Една разходка до 7те престола

Добра среща! И този кратък разказ е за всички колебаещи се, дали да оставят удобството на домовете си и се насладят на това що е останало от приказната ни природа. Маршрут Гара Лакатник - хижа Тръстеная - ферма Чемерник - Манастир 7те престола - спирка Пролет. 26 км, половината в изкачване, 1050 вертикални метри, умерено изкачване и на места екстремно спускане. Ей го на снимката:

Този път можах да приобщя един приятел. Ако и да му беше дебют, държа се достойно, не поиска почивка, изяде си сандвичите, измина си километрите. Дано ме е послушал за Усарина после.
Имах кратко колебание дали да не тръгна от Бов, че да си нагледам стоката там, но съм го минавал няколко пъти. От гарата до хижата са към 9 км. Пътеката е част от Ком - Емине и задачата и е да скъси разстоянието, сечейки големите завои на асфалтовият път под село Лакатник и римския път над него. Малко гора и повечко открито. Хубави гледки към стената зад Искър, с паметника и двете пещери точно под него. Маркировката на Пътеката е червена, добре забележима, достатъчно гъста. Само на една ливада над оригиналното село може да се наложи да ползвате помощни средства. По критериите на любител планинар изкачването е леко до умерено, по-скоро първото. Панорамата е западна.

За първи път подминавам хижата, само с едно кафе!!! 13лв/0,7л само малиново и 11,50лв/0,7л купаж. Следват Св. Панталеймон или това що е останало от него, малиновите плантации, едрото и зло куче бранещо западния фронт на фермата, супер студената вода от чешмата по-горе и чудната рехава гора залесила северния склон на Издремец. Започнаха да се откриват разкошните гледки към Ржана и нейния първенец. Не след дълго се стига до най-високата точка от маршрута - Манастирска ливада, която наклонена, че и с гърбица ми се видя доста добро и приятно за пребиваване място. Тук спокойно бих си постоял ден, два на палатка. Жалон указва в кой край е продължението на пътеката. Пътя бе дотук. Кратко провиране през храсталаци, неголяма почти хоризонтална отсечка и се достига до разклона. Надясно и леко горе е за еминейци, ляво за пилигрими. Маркера вече е жълт. Прескачане или заобикаляне на няколко едри повалени дървета и следва "лошата" отсечка. Това е спускане към два километра с наклон от 30 до 50 % (или -10 процента за свикналите с градуси). Благодарности на хората отделили време да направят тази ясна, добре забележима и гъста маркировка. Без нея, сигурен съм доста планинари ще се лутат за дълго. От един камък се усмихва слънчице. Отвръщам на усмивката, като си отбелязвам, че ако вървя в другата посока хич няма да ми е до смях. Да го кажа направо, няма сила която да ме накара да тръгна от манастира за хижата! Леко успокояващо е, че под шумата по пътеката, няма подвижни камъни и клони. Тези двете могат да вгорчат живота на пешака. Не знам ако дъжда бе подранил, как щеше да се развие спускането. Доста стръмно е. Тъй като придвижването изисква цялото внимание да е насочена в краката на две места направих неволни отлонения от следата. Това е мястото да подсетя всички, които ползват програмата Орукс, да си променят настройката на алармата за излизане извън маршрута, като намалят метрите от подразбиращите се 80, на 40 или по-малко. По-добре излишна тревога, отколкото 10 загубени минути. Грешките ги направих при една ливада и при третото пресичане на потока. Такова не трябва да има, защото иначе удобният път ще ви изведе под манастира.
В един момент се озовавате при чешмичката край светата обител. Ако на човек това място му се види безразлично, то вероятно има някаква ментална недостатъчност. Вазов е бил тук, все някъде е описал тази изключителна красота. Малко помрачена от факта, че с моя спътник не намерихме и капка бира да си усладим сандвичите. Капанчетата не работеха, а идеята да си вземем бутилка манастирско вино ми дойде късно. Три едри котки, без прекалено натрапване, но със завидна целенасоченост показаха, че имат извесни очаквания към всеки посетител.

Манастирският двор със сигурност ще се хареса на всички дечица които пристъпят прага, ако и на някои от родителите им ливадната инсталация би се видяла леко кичозна, но така са решили хората - така са го направили. Абсолютна чистота, много цветно и уютно, чардаци пълни с цветя, три величествени секвои, чешма с бакърен черпак като едно време... Можете да си купите сувенирче. Свещеника се извини, че не няма възможност лично да ни покаже манастира. Важните сведения от историята му ги има изписани по табели. Черквата е уникална за България, а може би и за православният свят със своите 7 престола. Това всъщност са олтари, разположени в съвсем малки помещения, достигането до които буквално показва, какво значи да се преклониш. Снимането тук не е разрешено. В двора можете да си доведете и екип на MGM, ако щете. Манастира разполага с 60 (ако не бъркам) места за нощувка, но е желателно предварително записване и 15 BGN кеш на калпак за нощ. Актуален телефон 0876698444 и мейл: sedemte.prestola@abv.bg
От предварителната програма не изпълнихме посещение на близките Аязмо и гроба на Змей Горянин, а сигурно и нещо друго има. Ще се идва пак!

Следват 10 километра до Искър и спирката. Без спътник, може и да се видят монотонни. Има си плеъри за това. На три пъти облаците си пуснаха съдържанието над нас - приехме го за добра поличба.
По маршрута Виваком деюре го имаше, но цял разговор трудно се провеждаше.
Та такива ми ти работи - ако някой се навие, това си е добро предложение!

На линка е маршрута с достоверните водоисточници:

http://dox.bg/files/dw?a=f8b839fb09

Тук са всички снимки от пътешествието:

https://picasaweb.google.com/100458398585235259646/6284602094143392145?authuser=0&feat=directlink

Привет!
Благодарността ти има точен адрес:Мариана и приятели/виж "Доброволчески дейности-Манастира Седемте престола, пътека до билото" Как се придвижи от манастира до Габровница? Между впрочем преди изкачването към Манастирската ливада в ляво се отклонява пътека, която по диагонал слиза към манастира. Не знам моментното и състояние,заслужава да се провери.

В такъв случай благодаря от мое и името на спътника ми, на Мариана и компания за положените усилия! Марките помогнаха изключително много. Всъщност без тях щяхме да се лутаме доста, а вероятно и да се загубим.
Предварително решихме да си преходим 10те километра покрай реката и така и направихме. Стоп и през ум не ни мина. Така и не проверихме има ли обществен транспорт.
Дори да сме забелязали пряката пътека за която говориш, като "праволинейни" пешеходци не сме се замисляли накъде води. Все пак при първо минаване обикновено се залага на сигурно.

Абе аз съм слизал преди време (22-ра 23-та година) по един черен път,който почва почти до хижата-беше добро решение и плавно излиза мааалко преди манастира-на ОФРМ картата го има целия а на БГМ-частично ... Wink

"едрото и зло куче бранещо западния фронт на фермата, супер студената вода от чешмата по-горе и чудната рехава гора залесила северния склон на Издремец"

Тази чешма, онези корита за поене на животни ли е или има друга?

Да. Ако не сте стигали до нея, намира се на 3 метра от края на коритата.
Полегатото спускане от малините към реката, мисля бе описано в раздела за байковете. Така обаче се пропуска много хубавата отсечка между фермата и манастирските ливади.

ПП Сетих се да допълня, че водата която тече от чешмата намираща се на 20тина метра във фермата (ляво от входа), не била добра за пиене, според там пребиваващите.

	fena73 написа:
	Абе аз съм слизал преди време (22-ра 23-та година) по един черен път,който почва почти до хижата-беше добро решение и плавно излиза мааалко преди манастира-на ОФРМ картата го има целия а на БГМ-частично ...

А имаше ли по този черен път зелена маркировка?
И аз съм слизал по този път от х. "Тръстеная" (отдавна беше), но на един от разклоните загубихме зелените марки и слязохме по други черни пътища и пътеки директно на изток до шосето долу - много далече от манастира (вместо да завием с пътя на юг).

Има идея да се издири и поднови зелената маркировка. Така би се получил чуседен двудневен кръгов маршрут - ман. "Седемте престола" - по зелената марка до хижа "Тръстаная" - нощувка - връх Издремец - по жълтата маркировка до манастир "Седемте престола". Възможен е и обратният вариант, разбира се.

	wanderer142 написа:
	... От предварителната програма не изпълнихме посещение на близките Аязмо и гроба на Змей Горянин, а сигурно и нещо друго има. Ще се идва пак! ...

Wanderer142, много хубав преход и пътепис. Като студент манастир "Седемте престола" беше задължителна дестинация всяка година. В последните години го замениха други неща, което е жалко. Добре, че беше жълтата марка, че да го посетя отново.

Към списъка с местата за посещение бих добавил например пещерите на мините под връх Издремец, а за следващата пролет - хилядите кокичета по самия връх. Село Осеновлаг и връх Козница също са наблизо...

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

stefan_iliev38 написа:

	fena73 написа:
	Абе аз съм слизал преди време (22-ра 23-та година) по един черен път,който почва почти до хижата-беше добро решение и плавно излиза мааалко преди манастира-на ОФРМ картата го има целия а на БГМ-частично ...

А имаше ли по този черен път зелена маркировка?

Сега като го каза ми излязоха някакви спомени че наистина имаше зелена боя на места...но дали е вървяла до края надолу..там вече не съм сигурен-и при мен беше твърде отдавена....

@stefan_iliev38 Забелязах аз дупките от север и задоволих по "здравословен" начин любопитството си при някои от тях (знам ли какво може да има навътре). Чукава и Козница са на месец най-много разстояние, а виж кокичетата сигурно са впечатляваща гледка.