Отдавна бях обещал на дъщеря ми Мира, че първото й качване на Мусала ще е през зимата. Понеже има смисъл това да е в идеално време, та и гледката да е осигурена, дълго дебнах прогнозите за времето. А зимата, без особено да е идвала, наближи края си и затова решихме тази събота и неделя да сме горе.
И така, в събота към обяд се качихме с лифта до Ястребец. Горе скиорите оползотворяваха последните сантиметри сняг, а ние слязохме първо по ски пътя до пътеката по долината и се качихме в хижа Мусала. Похапнахме, Мира си почете и поехме нагоре. Слънцето печеше жестоко, затова с облекчение усетихме немощния полъх на ветреца горе на Палеца. Снегът беше доста омекнал, но пътеката я бяха утъпкали здраво и не се затъваше въобще.
В Леденото езеро вече приготвяха масата за рождения ден на Голямата хурка. Сложих на Мира котки (максимално стеснени и свити, и пак й хлопаха на крачетата) и поехме нагоре. По ръба жегата най-после понамаля и учудващо бързо стигнахме върха. Не беше облачно, но въздухът беше мътен и Пирин едва се очертаваше, а от Витоша и Стара планина не се виждаше нищо. Мракът постепенно погълна планината и само светлините на Самоков се различаваха в ниското.
На сутринта слънцето беше разгонило всички облаци, планината блестеше, а снегът се беше стегнал приятно. Сложих й отново котките и скоро се озовахме обратно на Леденото езеро. Там отдолу хорският поток набираше мощ, ние продължихме и отново спряхме за повече в хижа Мусала. От там до Ястребец с оглед на минималното количество сняг минахме направо по лятната пътека, порядъчно утъпкана и тя, и се озовахме пак пред лифта. Кога пак ще ми се случи да се возя на него надолу?
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
