежния сезон, тепърва ще разберем, но определено такива климатични условия, в този месец от годината, едва ли ще има повече. Но каквото такова...
Smile

Последната промяна е направена от goro_levskara на Чет Ное 03, 2022 12:30 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Голям ден

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Красив район и много добра есенна разходка - тъкмо като за хубавите дни напоследък. Smile

Първата снимка към Погледец е чудесна! Ако се мръдне малко от Възела към Шишковица, малко преди Жандармите има доста добри гледки - както към тях, така и към долината на Маринковица ниско долу. Wink

А споменатата пътека от кантона действително е удобна - спестява немалко от обикалянето по маркираните пътеки, в случай, че човек иска бързо да излезе към билото и подходите за Погледец и Скакавците...

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

	МиткосваМ написа:
	А споменатата пътека от кантона действително е удобна - спестява немалко от обикалянето по маркираните пътеки, в случай, че човек иска бързо да излезе към билото и подходите за Погледец и Скакавците...

Да това е точно така. Но за мен по-скоро буди интерес продължението на тази пътека към Мариковишките езера. Ходил ли си натам?
На някои карти тя продължава по долината на Маринковица до циркуса и се изкачва до Канарски преслап. Което пък е един добър вариант и за Йосифица и за Венеца.
Дали някой е минавал по нея?

Преди няколко лета, покрай поредното ми ходене из любимата Средна Рила, прекосихме и Маринковишката долина. Видя ми се огромна, безкрайна. Слязохме директно от вр.Венеца към долината (голяма грешка беше, заради големите балвани северно от върха и крайно неприятни за слизане), уж за да спестим остатъчното минаване по билото в посока Йосифица. Имаше много крави наоколо и пътека ясно очертана. Може би е време пак да се отиде в тази част, догодина най-вероятно Wink

goro_levskara написа:

	МиткосваМ написа:
	А споменатата пътека от кантона действително е удобна - спестява немалко от обикалянето по маркираните пътеки, в случай, че човек иска бързо да излезе към билото и подходите за Погледец и Скакавците...

Да това е точно така. Но за мен по-скоро буди интерес продължението на тази пътека към Мариковишките езера. Ходил ли си натам?
На някои карти тя продължава по долината на Маринковица до циркуса и се изкачва до Канарски преслап. Което пък е един добър вариант и за Йосифица и за Венеца.
Дали някой е минавал по нея?

Още не съм я изпробвал, макар че и моят интерес за там будува от едно известно време. Very Happy

Със сигурност ще е приятна и вероятно ще си я наредя в класацията за красиви рилски долини някъде край тези на Урдина и Отовица. Smile

Такава една закътана, точно посред планината... Колкото до езерата - те май са плитки и заблатяващи се - поне така ми изглеждаше отгоре. Мисля че и нещо като постройка забелязах - в долния край на долината, откъм Тиха Рила - но може и да ми се е сторило, който е минавал би могъл да каже. Вариантът, споменат от Добри, съм си го мислил - само че в обратна посока и с придържане пО към Йосифица за излизането от долината. Wink

Най-вероятно пак ще е стръмно, но поне прекаленият камънак има шанс да бъде избегнат, струва ми се.

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Хубава е Средна Рила...

	goro_levskara написа:
	... Бързо захванахме пътеката, която тръгва веднага преди сградата в северна посока. Определено тя е един идеален вариант за излизане на билото, като най-вероятно се поддържа, за да свалят животните по нея...

Едно леко трионче в раницата и на връщане се режат най-непослушните клони на клека, полегнали на пътеката. Smile

goro_levskara написа:

... Но за мен по-скоро буди интерес продължението на тази пътека към Мариковишките езера. Ходил ли си натам?
На някои карти тя продължава по долината на Маринковица до циркуса и се изкачва до Канарски преслап. Което пък е един добър вариант и за Йосифица и за Венеца.
Дали някой е минавал по нея?

Два пъти съм минавал по долината на река Маринковица до седловината между върховете Йосифица и Венеца.
Първия път изкачихме Йосифица и след това през Венеца стигнахме до едното от Зеленовръшките езера.
Втория път нямахме време за Йосифица и продължихме директно за Венеца, Шишковица и няколко безименни връхчета в района.
Прилагам джипиес-трака си от второто ходене – от 03.10.2021 г.
В средната и горната си част пътечката покрай Маринковица се губеше, но ние избирахме най-лесния вариант без пътека.
Теренът е проходим, но на моменти стръмен, затова гледахме да вървим не по най-прекия път, а по по-лесния, макар и по-обиколен.

Връзка за сваляне на джипиес-трака в Гугъл Диск:

https://drive.google.com/file/d/1UV3bR8YEKz8hcM7QkvMvoWKHZW9UNDna/view?usp=sharing

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Добри, Митко,
Станахме трима с желание за разходка по долината на Маринковица Very Happy

Само че и аз определено съм за варианта от долината нагоре, за сметка на от билото към долината.
Така че живи и здрави, другата година можем да се организираме Smile

Стефане,
Благодаря за ценната информация. Определено ще ми е полезна. Имам няколко въпроса, които да ти задам.
Виждам, че за 3:40 часа сте били на Възела, което е много добре. Казваш, че теренът е стръмен и проходим, но
мен по-скоро ме интересува участъка от долината до билото, тоест до мястото между Йосифица и Венеца, където
сте излезли на него? Преди две години ходих до Йосифица, но от снимките, които имам не мога да преценя.
Че е импровизация е ясно, в това няма съмнение, но ако утре решиш да отидеш там, пак ли по същото място
ще минеш? Демек, мислиш ли, че това е най-добрия вариант за изкачване на билото?

Освен това при слизане към долината, навръщане, на едно място имате отклонение в южна посока около 120 метра.
Това, защото сте търсели просека в клека по сипеите ли е, или е някакъм обект, който целенасочено сте искали да посетите?
И съответно същия въпрос от по-горе. Това, по което сте минали, ли е според теб най-подходящия вариант за слизане в
долината, или примерно последствие си видял, че има и друг вариант.

Тези неща ме интересуват, защото на мен ми се е случвало да правя подобни неща и да избирам даден вариант, но
по време на слизането, да виждам друг, по-лесен. Обаче не съм се връщал, за да не губя време и съответно не съм го описвал
никъде.

И последно, имаше ли видимост от кота 2472 към язовира?

Благодаря ти предварително за отговорите. И поздравления за тази дълга есенна разходка, която сте направили.

Поздрави,
Жоро

goro_levskara написа:

Добри, Митко,
Станахме трима с желание за разходка по долината на Маринковица Very Happy

Само че и аз определено съм за варианта от долината нагоре, за сметка на от билото към долината.
Така че живи и здрави, другата година можем да се организираме Smile

Звучи добре!
А иначе - излизането от долината го виждах точно някъде по маршрута, който е приложен в описанието с картата. Wink

Поздрави,
Митко

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Едвам ме навихте Laughing

За тези географски ширини на Рила насита няма.
От Шишковица към долината слизах и аз, горе долу там, където е минал Стефан, може и да е същия улей. Избрах си го гледайки от горе, сипеи, дребни камъни и трева, в края и малко клек, но имаше пролуки и не е имало никаква борба. По-сериозният проблем ми бе 20+ килограмовата раница дето носех.
Снимах въпросния улей впоследствие, утре ще гледам да го изнамеря из архива.

Браво, страхотен преход сте направили, Жоро!

А за догодина върховете Шишковица и Възела вереоятно ще са и сред моите цели, така че ще следя темата и евентуална организация.

Последната промяна е направена от Dimov на Съб Ное 05, 2022 2:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Ще отговоря на всички въпроси и ще приложа снимки, но ще бъде в дъждовната неделя, че утре съм на Осогово за битка с хвойната! Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Ето го и улеят, по който слязохме от Шишковица към долината на Маринковица:
гледано от билото

и от долу

И седловината между Венеца и Йосифица с Маринковишката долина, от позицията на вр. Венеца:

Стефан мое да се сърди Smile

Ако ми кажат : Виж сега, забранява ти се да ходиш на Рила, можеш последно да отидеш за 1 ден само на едно място...бих избрал Маринковица и въобще този ден, от ез. Сърцето до нея и през нея.
Долината на Маринковица е особена, различна от всички рилски долини. Прилича на дългите долини високо в австрийските Алпи. Равномерна, много проветрива, няма комари. По нея няма прагове, за разлика от другите долини в Рила. От Горният й край, виждаш изхода. Едно от преминаванията започна от преспиване на езерото Сърцето, Дара тоже е в играта, къде без нея Smile

изкачване на билото право над него, по много приятни зелени поляни, и по същите поляни слизане към Рибни езера. Тази също красива долина е окепазена от голямо количество грозни бараки и полуразрушени постройки / преброих над 20 / , изкопи, запълнени с кал, изоставени кабели и каква ли не още грозотия. Затова следва изкачваме по серпентини до билото под Йосафица , стига се до дървен стълб с табели, където идва пътеката от Канарата. Оттам без пътека по едни много живописни поляни, през много малки, едва вдълбани циркусчета със снежни преспи :

излизаме на второ, по-високо било, което свързва Йосифица с вр. Венеца. Просторът е голям, поглед към Канарата :

Който има желание, лесно може да качи Йосафица:

Надолу се разкрива прекрасните поляни и цялата долина:

2 км надолу се вижда и езерото, както го е снимал Добрифин Smile

, то е на изнесена тераса малко над долината, но не си заслужава да се ходи до него. Много по-красива е самата долина на това място, поглед назад :

Започва буен килим от цветове , навсякъде те срещат цветни туфи :

Най-красива е реката, която е ту в безкрайни меандри :

Ту леко се забързва, пътечката е все край нея :

И пак меандри, като спре до тях и не се движи 5-10 мин, пъстървата излиза и започва играта си:

Надолу клекът свава повече, но пътеката е ясно видима, а и може да се обиколи отвсякъде :

Накрая има половин час стръмно спускане, през клек и първи мури, стъпало на стопил се ледник, тъй като долината Маринковица е ок. 150 метра по-високо от основната вдълбала се долина на Рилска . Но усещащото се / Дара веднага ги вдигна по тревога / при водослива стадо крави, е проправило и поддържа постоянно пътеките наоколо.

[/img]

_________________
https://blogailiev.blogspot.com