Пътеводител Ком-Емине

Почвам да пускам по малко от нашия пътеводител Ком-Емине. Идеята е да кажете отзиви, препоръки и най-вече критики. Каквото не ви харесва - оформление, изказ, неясноти, грешки - моля да казвате, пък ако е по-силите ми ще го оправя. Идеята е да направим полезен и безплатен пътеводител, който някой доброволец да може да оформи и като електронна книга по-късно, а и на хартия да може да се разпечати.
Засега пишем текста, картите и снимките по-късно.
Ако някой иска да се включи с описание на отсечка е добре дошъл, приемаме съавтори всякакви. Пишете и давайте!

П.П. Обещавам, че няма да се разсърдя на никого за честното му мнение, така че казвайте смело истината Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Етапи:
1. Хижа Ком - връх Ком - проход Петрохан - хижа Пробойница (10 часа и 15 минути)
2. Хижа „Пробойница” – село Губислав - село Гара Лакатник - село Лакатник - хижа „Тръстеная” (7 часа)

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Чет Мар 24, 2016 8:44 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Маршрутът по билото на Стара планина от Ком до Емине е най-дългият, най-интересният и най-трудният за преминаване в България. Алеко Константинов първи споделя намерението си да го премине: „Ако не успея да изпълня големия си план-блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия ѝ край. И вярвам, че това ще бъде твърде забавно и полезно скитане, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци.“
За първи път това бива осъществено през 1933 г. от Павел Делирадев, който описва невероятното си 30-дневно пътешествие в книгата „От Ком до Емине по билото на Стара планина“.
20 години по-късно – през 1953 г. – група от 34 души отново минава по стъпките на Делирадев – пак за 30 дни. През 1956 г. маршрутът е уточнен окончателно. Оттогава той се утвърждава като традиционен и всяка година стотици планинари измерват силата на волята си, минавайки по червената маркировка.
През 1961 г. се провежда първият успешен зимен преход на Ком – Емине, през 1965 г. той е изминат с мотопеди „Балкан“, а през 1964 г. е осъществен и в обратна посока – от нос Емине към вр. Ком.
През 1983 г. Ком – Емине става част от Международния планински маршрут на дружбата „Айзенах – Будапеща – Ком – Емине“, а през 1990 г. част от Европейския маршрут Е-3: „Атлантически океан – Ардени – Карпати – Стара планина – Черно море“.
Настоящият рекорд за скоростно преминаване с велосипед е на Борислав Йорданов с 5 дни и 4 часа, а пешеходният рекорд е на Кирил Николов-Дизела с 4 дни и 13 часа. Обикновено разстоянието се изминава за 18 до 25 дни с нормално пешеходно темпо (около 180 часа общо).
Ком – Емине не е просто многодневен маршрут, а магическа съвкупност от планини, проходи, незабравими гледки, тревисти била, стръмни склонове, гостоприемни хижи, дъхав билков чай, мрачни дерета, слънчеви поляни, чешми, реки, красиви водопади, исторически места, плахи сърни, тайнствени гори, вкусни горски плодове и може би на първо място спътниците, приятелите, случайно срещнатите хора, добрите ръце, които се протягат за помощ в най-трудните моменти...
На връх Ком започва близо 650-километровото пътешествие по билото на Балкана до фара на брега на морето при нос Емине. Този пътеводител е опит да се опише пътеката дотам, а останалата част от магията трябва да откриете сами!

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Вто Мар 22, 2016 2:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път

1. Хижа Ком - връх Ком - проход Петрохан - хижа Пробойница (10 часа и 15 минути)

Хижа „Ком” (нова) – връх Ком (2 часа)

Хижа „Ком” (нова) (1506 м) се намира в местността Горната кория (Берковска планина). Разположена е в южния край на поляната. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 120 места. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление, половината стаи са с общ санитарен възел на етажа, а другата половина – със самостоятелни възли. Разполага с ресторант, туристическа кухня и столова. Пътят до хижата е асфалтиран, има паркинг.
До хижата може да се стигне от гр. Берковица (15 км по асфалтов път или 3 часа и 30 минути по маркирана пътека) или от прохода Петрохан (3 часа / 2 км по асфалтов път и 13 км по земен път).

Западно от хижата започва пътеката, маркирана с червена лентова маркировка. В началото има информационно табло за маршрут Е-3 Ком – Емине. Тръгва се в южна посока и се излиза на земния път, идващ от пр. Петрохан. Върви се на юг по пътя до достигане на първия разклон. Левият път (на югоизток) води до пр. Петрохан (3 часа / 13 км по земен път и 2 км по асфалтов път). Продължава се по десния път (на югозапад) и след 10 минути се достига до старата х. „Ком” (15-20 минути от х. „Ком” (нова)).

Хижа „Ком” (стара) (1620 м) се намира в местността Покоя, Берковска планина. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 22 места. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с вътрешни санитарни възли, парно и ресторант.

След старата хижа пътеката започва да се изкачва на запад през иглолистна гора. Достигат се обширни малинаци, където пътеката променя рязко посоката си, завивайки на юг, изкачва се по стръмния склон и пресича смърчовата гора покрай туфи от синя тинтява.
След 30 минути от хижата гората оредява, лятната пътека с червената маркировка завива наляво (на югоизток) и навлиза в огромното лавиносъбирателно поле на Фунията. Зимен вариант се отклонява надясно (на юг-югозапад) и излиза на главното било при вр. Среден Ком (1944 м). Продължавайки по лятната пътека, се излиза от гористия пояс и за 10-15 минути се достига до седловината (1874 м) между върховете Среден Ком и Малък Ком (1959 м). Мястото е обзорно, подходящо за почивка, има дървена маса и пейки. (45 минути от х. „Ком” (стара), 1 час от х. „Ком” (нова).)
Откриват се гледки към язовир „Огоста” и Врачанския Балкан.
От седловината маркираната пътека продължава в западна посока, подсичайки южните склонове на вр. Среден Ком. Коловата зимна маркировка траверсира югозападния склон на вр. Малък Ком, достига седловината, изкачва се по източния склон на вр. Среден Ком, като върви успоредно на лятната пътека, след което слиза и се слива с нея, и после двете заедно подсичат югозападния склон на върха.
За 25 минути се достига източният стръмен и слабо затревен склон на вр. Голям Ком, по който за още 30 минути се излиза на връхната кота (2016 м). (1час и 40 минути от х. „Ком” (стара), 2 часа от х. „Ком” (нова).)

Семейството на Комовците се състои от три върха – Голям, Среден (с три коти) и Малък. Големият Ком прилича на грамадна островърха могила, откъдето навярно идва името му (съществителното нарицателно „ком” е от славянски произход и означава могила, грамада). Невероятната панорама, която е съзерцавал тук, е вдъхновила Иван Вазов да напише стихотворението „На Ком”:
„Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми.”
През 1965 г. в чест на ІІІ конгрес на БТС берковските туристи поставят мраморен барелеф на Вазов на върха. Горните стихове са издълбани в плочата под лика на поета и напомнят на всеки ком-еминеец за стремежа му към нос Емине. Паметникът, заедно с останките от дъждомера, е предпочитано място за снимка.
Съществува традиция от връх Ком да се вземат две камъчета, които съпътстват туриста по време на целия поход. Едното се хвърля в морските вълни, а другото се запазва за спомен. (За по-сигурно може да се вземат и повече от две, които да се носят на различни места, за да се предпазим от загубване на всички камъчета.)

Панорамата от вр. Ком е удивителна. При ясно време на над 150 км на югоизток се очертават гънките на Родопите. 70 км на юг е куполът на Витоша с Черни връх – люлката на българския организиран туризъм, а пред него е Софийското поле със столицата София. Зад Витоша (на 100-130 км) са острите върхове и обли чалове на Рила с първенеца на Балканския полуостров връх Мусала. Продължавайки обиколката, надясно и на запад се редуват граничните планини и върхове от Краището – Беласица (при добра видимост – 200 км), Влахина, Огражден, Конявска и Осогово с първенеца Руен (120 км). Пред тях са хребетите на Верило-Руйската и Плано-Завалската вериги с Люлин и Вискяр… Още по на запад са сръбските планини – Влашка, Видлич, Сува с първенеца Трем (72 км). На северозапад Старопланинското било продължава до върховете Копрен, Оба и първенеца на Западна Стара планина Миджур (40 км). На север стръмните склонове на Ком се спукат към град Берковица, Дунавската равнина и язовир „Огоста”. Зад гънките на равнината понякога могат да се видят очертанията на Карпатите в Румъния (200-300 км).
За накрая остава гледката на източния хоризонт. Към него ще се стреми ком-еминеецът през следващите дни и седмици – все натам ще гледа по своя път – все на изток – към морето!

Право на изток е връх Малък Ком, вляво от него – Среден Ком. Зад тях от ниските гънки на Дунавската равнина изведнъж стръмно като стена се издига Врачанският Балкан. Той изглежда като отделна внушителна планина, но не ни впечатлява, подминаваме го, защото очите се стремят в друга посока – вдясно, на юг и на изток от Малък Ком – натам продължава пътят на ком-еминеецът, натам са насочени неговите желания, мечти и страхове. Главното старопланинско било извива през предавателя на връх Зелена глава, слиза до прохода Петрохан, изкачва се на Тодорини кукли, продължава през куполите на Издремец, Козница, Чукава… Редят се планини и върхове, които в началото на похода трудно могат да бъдат разпознати, но които след края му ще носят радост със спомените, свързани с тях. Мургаш, Звездец, Баба… Капалу, Курдуна, Свищиплаз… Паскал, Картала, Вежен… Юмрука, Кавладан, Козя стена… Амбарица, Купена, Ботев – първенецът на Стара планина (160 км)... И накрая Чумерна (на 242 км при отлична видимост).
Не може да не се свие сърцето при тази гледка, не може да не изпиташ съмнение дали ще се справиш, защото далече ти изглежда Петрохан – едва първата цел, а Ботев сякаш е в безкрая… Но време за съмнение няма – по традиция се прави снимка с паметника на Иван Вазов, вземат се камъчетата и се потегля – на изток към морето!

Връх Ком - проход Петрохан (3 часа и 15 минути)

Слизането от вр. Ком става по пътя, описан при изкачването му. При достигане на седловината между Среден и Малък Ком (40 минути) се поема на югоизток, като се подсича и заобикаля вр. Малък Ком от юг. Успоредно на пътеката слиза и зимната колова маркировка. След върха се открива гледка към радиорелейната станция на вр. Зелена глава и неговия южен съсед вр. Гола глава. Вижда се и земният път между х. „Ком” (нова) и пр. Петрохан, по който предстои да се слезе до прохода. Пътят криволичи в поляните под вр. Малък Ком, навлиза в гората и провирайки се между върховете Зелена глава и Гола глава, изчезва от погледа, спускайки се към Петрохан.
След като се слезе по югоизточния склон на вр. Малък Ком (1 час от седловината, 1 час и 40 минути от вр. Ком), пътеката излиза на земния път – наляво (на северозапад) той води до х. „Ком”, а надясно (на юг – югоизток) продължава към пр. Петрохан. Червената лентова маркировка следва пътя надясно, а билната колова маркировка минава по височините вляво (източно) от него. За 15 минути по пътя се достига до руините на Клисурския говедарник, разположени вдясно (южно) от пътя.
На 100 м югоизточно от говедарника и 30 м южно от пътя има чешма, обърната на юг. Водата не се вижда от пътя, чешмата е полузакрита от водолюбива растителност, затова лесно може да бъде пропусната.
150 м след чешмата пътеката излиза на кол от зимната маркировка, идваща от север. На североизток се отклонява път за с. Бързия. На това място пътят се напуска и пътеката навлиза в букова гора в югоизточна посока, заобикаляйки височината (1607 м) от изток. Излиза се на голяма поляна, обрасла с малинаци (15 минути от кола от зимната маркировка, 20 минути от Клисурския говедарник). Земният път заобикаля височината (1607 м) от запад и пътеката отново се слива с него в южния край на поляната. Продължава се по земния път наляво (в югоизточна посока). Трябва да се следи маркировката, защото има няколко разклона със земни пътища. След още 15 минути се стига до м. Щавена поляна, където е била Клисурската мандра (северно от пътя). Тук се отделя второстепенен земен път наляво (на север), а главният път, обозначен с червена лентова и стълбова маркировка, завива на юг. Следва разклон – поема се по левия (югоизточния) път. Подсичат се западните склонове на вр. Зелена глава (1653 м) и за 20 минути се стига до седловината между него и и вр. Гола глава (1598 м). Тук земният път достига асфалтов път и свършва. Има голяма метална табела „хижа Ком 13” (13 км). Вляво (на север) асфалтовият път води до радиорелейната станция на вр. Зелена глава. Тръгва се по асфалтовия път вдясно (на юг), следват се серпентините на пътя, които в югоизточна посока след 15-20 минути извеждат на пр. Петрохан. Маркираната пътека сече последния завой на пътя и излиза на асфалтовия път на прохода на 150 м северно от заведението (1 час и 20 минути от чешмата при Клисурския говедарник, 3 часа и 15 минути от вр. Ком).

Седловината, където пътят София – Берковица – Монтана – Лом пресича билото на Стара планина, се нарича Петрохански проход (Петрохан). Той разделя планините Козница (на изток) и Берковска (на запад) и свързва долината на р. Нишава на юг с долината на р. Бързия на север. В двата му края се намират с. Гинци и с. Бързия. Дължината му е 24,1 км, а надморската височина 1409 м.
Петрохан се е използвал още по времето на Римската империя, което е видно от останките на римската крепост, разположена източно от прохода. През 1868 година през него се прекарва търговски път и преминаващите кервани от стоки насърчават предприемчивия берковченин Петър Ангелов да построи хан. С него идва и името на местността – Петров хан, Петрохан.
На прохода е построен и първият изравнител от Петроханската каскада – язовир с площ 30 декара и 6-метрова стена. Чрез два канала се събират водите на Сребърна, Гинска, Искрецка река и техните притоци и се отправят към ВЕЦ „Петрохан”.
Някога тук е имало почивни домове, метеорологична станция, поща, ресторанти, бензиностанция. Днес работи само едно заведение, останалите сгради са изоставени и запустели.

Петрохан – хижа „Пробойница” (5 часа)

От пр. Петрохан маркировката продължава на югоизток по асфалтово отклонение покрай южната стена на язовира. Минава се покрай изоставените сгради на пощата, заведения, почивни станции и паметника на Георги Димитров и Васил Коларов. След 500 м се стига до чешма с два чучура. Маркировката напуска шосето вляво (северно) от чешмата. Следва кратко изкачване през мочурлива местност в стара букова гора, която в горната си част преминава в иглолистна. Пресичат се мочурливи поляни и за 20 минути (от чешмата) се стига до х. „Петрохан” (30 минути от прохода).
От чешмата до хижата може да се стигне и като се продължи по шосето, което продължава на юг и на изток до хижата (2 км от прохода).

Хижа „Петрохан” (1470 м) е разположена на 2 км югоизточно от Петроханския проход. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 76 места. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. До хижата има асфалтов път и пряка пътека.

От х. „Петрохан” се тръгва в североизточна посока през смесена гора. За около 15 минути се излиза над горския пояс, откъдето се открива чудна гледка към Петроханския проход и извисяващия се над него вр. Зелена глава с предавателя. По-късно се подава и острият конус на вр. Ком.
Продължава се все на североизток-изток по затревеното било на Козница, изпъстрено с петна от хвойна и боровинки. Южните склонове на планината са тревисти и полегати, а северните – гористи и стръмни. С изкачването гледката постепенно се разширява – на север се показва Дунавската равнина, вдясно от Комовците наднича Миджур, на югозапад са планините от Краището, а на юг е Витоша, Рила и Родопите. На изток изкачването е плавно, но постоянно. Стълбовата маркировка минава успоредно на пътеката. Подсичат се южните склонове на слабо изразените върхове Малка (1662 м) и Голяма Козница (Чамляку) (1734 м). За 1 час и 30 минути (от хижата) се стига да обширно седло, където стълбовата маркировка се раздвоява. Лявата подсича вр. Тодорини кукли (1785 м) от запад и слиза към Клисурския манастир и гр. Вършец.

Тодорините кукли са четири на брой, разположени от север на юг, като разклонение на главното старопланинско било. Намират се на 10 км югозападно от Вършец.
Най-южният връх от четирите е 1785 м и е първенецът на планината Козница. Той и съседният на него връх са тревисти, докато другите два стават по-скалисти и с по-ясно изразени стръмни склонове.
От Тодорини кукли може да се стигне до Клисурския манастир за 2 часа и 30 минути (колова, зелена и жълта маркировка) или до гр. Вършец (кв. Заноге) по няколко различни пътеки и коларски път за 3 часа.

Маршрутът Ком – Емине продължава на изток по дясното отклонение, което преодолява възвишението южно от Тодорини кукли. На север се отделят няколко земни пътя, водещи към върха. Следва леко слизане по тревист склон на изток-югоизток, заобикалят се от юг върховете Зелени рид (1741 м) и Крушачки връх (Дебели рът) (1738 м) и за 1 час от разклонението (2 часа и 30 минути от х. „Петрохан”) се достига Червената локва. Това е малка вдлъбнатина в терена, в която се задържа вода. Повърхността ѝ е покрита с водни растения и затова през лятото е по-трудно забележима. На север има гледка към град Вършец и Врачанския Балкан, на юг са Витоша и Рила, а на изток върховете на Стара планина отново се редят чак до Ботев.
След Червената локва се напуска билото, което завива на север, а на югоизток продължава странично билно разклонение, по което слиза земен път за с. Заноге. Пътеката се спуска между двете била (на североизток) по стръмния (лавиноопасен) склон към местността Врелата (Дяволския проход) – изворната област на р. Пробойница. За 10 минути се стига до разклон, обозначен с табелки върху стълб от зимната маркировка. Вляво (на североизток) се отделя пътека и колова маркировка за хижа „Бялата вода”, а вдясно (на изток) се продължава по червената маркировка до началото на гората. Ориентир е старо дърво с разделен на две ствол, на което има поставена табела и няколко марки (20 минути от Червената локва).
Пътеката навлиза в букова гора, пресичат се няколко потока, десни притоци на р. Пробойница. След стръмно спускане се излиза в м. Царица (25 минути от началото на гората), която представлява мочурлива поляна с изворче, където има рампа за товарене на дърва и останки от горска барака. От нея се тръгва по земен път в югоизточна посока. Пътят минава през сечища. 15 минути след местността Царица пътят се изоставя при един от завоите му. Поема се на изток по маркирана пътека, а след това на югоизток по нея след 15 минути се излиза на горски път. Вляво (на север) този път стига след 400 м (5 минути до мост над р. Пробойница, която се пресича по моста), върви се 800 м (10 минути по левия ѝ бряг), стига се до втори мост, през който пътят се прехвърля отново на десния бряг на реката и след 2 км (30 минути) се достига до х. „Пробойница” (през мост към левия бряг на реката).
Пътеката съкращава големия завой на пътя през двата моста, като поема вдясно (южно) по пътя. След 220 м (5 минути) пътеката напуска пътя и с много стръмно 500 м (10-минутно) слизане на изток-югоизток излиза отново на пътя (300 м южно от втория мост).
От тук надолу се продължава вдясно (южно) по пътя, който върви по десния бряг на р. Пробойница. Редуват се гледки на красиви водоскоци и сини вирове в рамката на покрити с мъх камъни. След 20 минути се минава покрай дълги поляни, които се намират вляво от пътя и след още 5 минути се стига до х. „Пробойница”, която се издига на левия бряг на реката, която се пресича по мост (2 часа от Червената локва, 4 часа и 30 минути от х. „Петрохан”).

Хижа „Пробойница” (1004 м) се намира в долината на р. Пробойница. Представлява масивна четириетажна сграда с капацитет 59 места. Хижата е водоснабдена и електрифицирана. В момента не работи.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Последната промяна е направена от Mariana1000 на Чет Мар 24, 2016 8:56 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Яни, идеята за подобно описание е супер !
А като знаем уникалната ти способност да описваш увлекателно дори и сухите статистики съм сигурен, че ще се получи много полезно и интересно четиво.
Чакаме продължението !

Този увод е много емоционален. Като за любовен роман. Very Happy

Глава I е страхотна. Много подробно са описани както маршрут, така и заобикалящата среда. Леко и приятно се чете.
Обещавам някой ден да ползвам пътеводителя по предназначение.
Благодаря!

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Увода наистина е мое дело и си личи, но останалите емоционални моменти са на Стефан и нямам никаква "вина" за тях Wink

Благодаря за хубавите думи. Надявам се да има и критика по-натам Very Happy

Може и на някоя среща Smile

Какво ще кажете за схемата, която направих? Първо мислех да слагам карта и още не е отпаднала идеята, но поради това, че ни харесват схемите в старите пътеводители и много нагледно показват маршрута за деня без излишни подробности, реших да пробвам да сложим нещо подобно.
Имаме и други идеи за да е по-пълна информацията и всичко е в главите ни, остава само да се реализира Rolling Eyes

Дайте мнение за схемата, че да знам да правя ли за другите етапи? Question

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Продължавай, Яни!
Отдавна трябваше да се напише.
Първото ми минаване на Ком Емине през 1987 г. беше по едно подобно описание на Тодор Ненов. Благодарение на това описание опита ми беше успешен, въпреки че 70% от маршрута не бях минавал никога.
Много хора ще са ти благодарни след това.
Пиши, аз ще вървя по следите ти, трябва да ме изведеш на нос Емине.
Извинявай, че се бъркам, там къде не ми е работа, но не е ли по-добре да не пишеш това "в момента не работи". Пътеводителя ти ще се чете дълго време, а тя може утре да проработи.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Мечо, разчитам да казваш всичко, което според теб може да се направи по-добре, така че няма за какво да се извиняваш. Точно това ви е работата сега - да ни помогнете да направим пътеводителя Wink

Написали сме, че в момента Пробойница не работи, защото пътеводителя е електронен (поне засега) и веднага щом нещата се променят, можем да го променим и ние. Ако живот и здраве стигнем до издаване на хартия някой ден, ще го махнем това.
Благодаря за препоръката Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Яни, поздравления за труда, който сте положили!Едно е да се знае, друго е да се систематизира, събере, да се опише и представи!Това е, като да те помоли някой да направиш нещо или нареди, застави, ама някой требва да го изпълни!Ще го четем, нема как пътеводителя Laughing

Поздравления Яни ,много приятно се чете!

Благодаря от името и на двама ни със Стефан за насърчението.
Особено ме радва това за заобикалящата среда, Стефан все повтаря че една от основните ни цели е човек да си представя през какво минава като чете текста.

	didogen написа:
	Много подробно са описани както маршрут, така и заобикалящата среда.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Поздравления и от мен!
Тая схема си е хубава и цветна при това!
Липсват снимките, без хора, само изгледите.
Така ми прилича на моите писания, само текст.
Друго си е книжка с картинки.

Адмирации!Пътеводителят е намерил точните хора,които да го направят.Успех,чакаме продължението!

	todor__x написа:
	Липсват снимките, без хора, само изгледите.

Тепърва ще подбираме снимки. Ако трябва ще ходим да снимаме Rolling Eyes

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...