Редки, любопитни, впечатлителни, родни дървета и храсти

Любопитно и познавателно е да се разкаже за по редки, непознати, но впечатлителни родни дървета и храсти. Нека има и снимки – те са търпеливи и внезапни, но и потайни.
Аз започвам с Терпентиновия кукуч – Pistacia terebinthus, семейство Смрадликови. Преди много години ме мъчиха на един изпит с него, та го знам подробно, но му нямам собствена снимка. Вие може да услужите. Представлява листопаден храст или дърво 3- 6 метра, до 10, двудомен/Мъжките и жеските цветове са на отделни индивиди /.Цветовете са събрани в метлица, червена, зелена, кафява!!!. Плодът е орехче първоначално червено, след узряване тъмнокафяво. Листата са сложни, текоперести, съставени от 5-13 лисчета с яйцевиднопродълговата или широколанцетна форма.Крайноневзискателен вид. Сухоустойчив, расте на бедна каменисто-песъклива почва, в райони с ерозия, върху голи скални местообитания.Цялото растение ухае на терпентин, на смола. Среща се в Източна Стара планина, Пирин, Долината на Струма, Родопите, Алиботуш, средна гора, Малешевска планина, Черноморието, Тракия, Тунджанската хълмиста равнина.
Кукучът е дъбилен, багрилен, билка, подправка и пр.
В Кипър плодовете се използват за изпичане на местен селски хляб, в Крит се използва за аромат на местно бренди, в Турция от изпечените плодове се приготвя напитка. В с. Железари, Ивайловградско, около Гергьовден ядат младите леторасти, задържително с ракийка. Всички се опиянявали, дядовците ставали полови атлети. Даже го консервирали за зимата. Наричали го читлимик,а името на селото, не е случйно – ей,тука вече нямам личен опит, изпита си го взех отдавна.

Някъде го именуват скипидар, дамян. Има интересни образи в родата: дъбилния и влакнестия шмак, срадликата, шам фъстъка. А за... случая Железари, побързайте, че там вече хора почти не са останали.

Един според мен по-рядко срещан вид - Черният глог (Crataegus pentagyna), за разлика от събрата му Червения глог (Crataegus monogyna) - Той е храст или ниско дърво. Прилича на обикновения, или червен глог, но се отличава от него по това, че листата и осите на съцветието са покрити с власинки, узрелите плодове са черни на цвят и съдържат по 3-5 "костилки", за разлика от обикновения, чиито плодове имат по една. Разпространен е из храсталаци и широколистни гори, предимно в по-топлите части на страната. От него в народната медицина се използват цветове, плодове и дървесна кора. Полезните му действия са множество, най-важни от тях са имуноукрепващи, диоритични свойства. В отварата от глога се отделят множество антибактериални вещества, определящи за прочистващия ефект върху организма. Ето защо консумирането му оказва полезно профилактично въздействие срещу множество заболявания.

Трябва да спомена и източния C. orientalis, по-рядко срещан глог / в Родопите – между Наречен и Чепеларе и в Кърджалийско, както и в полите на Пирин – Банско и Мелник/. Той расте на варовити почви, изключително сухоустойчив, на е с по едри и вкусни плодове. Пресните и добре узрели плодове имат сладко-тръпчив брашнен вкус и твърда консистенция. След престой от една-две седмици, плодовете омекват, нишестето се хидролизира /озахарява/, таниновите вещества се разграждат и вкусът е супер. Ценно е и виното от глог.
Декоративните, кичести дръвчета зашеметяват, за мен са по ефектни от японската вишня.

]Много ми харесва с плодчетата си, особено есен, като останат само те. Отдавна искам да си засадя на двора, но не съм го срещал в панините. Пък и малко ме отчая, че е двудомно - къде ще му търся и мъжко, и женско!

Горният текст и намерената снимка на кукуча са дело на Г-н Сотиров. Позволих си да я туря и тук – да радва окото и с молба към него, да разкаже личните си впечатления от скорушите /оскрушите/. Моите са още юноши бледни, а искам да открехнем форума повечко за тях.

Чудни са дърветата от р.Sorbus – офика /калина/,за нея вече бе разказана в друга тема на Г-н Сотиров, брекиня, мукина и скоруша. Те са изящни, красиви, плодовити и лечебни.

Ето един поглед в чичко Гутльо

за скорушата /оскрушата/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B0

Има ли защитени дървесни видове?

Към момента защитени от Закона за биологичното разнообразие са 15 вида дървета: Дървовидна хвойна (Juniperus excelsa); Калабрийски бор (Pinus brutia); Тис (Taxus baccata); Визианов клен (Acer heldreichii ssp. visianii); Обикновен джел (Ilex aquifolium); Гола кумарка (Arbutus andrachne); Жлезиста кумарка (Arbutus unedo); Пърнар (Quercus coccifera); Местенски дъб (Quercus mestensis); Тракийски дъб (Quercus thracica); Троянски дъб (Quercus trojana); Конски кестен (Aesculus hippocastanum); Триразделнолистен ериолобус (Eriolobus trilobata); Българска круша (Pyrus bulgarica); Петтичинкова върба (Salix pentandra).

Ягодово дърво, Арбутус

Сем. Ericaceae (Пиренови)

Арбутус: Екзотичен вечнозелен и нискорастящ храст Арбутуса с годините придобива формата на дърво. Достига височина 4-6 м. Цъфти и плододава от Октомври до Март. Атракция представляват яркооранжевите му плодове, които са с големина около 2-3 см. и приличат на ягодки откъдето идва и народното наименование на растението - Ягодово дърво. С увиснали цветове, който са хермафродити и се опрашват от пчелите. Цветовете и плодчетата се появяват едновременно в края на есента. Листата са тъмни и лъскави. Рядко срещано у нас и няма традиции за отглеждането му. Плодовете на арбутуса са ядливи с приятен вкус. Приликата с ягодите, обаче не се прилага по отношение на вкуса. Макар, че не може да се мери с тропическите плодове, плодовете на арбутуса имат деликатен и приятен аромат. Плодовете могат да бъдат приготвени и се използват за вкусни конфитюри и консерви. Растението може да се срещне под името Ябълково дърво.РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:Това е много лесно и безпроблемно за отглеждане растение, то расте най-добре в хранително-богати и добре оцедливи почви, но също добре понася и тежки глинести почви. Повечето видове от този род, изискват неваровита почва, но този вид е доста толерантен дори и към нея. Среща се в естествен вид в Ирландия, Тирол, Южна Швейцария, в испанската Сиерра-Морене, в Крим и Мала Азия, Средиземноморието.На територията на България се среща в Странджа планина като един от редките вечнозелени видове, които придават неповторимото очарование на природата там, която дори в най-суровото време изглежда свежа и зелена. Предпочита светли, полусенчести изложения, защитени от вятър. Предпочита компанията на Дафинов лист, Дъб, Юниперус (Хвойна). Най-добре вирее на ярко слънце.ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:плодове; листа;кора.ХИМИЧЕН СЪСТАВ:плод - съдържа около 20% захари;всички части на растението - етилов галат, танин (до 45 % в кората).ДЕЙСТВИЕ: антибактериални свойства - дължат се на етиловия галат, най-вече срещу Микобактериите;стягащо и диуретично действие - листа и корени;използва се при лечението на болести на отделителната система като цистит и уретрит;за лечение на диария и дизентерия;повлиява благотворно кашлица и възпалено гърло.ПРИЛОЖЕНИЕ: в козметиката;в хранителната индустрия - консумация на пресни плодове; конфитюри и консерви.

Гола кумарка

Arbutus andrachne L.

Сем. Ericaceae – Боровинкови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR C2a(i); D]. ЗБР.

Морфология и биология. Вечнозелено бавнорастящо дърво, достигащо 6 m височина, с широка корона. Кората червеникава, ежегодно опадваща на ивици. Младите клонки голи. Листата продълговатоланцетни, с целокраен листен ръб. Съцветията изправени метлици, цветовете бели, камбанковидни, ароматни. Плодът оранжева ягода, до12 mm в диаметър, с грапава повърхност. Насекомоопрашващ се вид. Цв. ІІІ–ІV, пл. ІХ–Х. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Сухолюбив вид. Среща се в средиземноморски нискостъблени храсталаци и горички, предимно по каменисти склонове, по-често на кисели почви. Популацията е представена от разпръснати на значителни разстояния индивиди, като около тях не се откриват млади растения. От откриването му през 1986 г. досега са установени 6 индивида, като 2 от тях са пренесени от местните хора в селата (единият загинал).

Разпространение в България. Родопи (Изт. – селата Долно Луково, Горно Луково, Мандрица, Костилково, Черна Черква); до 300 m н. в.

Общо разпространение. Източно Средиземноморие (Албания, Гърция, България, Турция, Крит, Кипър).

Отрицателно действащи фактори. Видът се среща на климатичната граница на ареала си с единични индивиди и това го прави критично застрашен. Заплаха са горските пожари и интереса на местните хора към него и опитите за пренасянето му в селищата като възрастно дърво.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Необходимо е продължаване на издирването на вида в района с мониторинг на известните дървета. Маркиране на индивидите със знак за защита и провеждане на популяризаторска дейност сред местното население и лесничейства.

Литература: Велчев и др., 1989; Петрова и др., 1999.

Може би най рядкото и екзотично бьлгарско дьрво

Последната промяна е направена от il4o_voivoda на Съб Яну 09, 2016 11:56 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Илчо, добре си подхванал темата за редките дървесни видове, та се сетих и за моята първа среща с ягодовото дърво. Беше през пролетта на 2004, когато цъфти зелениката в горите на село Кости. Някой от местните ми каза, че горският наскоро бил открил нов вид дърво и приблизително ми описа къде да го търся. Едва го открих: то беше съвсем малко, не повече от метър, оградено с колове и висяща табелка. В новото издание на Червената книга вече се говори за три (само три!) екземпляра от този вид: два в Странджа и един в Родопите край Ивайловград. Не знам дали са достатъчно порасли, за да раждат. Дано не ги съсипят при безогледните сечи, които се провеждат в последните години! А иначе съм виждал големи ягодови дървета в чужбина по парковете. Плодовете им наистина са твърде ефектни. Дори се опитах да прихвана от семенце, уж поникна, но по-късно се затри. Не съм го срещал по разсадниците.

Гола кумарка не съм виждал - тя расте по съвсем други места. Бог да я пази и нея!

За оскрушата: моите дървета са доста високи и редовно раждат. Плодчетата са съвсем ситни, колкото дребни лешници, но има и колкото джанки, които могат да се ядат. Но! Ако ги хапнете, преди са угнили, има опасност да се задушите от стягане на гърлото - толкова са стипцави. А като угният стават вкусни като мушмулите, дори нямат костилки. Май вече писах, че дървесината е изключително твърда: един пирон, забит от тъпите майстори, така и си остана - не можах да го извадя. А да са реже на ръка с трион - изключено!

ТРИРАЗДЕЛНОЛИСТЕН ЕРИОЛОБУС
ERIOLOBUS TRILOBATA

Сем. Розови

Биологичен тип. Ниско дърво.

Състояние на застрашеност. Застрашен вид.

Разпространение. Източни Родопи (южно от Ивайловград). Освен в България видът се среща в Гърция, Сирия, Ливан, Израел.

Местообитаване. На сухи и бедни до средно богати почви в ксеротермичния дъбов пояс (до 160 м. надм. в.) при условията на преходно средиземноморски климат. Запазени са две дървета.

Размножаване. Със семена. Цъфти април - май, плодоноси октомври - ноември. Направени са опити за отглеждането му в София, но поради суровия климат плодовете често не узряват и остават стерилни. Отрицателно действуващи фактори. Стопанската дейност.

Взети мерки за опазване. Едното от двете дървета е оградено.

Необходими мерки за опазване. Включване на вида в списъка на защитените растения в България. Присъединяване на находището му към защитена местност и подпомагане на естественото му възобновяване.
Плодовете продълговатояйцевидни до сферични, светложълти, с каменисти клетки, ядливи след угниване, тръпчиви. Цв. V–VI, пл. ІХ–Х.

С ваше позволение, да покажа две снимки от Червената книга:

Значи, били три дървета, сега са две. Пише за опасността от пожари. Ами като гледам разораното наблизо, като нищо могат да палнат стърнищата. Не могат ли поне да разкопаят наоколо нещо като граничната бразда, да изсекат храсталаците и да го защитят? А дървото е доста голямо, явно климатът му понася.

Триразделнолистен ериолобус

Природозащитен статут. Критично застрашен, включен в Световния списък на застрашените дървета като рядък вид!!!

Моля публично за извинение – чак сега осъзнах, че донякъде дублирам темата на mislesht „Дарове от природата –билки, гъби, плодове“. Специално искам извинение от Г-н Сотиров, дето се бутам като пале след него и ще настъпя някое омайно планинско цвете, още повече че:
Оказа са, че преди десетилетия сме били в една супер хайдушка дружина. Той на предни бойни позиции, аз отзад с манерките търча за студена водица през девет планини. Какви битки бяха! Сега специализираме горски цветенца, зер много нещо се изпотъпка и малко надежда остана.- самоцитат
Опитвам се да внеса някакъв порядък, с утехата че повторението е майка на знанието.Ще се мъча да доразвия нещата или ще ме завлече пороя! Някак си така:
Сотиров:Успях да открия и един рядък български ендемит: вид бясно дърво (или вълчо лико), което расте само край Вихрен и на Алиботуш. В Червената книга! Защо е бясно ли? Ами и то като жените - колкото красиво, толкова отровно Cool:

Допълвам
В България откриваме няколко вида бясно дръвче :Червено вълче лико, ароматно, ниско ; Благоево, лаврово, маслиновидно; странджанско и др. до 7-8 , повечето вечнозелени..Сложна систематика. Тава са малки храсчета, по скоро дъхави цветя. Скромни и красиви представители на постепенно изчезващите древни растения, които през терциера са били в разцвет, но последвалите изменения на климата са ги обрекли на гибел. През август по върховете на Пирин се срещат храсчета, обсипани с розови звездички. В по-ниските склонове те са поръсени с огненочервени перли, които блестят с огъня на слънцето.

Красота, нежност, отрова!!! Вълче лико /ягода/, бясно дърво, различни видове от нета

Малко бадемче, Amigdalus nana – малко храстче, най-много до метър и нещо, крайно невзискателно и невероятно красиво, когато цъфти. У нас се среща по кухите и каменисти места в дъбовия пояс до около 1000 м н. в. .Дребен любимец в алпинеумите ни. Внасям интрига и го сборвам с дафнето /вълчето лико/. По снимка, кое кратко великолепие ще харесате повече?