Враца - Йолковица - Зверино

Фациле риспоста, или нещо подобно!
Ще запозная уважаемите любители на разходки сред природата с един преход от 21 км, с начало Враца и финиш Зверино, като познатите ми места през които минах се подреждат така: Медковец, Серпентините, Женската вода, край Вола, Избата, Йолковица, Студения трап, Дядо Иван, край Свински връх, Панов трап, Кошарен, Римската могила, Зверино:

Причините за тази разходка бяха едни 5-6 км след Йолковица, които не ги бях минавал до сега и любопитството има ли GLONASS почва във Врачански Балкан. Пък и трябваше да се разсея от личните драми през черният февруари.
Маршрута е лек. Изкачване, в смисъла влаган от любителите туристи, имаше на 4 места: пътеката от Манастирски дол до Серпентините, от Чукарски дол към Царева ливада, излаза от Йолковица и Студения трап - нищо екстремно и продължително.
Описвал съм вече части на маршрута, ето защо сега накратко. На двадесетина метра след масичката на Серпентините по скалата има жила с кристали, какви точно не ми е известно, но можете да си вземете за спомен - в никакъв случай няма да нарушите екоравновесието. От там започна и снежната покривка, коята макър и 10 см. си я имаше до след Свински връх. Пътеката която спестява големият ляв завой под Светогорски камък е доста кална, така че ако сте си взели екипировката предимно за показване, няма да се почувствате щастливи. Все пак пътеката води до полянката край водопада Женската вода, на която се кипри нова беседка:

За да видите панорамно водопада трябва да минете едни 200 м. първо на С, после на И. Заслужава си!!! Следва пресичане на Чукарски дол (който е по-скоро деренце) при втората пресечка вляво. Първата ще ви отведе към историческият маршрут. Изкачвате сред борова гора, в която непрекъснато валеше топящ се сняг. Накрая на горичката, преди да се излезе на пътя под Царева ливада има масичка с пейки. После следва арената на бойните действия през далечната 1876. От ляво надясно се виждат Вола, Околчица, Дългия зъбер, Купена, Камарата ... Някои смятат, че това е мястото на срама български. От Козлодуй до тук Ботев е очаквал подкрепления, но този който трябвало да ги поведе - Стоян Заимов, счел за анусоугодно, да се маскира като мадама и да се покрие в мрака. Та тук турците изнесли урок как на някои народи им е по-добре да си стоят в робство. Както и да е. Това е официалният маршрут за поклонение на втори юни, означен е със сини маркери:

Тук край вековно дърво, вероятно свидетел на събитията има извор издържан в стил социалистически реализъм. Може да е неугледен, но пък не пресъхва. Той е един от трите за които си спомням, че ме спасиха, когато мислех, че ще умра от жажда. Мястото се казва Избата. Пътя отвежда към Купена и там някъде се спускате надясно в чудната Йолковица. В ляво има път, по който ще я заобиколите в ниското подножие на Дългия зъбер и няма да усвоявате денивелация. Вие си решавате. Точно под лобното място има беседка и масичка. Следва Студения трап, който може да се тества само през лятото. Представлява каменист валог, заобиколен от възвишения. Маршрута представлява път, така че няма как да до объркате. И точно на време и на мястото което очаквах, се появи заслона - един от няколкото правни по калъп из тукашният Балкан. Две отворени и две остъклени стени, с огнище от едната отворена стена, маса с пейки за 4-6 човека. Място за почивка и похапване:

Дори завършените соло пътешественици и интроверти, като мен са наясно, че след 10-ия километър прехода доскучава. Има лесно решение със слушалките в ушите - помага, ама няма по-грозно нещо от природолюбител с тапи. Е, може да запеете "Знаме обсипано със звезди" на два гласа с октава разлика, с цел да заинтригувате случаен талибан наоколо, но вероятноста е малка.
В интерес на истината опитах да приобща някой представител на местната група за шматорене из Балкана, но хората или си имаха планове за четирите дни или бяха дочули за детската ми мечта да стана психопат и сериен убиец, та никой не дойде. Който си е седял у дома, категорично е пропуснал, защото имаше и слънце и сняг и студ и топло и всякакво ... Като казах слънце и сняг да добавя, че не можах да сметна елементарното уравнение, че двета заедно са равни на очила и малко импрегнант по патъците. Елементарно, но се решава преди тръгване!!!
Следва единствения участък където ползвах навигация, защото няма дървета и маркерите, ако има такива са по камъните, а те бяха покрити със сняг. През снега не пролича да има пътека, но там е достатъчно да се държи посока ЮЗ и все ще стигнете долчината по която върви пътя Челопек - Плакалница. Северно от Орловец е мястото Дядо Иван. Тук срещнах трима пещерняци тръгнали да издирват някаква дупка. Ербап популация са това пещерняците. Нямат спиране, надушат ли кухина.
Следва важна отбивка в дясно. Минавате ли за първи път, ползвайте навигация, защото лесно се изпуска. Леко изкачване, което ще ви заведе до малък валог. Тук има разминаване между трака качен в БГпланините и реалната, официална, маркирана пътека. Трака отклонява в дясно в началото на валога, а реално пътеката е при края му. Възможно е да я има тази алтернативна отбивка, но така и не можах да я забележа. Маркировката в този участък е черна и се върви по чудна пътека между високи до пояс камъни. На излизане от гората, пътеката се задръства с тръни трябва да движите на зиг заг следващият километър. От сателит участъка е видим като канал или подобно:

После подминавате рушащата се кошара над Панов трап, с двете редовни кончета пасящи по ливадата и слизате към Кошарен. Великолепна местност, от която се вижда половината Стара планина (да има видимост към връх Ботев) и южните Беглички и Базовски дялове. Кръстанова могила бе цялата снежна. Кошарите са запуснати и аз искам да знам как може да се остави място, като това от снимките:
Маркировката е жълта, спускането леко и приятно. В Зверино се играеше мач, но през цялото време докато слизах всички се мотаеха все пред единия портал. РСВ, бира, влак, кой от къде е.
Та така. Глонас в моя случай не е това което очаквах. В смисъл, че от всички налични руски спътници, гювеч пускаха само един - два. А си мислех, че с новия телефон ще мина през най-гъстите гори без да губя сателити.

На трака ще намерите освен маршрута, местата с вода, за почивка и важните отбивки. Оцветените с червено ориентири са засечени от джипиеса на телефона и като ги гледам на картата са достоверни, с изключение на беседката в Йолковица. Но тя се вижда отдалеч.
Всички снимки на: https://picasaweb.google.com/100458398585235259646/05032016?authuser=0&feat=directlink
Трака на: http://dox.bg/files/dw?a=6b000fcfc0

Ами това е - дано съм побутнал някого по пътеката!

Добра работа!
Нещо, което ме заинтересува: на снимката от албума "Враца-Зверино 05.03.2016,

си мисля, че е заснета т.н. местност "Римската могила". Името подсказва, че има връзка с римското присъствие по тези земи, вероятно защитно или наблюдателно съоръжение. Някаква информация по въпроса?

Здравей Петър!
Първо, докато не съм забравил, да се поправя - "Манастирски дол" от началото на първият пост да се чете "Медковски дол".
За съжаление нищо конкретно не мога да кажа за Римската могила - само предположения. Това е едно от най-красивите за обитаване места по Врачански Балкан, с обширна видимост на сериозно разстояние. Предвид това допускам, че е имало наблюдателен пост, а нищо чудно и евентуално селище в близост. Конкретен отговор би дал автора на блога [url]planinitenabulgaria.blog.bg[/url], но се питам защо, след като сме "бяла" страна да не може с 2-3 кликвания човек да намери нещо, което го интересува от официален източник? Още повече, че тези могили са под специален интерес и строго се съблюдава, нищо от тях да не попадне в случайни ръце - само в "неслучайни"!
Не срещнах и местен, че поне неофициалната версия да представя.
А от мястото, ако се вярва на PeakFinder Earth, би трябвало да се вижда Юмрукчал (Ботев):

	Цитат:
	На двадесетина метра след масичката на Серпентините по скалата има жила с кристали, какви точно не ми е известно, но можете да си вземете за спомен - в никакъв случай няма да нарушите екоравновесието.

Като ги гледам кристалите ми приличат на калцит (калциев карбонат CaCO3). Разбира се, че няма да нарушим екоравновесието, но ми се струва че тяхното място е там - да красят планината, а не да събират прах на някоя лавица вкъщи.

По принцип съм съгласен с теб, но нямах предвид туриста да извади кирка и да си прибере буца в раницата. Моят спомен тежи към 4 грама и стои в кутия в която събирам камъчета от места на които съм бил. Въпроса подлежи на тълкуване.

Сигурен съм, че финдера вижда софтуерно Юмрукчал,въпросът е дали нашите очи го виждат,това зависи от много фактори.
Чел съм неща от блога, даже по стила в един момент помислих, че сте едно и също лице. По принцип един пътепис или нещо подобно,
колкото и добре да е описан без картни схеми и /или поне/ снимки не върши практическа работа.
Вероятно на въпросното възвишение е имало нещо като вишка за "огнен телеграф",наличието на иманярски изкопи може да даде по-точна представа,за съжаление. Между впрочем струва ми се, че снимката не е от възвишението, същото трябва да е надясно, снимано е от т.43 06 23 23 34 10/съвсем приблизително/

Поред:
Програмата по моему вижда онова, което човек на съответната позиция, при кристална видимост, добро зрение или бинокъл, би могъл да види. Ето защо мисля, че онова най-високото и заснеженото в далечината е Ботев.
Мога само да завиждам за километража, хъса и любознателноста на автора на блога. Написаното е голямо богатство и винаги съм го чел с интерес, особено за пътищата из Западния Балкан. За схемите да, съгласен съм но така е решил човека, така е направил. Предоволно!
Относно Римската могила не мога да бъда категоричен, защото там следват едно след друго, две много подобни възвишения, заобиколени по подобен начин с път от З:

Взимайки под внимание следващата снимка от нета мисля, че могилата е втората (с ??), докато "цитираната" снимката е от първата.

Би трябвало да е ето това:

Телеграфа на древните е бил огън на високо и може би да има някакви остатъци, но гонех влак и не се качвах. Друг път.