За националния празник решихме да направим, ако позволят условията, изкачване на връх Ореляк. Тръгнахме от Попови ливади по слънце. С напредване на времето и увеличаване на височината облаците непрекъснато се сгъстяваха. За наш късмет предния ден бе минал ратрака на работещите на ТВ кула на върха, който бе избил перфектна пъртина.
Освен това температурата бе такава, че снега не можеше да бъде по-добър за ходене. Разбира се ние се възползвахме максимално от това и бързо напредвахме нагоре. Ето една гледка към връх Баба.
Слънцето често пробиваше облаците и често небето ни предлагаше красиви драматични гледки. Целта е вече близо.
Поглед назад.
Съседната на Ореляк безименна кота.
Връщането до Попови ливади направихме по същия път. След като починахме на хижата и се подкрепихме, решихме да слезем пеш до Неврокоп.
Това е просто прекрасно, нямам думи
По това време - такава красота... - блазе ви
Красивата природа, заедно с красотата на духа и красивото тяло. Това е нещото към което трябва всички да се стремим. Когато говорим за красота на нашето тяло, то вижте какво ни предлагат от студио за красота и лазерна епилация Лазер Център. Отлични възможности за обезкосмяване по най-новите технологии. Можете да намерите контактите на Лазер Център в студиото им в София и Пловдив. Ако искате да научите повече за лазерната епилация и съвременните методи за обезкосмяване при мъжете и жените, то в сайта на Лазер Център е описано подробно. Пак там ще намерите и пълен ценоразпис на предлаганите цени за лазерна епилация, както и обяснение на всяка една от процедурите и как действа тя на нашето тяло.
Последната промяна е направена от kodry на Вто Ное 11, 2014 9:15 am; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Май 18, 2013 9:09 pm
capliko
Регистриран на: 15 Юни 2013 Мнения: 6
Снимките са просто Голяма красота, земята ни райска.
_________________
Възможности за стартиране на собствен бизнес, базиран на франчайз в Италия. Това ще научите от този сайт за франчайзинг Franchising Conto Vendita. Също така, ако искате да прочетете повече успешните бизнес истории, свързани с франчайзинг посетете http://www.kikiamo.it/franchising-conto-vendita. От този сайт за франчайзинг пък ще научите повече за това как да започнете своя бизнес и на какво трябва да се подложите за бъдете успешен бизнес модел franchisingaccessoridonna.wordpress.com
Последната промяна е направена от capliko на Вто Ное 11, 2014 2:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Юни 15, 2013 9:42 pm
outfaced
Регистриран на: 08 Юли 2010 Мнения: 159
Taя тема малко зимна, ама аз ще ъпна с едни питанки за летни планове ... с колело.
След миналогодишните ни суркания от Каменитишки превал до Банско са ме налегнали нови размисли за някакви такива 2000+ метра изпълнения. Ореляк е изключително изкуваща идея, поради факта че лесно може да се качим до горе.
Сега въпроса е от къде обаче може да се слезне трудно или инак казано по някакви интересни пътеки ... туристически, животински или в краен случай моторджийски. Въпроса е да не са широки коларски пътища а нещо по тясно и по "рошаво". Като целта разбира се е по възможност се получи колкото се може по дълъг маршрут и да слезе колкото се може по ниско по такива пътеки. След много зяпана не гугъл и разни топографски карти оставам с впечатление, че потенциал за атрактивните неща има по 2-3 гребена спускащи се към село Лъжница или посока между Лъжница и Г.Делчев (там вече се излиза в полето). Ама пък викам да питам и тука, след като има местни
Въобще въпроса си е принципен ... къде да търсим пътеките над Г.Делчев?
Гледам примерно, че от в. Св. Константин до с. Делчево и после надолу посока Г.Делчев или по скоро до манастира Св.Богородица също май има пътечки ... От Делчево до Попови Ливади кат че ли са по скоро пътища.
Та тъй ... ще съм благодарен за всякакво инфо по горните въпроси
Да. От връх Св. Костадин до Делчево и оттам го манастира има пътека отговаряща на твоите "изисквания".
От Добро поле има нелоша рошава пътека до с. Лъжница, която е тъкмо това което търсиш. Не съм минавал от години по нея обаче и не знам сега в какво състояние. Общо взето върви така:
От северния край на Добро поле се спуска в ей този дол
Надолу се влиза в гора
Тук пътеката често е зарита в листа, а на места стръмна и кална, с паднали клони.
Достига се разклона за връх Пиленцето (вдясно, пренебрегва се), където се поема вляво - към Лъжница
Пътеката в голямата си част е такава
Има хубави гледки към Ореляк
Към околните ридове
Навлиза се в участък където пътеката е ораснала със зановец. Трафикът е слаб - само животни прекарват периодически, тъй като е резерват. Минава се през местността Гурните, където има дървени корита за водопой. Махнал съм главата на човека нарочно. Водата тука е кът.
Минава се иначе през хубава букова гора
Надолу дървесата се разреждат, появяват се и горски пътища, които всички насочват към Лъжница.
Нямам трак, тъй като в онова време нямах ГПС. Снимките също са лоши, но тогава снимахме с каквото се намери назаем от приятели и познати.
Намерих си тази хубава тема на Speedy и ако не възразиш, ще напиша няколко реда, за да не пускам нова за връх Ореляк!
Пътешествието ни в Славянка планина приключи и на връщане от там, решихме да се пробваме да изкачим връх Ореляк-2099м.н.в. (Орлови скали) - най-високият връх в Среден Пирин. Преходът започва късно сутринта от хижа Попови Ливади, където щяхме да нощуваме после. Добре асфалтиран и почистен през зимата път през проход Попови Ливади води до нея от град Гоце Делчев. Забавихме се в Славянка сутринта, не ни се тръгваше, толкова приятно изкарахме в гостоприемната хижа Извора там. От подножието на планината и паркинга на хижа Попови Ливади (Папаз Чаир) до връх Ореляк води 12 километров почвен път, който зимата е добре почистен от верижните машини, качващи персонала на върха. На самият връх е разположена 88 метрова кула, която е внушителна по размери. Компанията ни беше весела и скъсявахме бързо иначе дългата отсечка. Докато другите минаха изцяло по пътя, аз реших да погазя в деретата и изоставих пътя, качвайки се по червено-бялата маркировка през гората. Малко сгреших, снегът беше фирнован и докато изляза от гората направих няколко бързи шпагата!
Скоро набрах височина. Разкри ми се Боздаг планина в гръцко.
Електро съоръжения по път.
Билото на Славянка (Алиботуш) се виждаше през целия ден, като на длан пред нас.
Билото към връх Ореляк е скалисто и тъй като пътят подсича лавинен склон, сякаш е уместно да се следва билния ръб.
Снежни козирки по върховете наоколо.
Кулата на връх Ореляк от пътя. Разположен е на територията на резерват Ореляк. Върхът изглежда измамно близо, защото се създава илюзорна измама. Кулата построена горе е огромна по размери и това пречи за реалната представа.
В небето плъзна и облачност - поглед към изминатото.
Катя по следата на ратрака. До върхът маркировката е повече от на често и доколкото разбрахме от хижаря, направена от него и група планинари от планинарския форум. Похвално!
И скоро излязохме почти на върха.
Връх Свещник и могъщите склонове на Славянка планина. В далечината в Гърция е планината Сминица?
Облаците изригнаха облечени от невероятно залезно представление. На 80-е милиметра излезе това! Духаше леден вятър и мръзнехме на едно място. Пирин на преден план позира с могъщата си алпийска снага. Върховете ако не сбъркам някои, са: Голена, Куклите, Зъбът, Яловарника, Каменишка кукла, Каменица, Хамбарташ, Демирчал, Ченгелчал, Полежан...
С широката стъклария също се получи добре.
И към кулата на върха. От самият връх не се вижда толкова добре, колкото тук, скалите по-долу от него.
Изпращачите на дни - Катя, Боян, Тони и човекът от персонала на върха, когото срещнахме тук.
На югозапад са последните топли цветове, след което забързахме крачка. Качихме се за шест часа, слязохме за три, по тъмно. Нагоре не бързахме! Спирахме, снимахме, денят беше повече от прекрасен.
За хижа Попови Ливади мога да кажа само хубави думи. Хижарят е повече от гостоприемен, личи си намесата, трудът и това, което е направил в последно време с постройката. Уютни стаи, широка столова и всички други екстри се предлагат там. На вратата са изписани телефони за връзка, в случай, че е заключено. Дори ни предложи да останем да спим в хижата, след като видял, че Катя е със счупена ръка, но аз изповядвам друга теория относно нещата и заковах Лафума-та върху покритата с лед земя. Имаше драма с разпъването... Наоколо се пързаляше, колчетата се огъваха при среща с леда и всичко ми дойде в повече, след ветровития и дълъг ден прекаран в планината.
До скоро!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети