3 март на хижа „Чавдар“

Стари приятели от Зелената партия уредиха двудневно честване на 3 март на хижа „Чавдар“. По-точно това са ентусиасти от туристическото дружество „Зелена България“, ръководено от енергичната Милица. Преди година-две те са се заели с основния ремонт на хижата, тогава вече бая западнала. Днес хижата изглежда великолепно: уютни спални с дървени кревати по поръчка и нови постелки, огромна столова също с нови мебели и твърде рядката за българските хижи топла вода с душ в тоалетната. Сградата се стопанисва от дружеството, а домакин е колоритният Иво, който ще ви обясни как се обикаля светът от Хималаите до Андите с малко пари, но с много находчивост.

Пътешествието започва от село Буново, известно с терористичния акт във влака през 1985. Когато пристигнахме, любителите на бънджи вече бяха опънали знамето на моста, от който по традиция скачат на тази дата:

Нагоре пътят продължава покрай кристално чиста река и вековна букова гора:

Някои от дърветата сигурно помнят хайдутите и руските войски, а още по-сигурно и партизанската бригада „Чавдар“:

За пръв път срещнах в планината диви кокичета:

Ето го и любимото ми зимно-пролетно цвете, кукуряка. Толкова скромно в окраската си, горкото, че дори цвят си няма, ами е останало зелено:

А под снега бяха избили сините минзухари:

На хижата – по един боб от Иво и хайде към върха!

Върхът не е някакъв чутовен, та България цяла да ме съзре, но друг наблизо нямаше. А и, честно казано, силният вятър и 500-метровото изкачване от хижата бая ме измъчиха. Пък и от селото още 500 метра, та общо 1000 метра с 500 метра слизане за една „лека“ разходка си е предостатъчно, за да си заслужа снимката на фона на военното поделение:

Под върха има паметник на руски воини и български опълченци, които са загинали от измръзване през декември 1877 г. 860 души! Балканът, както изглежда нисък и заоблен, зиме е твърде коварен и за съжаление всяка година взима жертви.

На хижата беше дошла още една туристическа група, от дружество „Иван Вазов“. Репертоарът от песни беше безкраен и очевидно дълго репетиран по планините. През нощта наваля доста сняг, а на сутринта времето се изчисти и от прозореца на стаята блесна Рила:

Разходихме се в снега към другия съседен връх, Звездец, но той беше целият в мъгла, която ни спести досадното изкачване. Тръгнахме да се връщаме отново покрай красивата река и старите буки. Като видя такива коренища и не се стърпявам да ги снимам:

Влюбен съм в старите селски къщи! Дори когато са от плет и кал, в тях усещам повече душа, отколкото в мраморните мутробароци в Бояна. Ето един прост сайвант, вече на разпадане, но пък колко е колоритен със съчетанието на глина и камък, а малката издатина на етажа как създава елегантна пластика на фасадата:

Ако имах милиони, бих си правил колекция от такива съборетини и бих ги реставрирал. Но нито аз, нито държавата ги има тия милиони, а собствениците явно нехаят за богатството, което са наследили. Ето още една къща, богатска и по нищо неотстъпваща на копривщенските с раздвижените еркери и кьошкове. Само че некролозите на вратата обясняват плачевното ѝ състояние:

Зарадвах се и на една по-нова къща, която умело беше съчетала ъглите на стаите с извивката на улицата. Вижте каква красива дъга имат и терасата, и самата стена!

И не ми се чудете – заглеждам се и ценя не само красивата природа, но и красивата архитектура, че и красивата женска фигура... Very Happy

И накрая, вече от един висок завой на шосето, далечна снимка на връх „Ботев“:

До нови срещи, надявам се!

На мен пък любимото ми цвете е кокичето. Затова ти благодаря за снимката - във форума тази прелест почти не се среща.
И аз обичам старите къщи. Бялата е много красива и различна. Творец е бил "архитектът".
За кокичетата. Обикновено хората ги плячкосват от планината и си ги садят по дворовете. Брат ми, пенсионер на 73 г - обратно: откопава кокичета от отдавна изоставените селски дворове и ги носи да ги сади високо в горите, на диви места. И на следващата година ходи да види дали са поникнали.
Брат ми не е турист. От 17 години е селски човек.
Милата ми майчица, докато можеше да ходи, посвещаваше един ден на дивите кокичета. Бавничко, полека-лека с тояжката се изкачваше до местообитанията им високо в гората и им се радваше, без да откъсне нито едно. Селска жена, със 7-ми клас образование.

Ружа 62, сори за офтопика но майка ти кой набор е? Щото седми клас по "ония" времена май си е средно орбазование. Извинявам се, темата е яка. Аз също мисля, че на цветята мястото им е в гората/планината/покрай морето. Особено на такива емблематични като кокиче, минзухар, еделвайс и други. От друга страна една домашна градина ми изглежда тъпо само със зеле и пипер....

Kent написа:

Ружа 62, сори за офтопика но майка ти кой набор е? Щото седми клас по "ония" времена май си е средно орбазование. Извинявам се, темата е яка. Аз също мисля, че на цветята мястото им е в гората/планината/покрай морето. Особено на такива емблематични като кокиче, минзухар, еделвайс и други. От друга страна една домашна градина ми изглежда тъпо само със зеле и пипер....

Мама е 19-ти набор. Почина 2000-та година на 80 г.
Разбира се, че в домашната градина трябва да има цветя - всякакви. В изоставените и разградени дворове кокичетата се навъдили толкова много, че тръгнали и по нивата - казва брат ми.

Хубав празник, красиви снимки, добра среща, малки лирични попадения

	Сотиров написа:
	Ето още една къща, богатска и по нищо неотстъпваща на копривщенските с раздвижените еркери и кьошкове. Само че некролозите на вратата обясняват плачевното и състояние.

Не е това.На снимката под тези изречения в дясно се вижда новата къща на собствениците/наследници/ на въпросния имот.Все още съществуването на тази стара къща се дължи на факта, че е обявена за паметник на културата,иначе отдавна щеше да бъде съборена. За съжаление, както личи от снимките, не се полагат грижи за съхранението и, въпрос на време е да изчезне по естествен начин.

	Сотиров написа:
	Стари приятели от Зелената партия...

Разбрах за кого става въпрос. Very Happy

	Сотиров написа:
	... село Буново, известно с терористичния акт във влака през 1985.

Е..не само с това. Тук е изграден най-високия виадукт в България. Не знам друго място в страната в което едновременно да са се печатали фалшиви книжни пари и изливали звонкови монети през 30 години на миналия век . Exclamation

Ружа, по книгите пише, че и на Витоша има кокичета, но никога не съм виждал. Възможно е те да се върнат по планините сами, разненеси от дворовете, и в това няма нищо лошо. Дано с повече застрашени цветя така се случи.

Петре, благодаря за уточнението. Видях новата къща в двора на старата и ми направи чудесно впечатление портата, която специално са им изработили в Копривщица. Запазили са и зида:

Очевидно стопаните имат усет съм българската традиция. Но е очевидно и че старата къща е запусната след смъртта на предишните ѝ собственици. Макар да е паметник на културата, с тези избити прозорци няма да я бъде дълго. Достатъчни са две-три счупени керемиди, за да загние покривът и да се срути. Около моя дом в София на един хвърлей място наблюдавам трагедията на няколко изящни стари сгради и ми се плаче. Нарочно са изоставени, за да построят на тяхно място поредното безумие.

Малка поправка за виадуктите: все пак най-високият в България е на магистрала "Хемус" при Бебреш, 120 м. А този при Буново е "само" 30 метра. Но това няма да ме престраши да скоча от него. Cool

Какво имаш пред вид, като пишеш за фалшиви пари, печатани в Буново? Интересно! Все пак вярвам, че моите 5 стотинки, намерени в шумата, не са фалшиви! Very Happy

@Сотиров,

	Сотиров Съб Мар 12, 2016 написа:
	Какво имаш пред вид, като пишеш за фалшиви пари, печатани в Буново? Интересно!

Нищо, ти даваш отговора, "интересно!".
Хората възприемат населено място и със събитие станало там.Преди години бяха фалшивите пари,което се забрави, сега,все още, с атентата. Анонсът ти за селото е точно в този смисъл.
За Бебреш номинално си прав,цитираш данни от свободно интерпретиране на думата "мост". Всичко е "мост" или "мостове",понятието "виадукт" е вид мост с особена спецификация съдържаща се в самото наименование останало от римско време.Тука има редица конструктивни различия. Не ми се спори, просто изказвам лично мнение,но си мисля какъв би бил отговор на:
защо е "моста Чавдар" а не "виадуктът Чавдар",същото и за "Аспарухов мост"
http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82
http://rechnik.info/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B4

	Цитат:
	Все пак вярвам, че моите 5 стотинки, намерени в шумата, не са фалшиви!

Не знам дали все още има от фалшивите пари, но със сигурност сега струват много скъпо. В този смисъл само може да съжаляваш! Very Happy

	Сотиров Чет Мар 10, 2016 написа:
	Като видя такива коренища и не се стърпявам да ги снимам:

И аз,изкушавам се:
от землището на селото

Петре, търсих в Гугъла, но не открих нищо за фалшификатори на пари от Буново. Печатница за банкноти ли е имало там през 1930?

Мисля, че не си прав за виадуктите. Това, че римските са сводести, се дължи на тогавашната строителна технология. Днес, когато ги правят от железобетон, виадуктите са прави. Впрочем самите римляни не са употребявали тази дума. Измислена е по-късно по подобие на акведукта. Той също по тяхно време е бил сводест, но като дума не означава нищо повече от водопровод (буквално).

Снимките на коренищата-октоподи са възхитителни!

	Цитат:
	Петре, търсих в Гугъла, но не открих нищо за фалшификатори на пари от Буново.

Сигурво няма,но това не значи,че такова събитие не е имало.Имам бегла информация,времето е някъде 35-37г.,името на един участник "лежал" в затвора за това деяние е Делийски/от рода Делиовци/.По пълна информация има в краеведските записки на покойния проф.Дойно Дойнов,родом от с.Буново. По тази линия ще се опитам да науча нещо повече и ще споделя.Мисля, че събитието съзнателно не се афишира,за сметка на събития свързани с местния патриотизъм.
Това е останало от "леярната".