Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
По непознати заоблености в търсене на езерни гледки:)
Лятото отмина, но не и желанието за ходене из планината – дълго и душенапоително. Прогнозата за събота и неделя беше добра, само в неделя вятърът щеше да е по-силен, но ...щяхме да го мислим като дойде.
И така уточнихме маршрута: 1-ви ден от с.Бистрица по Богдаите и Поличите и спане на х.Иван Вазаов и 2-ри ден от хижата през Сейменски камък, Ашикларски връх покрай заслон Юрта и към с.Бистрица. Бях се качвала на Големите Поличи от х. Иван Вазов, а останалата част от маршрута не ми беше известна. Моят спътник също не беше ходил по този маршрут. Това щеше да бъде приключенската част от пътуването Не бях стъпвала от две седмици на планина и тръпнещото очакване вече беше на лице.
Ранно ставане както обикновено. Многооо тъмно навън. Страшничко. Стискам с едната ръка спрея, а с другата кафето и бързам към колата. Предният път имаше ужасна мъгла, едвам карах, а днес асфалтът беше сух и се радвах, че няма да се напрягам толкова рано Единствено съжалявах, че няма да видя приказно красивия изгрев по пътя заради ранния час. Но пък се настроих, че ще имам компенсация - залез в лоното на Рила, от хижа Иван Вазов.
Взех колегата по път и без обърквации ( да живее Гугъл Стрийт Вю!) пристигнахме в село Бистрица. Крайната улица, от където трябваше да тръгва пътеката към Богдаите, беше в лошо състояние и малко се замотах, докато паркирам. Приготвихме се, изпих си кафето и към 7.50 ч. стартирахме.
Очаквах черен път, а се забихме в плетеница от пътечки, та се наложи да гледаме и джипиеса. След доста ходене по пътеки с елементи на замотаване, излязохме на черен път. Вече можехме да се наслаждаваме на красивите есенни багри, залeли околните хълмове. Все още не ставаше за снимки, но се надявахме да стане по-слънчево към обяд.
Стигнахме до чешмата Говедарника – слава богу имаше вода. Аз бях забравила да си напълня, а следващата вода беше чак на Смочевската вада. Скоро стигнахме до място, където пътят правеше завой надясно и всъщност се качваше на хълм с гледка към Богдаите. Мястото приличаше на огромна слънчева тераса, някой беше сложил импровизирана масичка и столове.
Продължихме по пътя, наклонът се увеличи и се усещаше изкачването. В един момент пътят се раздвои и се чудехме коя е нашата посока, но видяхме табела „връх Полич“ в червено на едно дърво и не се наложи да гледаме машинката. Така стигнахме в подножието на връх Чанакчал. Знаех как изглежда от снимки, но сега беше в кафявата гама.
Вижда се и връх Богдая вдясно.
Минахме го безпроблемно. Намерихме и пътеката за връх Богдая – остатък от жълта марка и табела за почивен дом на Енергото. Пътеката си беше добра до момента, в който се наложи да се врем във високата гъста хвойна. Започна да се губи пътечката, ние пък започнахме да се оглеждаме и темпото се забави. Тук-там се виждаха червени марки различно мацнати по дърветата и табели за х.Иван Вазов. В един участък обаче ни табели,ни марка, ни намек за утъпкано. Хвойнингът ни беше гарантиран. На планина ....като на планина. Очаквахме го този див и непокорен участък, но ние бяхме също толкова диви, та се справихме, пък и вече ни се искаше да излезем от горския пояс и имахме стимул да газим без замисляне.
Гледки във всички посоки
На Богдая.
Слънчево, но духовито, с прекрасни гледки и ясен поглед какво драпане нагоре ни чака Снимки, качулки, ръкавици и хайде към Богдайда. Нея малко я подсякохме леко. И като я подминахме, се спряхме и хапнахме. Горе-долу добре се движехме като време. Бях си определила, че към 18 ч. ще сме на хижата.
По пътечката имаше доста фъшкии, явно в района са пасли коне. Върху едни такива гледам има други, по-тъмни и по тях червени плодчета, цели, нещо като мечо грозде.Помислих си: „Абе кой идиот си е играл да ги украсява тези акита с плодчета?!“ После имаше още от този вид и колегата ми казва:“Видя ли на баба Меца производството?“ Ха! Сега пък и мечки. Значи никакво замръкване не може да си позволим. Все пак се успокоявах, че имам доста сладки неща в раницата и ще я подкупя, щото да бягам нямам сили.
Стигнахме Смочевската вада – весело подскачаше водата надолу. Колко труд да създадат това съоръжение в това диво място! Изкуши ме идеята да тръгнем по нея и да стигнем до Градинските езера, но денят беше къс и нямаше време, затова ще си го оставим за другото лято. По пътеводителят на Румен Грънчаров вадата започва от самите езера, а на картата е дадено че започва от друго място, доста по-настрани от тези езера.
Продължихме към Малките Поличи.
Повече време се задържахме на втората кота, от нея слязохме как дойде, вляво от една пътека, която според нас не ни беше в посоката, но къде точно отиваше – предположихме към язовир Калин, впоследствие се оказа, че е към Голям Полич. Снимки от Малък Полич.
Както и да е, ние искахме да видим Градински езера, затова слизайки от Малкия Полич се насочихме на североизток, а после и изток. Имаше много красиви групи от камъни и безброй следи от коне.
Аз вече боксувах нагоре и на няколко метра спирах и почивах. Спътникът ми стигна преди мен горе и каза, че не се виждат никакви езера. В левия горен край на снимката се виждат групи от скали, ние излязохме от дясната им страна.
Неприятно изненадана бях. Джипиесът показвал, че сме се отклонили много вляво от пътеката. Качих се и аз и гледам едно голямо заравнено място и покрая му скали, чучки. Тръгнахме по джипиеса, започнахме да описваме кръг и аз все повече се ядосвах. Озовахме се в основата на Голям Полич (2588м). Бях бясна. Защо трябваше да описвам този кръг, като от мястото на билото, където бяхме и без загуба на височина можех пак да стигна до тази точка! Гледах картата на Домино, но тя е толкова дребна какво да видиш, освен че ако си бяхме продължили в СИ посока,щяхме да ги стигнем тези езера, но дали щяхме да ги видим от този ръб на билото – това е друг въпрос.
Тръгнахме към една седловинка между двата Големи Полича - искахме да видим от там каква гледка ще се разкрие. Не ми изскачаше никакъв спомен дали съм стъпвала там, по-късно се сетих, но беше късно. Изскочи обаче един пухкав дългоушко и бързо изчезна. Явно не искаше фотосесия
Когато стигнахме седловинката се откри гледка към едно от Воденичарските езера. Времето беше напреднало, мен ме боляха зверски стъпалата и нямахме желание да откатерваме скалите вляво, за да ходим да търсим място, от което се виждат тези уж Градински, а всъщност Неоткриваеми, езера.
Отидохме до Голям Полич – беше обледен.
Майтапихме се, че както сме ги подкарали да вземем да качим и Калините, но вече наистина нямаше време. На Винтчето нямаше коли. Продължихме по пътя, който беше с много лед и затова с удоволствие стъпих на пътеката покрай Калински езера. Вървяхме бавно, защото хижата беше близо. На едно от езерата – най-близкото до пътеката, винаги се усеща някакво плътно спокойствие, което не се разлива наоколо, а е като стена през която в един момент преминаваш и си напълно завладян.
Здрачаваше се. Хижата се виждаше, преброихме пет човека около нея. Не знам защо си помислихме, че няма да има много хора.
Ето я и моята компенсация – залезът. Жалките опити да бъде сниман, бяха изоставени и само го попивах, запечатвах го в душата си.
Хижата беше пълна, топла и шумна. Кабир и черният котак бяха на линия - все така красиви, общителни и ....гладни)) Хижарите ни изненадаха с картофена яхния. Легнахме си рано, не заспахме до късно, но беше приятно в тъмната стая, осветена от светлината на горящите в печката дърва.
Сутринта, след закуската с ароматно кафе, се изнесохме от топлото гнездо и се оставихме на бръснещия вятър. Обкичената с ледени кристали трева блестеше и придаваше особен, новогодишен вид на Голямото Пазардере и склоновете на Отовица и Сейменски камък.
Хлъзгаше се доста, подбирахме къде стъпваме. На седловината между Отовица и подхода към Сейменски камък, ни задуха яко, едвам стоях на краката си. Дааам, това ни чака докато слезем от билото – духовит ден, само да не стане на издухан... На моменти вятърът стихваше и ставаше перфектно за ходене. Качихме Сейменски камък и започнахме да слизаме, нямаше как, позагубихме височина.
Ашикларски връх го качвахме леко по диагонал, малко преди върха колегата мерна коза, която бързо изчезна. Над нас, в небето динамиката беше вихрена – облаците репетираха за Големия Зимен бал и се притеснихме, че нищо няма да видим от върха. Разминахме се с плътната облачност, но Ашикларското езеро не се виждаше. Трябваше май да си хванем по билото, а не да го подсичаме, ама този пусти леден вятър. Явно при това ходене езерата ще ни се губят А и през цялото време поглеждахме към отсрещното било – на Поличите, но не, не се виждаха Градинските езера. Пропуснах да кажа, че още преди Ашикларски връх батериите на фотката ми се изтощиха и край на снимането. Слизането не беше нещо особено, гледахме да засечем пътеката с червена/синя марка от х.Иван Вазов. Малко се чудехме дали да не отидем да качим и Черни връх...но размислихме и него го оставихме за лятото.
Към Ашикларски връх:
В далечината Черни връх:
На заслон Юрта си направихме по-дълъг обяд. Огледахме заслона - приличен, но свръх „маркиран“ от мишките. Около него доста мръсно. Склоновете на Черни връх от заслона изглеждаха доста импозантно, абе май трябваше да го качим днес, но не, няма да се връщаме.
Поехме по пътеката с червена марка към с.Бистрица. Не очаквах вече кой знае какво от останалото от деня - просто едно приятно ходене по рилските пътеки. Позагубихме марката при пресичането на река Издришавица – нещо се бяхме отпуснали май Имаше още няколко момента през деня когато я губихме и намирахме, но машинка не ни е трябвала. Тази пътека щеше да е супер през лятото в жегите – тъмна прохладна гора и с малко разлики в нивото, поне не се усещаха фрапиращо. Очаквах че ще може да се видят Шамаците, Конарника, ама не, вървиш си в гората и само машинката ти казва, че минаваш под някой връх.
Беше започнала да ни омръзва тази пътека, твърде еднообразна за нашия вкус и нямахме търпение да стигнем до останките от х. Бял извор или Комсомолец. Хижата беше много обрасла във високи растения, добре че беше есен и нямаха листа иначе нямаше да я видим. Марката тук и доста след нея беше на рядко и много трудно се следеше. Малка спретната къщурка.Била е, някога, в едно по-хубаво време, може би. Приличаше сякаш е била бомбардирана.
След руините продължихме уж по марката и после я загубихме и се започна едно щуране в тези треволяци над 1,5м и иглолистни дървета, хвойна и шипки. И в момента , в който видяхме крайчето на една поляна и хайде пак хвойнинг и към нея. Друга поляна нямаше в района, това трябваше да е Бачията. Тя също беше много обрасла, в края ѝ мернахме една марка и хайде пак глиганинг до отсрещния ѝ край, където хванахме марката и навлязохме в гората. Слизането към селото по тази пътека беше дълго и досадно, не можехме да бързаме много, че теренът не го позволяваше, но искахме вече да дойде нещо друго, различно. И то дойде когато стъпихме на пътя. Този път беше част от някакъв еко маршрут – имаше табела на парка, навес, маси, пейки и вода. Видяхме и на кое викат Остроганска бара. Е, не е като Смочевкста вада както си го представях, а поток. Ако има нещо градено по нея, то не беше там , на пресечката с пътя. Нещата си дойдоха на мястото, отвориха се гледки към околните хълмове, нямаше грам вятър, слънчице ни грееше и вече стъпвахме на твърда земя, а не на кал постлана с шума и клечки. Неусетно стигнахме до кота 929, от която трябваше да има две пътеки, водещи към селото.Ние трябваше да хванем лявата. На котата е построена къщичка, която има балкон да го наречем, към селото. Вътре е празна. Заключена. Имаше три групи от хора. Всички се бяха събрали на този балкон и си говореха.
Ние потърсихме лявата пътека, но уви няма такова нещо. Пуснахме машинката и тя ни води към края на стръмна скала надвесена над долината на река Бистрица. Имаше страхотна гледка от нея и въобще от това място, но пътека надолу не се виждаше. Тръгнахме по дясната и скоро бяхме близо до селото, в някаква зона с вилички, стари и занемарени. Преди да започнат улиците с къщи, в един двор бяха пуснати да пасат две мини кончета, от онези джобен формат, бяха много сладки и общителни
Вървяхме към колата по улички малки и есенни. На една от тях се обърнахме назад – вижда ли се къде е онази лява пътека или не? Като че ли има тъмна линия в гората вляво от скалата, но пък на терен нищо не открихме. Няма значение. Бяхме доволни от двата дена ходене, от видяното, от преживяното, заредени с нови желания за пътешестване и сливане с планината. Рила ни позволи да походим из нейните дебри, преля се в душите ни и сега струеше през очите ни и уморените ни щастливи усмивки.
Виждам,че никой не е писал в темата ти Liubitel-така е интересно това,което пишеш,по-точно споделяш с нас ,че само може човек да е щастлив,че ти
пишеш тук..какво да коментира.
БЛАГОДАРЯ за постовете ти тук!
_________________ Не можеш да дадеш повече дни на живота си,но можеш да дадеш повече живот на дните си.
Пон Ное 07, 2016 10:09 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Liubitel,
не виждам снимките в пътеписа. Дали е само при мен това?
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Не знам какво да ви кажа колеги. Защо едни го виждат,даже през телефон, а други - не. Снимките са качени в Гугъл+, спазих всички правила, обществени са...Аз не разбирам толкова от информационни технологии.
_________________ Всичко е възможно.
Вто Ное 08, 2016 10:17 am
gandi
Регистриран на: 08 Май 2015 Мнения: 138 Местожителство: Варна
През телефона ги виждам,но на компютъра не се виждат дори и след като вляза в профила си в Гутъл.
През телефона ми се отварят и на трите браузъра ( телефон Леново П70 ,стандартен браузър, Гугъл хром и Опера). На компютъра ми ги отваря само Гугъл хром, Мозила и Експлорера - не. Който е навътре с материята да помага защо така се случва
не виждам снимките в пътеписа. Дали е само при мен това?
Причината е, че снимките пристигат в WebP формат (независимо че имат суфикс .jpg). Вградена поддръжка за WebP в момента има само в Chrome, Opera и Pale Moon браузърите. Mozilla са обявили намерения да добавят такава във Firefox.
Един начин да бъде заобиколен този проблем е от линковете за снимки да бъде изтрит суфикса след предпоследната наклонена черта. Например:
За жалост горното също не се вижда като снимка във форума, ала причината за това вече е друга. Тя може също да бъде заобиколена ако добавим нов суфикс %3Ds800-tmp.jpg
Така вече снимката би трябвало да бъде видима във всички браузъри.
Последната промяна е направена от vedrin на Чет Дек 12, 2019 10:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Ное 08, 2016 2:07 pm
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Благодаря на vedrin, че разреши загадката.
Много сложно започва да става това качване на снимки тук...
_________________ Всичко е възможно.
Сря Ное 09, 2016 9:46 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Най- после!Благодаря, Liubitel за споделеното "заоблено" преживяване! Градинските езера са чудесни, непипнати и встрани от цивилизацията.
Сря Ное 09, 2016 10:25 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Liubitel написа:
Благодаря на vedrin, че разреши загадката.
Много сложно започва да става това качване на снимки тук...
Не от тук, от там е. Ползвай нормален сървър да си качваш снимките просто.
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Ное 09, 2016 10:41 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3367 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Dido, сега остава и да дадеш пример за нормален БЕЗПЛАТЕН сървър, в който да се качват снимки...
Проблемът е, че някои все още упорстват да се правят на компютърно неграмотни, незнайно защо не желаят да съхраняват снимките си в Гугъл в оригиналния размер и качество, а ги компресират в някакъв екзотичен формат.
На уважаемите модератори остава задачата да редактират адресите на снимките, за да станат видими.
Може и по следния лесен начин, като се замени "p-rw" с "no":
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Сря Ное 09, 2016 12:40 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Нямам идея дали има добър безплатен сървър, а и не това е важния въпрос.
Важно в случая е докога удобния сървър ще предоставя нужната услуга 1:1 спрямо момента, в който са качени снимките. Демек - днеска има гугъл, качваме снимките. След половин година пак има гугъл и те решават да сменят презентацията на услугата си (резултата е променено URL). Заради това връзките на всички публикувани от вас снимки година по-рано се чупят.
Разбира се, не е за пренебрегване риска услугата просто да бъде спряна - гугъл фалира, спира безплатния хостинг на снимки и т.н. Резултата е отново счупени връзки към снимки.
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Ное 09, 2016 1:05 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3367 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
dido написа:
Нямам идея дали има добър безплатен сървър, а и не това е важния въпрос.
Важно в случая е докога удобния сървър ще предоставя нужната услуга 1:1 спрямо момента, в който са качени снимките. Демек - днеска има гугъл, качваме снимките. След половин година пак има гугъл и те решават да сменят презентацията на услугата си (резултата е променено URL). Заради това връзките на всички публикувани от вас снимки година по-рано се чупят.
Разбира се, не е за пренебрегване риска услугата просто да бъде спряна - гугъл фалира, спира безплатния хостинг на снимки и т.н. Резултата е отново счупени връзки към снимки.
Защо пишеш неверни неща?
Гугъл вече 2 пъти смениха "презентацията на услугата си" - Пикаса Уеб Албуми - > Гугъл Снимки - > Гугъл Фото.
Връзките към снимките ми НЕ са се счупили и ОЩЕ се отварят навсякъде във форума!
Мисля, че вероятността ти да фалираш и да не можеш да си плащаш скъпия сървър е по-голяма, отколкото да фалира Гугъл.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Сря Ное 09, 2016 5:10 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Давам пример, Стефане. Не ползвам услугите на гугъл и нямам идея дали работят или не. Горното можеш да го насложиш върху всяка друга компания, която предлага безплатно складиране и сервиране на изображения. Тази компания винаги може да промени формата на услугата без поддръжка назад, да започне да ти иска месечна такса, както може да изчезне въобще в небитието.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Не бях стъпвала от две седмици на планина и тръпнещото очакване вече беше на лице.
