Бояна-Черни връх-Ярлово/ Ден 2:Ярлово-Чуйпетлово-Кладница

През уикенда направих още едно страхотно преходче на Витоша. Този път не бях сам. С един приятел - Доктора, се бяхме разбрали да се чакаме събота сутринта 6.30 на последната спирка двойката тролея на Бъкстоун. Оттам хванахме 63 до Бояна. След края на квартала и в началото на гората тръгнахме по една произволна пътека. Първата цел беше Черни връх. Оттам по Западния и Южния край на торфения резерват през Кумата към Черни връх. Следваше спускане и нощуване в с. Ярлово.

Стигнахме до Боянското езеро. Хубавото на тази пътечка беше, че нямаше жив човек. От Боянското езеро не минахме от другата страна, за да хванем за Боянския водопад, а решихме да тръгнем по една по-малка пътечка. Естествено тя се оказа гъбарска и се забихме в гората Smile

Малко стръмно качване през дърветата добре ни дойде. Излязохме на пътя между х. Есперанто и х. Камен дел някъде на 1 км от х. Есперанто. Отидохме до Есперанто и питахме за кратка пътечка за слизане до Боянския водопад. Оказа се, че има такава, но беше...... много рядко ползвана и съответно я загубихме. Отказахме се и тръгнахме да катерим нагоре. Излязохме отново до х. Есперанто и се нальокахме на чешмичката (сипахме си и вода), където е може би най-вкусната вода на витоша. Доктора беше доста издишал, защото предната вечер изпил няколко уискита на рожден ден. Аз също следобеда и вечерта предната издумках 5-6 бирички, които бързо се изпариха. Времето в събота беше трепач и за щастие в гората още не се усещаше слънцето.

От х. Есперанто продължихме към х. Момина скала. Оттам към х. Бор през почивна станция Родина (жената ми каза, че нощувката там е 13 лв. а храноден със закуска, обед и вечеря - 17 лв. Обядът и вечерята били мешана скара със салата Smile

и х. Тинтява. Хижа Бор ми се видя доста запусната, а до нея в едни храсти имаше изхвърлена една торба с празни шишета, доста грозна гледка. От х. Бор тръгнахме към х. Планинарска песен. За мен това е може би един от най-красивите участъци на Витоша с два вида гора, както и доста буйна храстова разтителност покрай пътя. От Планинарска песен и околните хижи по шосето се озовахме на Кумата. Беше 11.30. Бавихме се доста, защото изчаквах Доктора. Човекът е 100 кг, здрав пушач и никога не беше качвал Черни връх.

От Кумата бях на Черни връх в 1.15, по предварителен план мислех да тръгнем от Черни връх макс в 12, защото не знаех пътя към Ярлово и най-вече дали имаше маркировка. Доктора дойде 30 мин след мен. Вече бях хапнал. Той пийна набързо една кола. На Черни връх имаше над 100 човека, а в чайната се чакаше по 15 минути, докато ти дойде реда. Видях двама познати горе. Слънцето започваше вече зверски да бичи, някъде към 2.20 тръгнахме в посока Ярловски Купен. Към 3.15 стигнахме. Реших този път да тръгнем по червената маркировка, която бях видял миналия път, когато слизах към Чуйпетльово. Оказа се, че тя води точно в обратната посока към Черни връх малко по-ниско от пътеката, по която бяхме дошли. Реших да оставя чантата и Доктора малко по-надолу по тази пътека, да се върна до Ярловски купен и да пообиколя, за да видя за друга маркировка. Такава нямаше или поне не видях. Затова реших да рискуваме и да тръгнем в посока Ярлово, което се вижда много добре малко под Ярловски купен. Съседният връх, мисля Сивата грамада се казва (С доста скали под него), се оказа късметлийски. Под него мернахме жълта маркировка, която водеше в нашата посока - по билата на спускащите се точно към Ярлово била на върховете. Много е важно под Сивата грамада да си наточите вода и добре да си пийнете, защото това е последното място, където има изворче, поточе или какъвто и да е източник на вода чак до гробището в Ярлово, където излиза пътеката.

Пътят през върховете Войчинов рид, Голям ветрен и Малък ветрен е много красив. Вижда се невероятна панорама и можеш да се насладиш на Витоша в три посоки. Чак на малък ветрен се излиза в една горичка, през другото време се бичи на открито и особено в тежък слънчев ден е малко кофти. Добрахме се в Ярлово в 7 вечерта. Съобразявах се с Доктора и го изчаквах, за да си направя снимки (тях по-късно ще кача). Добре, че той имаше литър и половина шише с вода, защото мойто свърши. На Витоша съм свикнал да има доста повече поточета, но явно вододайната зона се пада на запад от този рид, който се прекосява към Ярлово.

В селото питахме една баба овчарка за туристическа спалня или за хора, които дават легла. Тя ни насочи към кмета Васил. Друг възрастен човек също ни насочи към него. Той има едно кръчме - здравец, където Арианата е 80 стотинки. Обадихме му се по телефона. След малко дойде при нас в кръчмето и ни заведе при леля Данче и чичо Иван. Хората ни предложиха легла, сапун, стоплиха ни вода в чайника, за да се измием на двора. У тях каналът в банята се беше запушил. Леля Данче ни свари чай, даде ни аспирин и аналгин предвид състоянието на Доктора, който на другия ден си хвана автобуса за София. Чичо Иван извади ракийка и салатка. Пихме по една и легнахме, че бяхме меко казано гроги. На другия ден се оказа, че чичо Иван ще ходи с комшията за гъби в посока Чуйпетлово. Тръгнахме към 8, те ме взеха с джипа и ме оставиха на половината път. На око целият път между Ярлово и Чуйпетлово е някъде към 2.30 ч. От моята отсечка стигнах до селото за час, час и половина. Минах да видя старите ми познати леля Радка и чичо Методи. По пътя срещнах и най-стария жител на Чуйпетлово - дядо Божил. Жена му е била готвачка на екипа, снимал филма "Чуй петела". Чичо Методи ми отвори църквата. Има страхотни стенописи, час от тях са паднали, други са процепени от сериозни пукнатини, но си личи, че са правени от големи майстори. В по-голямата си част изглеждаха сравнително добре, въпреки че църквата догодина чества 150-години от построяването си.

Реших да тръгна по царския път за Кладница покрай Струма. Маркировка нямаше. На мостчето седнах да обядвам и отново някъде тук направих грешен ход. Поех по лошо разклонение, което ме заби в долината на една река. Отново слънцето печеше здраво, явно нещо бях разтегнал леко връзка на лявото коляно, защото при всяко слизане ме дърпаше. Казах си, че ще ходя по долината на реката пък каквото ще да става. Поне бях сигурен, че това е посоката за кладница. Не ми се обикаляше да търся пътека, най-малкото - ловният парк беше наблизо, а от него имам лоши спомени, въпреки че вече щях да се оправя без проблеми с пътеката до Ловното стопанство. В началото долината на реката беше доста обрасла, но после успях да се пусна по една гора с оранжев килим и много гъби. В крайна сметка излязох на пътя за Кладница. Лека-полека се добрах до селото. Беше красиво по пътя. Минава се покрай река Матница и се излиза в Югоизточната част на Кладница. Беше към 2.30 ч. Там се обадих на една приятелка, с която се бях разбрал да се видя. Оказа се, че тя е на пикник на горната - Кладнишка река. Селото се оказа доста дълго и стръмно за прекосяване, но за щастие пикникът беше на 300 м от табелката Кладница по пътя за Селимица. Свалих си Литоските, които този път им пиша отличен шест, краката свикнаха с тях и всичко беше супер. Дори успях да преджапам няколко рекички без да се измокря кой знае колко. Печени наденички, мариновани пилешки хапки, бира, студена в реката, пъпешче, отляво шума на водата, отдясно македонски и български народни песни Smile

Голям теферич. С Друг приятел се бяхме разбрали на Рударци басейна. Бях решил да хвана маршрутката от центъра на кладница в 4, защото вече хич не ми се ходеше пеша. За щастие моят човек дойде с брат му и колата. Отидохме с нея до басейна. Направо беше финален завършех. Слънчице, студена бира. После традиционната цаца и последната маршрутка в 8 за София Smile

Беше повече от перфектно.

Маршрутът

Горичката над Бояна

Има и такива пътечки над Бояна

От Кумата към Черни връх

вляво връх Сивата грамада. Малко под него се хваща пътечката за Ярлово. Последен шанс за водичка

Водата е приключила

Ето го и Ярлово.

Бистро Здравец в Ярлово и неговите невероятни посетители

Между Ярлово и Чуйпетлово има страхотна горичка

Дядо Божил, най-възрастният жител на Чуйпетлово

Църквата в Чуйпетлово

Мостчето над Струма по пътя за Кладница. Идеално място за хапване

Кладница, а в дъното Делта хил

Река кладница, страхотно място за пикник