Зимно до Миджур с Яница

Малко късно описвам ходенето ни до Миджур миналата събота и неделя
Прекарахме две нощи на хижа Миджур с намерението да се качим на връх Миджур и това да бъде прощъпулника на Яница в зимната планина.Прогнозата бе за ясно и хубаво време.Пристигнахме на хижата около 18,30 след кратко виждане със стопаните и кратки напътствия кое къде е,те слезнаха в Горни Лом,тази вечер бяхме сами на хижата.Всеки се зае със собствените си задачи по храните и напитките,а някой се опитваше да учи,първоначално това бе голяма грижа,но след време бързо се забравиха тези грижи.Мезетата и скарата се приготвиха,шкембето също и седнахме вече задълго на масата.В камината пращи огъня,уютно е и в раздумка отлетяха два-три часа,тогава се посвири и на китара,изпълняваха се желания.Малко след 12 полягаме.
Сутринта се приготвяме и преди 10 потегляме нагоре,малко окъсняхме и затова се метнахме на колата до началото на пътеката.
Тук ще оставя Бойко да се изкаже за това инфраструктурно съоръжение -укрепването на пътеката и направата на кът за отдих с пет навеса,пейки без маси,люлки на 1500 м.
Захапваме Козя гърбина бавно ,лека полека Яница води ,вървим с нейното темпо което е повече от прилично.Излизайки над гората изведнъж на пух и прах се разбиха всички прогнози за ясно време обгърна ни мъгла и ни пусна за съвсем малко на слизане от върха.
Снега започна малко след 1600 м. около 20 см.На първото стръмно стъпало беше доста набит и твърд,там на връщане би бе леко дискомфортно в началото,после никакви проблеми.Изкачихме се за 5 часа,голяма и напълно заслужена радост за Яница,щракнахме няколко снимки в мъглата и обратно щото ветреца почва да хапе.Има няма 15 минутки Райко проби и на тези хубави слънчеви лъчи хапнахме набързо и гас надолу.До върха и обратно за 8 часа е равносметката.
Намислихме на следващия ден да отидем и до връх Ведерник,тръгнахме но пътеката много обрасла и с много нападали дървета и след окло час борба се отказахме.
Ето снимките
https://plus.google.com/117806924060137759635/posts/KYwVVNyDh52

Като чуя за Екопътека изпитвам истински ужас.
Това задължително означава хиляди отсечени дървета за поставянето на абсолютно ненужни и некадърно направени парапети и стълбички,които след 2-3г. ще изгният.В случая обаче аборигените бяха надхвърлили себе си-освен тъпашкия парапет и стълбички,на две места бяха изровили зверски склона и наметкали по 5 бетонови навеса ,гледащи един към друг.Стават единствено да се скриеш от дъжд-нито маси,нито пейки,нито огнище.Изровили бяха с булдозери път до тях.Целия слой тревни чимове и хвойна бяха отнесени по права линия към върха.Гаранция след няколко години на мястото ще има дълбок опороен дол.Ама кво им пука,после до него ще изровят още един път за още един дол и така целия склон до пълна победа на нашенската простотия.Абе нека усвояват пари ама защо за сметка на планината?!
Както правилно са установил германците още преди повече от 80г. -" българския народ е див и варварски"и всеки ден виждам доказателства за това.

Но стига толкоз за Горноломските културтереги и техните подвизи.

Съвсем за друго се сетих.Хижаря спомена,че веднъж на хижата е дошъл Ицо ли беше, Стражаря ли беше -бъркам ги.Та дошъл от Лом с колело,пийнал вода на хижата,качил се на Миджур,слязъл пак пийнал вода и отпаршил с колелото за Лом.
Сериозно изпълнение.

А,да....и смея да се надявам,че дъщеря ми Яница е най-младия зимен покорител на Миджур,макар,че времето не беше съвсем зимно.

Бойко, поздравления! Всяка поява на Ваш фоторазказ във форума е събитие. Браво на Яница!
Дай Боже всекиму такава щерка-планинарка