1930-тата година е действително една щастлива година по отношение строежа на хижи, както за Б. Т. Д., тъй и Ю. Т. С. Това е похвално и показва високия творчески дух, който е обхванал средите на двата съюза. Но както е тръгнало, неволно ме обзема страх да не би да се повторят някои от ония крупни грешки и увлечения, които са направени в миналото при строежа на хижи и които после мъчно се поправят. На първо място ще се спра върху правилното месторазположение на хижите. То е един въпрос по който обикновено има много мнения, най-много се спори и следователно изисква най-много време за проучване до окончателното установяване. И действително, много са условията на които е желателно да отговаря една хижа при избора на мястото ѝ. Така например е желателно хижата да е построена в една що-годе красива местност, по възможност залесена и от самата нея да се открива достатъчно широк простор, хубави изгледи и да бъде видна поне от няколко места за ориентировка. Желателно е да има наблизо до хижата вода и дърва, а самата тя да бъде построена на сухо и слънчево място, да не бъде изложена на силни ветрове, порои, преспи и светкавици. Хижата трябва да е разположена на път или на кръстопът до някое или няколко бележити места, селища, върхове и пр. и да е достъпна поне от един населен пункт за 3-4 часа. В противен случай са наложителни междинни станции -- землянки. Дали навсякъде всички тия условия ще има на лице и ще могат да се спазят -- това ще покажат предварителните, понякога няколкогодишни проучвания. Нека обаче те ни служат за правила, о които да се придържаме.
Най-голямата грешка обаче, която се прави при строежа на хижи у нас е според мен извънредно големите размери, които се дават на хижите. Големината на една строяща се хижа трябва да е всякога в зависимост от мястото в което се намира и в оглед за какво ще служи тя (напр. междинна станция, база за по-далечни излети, ще може ли да се продоволствува лесно, та да може да служи и за летовище, или пък само за проходящи; пригодна ли е околността за зимен спорт, леснодостъпна ли е, близо до голям населен пункт и пр.). Но все пак главния ръководител на строящия клон за големината на хижата, ще трябва да е бюджета му. Нека всеки клон си направи (от компетентни лица, разбира се) точна сметка за стойността на материала, труда, превоза, мобелировката и пр. и нека всякога се прибави един плюс от 30 до 50 процента за непредвидени свърх сметката и ще се види тогава какво ще струва хижата. От друга страна клонът трябва да си направи разчет с какви налични суми разполага и на какви суми ще може да разчита със сигурност през време на строежа. Нищо не пречи тогава на клона, след като е напълно осигурил разходите, да започне строежа на хижата в по-малък размер, или ако предвидената големина на хижата се налага по гореизброените съображения -- да я изградят на части чрез присторяване. Добре би било ако централното настоятелство се би дало правото освен да утвърдява плановете на строящите се хижи, но и правото да изисква от клоновете точна сметка на разполагаемите парични средства, предполагаемите помощи и др. случайни постъпления и с оглед на изчислените разходи да разрешава или не строежа на хижата от съответния клон. Особено на клоновете, очакващи помощи от централата за строежа на хижата им -- тази санкция е твърде лесно приложима. Защото нищо не е по-пакостно и грозно от колкото започването на големи свърх силите ни постройки, на които едва след като се изкарат основите или покривната конструкция, се остават на произвола на съдбата и на природните стихии -- явление което за жалост се забелязва тъй често у нас! И аз от тук апелирам най-настойчиво към другарите -- стари и млади -- от всички клонове да се пазят от подобни увлечения. Най-малкото към което трябва всякога да се стремим е поне, и то на всяка цена, да я покрием (не с временна покривка!) и да ѝ поставим врати и прозорци още преди настъпването на есенните дъждове.
В това отношение хижите на Ю. Т. С. "Папаз гьол" в Пирин и "Мара-гидик" под едноименния връх в Централния Балкан, които посетих по-миналата и миналата години са типични примери за това как не бива да се строят хижи. Преди всичко местата, гдето и върху които са построени последните, са според мен крайно несполучливо избрани. Но докато за пригодността на мястото на първата хижа може още да се спори, то за втората -- грешката е повече от очевидна. Хижата "Мара-Гидик" е строена от Балканската хижестроителна група на Ю. Т. С. с централа Ст. Загора, а мандат за реализиране на плана е даден на Казанлъшкия клон от Ю. Т. С. Строежа ѝ е започнал преди 4-5 години [т.е. в периода 1925-1927 г., бел. моя] и изоставен наполовина. Речете ли, обаче, да я подирите при вашите излети из Централния Балкан, особено пък от към "Юмрукчал" -- не можете я намери, освен ако не се натъкнете случайно на нея. Намерите ли я така случайно, ще се изненадате от нейния вид и големина. Ще видите една грамадна постройка на 3 етажа, заемаща около 150 кв. метра площ, с полуразрушен покрив, със зеющи дупки вместо врати и прозорци, и вътре -- пълна със смет. Защо ли е толкова голяма тая хижа на това отдалечено място? -- ще се попитате веднага. Аз не можах да си отговоря на тоя въпрос, пък и едва ли биха могли да ми оттговорят. Местността "Тъжа", в която е построена хижата не представлява самостоятелен обект за излети, а като така хижата би могла да служи само като подслон за проходящи, които да пренощуват тук, или пък биха престояли ден или два. За летовище и дума не може да става (както Карловската хижа например), защото центровете, от които би могло да се продоволствува хижа "Мара-гидик" са много далеч: Казанлък, Севлиево, Троян. Пък нека си признаем, че и туристическото движение в последните два града, най-близки до хижата не е обхванало още масите тъй много, та да има нужда от такава грамадна хижа в тоя край. Пък и старата пословица: "простирай се според чергата си" не е била взета под внимание в случая. И за това днес виждаме четиритях каменни стени на хижата да стърчат като недоразумение в това скрито място, а мукавата на покрива да се развява от ветровете над оголения покрив, будещи само съжаление и разочарование за изхарчените труд и средства. Друга една грешка която забелязах, са прекомерно големите две изби в сутерена на хижата с размери около 6 на 8 метра. Те не могат да се използуват за нищо друго освен за яхъри на магарета, което пък би било нехигиенично и неестетично за намиращите се над тях стаи в първия етаж. Ако уклона на местността е бил такъв, че нямало равна площ наоколо, то такава би трябвало да се създаде чрез взимане на откосите от едната страна и насипване на другата. По такъв начин посредством един малък цокъл, долния етаж би могъл да се приспособи направо за стаи, а не както сега да се губят 50 и повече кубика зидария без полза. Самото място, гдето е построена хижата е усойничаво, влажно и както казах вече -- е на страна от пътищата и мъчно се намира при липса на маркировка. Ето една типична случка, която иде да потвърди горното: Когато това лято една вечер около хижата аз и моя другар беряхме ягоди и боровинки, внезапно чухме гласове и песни. Разбрахме че идат туристи откъм "Юмрукчал". Ние им се обадихме с обичайното "ехо" за да ги напътиме къде е хижата, която не се вижда от никъде. Но тъй като гласовете по едно време се отдалечиха -- отидохме насреща им, за да ги оправим. Когато ги настигнахме (те бяха група Севлиевски туристи около 10 души) ние ги поканихме да дойдат при хижата, обаче получихме почти в хор следния отговор: "кой ще ти ходи сега на хижата, та после пак да се връщаме"... -- "Ами аз не съм я виждал още" се обади една дама между тях. -- "Какво ще я гледаш -- ѝ отговориха -- "хижа, като хижа, пък и ще се забавиме много", и току си продължиха по пътя към с. Острец. Тоя факт говори най-красноречиво до колко хижата е построена на неподходяще място, а пък до някъде потвърждава и мисълта ми, че хижата не е трябвало да се направи непременно толкова голяма. А какво ли би струвало на Казанлъшкия клон от Ю. Т. С. да построи хижата на оная зелена полянка при "Мънастирището", гдето се вливат двете рекички, изложена на слънце, видима от далеч, закрита от северните ветрове от хребета, който се спуска откъм "Мара-гидик" и на кръстовището на пътеките за с. Острец, Големо-село, "Юмрукчал" и Русалийската пътека -- Калофер? А не можеше ли тая хижа да бъде за сега едноетажна с две стаи и кухня и когато се види че се посещава добре и се рентира -- да се издигне втория етаж? Хижата в такъв случай би била завършена, сумите изхарчени за сегашната недовършена хижа биха стигнали напълно за изграждането и обзавеждането на такава малка хижа. А сега нямаме нищо: ни пари, ни хижа, но затова пък изчерпан ентусиазъм и разочарование. Нека се помни, че туристически хижи, особено у нас, трябва винаги да се изграждат бърже, на един дъх бих казал, до като не се изчерпи ентусиазъма и желанието за работа в членовете. Проточи ли се много -- нищо не излиза. Примерите са на лице, най-характерния от тях е случая с хижа "Кумата" ("Витоша").
А що се касае за твърдението на някои че хижата "Мара-гидик" е трябвало да се построи на сегашното ѝ място и че щяла да прилича на хан ако се би построила на кръстовището, поради голямото движение на хора и добитък по това място -- е съвършено неоснователно. Защото, ако движението е оживено ще се рентира постоянен пазач в хижата, който ще се грижи за чистотата и реда в нея. Иначе, по външния вид и разпределение, хижата е издържана добре. Тя има оня спокоен стил без всякакви нестабилности и излишества (като напр. специално вътрешно помещение за стълбището -- Treppenhaus, еркери, кули и пр., каквито се забелязват в някои хижи), които отнимат само място, не могат да се използуват за нищо и струват много пари. Хижата е с прави неначупени линии и ъгли, които всякога позволяват най-добро използуване на мястото, с малко, но широки и не много високи прозорци, малко врати и спокоен покрив.
Време е да се създаде у нас една типова хижа, не много голяма, но практична и евтина, която с малки видоизменения би могла да служи за образец на всички клонове-строители, и аз препоръчвам на Централното настоятелство да се занимае с тоя важен въпрос и произведе нещо като конкурс между туристите -- архитекти и инженери за горната цел. Подчертавам туристи, защото според мен само един турист-архитект или инженер-строител, от които се предполага че са имали случай да видят и разбират най-добре изискванията на хижи, би трябвало да се натоварят с изработване на планове за планински хижи. Аз съм виждал такива куриозни и посмешища от планове на хижи и пр., че неволно дойдох до това убеждение. Да строиш хижа -- това не е едно и също да строиш къща в град, кьошк в лозята, вила, чифлик, казарма или средно-вековен замък с кула! Хижата преди всичко трябва да хармонира с мястото всред което се намира и да отговаря по външния вид на предназначението си: на хижа. Трябва да се доберем следователно до най-практичното, най-простото и най-здравото. А опитността на планиснките жители ни учи на това -- тях именно трябва да копираме. Нека ми бъде позволено на край да кажа няколко думи и за солидността на хижите. Понеже те трябва да отстояват на най-разнообразни атмосферни влияния и природни стихии, материалите с които се строят е наложително да бъдат, здрави,*) а зидарията и дървената конструкция -- солидни и масивни. Нека в това отношение не се правят икономии; защото ремонтите, които са неминуеми в такъв случай почти всяка година, са двойно и тройно по-скъпи. Пример -- старата хижа "Скакавица". Особено внимание трябва да се обърне върху покрива на хижите. Той е, който почти всяка година ще се нуждае от ремонт, ако не е направен така както се следва. За препоръчване са, там гдето ги има наблизо, като материал за покриване на хижи плочите от лискяр или шисти (хижа "Мара-гидик"!). Покривът на такава хижа не се нуждае от ремонт за дълги години, стига дървената му конструкция да е здрава, а при това е най-хармоничен за планински хижи и не се задига от вятъра. Керемидите и ламарината като покривни материали са неподходящи като такива за хижи и е желателно да се избягват там гдето може. За насмолената мукава -- и дума да не става.
Няколко думи за правопритежанието на местата на хижите.**) Не можах да се науча дали мястото, върху което е построена хижа "Мара-гидик" е подарено или купено и дали се притежава с документ за право-владение. Това е един твърде важен въпрос, с който трябва на време да се справят всички клонове-строители на хижи и домове, за да нямат впоследствие разочарования и неприятности. Тоя въпрос е третиран и на нашите дружествени събори, но като че ли не му се отдава нужното внимание и значение. Ето че се чува, че и хижа "Фонфони" във Витоша щяла да бъде очуждена от горските власти, тоже поради неуредицата с въпроса за мястото, върху което са застроени хижата и другите пристройки.
Казаното до тук важи почти изцяло и за хижата "Папаз-гьол". И тя се намира в същото плачевно положение, както хижа "Мара-гидик". Грешките направени тук са идентични с описаните по-горе. Хижата "Папаз-гьол" можеше да бъде само с една, две стаи, даже една по-голяма землянка би била достатъчна за целта и парите за такава щяха да стигнат тогава. Хижата "Папаз-гьол" тоже не може да служи за летовище, а само за подслон на проходящи туристи, дошли да видят езерото. Там никой се не спира повече от два-три часа, или най-много за една нощ.
Както и да е грешките са направени, не е важно дали от увлечение или неопитност -- и те трябва да се поправят до колкото е възможно и то по-скоро.
Двете хижи, особено хижата "Мара-гидик" трябва да се довършат на всяка цена (за хижа "Папаз-гьол" чувам че е вече покрита с ламарина), ако не желаеме да заприличат утре на купища жалки развалини. Хижа "Мара-гидик" седи вече трета или четвърта зима непокрита и е изоставена съвършено. Дълг е на съседните клонове, както на Ю. Т. С., така и на Б. Т. Д. (в подбалканските градове) да се притечат на помощ до като още не е късно и в споразумение с Казанлъшкия клон на Ю. Т. С. да покрият хижата, да ѝ поставят дограма и дюшеме и обзаведат за сега поне една или две стаи. Аз апелирам към Централното настоятелство да вземе присърце тая идея и инициатива, като намери начин за реализирането ѝ и предпази по такъв начин, тая иначе хубава хижа, от окончателно разрушение. Нека казаното тук не служи никому като укор, а по-скоро да напътствува клоновете, които възнамеряват занапред да строят хижи за избягване на посочените грешки, недъзи и увлечения при техните строежи.
*) Камъкът, от който е строена хижа "Мара-гидик" ми се видя малко трошлив (изветрен). Имаше на близо по-здрав камък -- масивен гнайс и основен гранит. Недалеч от хижата намерих в едно дере и варовик; дали не са го забелязали другарите от Казанлъшкия клон, та са носили варовик за печене на вар от толкова далеч? После -- много безразборно е сечена и загрозена буковата гора около хижата.
**) Централното настоятелство е направило постъпки да се уреди въпроса за правопритежанието на хижите и местата около тях и това ще стане с новия закон за горите. Бел. Ред.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Пон Окт 10, 2016 9:16 pm
Lexx
Регистриран на: 31 Юли 2014 Мнения: 44
Много интересен анализ. Не бях се замислял за колко неща трябва да се помисли, преди да се построи една хижа, нали ползваме вече построените. Стана ми интересно дали някой знае нещо повече за спомената хижа Папаз гьол, какво е станало с нея? До сега не бях чувал за хижа около Поповото езеро.
Нед Яну 22, 2017 11:22 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Маркирал съм я на BGMountains като развалини малко след водослива на потока от Кременските езера в Ретиже, посока Изворите.
Каменни зидове под метър са останали само, а е имала покрив дори...
Трудно ми е да я претегля със сегашната хижа Безбог (която вероятно нямаше да бъде построена). По идея някакси прилича на х. Демяница - разположена в китна долина на час път от Попово езеро. С логистиката там вероятно е щяло да бъде трудно, особено в зимния сезон. Лятото достъпа от Харамибунар щеше да е лесен - близо до х. Попови ливади и сега има път, а е можело да се удължи съвсем до хжата.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
