Попаднах на критичен обзор относно нов пътеводител на Домино, който може да ви се стори любопитен. Авторът на обзора е познатия ни Румен Грънчаров. Ето текста ( копирано оттук)
Пътеводител Рила на „Домино“ – съществени слабости
За съжаление в описанието на голяма част от маршрутите в излезлия наскоро пътеводител Рила на „Домино“ има съществени грешки и пропуски. Тъй като подобни слабости имат отношение към голямата тема за сигурността в планината, по-долу публикувам мое писмо до издателство „Домино“ (с копие до в-к „Ехо“). Надявам се, че текстът на писмото ще бъде полезен на настоящи и бъдещи почитатели на Рила.
Здравейте уважаемо издателство „Домино”,
Здравейте уважаема редакция на в-к „Ехо”,
С интерес разтворих страниците на излезлия наскоро Пътеводител „Рила” на издателство „Домино” ЕООД (автор Николина Георгиева). Очаквах популярното издателство да зарадва планинарите с поредния свой актуален и високо технологичен продукт. Тези мои очаквания отчасти се сбъднаха след като се запознах с раздела, включващ общите бележки за Рила и данните за флората и фауната в планината. Считам, че тази част от книгата е творческо постижение. Впечатляващи са и картните и снимковите материали, както и графичното оформление на изданието. Побързах да прочета описанието на представените маршрути. И останах безкрайно изненадан и разочарован от текстовете към много от маршрутите, които вместо да ориентират и водят по пътеките, със сигурност ще объркват и дезориентират тези, които са се доверили на пътеводителя и най-вече – начинаещите планинари. Погрешни данни, отсъствие на най-съществената информация, липса на кореспонденция между текст и илюстрация на картата – това може да бъде видяно на много места в книгата. Ето някои конкретни примери:
1. Маршрут „КК Семково – Чернополянски езера (4-5 ч)” (стр. 72). За този сложен за орентиране немаркиран маршрут са отделени два и половина реда. Липсва информация за междинния пункт през който се минава – някогашният обект „Карааланица” от каскадата „Белмекен – Сестримо”, където има изоставени сгради. Не са дадени сведения как да се намери входа на пътеката в клековия пояс над обекта. Нито дума за алпийския терен над долното езеро. На графиката, илюстрираща маршрута е посочено, че се минава през кантон „Вапа”, не се минава оттам, този кантон е в друга посока.
2. Маршрут „КК Семково – х. „Македония” – Ангелов връх (3 ч)” (стр. 72). В действителност разстоянието от посочения изходен пункт до Ангелов връх през х. „Македония” отнема близо 5 ч. На картата е очертан правилно обявеният маршрут – през х. „Македония”. А в текста четем, че далеч преди хижата „ се завива надясно към склона и до Ангелов връх се върви само по билото”…Познавачите на Рила разбират, че става дума за смесване на два съвсем различни маршрута с една и съща крайна цел – Ангелов връх. Текстът в книгата се отнася за зимен вариант.
3. Маршрут „ Хижа „Бодрост” – Марков камък – Царев връх (3 ч)” (стр. 8. Описаният маршрут навлиза в „скалист участък, обрасъл с избуяла трева и храсталаци”. Подчертава се, че „това е най-трудният участък от маршрута, отбелязан в картите като Добро поле”…Каква погрешна представа се дава за Добро поле! И нито дума, че то по същество е истинско поле – обширна високопланинска седловина. И нито дума, че през Добро поле минава широк път, който следва голяма част от Северното било на Югозападна Рила, в т.ч. той достига близо до темето на Царев връх. В замяна на това се твърди, че от Марков камък до най-високата точка на върха се достига за около половин час. Е, може би има скороходци, които ще изкачат оставащата денивилация от 400 метра за 30 минути, но за повечето от туристите това си е подвеждаща информация. Както и, че целият маршрут се изминава за 3 часа, необходими са поне 5 часа. Много полезно щеше да бъде, ако в пътеводителя имаше специално предупреждение, че маршрутът не е подходящ за зимата – пресичат се опасни улей.
4. Маршрут „Карталска поляна – х. „Македония” (стр. 89). В картата с основание е илюстриран класическият път до х. „Македония” – по долината на р. Благоевградска Бистрица . Но читателите няма да открият текст за този основен маршрут. Те се призовават да се качат на кабинковия лифт и по Южното било на Югозападна Рила да достигнат до хижата. Отново не се дава конкретна информация, например за поредицата от върхове, през които ще трябва да се премине по описания вариант. Да не говорим за особеностите на зимните преходи по същия път. Дано късметът съпътства планинарите!
5. Маршрут „ Хижа „Македония” – Царев връх – с. Бистрица (12 ч)”. (стр. 89). Това е един сложен маршрут, който не е пожален от погрешна и опасно подвеждаща информация. От текста разбираме, че „…се слиза до обширната седловина Добро поле. Оттук следва завой надясно (на север) по черен път покрай сградите на овчарниците и се стига до Илийна река”. Първо. Сгради на овчарници отдавна няма, има само едва личащи руини. Второ. Черен път до долината на Илийна река няма. Трето. Не са за завиждане тези, които ще направят опитда слязат от Добро поле до Илийна река и оттам да изкачат вр. Ризваница, както ги насочва пътеводителят.
6. Маршрут „ Хижа „Венетица” – връх Ибър (5 ч)”(стр. 94). Това е един силов маршрут, който е „взел душата” на много планинари. Основната причина за това е трудно проходимият терен в клековия пояс . Често се налага притиснатата от клека пътека да се търси. Още в гората има сложен участък, поразен от горолом, където също се губят време и сили. Разстоянието не се взема за 5 часа, а за двойно повече. Но на тези „маловажни” особености не се обръща внимание в текста. Просто планинарите се вкарват в приключение – желано или нежелано.
7. Маршрут „ Хижа „Венетица” – х. „Белмекен” (4, 30 ч)”(стр. 94). По този маршрут се върви, върви, върви – през кои местности се минава – няма значение. Не се споменава за местностите Ечемиците, Хаджийска поляна и Почивалото, за Шиварито дере, които са основни ориентири, известни и на местните планинци, и на туристите. Дори не се споменава за каскадния път, който се пресича в долината на Стара река. Това информация ли е?
8. Маршрут „ Вили Костенец – х „Гургулица” – яз. „Белмекен” (5, 30 ч)”(стр. 111). Значително по-сложната отсечка в маршрута е до заслон „Лявото дере”. Този факт е игнориран в текста. Не се споменава за основния ориентир и разклон – местността Биволски скок, която основателно е посочена в картата. Не се споменава за продължителното изкачване до заслона, което е изпитание за неподготвените туристи, а се споменава за неопределено място от което „…след около 40-50 минути се излиза на каскадния път в местността Лявото дере”.
9. Маршрут „ Костенецки водопад – х „Гургулица” – х. „Белмекен” (6 ч)”(стр. 112). За този сложен маршрут са отделени 59 реда. 44 от тях са за описание на пътя до х. „Гургулица”, който по принцип е безпроблемен. Оставащите редове дори не загатват, че вариантът по долината на р. Крайна, който се следва, е труден за ориентиране и минаване. Има отнесени мостове, участъци от пътеката, които са почти заличени от води и гъста растителност. Това е маршрут за търсачи на силни усещания, а не за масов туризъм. А като похлупак на неангажираната информация за маршрута в последния абзац четем: „На около час път от х. „Гургулица”, край брега на Равничалското езеро, се намира х. „Белмекен” !? Това е то информация!
10. Маршрут „ Вили Костенец – долината на р. Чавча – х. „Белмекен” (5, 30 ч)”(стр. 130). От текста научаваме, че в м. Адживалица се отклонява пътека за х. „Белмекен”, което е съвсем достоверно. Посочено е , че „тук вляво от пътя се отделя пътеката за х. „Белмекен” по долината на р. Оджовица, на около един час път”. Отново дезинформация – пътят до хижата от това място е поне 2,30 часа, а през зимата – много повече.
11. Маршрут „Самодивска пътека” (5, 30 ч)”(стр. 130). Сложен и непопулярен маршрут, за който не е дадена подробна информация, достатъчна за успешни преходи. Например, написано е, че тесен планински път отвежда до Самодивската градина. Път дотам няма, има пътечка. Обаче до м. Каракачански колиби има широк камионен път, което не е отразено дори в картата. На графичната линия за маршрута е посочено, че се минава през м. Станкова лъка, което е съвсем погрешно и ще вкара в недоумение туристите.
12. Маршрут „ Град Рила – х. „Иван Вазов” – град Рила (8, 30 ч)”(стр. 142). Още на пръв поглед личи, че има грешка в посоченото време (8, 30 ч) – добре , че от графиката става ясно, че това е времето на ходене в едната посока. В текста е направен неуспешен опит да се адаптира сложен зимен преход, известен в планинарските среди и да се представи като летен. През зимата спускането към х. „Иван Вазов” от Калинското било задължително трябва да стане през вр. Голям Калин. Но през лятото слизането се извършва по прекрасна маркирана пътека, чието начало е на известната билна седловина Винчето. За тази пътека въобще не се споменава, което е голям пропуск. Последното изречение от текста неизбежно ще хвърли в голямо недоумение желаещите да преминат по маршрута. В него е записано: „От връх Голям Калин се насочвате с изкачване (!!!) към хижа „Иван Вазов” (2300 м).
13. Маршрут „ Боровец – х. „Мусала” – вр. Мусала (8 ч)”(стр. 163). Веднага след това заглавие четем: „От курорта се достига до връх Ястребец чрез кабинковия лифт за около час и половина”. Поне да беше написано правилно, че пътуването с лифта е само двайсетина минути. Очевидно посоченото време в заглавието не се отнася за варианта с лифт, а за пешеходния вариант по долината на р. Мусаленска Бистрица.
14. Маршрут „ Боровец – Ситняково – х. „Чакър войвода” – дворец Саръгьол (5 ч)”(стр. 163). И този популярен маршрут не е пожален от груба грешка. Написано е, че от четриседалковия лифт „Ситняково експрес” се „хваща маркираната в зелено пътека за Сладката вода…Пътеката минава през Ситняково и представлява коларски път”. Дано някой турист не реши да спази упътването в пътеводителя и да почне да търси такава пътека.
15. Маршрут „ УЦ „Мальовица” – х. „Мальовица” – вр. Мальовица – заслон „БАК” (3 ч)”(стр. 164). Не са за завиждане туристите, които ще тръгнат по този маршрут, с надеждата да стигнат през вр. Мальовица до заслона, и то за посоченото време.
16. Маршрут „ Якоруда – Якорудски езера (2 ч)”(стр. 187). Според заглавието от Якоруда до едноименните езера се стига за два часа. Това разбира се е невярна информация, няма нищо общо с действителността – от Якоруда до езерата е половин ден път, както правилно е посочено на графиката към маршрута. Също така правилно в текста се посочва, че се минава през м. Нехтеница, но на къде следва да се продължи не става ясно: „Тръгва се или надясно, по пътя за хижа „Грънчар”, или наляво – по пътя за хижа „Семково”. За жалост и двата пътя няма да ни отведат до Якорудските езера.
17. Маршрут „ Хижа „Грънчар” – Ропалишки циркус – хижа „Заврачица” (5,30 ч)” (стр. 190). Този нетрадиционен маршрут едва ли следва да присъства в пътеводителя, тъй като насочва по немаркирана отсечка в НП „Рила”. Познавачите на планината ще открият, че става въпрос за зимен вариант, за което обаче не се обръща внимание в книгата. Напротив, в картата е очертан популярният летен вариант по Кайзеровия път , но за него не става и дума. Отново предпоставка за объркване на туристите, дано да не се случи през зимата!
Могат да се дадат още доста примери от страниците на книгата за несполучливи текстове, но това едва ли е необходимо.
В заключение, вероятно издателството и авторът ще намерят начин да се извинят на Рила и на планинарите за меко казано формалното представяне в книгата на голяма част от маршрутите. Рила и планинарите не заслужават подобно отношение.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Описаният маршрут навлиза в „скалист участък, обрасъл с избуяла трева и храсталаци”. Подчертава се, че „това е най-трудният участък от маршрута, отбелязан в картите като Добро поле”…Каква погрешна представа се дава за Добро поле! И нито дума, че то по същество е истинско поле – обширна високопланинска седловина. И нито дума, че през Добро поле минава широк път, който следва голяма част от Северното било на Югозападна Рила, в т.ч. той достига близо до темето на Царев връх. В замяна на това се твърди, че от Марков камък до най-високата точка на върха се достига за около половин час. Е, може би има скороходци, които ще изкачат оставащата денивилация от 400 метра за 30 минути, но за повечето от туристите това си е подвеждаща информация. Както и, че целият маршрут се изминава за 3 часа, необходими са поне 5 часа. Много полезно щеше да бъде, ако в пътеводителя имаше специално предупреждение, че маршрутът не е подходящ за зимата – пресичат се опасни улей.
