Та отново си спретнах походче до х. Грънчар. В събота поех сутринта от Боровец по главната пътека и към обяд бях на върха. На Маркуджиците караха ски, но в гората беше топло и сухо. А горе снегът е около 30-40 см.
На Маришки връх пристигнаха облаци, ръсна лекичко снежец и отмина. Към пет и нещо вече бях единственият посетител на Грънчар. Пред самата хижа на площадката се е стопило всичко, чешмата тече, а вътре има складирани доста дърва.
Та наспах се хубаво и още в шест без двайсет, на луна, се появих пред хижата в пълна екипировка и с мисълта да пристигна на Рилския манастир доста рано се отправих на запад. Зад мен тъкмо космат облак поглъщаше хижата. Като стигнах на вр. Ковач се показа морето от облаци над Родопите и Разложкото поле, които бавно се издигаха и заливаха тази част на планината. И на върха дойде млечна мъгла. Реших, че не ми се ходи точно по този път без гледка, а и щеше да ми отнеме повече време, пък и наскоро бях минавал натам. Затова след кратко колебание направих кръгом. Отново подминах Грънчар и на Маришки връх завих към Заврачица. Тъкмо минах Манчо и мъглата ме погълна. На моменти се виждаха и вчерашни следи от снегоходки. Моите така и не ги сложих – под няколкото сантиметра нов сняг беше просто като бетон.
На Заврачица очевидно бяха нощували. Хижата е в идеално състояние, похапнах, четейки забравената рекламна литература в столовата. Надолу на Марица имаше хора, на Чакър войвода ме посрещна хижарят. По пътеката от Марица за Чакър войвода практически нямаше сняг. Оттам надолу се появиха ниските облаци и закапа ситен дъждец, който не пречеше на каращите ски по засипаните с изкуствен сняг писти.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
