Мальовица - поглед към Олимп, Атон, Проклетие и всичко!

Да, бях се качвал 3 пъти на Мальовица.
Общото между трите е, че бе в края на лятото и всеки път трите високи планини, които едвам се виждаха в маранята бяха Витоша, Пирин и... Рила! Е, на 6ти декември 2015г - Никулден, бе дошло време да се кача и в началото на зимата! Няма да ви казвам колко нощи съм умувал и мечтал какво се вижда от тази толкова популярна рилска красавица... Е, доживях да го видя, че даже и да го заснема! Бях виждал (и показвал) Олимп от Конгур, Каменица и Руен, което с тези 235км бе най-далечната гледка, която бях виждал в живота си. На Никулден бе дошло време тези километри да се увеличат до 270!
Понеже групата ни не разполагаше с котки и снегоходки, а Рила изглеждаше застрашително побеляла, в събота се обадих на хижаря, за да се осведомя каква е ситуацията. Човекът отговори лаконично на нещата, които ме вълнуваха - "какви лавини", "днес 100 човека тръгнаха и се върнаха от върха", "отъпкано е, не ви трябват снегоходки". Всичко се подреждаше прекрасно, оставаше само над мъглите денят да е такъв, какъвто мечтаех! В неделя потеглихме след 7 и чак към 9 и нещо бяхме на Мечата поляна. Притеснявахме се дали ще успеем по-светло с този сняг, а по-късно щеше да се окаже, че съм слязъл от котата на върха до х. Мальовица за 50 минути, което ако някой ми бе казал, щях да го сметна за луд!

Първото впечатление бе това:

Потеглихме и не след дълго бяхме на хижата. Вървеше се лесно, снегът плавно се увеличаваше, но с такава пътека нямаше поводи за притеснение. Не се мотахме на хижата, а продължихме към целта ни. Към първа и втора тераса снегът вече изглеждаше доста. Около скалите се виждаха преспи по над половин метър, а под тях дупки, в които не би било приятно, ако човек потъне. Но нас това, не само че не ни притесняваше, а дори вървяхме по-леко от в летни условия, защото имахме идеално заравнена пътека вместо камъни, неравности, стъпала и т.н. От втора тераса до Елениното езеро бе най-трудно, защото наклонът вече е по-сериозен и на моменти леко се подхлъзвахме, но нямаше никакви проблеми. Направихме кратка почивка на скритото под снега Еленино езеро, след което потеглихме нагоре.
По радостната физиономия на моята другарка може да разберете, че всичко минаваше по мед и масло:

Около 12:30, за около 3 часа свободно и приятно ходене, се озовахме на онова вълшебно място, където се излиза на Мальовишкото ребро и билото, откъдето зейва целият южен хоризонт! Най-близо, само на 1500 метра под краката ни, се показа Рилският манастир:

Очите ми веднага погледнаха натам, накъдето трябваше, търсейки онова късче от Олимп (2700+ метра), което стърчи над беласишкото било, вляво от Тумба. Потърсиха го и го откриха!!!
Записах едно кратко видео, което по-късно щеше да ми струва невъзможността да произведа такова от котата на Мальовица. Групата се порадва на това парченце от Рая, което се открива на това място, след което продължихме към върха, докъдето оставаха още 30на минути:

По някое време около 13:00ч пристигнахме благополучно на върха! Именно тук, на върха, повествованието ми приключва и празните приказки е време да отстъпят място на съществените неща - гледката от Мальовица! Снимките, които следват по-надолу, не са като на Мая Къркаличева (ах, дали тя е във форума, дали ще види този пост?)... Моля ви, имайте предвид, че са без статив, с непрофесионален апарат и повечето са с много зум, който почти навсякъде е дигитален.

Над Додов връх, само на 170км, се показа Якубица с първенеца си Солунска глава (2589м), който съм виждал откъде ли не и винаги различавам с лекота. Тази снимка е малко преди котата и с приближение, затова Додов връх остава вдясно и под кадъра:

Източния дял на Рила на длан:

Последното колче от зимната маркировка, около 200м преди котата, което използвах за маркер да покажа в реална перспектива - къде точно над Беласица се вижда Олимп на цели 248км! А именно: вляво от вр. Тумба и леко вляво от най-близкия рилски връх на юг и единствен на преден план в тази посока - Царев връх (~2380m). В края на поста, за справка, има линкове със симулатори на гледка. Отново казвам, че стърчи само знаменитото олимпийско V и парченце с минимална височина над 2700м:

248 километра с 48 пъти дигитално приближение изглеждат ето така:

Вляво Вежен на 107км, а вдясно Ботев на 142км:

Оттук Витоша изглежда като селски баир, над Селимица се вижда Ком на 115км, а най-вляво на снимката се белее и Миджур:

Витоша, по-ясно Селимица и Ком над нея:

Поглед към Кораб планина (2747м) на 240км - вляво и по-бледо на снимката, и Шар планина. Най-дясното от трите заснежени връхчета, най-вдясно на снимката, е Титов връх (2747м)!

Приближение към Шар и Титов връх (2747м), който е връхчето най-вдясно от веригата. Най-вдясно на снимката на по-преден план пък е Царев "врв" от Осогово. Като черна точка даже се различава и постройката на върха.

Пелистер (2600м) в Баба планина на 225км:

Ето и домашния ми колос Руен и Осогово на 71км. Обърнете внимание как от котата на Мальовица се виждат тъкмо вляво от Голям Калин:

Забележете сега как се вижда Руен от последното колче 200м преди котата! Измества се вляво, но по-интересното е, че от това място вече се подава и един тъмен силует най-вдясно на кадъра! След задълбочено умуване, достигнах до извода (който по-късно и симулаторите потвърдиха), че това е връх Люботен (2500м) на Шар планина, който е най-близкият и западен връх на планината.

На югозапад, точно вдясно от Кадийца, се виждат Кофуф (2170м) на 149 км и Каймакчалан (2524м) на 192 км, който е дясната и по-бледа част от планинската верига, които двете планини образуват в зрителното поле на Мальовица:

Ето така изглежда ТВ кулата на Ореляк на 71км с приближение:

Ето и без приближение, като вляво от Ореляк е Муторог. Разгледайте много внимателно тази снимка... Близо до най-лявата ѝ част има едно бледо и очевидно най-далечно триъгълниче, което е горната част на Атонската пирамида!

Атон (2033м) на 240км дистанция, очна справка с теорията (Ореляк е най-вдясно на графиката):

Тези 240км до Атонския двухиледник с 48х цифрово приближение:

Вляво от средата на снимката, на заден план, стърчи Пангео или Кушница (1950м) на 154км, като на тази снимка също може да забележите Атон.

След като бях успял да видя Олимп и Атон, се запитах дали ще успея да видя максималния теоритичен хоризонт, който кръгозорът на Мальовица предлага... Със стотици нощи зад гърба си и мобилната версия на Peak Finder в джоба (само за 1,60 лв!), вторачих зрението си към едно специално място, където между едни връхчета, вдясно от Калините, и Отовица, Рила рязко се снишава. Точно над този характерен ръб на рязко снишаване нещо се бледнееше... Окото ми се напрягаше, но го контрастираше ясно, което бе повече от достатъчно за мозъка ми да го превърне в най-красивата, рядка и величествена гледка! Да, това бе то - Джеравица (2656м), Проклетие или Албански Алпи на 270км дистанция!

Отново справка с теорията:

Някакъв опит за 48х приближение, на което фотошопът все пак придаде някакъв смисъл. Между другото най-високото заравнено връхче пред зъберите на Проклетие е Китка и известната фалшива "най-западна" точка на Република България! Този казус най-накрая бе решен и истинската най-западна точка (южно от Връшка чука, Видинско) бе призната за такава. Остава да минат само няколко десетилетия, за да бъде отразена и в учебниците и съзнанието на хората. Но да не се отклонявам...

Нещо почти 2 пъти по-близко: Стара планина от Амбарица до Триглав.

С доста по-добър апарат успях да покажа ТВ кулата на Ботев на 207км от вр. Руен, но с този не успях дори на 148км:

Поглед към Каймакчалан (2524) на 192км:

Миджур (2166м) на 148км и един комин, пробил мъглата, който веднага реших, че е в Перник.

Отново Пелистер (2600м) на 225км:

Реална перспектива от Якубица (вляво), през Кораб и Шар, до Осогово (вдясно).

Невероятната панорама от Мальовица се украсява и от Родопите, които в едно кътче са издебнали да се покажат в перспектива над Рила. Честа се е паднала на Малка Сюткия (2078м, на 66км).

Трите най-високи върха на Балканския полуостров, видяни от Мальовица!

Поглед към Вазов, Отовица и Кабул. Вляво от Вазов (вдясно от червената "кота") се тъмнее вр. Църнок (1880м) над Босилеград, а вдясно от Отовица се вижда зъберчето на Стрешер, като вдясно от него е Кървав камък. Някъде там на малко по-преден план се намира и Милевец. Ще простите, че не отдадох нужното внимание на Руй, който ме направи толкова щастлив само преди месец и половина!

Язовир Искър:

Докато правех всичките тези снимки, другарите от групата отдавна си бяха тръгнали към хижата...

Гледах ги как се снишават бавно, бавно... Докато накрая щях да ги изгубя от поглед под Елениното езеро.

Нека ги увековеча с 2 снимки в този пост. Това е цялата ни група в състав (отляво-надясно): Оги, адаша, Жорката, Янчето, моята другарка, зад нея е нейният ръб на име Пепи, Митко и дон Меркуцио.

Част от групата са изявени фенове на Левски София (казвам София, защото има и други тимове с това име!), затова им дадох повод да се порадват с моя любим отбор, който след Световното в САЩ, бе най-романтичното и красиво футболно нещо в живота ми... Сега стискам палци на Аржентина и Барса, но черпя колосални дози адреналин и вдъхновение в колоезденето и художествената гимнастика! Но преди 20 години това бе радостта за мен:

Ако някога видите тоя някъде в планината, обадете му се! Особено ако се казвате Иван Гърбев или Мая Къркаличева! Smile

))

Бях забравил да заредя батерията на апарата след концерта на Whitesnake. Затова той реши да ме накаже и батерията не стигна да направя обичайното видео с гледката от Мальовица в този идеален ден... Каква загуба за ютуб аудиторията! Докато снимах и не исках да си тръгвам от върха, групата ми вече отдавна се бе скрила под Елениното езеро. Мислех, че сериозно трябва да се натегна, за да ги догоня... Но сгреших! Благодарение на снега, спускането се превърна в удоволствие, като вместо да си изтезавам коленете по камъни, пясък и неравности, аз притичвах и се пързалях (на седалище) по пътеката из заравнените снежни склонове. Успях да ги настигна малко преди хижата, а там се оказа, че между последната снимка от Мальовица и първата на хижата са изминали само около 50 минути! Лятото обикновено слизаме около 2 часа, направо не бе за вярване! След като миналата година се спусках с един контузен приятел 13 часа и 30 минути от Руен до х. Осогово, сега снегът се бе превърнал в мой пръв приятел! Е, не чак пръв де, защото ми отмъкна псевдо "снегоходките" от Лидъл за 9,90...
Преди да си тръгна, след като бях видял и Проклетие, някак естествено погледът ми се заби замечтано на север към Мургаш... Какво му е естественото ли? Ами вдясно от него (западно), на около 60на километра от Мальовица, билото на Стара планина рязко се снишава до около 1100м височина... Как да не си помечтае човек, ако можеше това било да слиза до морското равнище и от Мальовица да се види нещо далеееч отвъд Стара планина... Но тези 1100м са много по-високи от Еверест, когато трябва да скрият две точки една от друга (високи съответно 2730м и 2400-2500м) особено когато те се намират на предела на теоритичната видимост помежду им... Но тези мечти ще ги преследвам на Стара планина и дори от Черни връх...
В епилог на този просторен "хоризонтопис", превърнал се в мое годишно обръщение към форума (т.е. единствен пост през 2015г), представям и линкове за справка относно гледката от вр. Мальовица. Благодаря на всички, които прочетоха тези редове!!!

PeakFinder - Мальовица

Панорама Мальовица

Поздравления, направо си го разкостил туй пространство ! Интересно Драмски Боздаг / Фалакро / дали се вижда или е закрит от Пирин, тъй като Пирин се вижда много добре от Боздаг. Не е ли това вляво от Атон - планините Боздаг и Кушница / Пангеа / ?

С пожелание другата година да снимате от Каменица, Пирин, където има много добри изгледи към Атон и планините в Албания и Македонска околия. И Гърбев и други имат отлични фотопопадения от тази част на Пирин.
От Черни връх на Витоша, както сигурно и от домашната ви планина Осогово предполагам, много ясно се виждат тези планини към Албания даже без техника , в студено време и голям сняг. Ще имам вече идеята за някое фото Idea

nabludatel50, виж това: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=8220
и това: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=7006

Благодаря за хубавите думи, nabludatel50. Да, на снимката се вижда Пангео (или Кушница), къде точно - написал съм в описанието над нея! Но Фалакро не се вижда, защото остава вляво от Пангео (източно), скрита от рилското било между Ангелов връх и Голям мечи. Иначе и на Каменица съм бил в края на ноември и разбира се видях Фалакро (тя е много близо!), Олимп и Атон оттам, а за Руен няма какво да кажа, думите са излишни - просто погледни линка към руенския ми пост в горното мнение... Не знам защо, но в поста от Каменица (и някои други - от Олимп и Беласица) не ми зарежда снимките, макар че като им копирам адреса и ги отворя, се зареждат. Дано това поведение се наблюдава само в моя браузър и хората си ги виждат.

Въпрос: От Мусала леееко вдясно на Водния чал в далечината Якупица ли може да се види?

Ето снимка, дано да можеш да я видиш в FB

_________________
Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org

Точно така, JWalker! Вдясно от Водния чал се вижда Якупица на 190км дистанция. Съвсем близо до десния край на планината пък на почти 260км се вижда и Кораб, а вдясно от него доста по-ясно се вижда и Шар. Това, което не се вижда от Мусала е Проклетие и Олимп, който се вижда над Беласица само от билото между Додов връх и Голям Купен. На изток Пирин разбира се скрива и самата Беласица.

	Ружа 62г. написа:
	nabludatel50, виж това: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=8220 и това: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=7006

Благодаря Ружа, че ме утъти, видох! Благодаря пак и на Матеев. Тези постове със снимките са такива, че мога да ги гледам всеки ден, като релакс . Дидо и И.Гърбев имат такива образци от Пирин и Рила, а и от странство, които са ми четиво за отмора, но напоследък не публикуват.....а албанските приключения на Д.....много още форумци има , които се вижда че са дали част от себе си тук.

Поздравления за хубавите и ясни снимки наистина на 06.12 времето в планината беше невероятно ясно и прекрасно точно за такива снимки аз бях на Белмекен от там също се виждаха много върхове-Ботев Ореляк Вихрен Мусала Фалакро Черни връх много върхове в Родопите и някъде много в далечината вдясно от Фалакро се виждаше някаква планина която си мисля че беше Олимп някои може ли да ми каже възможно ли е от Белмекен да съм видял Олимп

_________________
opoznai stranata za da ia obiknesh

Ами не, от Белмекен Олимп не се вижда. Пада се вдясно от Каймакчал (най-близкия пирински връх) и остава скрит от Пирин. Това, което се вижда точно вдясно от Фалакро е Пангео (1950м) на 145км от Белмекен. Други по-далечни планини от Фалакро (която е на 100на) няма в тази посока. Вчера забравих да кажа на наблюдател50, че макар Фалакро не се вижда от Мальовица, се вижда от Додов връх, който е на около 2 км в източна посока. Олимп от Рила се вижда над Беласица единствено по билото между Попова Капа и Додов връх.

Браво на теб. Аз на баир оглеждам личните върхове на планината в която съм, после на съседните планини, ако се виждат. Някои познавам, много не мога да определя. Но да разпозная Олимп, Проклетия, Кораб и т.н е висш пилотаж за мене.

Хах, чак пък толкоз. Smile

Общото между трите е, че са извънредно далеч и в ясен зимен ден, като видиш колко ясно се виждат някакви наши планини на по 150км, например като разни части и върхове на Стара планина, и след това видиш някои заснежени масиви, които са смайващо по-далеч, то тогава има много добра вероятност, че си видял някоя подобна планина. А и всички те имат свои специфични белези. Например Олимп с неговото V и въобще, като видиш няколко снимки на планината от Беласица, Пирин или пък моите снимки от Осогово - после няма шанс да го сбъркаш, ако го видиш! Върховете на Шар също са някакви такива, все ясно изразени многобройни триъгълници, а планинската верига се отличава с дължината си. Кораб пък е точно обратното - няма подобни триъгълни върхове, а от България се вижда като един гребен вляво от Шар планина (и винаги поне една идея по-блед от нея). Ако сравниш снимките от Мальовица с тези от Руен, ще намериш потвърждение на горните изречения. Само за Олимп потърси снимки в цял ръст от Беласица, Алиботуш, Руен или Пирин от района на Ореляк, Каменица или Полежан (т.е. Олимп да е в цял ръст, а не над Беласица, както от Вихрен и Кончето) и ако някога го видиш, няма как да не го разпознаеш. Абе всяка си е различна и има по какво да се разпознае. Връх Солунска глава на Якубица много лесно се разпознава, Проклетие е много далечно и с много остри зъбери, а Каймакчалан например е огромен масив.
Освен моите субективни разсъждения, разбира се най-обективният белег за разпознаване са посоките, в които тези планини се виждат и разположението им спрямо друго по-близки планини.

Браво, Матеев! Какво е това далекобойно чудо, бе? 48 зуум! Но пък и познанията ти са завидни. Щото и аз гледам, ама като не знам какво гледам... Сега остава да решиш и древния спор от Мусала какво се вижда - Беломорието, Карпатите, Дунава, Хималаите и прочие. Very Happy

Молба към техниците във форума: На какво се дължи това неприятно удължаване на редовете и можете ли да го отстраните?

Добра работа!
Поздравления!
Научих неща, които не знаех.
Браво!

Сотиров - на качените снимки се дължат дългите редове.

Знаете ли за Марк Твен, дето му подарили бастун, ама видели, че е малко дълъг и му предложили да подрежат отдолу. На което Марк Твен отговорил: "А, отдолу бастунът си е таман - достига земят. Отгоре е малко висок!" Very Happy

Та и аз - снимките са си таман. Редовете с текста излизат! Случвало ми се е да оправям собствени прекалено големи снимки, молил съм и други да го направят. Тук обаче снимките са си точно в рамките на страницата. Проверих и формата им - съвсем си е в границите (1000 пиксела). Същото явление се появи в темата за инцидентите (на предишната страница). Нещо друго има. И ако снимките се показват нормално, защо с текста не става така?