Дойде Юни и мене пак ме обзе пиринската абстиненция. Явно 20-на дена ми трябват, та лошо-добро време, в четвъртък вечерта стегнах багажите и се приготвих за ранно ставане. Хубавото Кате ме качи на изтребителя в 7:00 и в 10:00 ме изсипа на хижа Гоце Делчев. Планът беше следния - абе нямаше план Мерака ми беше да обиколя района на Кременските езера, горе по главното било - Джано, Ченгелчал, Демирчал, оглед на Кременски, Каменишки, Брезнишки и Корнишки циркуси отгоре, снимки на хубавините там, по възможност слизане в циркусите и прочее - една експедиция в малко посещаван пирински район с изцяло познавателна цел за мене.
Първоначално мислих да тръгна от Безбог, да сляза по Ретиже до Кременския поток и да драсна оттам по чукара към Кременските и Джано, та после по билото. Оттам да сляза в Брезнишки циркус и да опъна палатката при Горното езеро. Оттам - обиколка до Корнишкия превал пак по билото, качване до Демиркапийска порта и слизане през Папазгьола до дерето на Ретиже. Там - спане, и на третия ден - стандартно слизане през Джангалска порта и Демяница до Банско.
Тъй де ама времето не беше с мене тия дни, разбрахме го вече та даже и мераклиите на Рила планина.
Та да се върна на историята. В момента, когато хубавото Кате ме изсипа при лифта на Безбог, времето беше слънчево и ОК. Само дето - лифта не работеше! Т.е. - допълнителни и непредвидени 3 часа нагоре до езерото. Все пак се позавъртях като прегладнял котарак до лифт-станцията. Оказа се, че хората са свестни - направиха ми VIP качване догоре - пуснаха лифта заради мене само
Горе нещата все още розовееха. Изоставах лееко с графика, беше 10:30. За по-бързо и пестене на сили реших да хвана непознатата за мене заобиколна на Безбожкия превал пътека. Тя хваща през клека на източния бряг на езерото, при кръчмето, и върви все по хоризонтала на около 2250 метра нм.в. до овчарника малко под чупката за Полежан. Т.е. - спестява се онова досадно мръхтене по Безбожкия превал първо нагоре, после надолу. Това всичко добре, ама дядо Боже не ги мислеше нещата баш така. След като заобиколих превала, се откри гледката към Ретижe, Сиврията и Джангала, а именно това:
При Папазгьола нещата изглеждаха прилични, но над Кременските бяха надвиснали едни черни валма мамата си трака. С мрачно предчувстие почесах кратуната - явно точно по пътя ми се задаваха яки пирински трясъци и моето присъствие в онзи район беше крааайно незадължително.
Вкарах в действие план Б. То беше ясно, че ще ме трещи, ама поне да бъде на ниско. Реших да драсна в посока Тевното езеро през Краледворския циркус и да изчакам трясъците нейде на ниско в основата на Джангала. Единственото критично място по пътя беше самия Краледворски и лявата му порта - там си беше 2600 м. нм.в. и трясъците толкова нависоко са просто потресаващи - за това свидетелстват многобройните жълти и кафеви петна в района, както и малките купчинки черна пепел тук-таме
Та - още при овчарника ме хванаха първите тътени. Отдалече идваше - откъм Кременските, ама котлето вече къкреше. Забързах надолу къмто Папазгьола. Тъкмо стигнах раздела на жълто-зелената маркировка и закапа дъжд - дойде друг черен облак гарниран с тътнежи откъм Полежан. Та - свих плътно до Джангала, скатах се на склона ниско до едното Банско езеро, завих се с якето до ушите и задрямах нееежо докато ме плющеше дъжда отгоре, а трясъците над главата ми напомняха, че съм баси малоумника да стоя там вместо да съм на бачкане и да цъкам унесено по клавиатурата на топло
Както и да е - след час киснене облака отмина и леко просветна. Снимки дотука почти няма да видите поради разбираеми причини - мокро е просто и ме е шубе да боравя с фотото. Та - събрах багажа и газ къмто Папазгьола и пътеката за Демиркапийска порта покрай западния бряг на езерото. Оттам, на правилното място - не ме питайте кое е - шпионката ми каза - драснах на запад по склона и скоро се изкачих до въпросните Самодивски езера. Пътеката е едва видима през камънака и тревата, че още е рано и не са я нагазили хората. При езерата си грееше отгоре и нещата стояха оптимистично. Тъкмо стигнах средата на Краледворския циркус и пак се зачерни зад Джангала.
Нещата се очертаваха особено кафяви за мене. Бързо драснах под една стръмна и много висока скала точно при вдаването на Момин двор в циркуса, надянах пак якето и зачаках. Нещата се развивха според очакването - кански трясъци отново за около час - два тежки черни вала се сблъскваха около мене, единия откъм Джано, другия - откъм Полежаните. На 2500 обаче святка и трещи едновременно, земята тътне, абе мани мани е работата.
Добреее, подавах глава от време на време и ето - трясъците оредяха, откъм Джангала поизсветля. Зад мене Джано пак се мръщеше. Реших - сега е момента, и драснах към Лявата краледворска порта. Чакаха ме 150 метра стръмно качване до 2650 и после няколкостотин метра търчане до заслона на Тевното езеро. Та - газ газ нагоре по камънака, за 20-на минути се качих до портата запъхтян и разхлопан. Отзад - черно, отдясно - черно. Напред - черно. Над мене - светло. Еми баси времето, пусна ме Ето как изглеждаше езерото и заслона от портата:
Дотам - търчане заешката по пътеката и хоп в заслона. Здрасти на стопаните, нямаше никакви туристи. Еми все тая. Това беше къмто 15:30. Зад мене пак се разтресе здраво и така докъм 17:00. Мислих си - уцелих малката дупка между трясъците да се придвижа през портата до заслона, късмет и затова - наздраве До към 17:30 всичко беше утихнало, небето - учудващо чисто. Бях си поотпочинал, хапанах една леща и нещо подпалих пърпоретката. Взех само фотото и драснах в посока рида между Валявишкия чукар - да наснимам малко Валявишките езера от рида. Е, гответе се, щото купчината снимки идат:
Връх Кралев двор и двете порти - лявата и дясната краледворска. Лявата, маркирана с пирамидки, води през Краледворски циркус до Папазгьол и Безбог. Оттам дойдох. Дясната слиза до Митровото езеро и Демиркапийския циркус, и обичайния маршрут до хижа Пирин. Маркирана е с железен кол в средата
Заслон Тевно езеро, отзад горе вляво- връх Валявишки чукар. Вдясно - ридът, който дели Белемето от Валявишкия циркус. Оттам може да се слезе в циркуса и езерата
Валявишкия чукар, дясно и късото било от него на югозапад, завършващо с безименен връх. Там в левия край на билото е Мозговишката порта - през нея се идва до Тевното от хижа Демяница. А, и това е Тевното езеро разбира се
Вече съм на рида между Валявишки чукар и Момин двор и снимам във Валявишкия циркус. На снимката - Джангала разбира се, няма друг такъв като него . В крайно ляво се вижда малка част от южния Полежански склон. Хвойнатата подутина по средата изглежда като да е ултра гигантски моренен вал от скален материал, който ледника е къртил от Джангалския рид. Това обаче се вижда доста по-добре на една от панорамите по-долу.
Отново Джангала, комбиниран вече с връх Момин двор вдясно. Вижда се тревистото било на рида, което води чак към в. Момин двор.
Не бях съвсем изморен и реших да се кача на самия Валявишки чукар. Тази снимка е от източния му склон и показва очарователната гледка към езерото, заслона и снагата на Каменица отзад
За около 20-на минути стъпих на Валявишкия чукар. От там гледката беше впечатляваща - виждах целия Валявишки циркус като на длан, както и Белемето с Тевното езеро долу, Превалския циркус с езерата ляво под мен, та дори и по-далечния Чаирски циркус - на снимката долу, моя бъдеща цел за разходка
Превалския циркус под мен, гледан от Валявишкия чукар. Чаирския отново в далечината. Покрай езерата на Превалския (Превалските езера), се минава от Демяница за Мозговишка порта и Тевното. В далечината горе могат да се видят повечето сериозни върхове по главното било, та дори Вихрен и Кутело белеят зъби горе в дясно
Поглед към долината на река Демяница от Валявишки чукар. Вдясно стърчи Газей, вляво срещу му - склоновете на Типишкия циркус
След като се насладих на мощната панорама горе, слязох обратно до рида. Нейде по пътя надолу обаче реших да се кача и на връх Момин двор. Долната снимка е отново на връх Кралев двор, но направена вече от южния склон на Момин двор. Лявата порта се вижда, а в сянката излиза един мощен непристъпен рид, който свързва Кралев двор с разположения източно връх Демиркапийски чукар и дели двата циркуса Краледворски и Демркапийски
От Момин двор отново се отвори впечатляваща панорамна гледка наоколо. На долната снимка съм хванал могъщия Полежански дял с върховете Газей, острия вляво, Малък и Голям Полежан, и трите най-високи Валявишки езера, ония в основата на Джангала. А, и разбира се - добре очертана на последните слънчеви лъчи, самата Джангалска порта, точно над десния край на езерата
Далече зад Мозговишкия чукар пак се заформяше буреносна облачност, та реших да се разкарам от върха и да слизам долу в заслона. От брега на Тевното реших да щракна една класическа снимка на заслона с Каменица като фон, ето я, има я и на панорама долу
Малко пирински макове пред заслона, сега им е времето
Еми - това беше. Прибрах се в заслона, хапнах, пийнах. Стопаните не бяха особено любезни честно казано, не ми обърнаха особено внимание. Качих се горе на 2-рия етаж към 22:00 и се опънах на нарите. Чакаше ме ставане в 5:00 и ходене през Дясна порта до Демиркапийска порта покрай Митровото и Аргировото езера, качване на Джано, разходка по рида към Ченгелчал и оттатъка, после слизане в Кременския циркус и спане долу на Ретиже. Планирах ранното ставане щото времето сутрин явно си беше добро, скапваше се към и след обяд. Та цялото ходене щях да реализирам до 11-12. После да става каквото ще Разказите за другите 2 дни - в допълнителни 2 теми, coming soon
Ето за десерт малко панорамни снимки:
Панорама в Краледворския циркус. Езерото е едното Самодивско. Горе отляво надясно са наредени върховете Кралев двор, безимен и Момин двор, както и част от Джангалския рид крайно вдясно. Вляво от въпросния рид има малка недокументирана порта, през която може да се проникне във Валявишкия циркус и да се направи включване към подсичащата пътека под Джангала - кафявата. По-голяма версия тук
Панорама към циркуса Белемето. Вляво е Каменица и Беговишкия рид. Вдясно - Тевно езеро и заслона, късия рид с Валявишки чукар зад езерото, и Мозговишката порта с Мозговишкия чукар вляво от рида. По-голяма версия тук
Панорама към Тевно езеро и Каменица отзад. Снимано е от склона на Валявишки чукар. По-голяма версия тук
Панорама към Валявишкия циркус и Голямото Валявишко езеро, снимано от Валявишки чукар. Виждат се от ляво надясно Полежанския масив с върховете по него, Джангала, Момин Двор. По-голяма версия тук
Панорама към Валявишкия циркус, Голямото Валявишко езеро и групата най-високи езера, снимано този път от Момин двор. Вдясно се вижда Джангала и споменатата по-горе недокументирана порта, както и въпросния ултрагигантски моренен вал, който приютява високите Валявишки езера. По-голяма версия тук
Панорама към Краледворския циркус от в. Момин двор. Вляво стърчи Джангала, вдясно циркуса се обрамчва и от Кралев двор и рида към Демиркапийски чукар долу в средата. Насреща - рида със Сиврията, Джано, Ченгелчал Демирчал та до Амбарташ - завършека на главното пиринско било. Там щях да пъпля на другата сутрин. По-голяма версия тук
Панорама към заслона Тевно езеро и Каменишкия рид отзад. По-голяма версия тук
Последната промяна е направена от dido на Пон Авг 23, 2021 12:32 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Пет Юни 22, 2007 7:49 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
А бе Пирин, тва е положението За фотографа снимките говорят.
Пет Юни 22, 2007 10:13 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Мда тъй е Пирин планина е уникална и в един момент просто се замайваш от гледки. Сменят се с шеметна скорост покрай скитащия планинар, особено ако реши да кривне леко от стандартните маршрути
А, в суматохата забравих последната панорама, на Тевното и Каменица, една от най-хубавите, добавих я в края на поста , както е и снимана хронологично
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Мерака ми беше да обиколя района на Кременските езера, горе по главното било - Джано, Ченгелчал, Демирчал, оглед на Кременски, Каменишки, Брезнишки и Корнишки циркуси отгоре, снимки на хубавините там, по възможност слизане в циркусите и прочее - една експедиция в малко посещаван пирински район с изцяло познавателна цел за мене.
Разказите за другите 2 дни - в допълнителни 2 теми, coming soon 
За фотографа снимките говорят. 
