Бов - Издремец - Своге или за неочакваните срещи и раздели

След три доближавания до връх Издремец (при последното, двигателя изпуши на 200 метра под него), реших да си дам допълнителен ден и леко удължа маршрута, така че в събота заранта се намерих на бовската гара с "full metal jacket" и твърдото намерение да разбера кой от двата хълма е по-високият. Е, не съвсем "фул" - съвсем умишлено забравих дъждобрана, стратегическият нож, триона, смокинга ...
Този път реших да изкачвам в ниското, по поречието на р. Трескавец, лагер под върха и спускане в Своге. На картата на света маршрута се види те по този начин:

Дали подуши салама в раницата или разбра за благоразположението ми към бездомните животинки, но едно чернокосо куче, със симпатична муцунка и неопределени хромозоми, ме прихвана още до линията. Поздравих го, то ми се усмихна и тръгна с мен. И така до Своге. Кръстих я Сузи. Един мъжкар носещ белезите на бигъл, подуши друго във въздуха и тръгна по Сузи. Опитах човешки да им обясня, че няма да се връщам, но те вече го бяха решили. А аз добри кучета не замервам с камъни. Бигъла го именувах Джими. Та Сузи някога в кучешкото си минало бе претърпяла ПТП най-вероятно, защото и липсваше предната дясна лапка, но това като да не и пречеше особено да пътешества. Все се надявах, че ще се върнат.

Коритото на Трескавец не е нищо повече или по-малко от това на средностатистически, среднопълноводен, планински поток - приятно и усойно. Слаб наклон. Пътя върви от ляво срещу течението, на места високо над водата. Тук в тази слабо полегата отсечка, на две места до пътя има изворчета. Едното още в началото и в трасето на екопътеката, другото по-нагоре. Тук-там наляво има отклонения. За Вазовата къща има табела на крайпътно дърво. Потока се пресича 2-3 пъти. По някое време се превръща в приток. Преди символичното изкачване да мине едно ниво по-горе се виждат едни руини, които би трябвало да са на хижа Трескавец. Пътя подхваща посока СИ и се сдобива с коловози. Рано или късно се излиза до една изоставена махала, под мината. Съборени огради, пробити покриви, опадали камъни, буренак ... Какви ли балканджии са живеели тук. Може би по-баланджии от сегашните. Както и да е.

Веднага над махалата е старата мина Издремец, също в руини. Има построики, вероятно общежития, със съвременна конструкция. И те се рушат. Тук Джими почна да подсказва за намеренията си и се възползва от неравностойното положение на Сузи. Когато почна да прекалява, проведохме мъжки разговор и той ме разбра. Въобще спътниците ми се оказаха тихи и кротки. Джими водеше, аз по него, Сузи по мен - такава конфигурация държахме по трасето. А погледа почна да се рапростира все по-надалеч.

Пробвах скарата на Тръстеная, поприказвах си с хлапето Благо и продължавам с групата на Ю. Вода от чешмата над фермата и търсене на място за бивак. Северно от Издремец има едни много хубави поляни и там можах да си намеря моите два квадратни метра лично пространство.

Най-лекото качване на върха е от С. Там има два къси пътя излизащи при Ушите. Хваща се левият и още в началото му се търси ясно видима отбивка в ляво. Пресечката е маркрана от забележителна 2.5 литрова бутилка, овесена на едно дърво. Поема се по пътя и той след две десни чупки, извежда на седловината между двата хълма. На дясно е титуляра, вляво подгласника. Има пътека. Има и следи от стари и млади малджии. От втория Издремец панорамата е по-добра. Пряк изглед на 360 градуса. Врачански Балкан, Понора, Ржана, трасето на К-Е, София с Витоша и заснеженото в далечината родните първенци ... Обзорен връх, май и на кучетата им хареса. Истинският Издремец е няколко метра по-висок, но когато се разлистят дърветата, 1/4 от гледката ще се затули.

А през ноща се изви такъв вятър, който ако беше във Враца нямаше и една Лафка да остане здрава. Имам си добра палатка - непретенциозна, но остана на мястото си. За спане и дума не става, защото вятъра спря чак сутринта. Отделно придружителите лаеха през половин час по нещо си. Като излязох при едната им сигнализация, много им се искаше да влязат вътре, нещо ги бе уплашило. И доста студено става сутрин горе.
За вторият ден имах около 16 км и щях да се разтакавам до обед, но водата свърши и се наложи да тръгна към 9. 16 км за 8 часа - това го мога. Любимата ми скорост. Върхът се заобикаля от З. При едно старо дърво има извор и много разчитах на него, но дебита беше 1 капка на 5 секунди. Следва пътека косо на едни полегати ливади. Отначало се проследява, после се губи и ако ви е сефте, ползвайте навигация. Открито е, лесно се засичат сателитите. Стига се до един доста стръмен път и се поема по него надолу. То и без GPS ще си стигнете до него. Пътя започва да изравнява на едно място с оброк. Силен кръстопът е това. Ако правилно съм разбрал обясненията на една местна труженичка по-късно, недалече от тук имало извор с, а познайте - най-хубавата вода на света! И от тук, та до Своге трудно може да се минат и 200 метра без да видите или минете покрай къща.

За съжаление преобладават запуснатите. А мястото е много красиво. Пътя минава край 3 извора от които можете да си попълните запасите, като 2 май са обозначени на картата на БГпланините. Тук да поясня, че почти целият ми маршрут е свален от там и може да се разчита спокойно на него. Край последният извор, който си беше чешма, дадох прием в чест на моите спътници и безкомпромисно разделих всички запаси по равно на тримата - даже и сникърса. По едно време припече доста силно - дотолкова че да увелича скороста и почна да съжалявам, че не съм с ниските чепици. Почна да ми се привиждат запотени бутилки с бира и т.н. знаете тези работи.

С приближаване до града почна да ми дожалява за кучетата. Знаех, че ще стигна до там, но сърце не ми даваше да ги прогоня в началото. Толкова умни и мили животинки. Не лаеха, не се натрапваха, не ме препъваха ... искаха само да вървят с мен. Милата Сузи накрая се измори. Лягаше за по 5 секунди, докато правех някоя снимка. В Своге почнаха да ни налайват кучета, а тя само скимтеше жално. Джими се сби два пъти заради нея. На висящият мост един човек поправяше дъските и те не посмяха да минат. Последно ги видях как трескаво тичаха по брега на Искър в търсене на брод. Силно се надявам когато дойда отново, да видя живи и здрави моите четирикраки приятели. Нямам съмнения, че ако бях тръгнал за Емине те щяха да ме придружат.
Ако имате път към Бов и ги видите, напишете ред поне!

Всички снимки (с геотаг) от маршрута можете да видите на:

https://picasaweb.google.com/100458398585235259646/16170416?authuser=0&feat=directlink

Трака и изворите са на:

http://dox.bg/files/dw?a=7bfba93469

Във влака се запознах с планинар, който се оказа брат на колегата BateBorko. Чудесен събеседник, дано се видим и по баирите някога!

Чудесна разходка и фоторазказ Very Happy

Поздравления за споделеното!

Благодаря! Ползвам случая да допълня, че вива имаше обхват навсякъде и то добър, на хижата има wi-fi и бутилка чисто малиново е 13 bgn.

	wanderer142 написа:
	................................. бутилка чисто малиново.......................

Похвалявам те за разходката. Възразявам срещу думата "чисто" от цитата.

Това което знам е, че споменатото е само от малини. Другият вид е "купаж" със сорт грозде, мерло май беше и е по-евтино. Ако имаш друга информация, споделяй!

Поздравления - хубава разходка и хубави снимки . Но , това с кучетата не е добре - те са като деца , наивни и ти дават безрезервно приятелство и точно за това е трябвало още в началото да ги " прогониш " . Дори хората в Своге да не им направят нищо лошо , те са на чужда територия и бъди сигурен - не са добре . Преди много години бяхме на разходка за уикенда в района на седемте езера и на раздела се лепна за нас една немска овчарка и така 2 дни , при слизането в Паничище веднага попитахме за евентуалния собственик и се оказа , че това е куче на спасителите . Тогава съжалих , че му позволих да дойде с нас - хората цяла нощ са го търсили ...

Малиновото вино от х.Тръстеная съгласно етикета се прави в Брестовица и се съмнявам, че е само от малини без допълнителни подсладители.
Сокът от малини не може да достигне 24% захарност и поради това задължително се добавя захар.

Рецепта за вино от малини – плодовете се намачкват веднага след обиране, след 5 дни се отцеждат, към кашата се долива вода по 600 г на литър сок, след 2 ч се отцежда, двата сока се смесват, добавя се 1,5 кг захар на 10 л сок, оставя се за ферментация, след завършването на процеса се избистря и бутилира.

Последната промяна е направена от t.hristov на Вто Апр 19, 2016 9:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Напълно съм съгласен с теб, но как да прогониш куче, което не ти се натрапва и не дава и най-малък повод да го прогониш. Мина ми през ума да ги кача на влака (нося си въжета с мен) и да ги сваля на Бов, но влака не спираше там. В неделя планирам отиване до Вазовата пътека и ще нося варена кокошка в раницата. Ако ги видя, сигурен съм че аз ще съм по-доволният Very Happy

Малко в страни от темата.Колега Николов не се кахъри,тези кучета са изоставени от стопаните им много преди тебе, така, че дали са в Бов или Своге е все едно. Пък може да се намери някой турист да ги преведе обратно.
Що се отнася до кучето на спасителите явно не са го гледали добре за да ги напусне.
По отношение на маршрута-до вр.Издермец и обратно обикновенно се прави за ден. Към Своге е възможно да се мине и напряко, спестява се около 3 км., но са необходими помощни средства за ориентиране.
Най-късият туристически маршрут от г.Бов-вр.Издермец е:по десния хребет над р.Трескавец,-мах.Стръмол-северно подсичане на вр.Кравая, спестяват се 2-3 км. в сравнение с този по реката.
Надявам се в скоро време това да бъде отразено,като начало в kade.si.

Здравей, надявах се да се включиш! Още повече, че това спускане към Своге бе инспирирано от твое пътешествие.
За кучетата - хижарката ми каза, че Сузанка била и друг път гост на Тръстеная. Следователно се оправя в планината и аз вярвам, че ако не срещнат т.н. ловджии, кучетата имат голям шанс да се приберат на Бов. Имам предчувствие, че ще ги видя отново.
За Издремец - видях маршрут, който можеше да спести хижата и фемата, ама пусти мерак да ям кюфтета и пия бира Smile

А преди половин месец, най-глупашки тръгнах да го качвам от З, при положение че го има онзи лек и приятен северен път. А де?!
За плановете - имам някакво смътно намерение да прегодя Лакатник - х. Лескова - Зверино, та се питам дали имаш поглед по втората част от отсечката и по-специално водоизточниците? Това е пътя по хребета между Игнатица и Оселна. Ако искаш мога да ти пратя примерния трак.

t.hristov написа:

Малиновото вино от х.Тръстеная съгласно етикета се прави в Брестовица и се съмнявам, че е само от малини без допълнителни подсладители.
Сокът от малини не може да достигне 24% захарност и поради това задължително се добавя захар.

Рецепта за вино от малини – плодовете се намачкват веднага след обиране, след 5 дни се отцеждат, към кашата се долива вода по 600 г на литър сок, след 2 ч се отцежда, двата сока се смесват, добавя се 1,5 кг захар на 10 л сок, оставя се за ферментация, след завършването на процеса се избистря и бутилира.

Цецкооооо тоА човек е сИриозен........глей кви рецепти знаи за винцок.....Трябва да го приобщим към групата на пикап туристите или КПДМ Very Happy

	EXIIIT написа:
	.....Трябва да го приобщим към групата на пикап туристите или КПДМ

Не се влиза лесно в това общество. Необходимо е да се спечели сериозен конкурс за място, изпълнен със сложни задачи и подмолни камъни.
Като начало е нужно едно го-о-о-олямо заявление за участие в конкурса и след обстойното му разглеждане на два- три етапа, безкомпромисната и справедлива комисия се произнася. При достойно представяне, кандидатът се допуска до конкурса, спечелването на който е огромна отговорност, която се доказва и отстоява периодично- постоянно.
Та не е съвсем лесна цЕлата тая работа!

Днес сутринта на г. Бов видях двете кучета, във видимо добро настроение да се умилкват около малцината туристи.Явно са намерили интересен начин да си изкарват хляба. За последно ги видях с група младежи в посока на водопада. Снимки и отговор на въпросите утре, в момента съм на мобилен.

Какво ли викат вместо Алелуя, невярващите!!! Така си и знаех Clap

Имаш почерпка, само да се видим!