Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1267 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
То не е за разказване...
Чак сега, от края на май сядам да опиша... то каране с пиене, или пиене с каране бе не мога да кажа, ама хайде:
На 30ти (събота) успях да стана навреме и да си изкарам 12те км до гарата... Ама изпуснахме пътнишкия влак за Лакатник в 10,30, понеже предната вечер се черпихме на афтър парти за моя РД. Подарих на братчеда най- после калодки за колелото... ама само 1 комплект, забравих за втория, той е s V брейк и отпред и отзад, а не кат мен само отзад. Добре, че той позакъсня за влака в 10,30 и си купи по път за гарата втори комплект, а аз бири за влака и успяхме да хванем следващия - бърз в 11.
Боро беше тръгнал с мека предна гума, та я помпахме... Във влака заскякохме един агнет, който отиваше към Люти брод - и той с колело, но и той като нас слезе на Лакатник и от там с колелото по асфалтеца. Та с него запушихме с трите си колела нужника във влака Имаше малко ядосани баби, но като цяло хората се застъпиха за нас, все пак по норматив на БДЖ там им е мястото на колелата и ние си бяхме платили... Пихме по бира с него във влака.
На Пещерата в Лакатник е ясно, че пак закусихме... Шкембета, бири... По пътя нагоре (8кма с 12% наклон) на мен ми се разхлаби лапата и кормилото взе да се смъква надоле, ама не ми се спираше да го настроя и затегна, и си изкара така палаво до горе. Като се качихме в Миланово посвършихме млако работа на Обекта и вечерта решихме да разузнам откъде баш тръгва пътя за Враца през Пършевица, че досега все по пътеката сме хващали. Намерихме го и стигнахме до едно заслонче, наскоро направено, с барбекю.
Пекахме това - онова, хапнахме, пийнахме.
Пък слязохме обратно долу в Базата да допием и да спим.
Сутринта не успяхме в 8 да тръгнем, не стига тва ми на братчеда предната гума - до долу. Намерихме трънчето, но ни мързя да лепим и сменихме с нова вътрешна. Тук вече сме закусили... с Цецо. Така де, прави ни компания, не сме го яли.
Тъкмо тръгнахме към 9 и нещо и братчеда се сети, че е забравил да зключи фургона. Еми върна се, а аз го чаках. През това време ми казаха, за път, който е по средата между пътеката по която сме минавали досега и пътя, който снощи открихме до заслона (древен римски, много друсат камъните). Боро се върна и продължихме напред (20 мин да сме се бавили) и айдеее на мен ми изпращя дерайльора, изкриви се ухото, осука се веригата... Добрата новина е, че бяхме още в селото. След 30 мин туткане и по една изпита бира, че да не се стопли, един дядо ни предложи помощ - възползвахме се от флекса му за да резнем жилото и бронята, взехме от тази, която е за заключване на вилката, че тази за скоростите бе заминала... Побългарихме го временно, ухото се оказа доста меко, не успя да се счупи и след час и малко в бокса продължихме пак напред.
Пътят, за които ми казаха се оказа доста приятен, не е стръмен и без камъни. Излиза направо на заслончето.
Нямахме време за губене и си подкарахме по макадама към Враца. Минахме овчарниците и решихме, че няма да се качваме на билото, а ще караме само по пътя. Примирихме се с калта и локвите, които ще газим, уви те бяха малко. След приятно спускане и каране стигнахме асфалта преди Пършевица. Качихме се до хижата.
Там ученици имаха лагер. Ние пихме по бира - Алмус.
Мислихме да дадем шанс и на Леденика (или обратното), ама много врява вдигаха децата, или по- скоро хижарите, и решихме да тръгваме. Хижаря си призна, че не може да ни каже накъде е пътя за Очин дол или Оплетня. Видяхме табелки вляво от хижата, когато тръгнеш нагоре от нея и тя ти остане отдясно. По пътеката към гърба на хижата и вляво и се все по нея през гората докато се излезе на поляна.
По един улей в поляната се катери нагоре до билото.
От там има гледка и спускане.
Спуксането е меко казао, леко безрасъдно.
Имаше мега коприва на един десен завой и тва тогава, по-през сезона ще е по-зле. Стигнахме без да умрем до един заслон с чешма и яка гледка.
На тръгване от заслона, засякохме един овчар, потвърди, че е надолу за селото, ама така и не разбрахме за кое от двете. Те пътеката в началото от заслона: Кеф през маргаритките майка!!!
А вдясо се виждахе и Кобилини стени, внушителни, както винаги!
Пътя, реката и влаковата линия в далечината долу...
Пътечката бе доста чакълеста и технична...
На места даже е желателно да се бута, е ако не си Райко, Ники или компания, дет правят Ком-Емине за под 5 дена хихи
Е нямам снимки на тези места, но преди тях бе така:
После стигнахме до руините на постройки, пак сред маргаритки, какъф кеф е да ти се шибат по краката и педалите... косиш направо!
Излишно е да казвам че е стръмно... за малко да падна малко преди селото... едната ръка ми изпусна кормилото, задницата тръгна, на магия го овладях, братчеда после вика: "Мноу си добър, нарочно ли така го пързаля?" А аз едва се спасих... по ей таз настилка гадна:
Накратко: Стигнахме в Очиндол в магазина. Пихме по бира да ни се отпуснат коленете. До кръчмата с дядо Йоцо ни казаха че има 2км по асфалта. ОК. Изпихме бирата и тръгнахме. Но асфалта се раздели на две - ляво и дясно - хванахме дясно. Греда. Аз съм отпред, вече уж предпазливо карам след случайното овладяване на сериозното падане. И сега резко: Асфалта свърши, стана бетон, но с голям наклон. Поледва десен завой, сляп и след него виждам къща, пред нея поляна, пред нея метална порта. Спирачки, гумите блокаж, колелото не спира, метнах се от него. То думна в портата, аз в мрежата, отскочих от нея, тя поне бе мека и накрая... колелото падна върху мен. След няколко секунди дойде, хилейки се, братчеда. Яд го беше, че не е видял как съм се очистил. А там пътя свършва и в ляво има пътека успоредна на дерето... Той се ориентирал по короните на дърветата затова... Пита ме тва ли ми е предпазливото каране. Хаха. Добре бях, спирачният път дет си мислих че е 5 метра се оказа 20... добре, че гумата бе за смяна. По дерето слязохме на асфалта от него се качихме до "дядо Йоцо гледа". Пълно, граждани с коли. Иии тъкмо да тръгнем, гледам на Трайко брат му, с част от родата хапват и пийват. Седнахме при тях. По бира.
Трайко пък бил в Лакатник в Пещерата. Газ до там, изпреварихе една кола надоле по асфалта, по бири с трайко...
Стана време за влака за София. Докато Боро взе блети за колелата,понеже за нас имахме двупосочни, аз взех по бира. Влака мислихме, че ще е кеч, но се оказа с места за сядане и товарен вагон за колелата. На Централна седнахме в Цар картоф да пием по бира и да обсъдим как 100 пъти ми пада веригата и я оправях ръчно. После карах до Орлов и от там с рейса до вкъщи. След ден ходих на ремонт. Нов дерайльор и жила - 60 лв за 60 км каране. С 1л/1км съм се движил хаха. Почти идеално каране! Само дето малко ми се губят моменти, батерията на GPS падна много рано, прецака се колелото и не можах да карам на 100%, нооо колкото толкова!
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1267 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Епа, аз съм си от Лойч
EXIIIT написа:
Балканче какво да е ..................той изпи скъпото, сега кара с евтинджоси.
У Лойч Балканчета се правеха... едно време
Инак Драг Онтарио, върви с Пиринско и Загорка Ретро. И другите горива движат, ама с тея най- съм доволен
Супер е, на Витоша 2Х50 преди месец даже нищо не се счупи и спуках първа и последна гума чак 4 км преди вкъщи, на асфалта в гетото над Икеа, едно стъкло се набоде, гад ньедна!
Кольоооо, айде да ти зимаме едно кууо и да те водим с нас. До Беклемето с колата, после до Заслона е айляк. Другите простаци да качат ягнето с джипката.
Облиз!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
