Своге - Чукава - Лакатник, наши дни

Pono halawai!
На вниманието на кандидат планинарите и любителите без претенции, един двудневен преход от Своге, през връх Чукава, та до Лакатник. 46 километра разпределени на 19 + 27, усвояване на 1725 м и прочието подробности видни от снимката на един перинеум разстояние по-долу:

Да се ходи по асфалт има и добри страни, освен че не се гази роса. В случая са към 9 км. Имаше и друга опция, през Редина, но като за първо минаване ... По пътя до Лесков дол се преброяват 4 чешмички от които тече студена, планинска водичка - с неголям дебит, но достатъчна да се не образуват опашки. Селото е типично планинско - с къщи отстоящи на хвърлей далекобойна пушка. Усещането е, че тук се мярка някакъв живот уикенда, когато софиянци се изнасят от прашясалият си метрополис да дишат чист въздух и пият на спокойствие. Все по някое време ще се стигне до острия ляв завой с мост, който е до разрушеният мост. Опциите са две - да продължите по пътя и стигнете петата чешмичка, която е и последната видима преди Бивака до Хайдушкото кладенче или свиете вдясно и по една пътечка скъсите малко разстоянието (предполагам). След около 250 метра се стига до сухото, каменисто корито на река Рединска. Тя си тече, но явно през някои сезони има добър разлив. Тук ви предлагам да си извадите навигацията и да си я държите в кунките следващият половин километър, защото става леко сложно. В смисъл, че не се забелязва ясна пътека, реката се разделя на притоци и прочее условности, затрудняващи ориентирането. Излезете ли на стръмничък коларски път, значи не сте се загубили и можете да продължите смело нагоре. След сахат време ще излезете на билото при мястото наречено Влаина. Тук се виждат разни пътчета и пътеки, единият от които е Пътеката. Подсича се северно връх Високата чукла. Там някъде се стига до стратегическият вододай отбелязан в БГМ като "чучур". Честно казано вода от тук не можах да пия, въпреки че бях адски обезводнен. Действително се процеждаше малко водица, но подстъпа до нишата в която би трябвало да е чучурчето, беше силно разкалян и без бутуши беше невъзможно да се достигне. Да не пропусна - в тези жеги задължително си носете съд за поне два литра.

Както и да е, подминава се горски дом Чукава и след леко изкачване се достига мястото Бивака. Полянка, маса с пейки, ВОДА. Хубаво е това място, има чуден изглед към Козница. Поляната е с лек наклон, но все може да се намери място за успешна нивелация на палатката. Плана бе друг, да продължа другия ден за Козница, ноооо ...
С цел да икономисам товар не си взех чувала. За останалото се сещате. Някое време по икиндия минаха двойка еминейци. Правели прехода на етапи. Наляха си вода и продължиха за Лескова. Едно нововъведение, което от няколко дни съм си овесил на ръката, другата сутрин ми каза, че съм дремал час и нещо и си беше самата истина. Тези десетина градуса през ноща, някой стар шумкарин може и да не ги усети, ама изнежения скитник се вкоченяса. Баси и бахара. Рано, рано тръгнах да покорявам върха. Той се оказа едно мини плато, с треволяк и купчини камъни тук-там. Едно сърне изприпка, но не ми даде шанс за фото изстрел.

Слизане, събиране на палатката, кратко съвещание с останалите, които се навъртат в мен и решихме, че втора подобна нощ не ни трябва. Пътеката, но наобратно. И без това не бях минавал един участък там след Издремец. В неделя не бе горещо и прехода мина сравнително гладко. Табун приятелски настроени и добре изглеждащи коне, много рибари на горното езеро, затворена врата над плантацията. Това ми удължи прехода и спести пари за 2-3 бири.
Вивата бе на линия през повечето време. Та така, Козница не е локва да пресъхне, ще си я изкатеря и нея тия дни.

Три дузини снимки на:

https://picasaweb.google.com/100458398585235259646/6298171647367884385?authuser=0&feat=directlink

Трака на:

http://dox.bg/files/dw?a=30a9161d9f

Поздрави за чудесния преход и преживяване. В интерес на истината, по същото време и аз осъществих един поход в тази местност, само че от западната страна. По-точно на 19.06.2016г. рано сутринта слязох на гара Лакатник, след безсънна нощ в хотел Родина (гр.Мездра).

Маршрута ми беше съчетание на забележителните гледки в околността, като началото беше изкачване до Алпийска поляна, по червена маркировка и слизане обратно. Още в началото на изкачването започна да се открива красотата на дефилето, като по-нагоре се откри гледка към цялото с.Лакатник с всички негови махали. След като се озовах на разклона за Губислав продължих по стъпалата към Заноге и Заселе, по предварително разучен маршрут. Изкачването не беше с голяма денивелация и може би беше единственото по-сериозно за целия преход, а по пътя до Заселе се откриваха чудесни гледки. От последното селце, продължих по частично маркирана (в началото) пътека, представляваща черен път и с помощта на картата се придвижих до с.Заноге. В тази част пътя преминаваше през гориста част, което частично ме спаси от обедната жега. В с. Заноге, човек може да отпочине (ако не бърза за влака), има и магазин, и местни заведения, които изглеждат привлекателно на морния пътник. Остатъците ми от ентосиазъм обаче се бяха фиксирали върху убедеността, ча на гара Бов също има бира, което се оказа самата истина, за това продължих по Вазовата пътека, с чудесните гледки към с.Бов, покрай водопада Скакля и селото, та до крайната дестинация. И така, пешеходната част от пътуването ми приключи в заведението до гарата. Общото разстояние, с изкачването до заслона на алпинистите се оказа 26км.

Дааа, на Бов винаги има бира Smile

Както на Лакатник и много други места. Колега бих ти предложил един добър преход, пак в този район, от който ще останеш доволен, но виждам че си от Търново, та не знам как би се предвижил удобно до началната точка и после прибрал. Става въпрос за към 25 км от с. Згориград, през екопътека Боров камък (гарантирана красота), хижа Пършевица, Бегличка могила, Миланово, Лакатник или от Бегличка слизане в Очиндол, Комплекс Дядо Йоцо (и там има бира) и спирка Левище.

Цитат:

Става въпрос за към 25 км от с. Згориград, през екопътека Боров камък (гарантирана красота), хижа Пършевица, Бегличка могила, Миланово, Лакатник или от Бегличка слизане в Очиндол, Комплекс Дядо Йоцо (и там има бира) и спирка Левище.

Гледам картата и ми се струва доста примамливо. За еко пътека Боров камък съм чел във форума чудесни неща. Все пак не знам какво е състоянието на пътеките от х. Пършевица до Миланово, Оплетня и Левище. Пък и скоро бях по този край. Все пак ако можеш да дадеш някаква ориентация за това може да ми бъде от полза, за евентуални бъдещи преходи. Smile

С пътеките всичко е наред. Ако искаш мога да ти приготва трак (в kml) с водата, да ти проверя рейсовете за Згориград и т.н. Единственото притеснително е дали ще намериш удобен влак от Левище - Лакатник дава по-големи възможности.
А за Боров камък от години чакам някой (но с ръка на сърцето) да каже, че е виждал по-добра екопътека от нея.

Цитат:

С пътеките всичко е наред. Ако искаш мога да ти приготва трак (в kml) с водата, да ти проверя рейсовете за Згориград и т.н. Единственото притеснително е дали ще намериш удобен влак от Левище - Лакатник дава по-големи възможности.
А за Боров камък от години чакам някой (но с ръка на сърцето) да каже, че е виждал по-добра екопътека от нея.

Без съмнение това е един много красив край. Врачанския Балкан неведнъж ме е привличал с красотата си и несъмнено ще го посетя, по вероятност поне веднъж до края на годината. Не би било зле да се разходя и до пещерата Леденика. Относно влаковете по линията Мездра - София, там сложното е да се хване влак, който не минава през София, защото така се удължава маршрута. А относно автобусите до Згориград, сигурно има информация в нета, като тръгна ще те питам на лични.

За добро или лошо, природа май е единственото нещо с което може да се похвали т.н. Резерват - тук са уникалните Белоградчишки скали, Магурата, едни от интересните участъци на Стара планина, действително красивата Врачанска планина ...
Щом те интересува Леденика, мога да ти подскажа двудневен маршрут, с нощувка на Пършевица и посещение на по-личните тукашни хубавини. С начало и край във Враца. Когато ти притрябвам, пиши!