През планините на Северен Тибет: Съчуан и Чинхай'2016
ПРЕЗ СЕВЕРЕН ТИБЕТ
Съчуан и Чинхай'2016
Всяко по-голямо пътуване има три части. Първата част е подготовката. Втората част (макар и обикновено най-кратка) е самото пътуване. А третата му част е споделянето на снимки, подаръци, спомени, впечатления (а може дори и нещо повече- книга или филм), и всичко друго, свързано с впечатленията ни от това пътуване.
Аз съм сега в третата част от нашето пътуване. Живеем в Китай, в южната част на страната, в (суб)тропическата зона близо до Хонгконг и Гуанджоу. И решихме, че това лято ще отидем някъде далеч, на по-хладно, дори студено място. Най-привлекателно ни се видя Тибетското плато- най-високата и обширна планинска зема на света.
За много хора Тибет е едно особено, дори мистично място, хем известно, хем непознато. Повечето го свързват със съчетанието от високи планини и религия, което, както те мислят, е “източник на дълбока мъдрост” и всякакви други подобни, днес особено модерни влияния и учения. Също така чисто географски, много хора мислят, че Тибет се състои предимно от Хималаите, Еверест, Ласа (Лхаса), съответно Тибетския автономен район на Китай, както и няколко други “свещени” върхове и езера наоколо.
Всъщност Тибет е доста повече от това. Тибетския автономен район обхваща само половината територия на географския Тибет, и там живее само 40% от тибетското население. Но всъщност Тибетското плато се простира далеч отвъд тази китайска провинция, в почти цялата провинция Чинхай, южната част на провинция Гансу, цялата западна половина на провинция Съчуан, и крайната северозападна част на провинция Юннан. Географски и културно Тибет се дели на три части- Ю-Цанг (в по-голямата част на днешния Тибетски автономен район), Кхам (източната част на Тибетското плато) и Амдо (североизточната част на Тибет).
И понеже за нас чужденците влизането и пътуването в Тибетския автономен район е свързано с някои ограничения и съответните усложнения и трудности, решихме да пътуваме в другите части на Тибет, които са извън този район, и които (с някои изключения) са напълно свободни за чужденци. И въпреки, че тези места са далеч от известните Хималаи, и от Ласа (Лхаса), пак те предлагат изключително красиви планини и пейзажи, при това доста по-девствени и автентични, далеч от интензивния туристически поток към известната част на Тибет.
Този път реших да се опитам да събера група за експедиция, поне от няколко човека, по възможност “по-професионални”. Определих точния маршрут, със всичките му изчисления по километри, с подробности относно всички дестинации и спирки по пътя. Реших, че ако се съберем няколко човека, ще можем да си позволим наемането на автомобил, и с него да пътуваме, разпределяйки всички пътни разходи по равно. Най-трудно се оказа сформирането на групата. В крайна сметка всички “професионалисти” отказаха да се присъединят, по една или друга причина. Събрахме се една група от 5 човека, които нямаха никакъв опит- освен мен, жена ми, една майка- Джу Джу (която изобщо не можеше да ходи по планини, и никога не беше ходила на палатка), сина й Донг Донг (който беше също “градско момче” на около 20 г.), и една млада учителка Чин Чин Цао, също без никакъв опит.
Наближи и времето за заминаване, а аз бях доста притеснен- аз, който съм чужденец, трябваше да бъда водач, екскурзовод, и шофьор на 4 човека китайци, в собствената им държава Китай (никой от тях не може да кара кола). Никога не бяхме наемали кола, никога не бях водил такава група, и то в такъв, както се опасявах- екстремен район! В крайна сметка нямахме друг изход, освен просто да предадем цялото пътуване в Божиите ръце, да подготвим това, което трябваше да се подготви- колата под наем, хотелите на някои места, билетите за влак за отиване и връщане, и... да тръгнем....
Колко хубаво ,че си се потрудил да опишеш всичко,което си заснел!Това са екзотични за форума теми.
Да, аз по принцип винаги гледам когато пътувам някъде и правя снимки, да описвам точно и ясно кога, къде, на каква надморска височина (ако е необходимо- а в случая с Тибет, което е най-високото място на Земята описанието на надморската височина е особено важно). Не си падам особено по "поетични излияния", а и не ме бива. Според мен самата планина, самата природа сама по себе си е достатъчно поетична, по-поетична от поезията на най-големия поет- така че нека тя сама да говори за себе си, а аз само описвам точните и "сухи" факти около нея и покрай нашето пътуване.
Пет Сеп 09, 2016 8:11 am
avatar
Регистриран на: 19 Яну 2012 Мнения: 47
Хем, че Рила ми е любимата планина, Великата рилска пустиня, ряпа да яде, ако мога да използвам това клише. Автопарка в Китай е изключително нов, четох че доста лесно се взима и е изгодно нов автомобил на лизинг. Пътища на 5000 метра н.в., по-добри от на Бойко магистралите, които стават на вълни след 6 месеца, но то това е да не се кара бързо, че много състезатели тук с 23 годишни беенвета с кожен салон, които летят с над 200 км. в час. И се запознават с природата отблизо и еднократно.
Хем, че Рила ми е любимата планина, Великата рилска пустиня, ряпа да яде, ако мога да използвам това клише. Автопарка в Китай е изключително нов, четох че доста лесно се взима и е изгодно нов автомобил на лизинг. Пътища на 5000 метра н.в., по-добри от на Бойко магистралите, които стават на вълни след 6 месеца, но то това е да не се кара бързо, че много състезатели тук с 23 годишни беенвета с кожен салон, които летят с над 200 км. в час. И се запознават с природата отблизо и еднократно.
Да, Рила си е нашенска, малка планиничка (в сравнение с онези планинища там).
Но за мен и Рила, и Родопите, също са не по-малко екзотични от Тибет, просто са по-малки. Във всеки случай, поне за мен, може да са нашенски, но са по-екзотични от прекалено добре уредените и цивилизовани Алпи, насред "богатата" част на Европа.
Иначе за пътищата- всъщност те в момента ги правят. Все още има пътища, които не са довършени напълно, но скоро явно ще ги довършат.
А новите им пътища са иделни, перфектни. Дори опасно перфектни, когато са идеално прави, преминаващи през някое поле насред Тибетското плато. Празни, наоколо само зелено, над нас- само тъмно синьо с бели облаци (точно като в един от основните по подразбиране тапети на Windows). Опасно перфектни, защото човек докато кара, направо му се доспива неусетно.
Докато ако има поне малко неравност, поне малко препятствия или нещо такова, това държи шофьора буден и по-внимателен.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети