Върховете в сърцето ми!

Всеки носи в сърцето си кътче от детството, към което се връща с умиление!
Такова за мен е Беличката гора и Карааланица в Рила. Нямах баби и дядовци, нито село на което да ме изпращат летните ваканции.
Годината за мен беше – училище и Рила. Кипеше усиленото строителство на Каскада "Белмекен–Сестримо".

Вуйчо ми отговаряше за механизацията на обект „Поленица“ над Трещеник, след Нехтеница.
Гостувахме му, после и татко замина на работа там. Един ден, вуйчо ме взе с него до обект „Ропалица“ и това пътуване запомних завинаги. Нищо по-величествено и красиво не бяха виждали детските ми очи до този момент…
Тогава Рила намери местенце в сърцето ми и не го напусна до сега…

После дойдоха и летата на Карааланица.
Имаше много народ там, идваха децата на миньорите и беше като в планинско село. Местните деца бяха различни от мен.
Научени бяха на труд от съвсем малки. Помагаха в отглеждането на домашни животни, познаваха и не се страхуваха от гората,
познаваха цветя и гъби, беряха плодове и билки, знаеха как да пресичат реката…
Научих много от тях!.........................

Сега винаги се връщам в Рила с много вълнение, с тъга по отминалото и не толкова често, колкото ми се иска…

За тази среща с Рила имахме само три дни, а още в Белица се намръщи и прикапа дъжд.
Беличката река беше бърза и мътна и говореше за отминалия порой. На Семково капчуците отцеждаха капките цялата нощ…
Почти не спах, имахме само ден за високото!

Кръгчето: Семково – месността „Карааланица“ – Карааланишки циркус, покрай Карааланишките езера – връх Канарата – Павлев връх – Карааланица / Черна поляна 2716 м. н.в - връх Аладжа слап – през седловината Кадиин гроб – към Семково.

На другата сутрин в Карааланишкия циркус дългите треви и клека тежаха от влагата, но добре, че се беше изваляло преди да дойдем.
Клекът в циркуса не е просичан скоро, все още се минава, има и много места с провиране, които плачат за мачете, но е зона –
„Ограничено човешко въздействие“. Каменни пирамидки има значително повече отпреди и с внимание пътеката се следи!

Сушата се е качила и по най-високото. На последното стъпало от циркуса под Канарата, нямаше и капка вода.
Гледката – суха каменна река. Добре, че наляхме вода около второто Карааланишко езеро.

Горе по билото на върховете от маршрута Е-4, са наслагали едни табели – немонтирани, а подпрени, някои закрепени с тел!?
Защо се харчат така парите, като първите силни ветрове ще ги отвеят? Снимала съм как намерихме табелата на връх Карааланица /
Черна поляна – хвърлена между скалите.
В същия момент, маркировката с боя - х. „Рибни“ – х. „Македония“ е изтрита изцяло на много места, за подновяване е.

На Кадиин гроб също има нови малки табели /едната вече счупена/, които ни казват какво да не правим в планината, най-вече –
да не я замърсяваме! В същият момент, на няколко метра в клека са хвърлени останките от старите масивни табла на НП „Рилски манастир“.
Ех, сега яко се харчи пара за табели на килограм.

Слизането от Кадиин гроб към каскадния път беше приключение по изчезнала в клека пътека!
Трябва да се държи по-високо склона, страната на Аладжа слап.
Клекът по река Малка Узуница е станал като четка и навсякъде растат смрики, от които не виждаш къде да стъпиш.

За каскадния път след Семково – към хижа „Македония“ вече писах – ремонтиран е по ОП „Околна среда“ само в границите на НП „Рила“,
с цел да се развива велосипеден и конен туризъм.
Хубаво и ново е още всичко, направено красиво, но някак си като за градския парк.

На мостчетата и стръмни места край пътя са сложили дървени парапети, които ще трябва да удържат на дебелите снегове.
Новите заслончета на бившия миньорски обект „Карааланица“ са поставени на място,
където някога имаше фургони и върху тях падна лавина от стръмните склонове на Аладжа слап.

Тези, които изготвят проекти и инвестират пари за достъпната планина, да не гледат Рила само на картата!
Във високата планина правилата са други, ще минат стихиите и снеговете… ще има ли бюджет пак да се поправя?

Дните на високо никога не стигат и тръгваме натам дори за ден. Затова след три дни – за многото почивни дни,
се връщаме отново на Семково да походим още, дано без дъждове!

Постарах се да пиша под повечето снимки.

http://dibilareva.snimka.bg/mountain/rila-karaalanica.922228.37279587

Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Благодаря!!!
Никога не съм бил в Семково - познато ми е само билото по което сте ходили. Прекрасни снимки и много добре надписани. Ще ми бъдат от голяма полза при разходка до езерата.

Преди по-малко от месец бях по тези върхове (по Е4) и ти ме върна отново! Харесвам Рила, но ти обичаш тези места - направо излъчваш върховно удоволствие. Върни се скоро пак. Ти там наистина си у дома!

Благодаря. Великолепно!

Много интересен разказ. По стечение на обстоятелствата, и аз през тези години на изграждане на каскадата, бях всяка година на Семково и върховете му 15 дни през лятото , някой път и зимата. След много десетилетия сега пак разбрах, че Средна Рила е най-красивата и запазена част от планината. Тъй като времето не стига за повече, ако се тръгва към Рила, влече ме и отивам само там.

Прекрасна, величествена и непребродна е Средна Рила. Жалко е, че толкова малко хора преминават през немаркираните пътечки по била, върхове и омагьосани езера.

	il4o_voivoda написа:
	Прекрасна, величествена и непребродна е Средна Рила. Жалко е, че толкова малко хора преминават през немаркираните пътечки по била, върхове и омагьосани езера.

Оооо, хич не сме малко, напротив доста сме! Laughing

Поздравления ДИАНА за хубавите преживявания в Беличката гора и Карааланица в Рила !

Права си, че всеки носи в сърцето си любимо място от детството, към което се връща с умиление след години.

Жива и Здрава бъди!