В един от последните октомврийски дни решихме да отскочим до Гърция и да разтъпчем из тамошните баири. Тръгнахме доста късно, около 10 ч. Тъй като планината е близо, не се притеснявахме от някакви усложнения. Към 11 ч. вече бяхме на изходна точка. Целта ни за деня бе в. Вардина - вицето на планината Боздаг.
Височина набрахме бързо. Под нас мъгли и ниски облаци бяха затапили Зърневската и Драмската котловини. Чувствахме се като стъпили на острови сред морето.
Единствено долината на р. Места бе чиста и дъната на Неврокопското поле и това на с. Борово се гледаха ясно оградени от есенните склонове на Боздаг, Родопите и Пирин. Язовирите по р. Места също мигаха със сините си очи и ни приветстваха мълчаливо.
Неусетно побутвани от хладния вятър заобиколихме върховете Клиседжик и Пророк Илия и цъфнахме на равнището в м. Нощвите. Тук се откри хубава гледка към планината Кушиница, чиито най-високи части плуваха сред облаците.
След кратка почивка атакувахме склона на в. Триа кефалия. Изкачването до първата от главите му ни отне само около 30 мин. Тук настъпи интресна ситуация. Докато зяпахме Драмското поле зад нас някой приближавал без да подозира, че сме горе. Обръщам се и каво да видя. Срещу мен настъпва чета от 8 диви свини. Подвикнах към приятелите да видят тази странна картинка. Прасетата ни забелязаха и за секунди стояхме замръзнали ококорени един срещу друг кой от кого по-изненадани.
Фотоапаратът ми бе в ръцете и използвах момента да заснема прасчовците, които явно помислиха, че вдигам пушката. За съжаление не се усетих, че капачката ми на обектива не е махната. Дкато я сваля и направя втори опит животните изчезнаха с бясна скорост надолу. Е, хванах една опашка, но...
Затичахме се след тях да ги видим как бягат по склона, но вече бяха изчезнали. Явно подгонени и изплашени от ловците свинете се бяха принудили да се качат на такава височина. Гората с тази част на планината е на около 1500-1700 м н. в., а ние бяхме на над 2100 м. Ей къде долу е гората.
Възбудени от неочакваната среща поехме към следващата глава на върха, а после заслизахме към седлото свързващо я с в. Вардина. Там ни посрещна табун коне, около 40 животни. След като ни огледаха и подушиха обърнаха задниците и се засилиха по нанадолнището. Явно нещо не ни харесаха.
Гледките от Вардина са страхотни. То само с виждане става, така че ще спестя поетичните си мисли от видяното. Тъй като вятърът се усили се принудихме бързо да хванем наобратно. Уловихме една позната ни от предни ходения, едва доловима на места, овчарска пътека и скоро отново се озовахме на изходна точка - Нощвите. Тук направихме разкол в четата. Една част от нея заизкачва Пророк Илия, а другата поехме към близкия в. Псевдодонти.
И от този връх гледките са прекрасни. От една страна шеметни урви, от друга приятни склонове в есенни багри. Чак не ни се тръгваше! Големи красоти!
Тъй като времето напредна скоростно се изнесохме назад и в 18 ч. се събрахме благополучно при возилото, което ни чакаше на ски центъра. Боздаг ни изпрати с красив залез, а ние си пожелахме нова среща съвсем скоро. Кога ще е тя? Ще видим...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
